Джейн Ан Кренц
Съдбовно завръщане (14)

Глава XIV

Люк стоеше до кухненския прозорец и гледаше как Кати слиза по скалистата пътека надолу към брега. Беше обула за ранната си утринна разходка избелели дънки, които прилепваха по красивото й тяло като ръкавица. За да се предпази от хладното облачно време, носеше яркожълт пуловер и бяла шапка с мека периферия, която сякаш укротяваше огнената й коса.

Люк с удоволствие се наслади на приятната гледка, която представляваше разхождащата се Кати, и се отдръпна от прозореца чак когато тя се скри от погледа му. После взе черния си шлифер от гардероба и подвикна на Зийк:

— Хайде, момчето ми, отиваме на разходка.

Зийк послушна взе купичката си и излезе след него.

Утринният въздух носеше обещание за дъжд през деня. Над морето надвисваха облаци. Люк тръгна по пътеката към брега, кучето вървеше по петите му.

След няколко минути двамата се озоваха на скалистия неравен бряг. При отлива в сивия пясък бяха останали цял куп интересни малки езерца. Зийк спря при първото и остави купичката си, за да подуши пясъка.

Люк продължи да върви напред, приковал поглед в тесните дънки на Кати и в яркожълтия й пуловер. Стигна я, когато почти бе прекосила половината бряг. Тя още не беше забелязала, че си има компания.

— Двамата с теб имаме да довършваме една работа — каза Люк и тръгна успоредно с нея.

Изненадана, Кати спря и се обърна с лице към него.

— Не те видях — каза тя и се усмихна неуверено.

— Знам.

Жадуваше да отпие от вкуса й. Наведе глава и пое устните й със своите, но целувката му бе твърде кратка. Умишлено я прекъсна, защото не искаше да губи контрол върху себе си. „Тази сутрин имам други задължения“ — напомни си сам.

Кати го докосна по ръката.

— Искам да ти благодаря за това, което направи снощи. Аз сигурно щях да объркам всичко.

— Не ми се вярва.

— Говоря ти сериозно — настоя тя и веждите й се сключиха в малка, замислена бръчка. — Трудно е да решиш как се настъпва в такива ситуации. Толкова пъти съм се чудила дали съм взимала вярното решение.

— Кати, ти си се справила отлично с Мат.

— Но понякога той ми изглежда като абсолютно непознат — въздъхна тя.

— Защото е мъж — усмихна се Люк. — Мъжете и жените често се чувстват като абсолютно непознати.

— Предполагам. Като се сетя сега, има толкова много неща, които бих искала да направя по различен начин, ако можех да върна времето. Имаше моменти, когато той се нуждаеше от мъж, който да го наставлява, а аз трябваше да дам най-доброто от себе си, за да се справя. Сега Мат вече е почти мъж и аз усещам, че се готви да ме напусне.

— Време му е, Кати.

— Знам, че му е време, но се страхувам за него. Когато се случи нещо като снощната история, се сещам, че има още толкова много неща, на които не успях да го науча. Толкова много неща, които и аз самата не знаех.

Люк обгърна лицето й с длани.

— Скъпа, чуй ме. Ти не можеш да го научиш на всичко. Дори да се беше опитала, той нямаше да те послуша. Мат сам ще трябва да открие някои истини. Такъв е животът.

— Знам, но…

— Той е добро момче. Възпитала си го отлично. Мат ще успее в живота.

— Надявам се — прошепна тя. Пристъпи по-близо и облегна глава на рамото му. — Надявам се, че не съм се отклонила много от правилния път.

— Направила си всичко така, както е трябвало. Спри да се упрекваш, Кати. Понякога и ангел-хранителите трябва да се отдръпнат настрани и да оставят питомците си да се опитат сами да летят. Снощи Мат направи първия си кратък полет и нещата малко се пообъркаха. Но това не е толкова страшно.

— Още веднъж ти благодаря, че отиде в управлението и го прибра — повдигна глава Кати. — Направих това, което ми нареди. Не му вдигнах скандал. Оставих го веднага да си легне. Той ми каза, че двамата вече сте си поговорили.

— Така е. Поговорихме си.

— Откъде знаеш точно какво да му кажеш? — попита тя. — Ти нямаш деца.

— Просто повторих на Мат нещата, които баща ми ме посъветва, когато веднъж и аз се озовах в подобна каша.

Прегърна Кати през раменете и двамата продължиха разходката си по брега.

— А сега да си поприказваме за недовършената ни работа.

Кати го изгледа подозрително.

— Знаеш ли, ти не си единственият, който имаше да казва нещо миналата нощ. И аз исках да те питам за един определен проблем, на който се натъкнах вчера.

— Добре — каза Люк — ти си първа.

— Обещай ми, че няма да се нервираш.

— Кое те кара да мислиш, че съществува риск да си изтърва нервите? — контрира я той.

— Ами, става въпрос за финансовите проблеми, които имат два от нашите ресторанти.

— По дяволите — обади се Люк. Имаше неприятното предчувствие, че знае какво ще му каже Кати. — Точно тази тема исках да засегна и аз в разговора ни.

Изражението на Кати стана още по-тревожно.

— Научих кой злоупотребява.

— Аз също. Скъпата ми братовчедка Идън.

Кати го изгледа с широко отворени очи.

— Значи знаеш за бедната Идън?

— Напоследък бедната Идън никак не е бедна. Успяла е да докопа тлъсти суми от семейните доходи. Сигурен бях, че това е някой член на фамилията. Можеше да е само вътрешен човек. Знаех го.

— Ти беше прав — призна Кати. — Но обстоятелствата се оказаха извънредни и щом научиш подробностите около тях, ще разбереш всичко. Тя се нуждае от помощ, Люк.

— От помощ ли? — възкликна той и неприятното му предчувствие се усили. Присви очи и се вгледа в напрегнатото лице на Кати. Прочете мислите й като в отворена книга. — Не, ангелче, не си го помисляй.

— Моля те, Люк. Искам само да чуеш цялата история.

— Не. Категорично отказвам. Нищичко не желая да слушам. Този път няма да ме изнудиш. Крадливата малка кучка е виновна в отмъкването на цял куп пари и аз не желая да слушам за никакви смекчаващи вината й обстоятелства.

— Положението е много сериозно.

— Абсолютно си права. И аз ще реагирам по същия начин. По дяволите, ти ме домъкна тук, за да разчистя финансовите бъркотии на компанията „Джилкрайст“ и да пукна, ако не го направя. Както аз си знам.

— Но, Люк, това е семеен проблем — каза Кати.

— Не ми пука. Това е злоупотреба с пари.

— Не си съвсем прав. Разбираш ли…

— Кати, не желая да слушам нищо повече.

— Люк, нея я изнудват!

— Мамка му! — изруга той и разочаровано притвори очи. Знаеше си, че ще изгуби и този спор. Усещаше го от самото начало.

Кати отново спря. Когато го погледна под периферията на бялата си шапка, изражението й бе сериозно. Червената й коса падаше на меки къдрици около бузите й.

— Това е дълга история, Люк. Едва вчера я научих.

— Затова ли те нямаше цял ден? Слушала си сълзливите приказки на Идън.

— Не бъди толкова скептичен. Още нищо не си чул.

— Няма нужда да съм чул, за да знам, че Идън умишлено въвлича и теб в бъркотиите си — заяви Люк, пъхна ръце в джобовете на шлифера си и се намръщи. — Добре де, разкажи ми нещата с две думи.

— Бившият й съпруг я изнудва с информация, която има за Морийн.

— Атууд ли е на дъното на всичко? — Люк усети как го присви стомаха.

Кати бързо кимна.

— Открил е някакви стари вестникарски статии, които със сигурност доказват, че на времето в Ню Йорк Морийн е търгувала с фалшиви предмети на изкуството. Той заплашва, че ще ги прати на Джъстийн, ако Идън не продължи да му изплаща парите.

— Господи!

— Той смята, че са го прекарали по време на развода, като са го лишили от полагащата му се част от компанията. Но мисля, че не това е най-важният му мотив. Според мен той жадува за отмъщение.

Люк остана безмълвен, докато осмисляше казаното. После попита:

— Идън ли ти разказа това?

— Да.

— Сигурно усеща, че съм по следите й — замислено каза Люк. — Измислила е тази история и е дотичала при теб преди тежестта на измамата й да е рухнала върху нея.

— Истина е, Люк. Това е самата истина.

— Така ли? — изкриви той устни в иронична гримаса. — Откъде знаеш? Тя какви доказателства ти даде?

— Отидохме при Нейт. Той призна всичко.

Люк застина. Когато се възстанови от изненадата, яростта му изригна. Извади ръце от джобовете си и разтърси Кати, сграбчил я за раменете.

— Ти ли отиде при него? Сама ли беше?

Кати прехапа устни.

— Не, бяхме двете с Идън.

Той продължи свирепо да я разтърсва.

— Не вярвам на ушите си. Не, напротив! Вярвам. Кати, да не си откачила? Какво, по дяволите, е влязло в главата ти? Какво си мислехте, че ще постигнете?

— Исках да се опитам да го сплаша.

— Да го сплашиш? — Люк изгуби контрол над себе си. Стомахът му се присвиваше от ужасен страх. — И как си въобрази, че това ще ти се удаде?

Кати си пое дълбоко въздух.

— Казах му, че ще разкажа всичко на теб, ако не спре с изнудването и не върне това, което е взел.

Люк усети как челюстта му увисва.

— Да дойдеш при мен? — повтори той и затвори уста, а зъбите му тракнаха. — Ти си го заплашила с мен, така ли?

— Ами да. Това беше най-голямата заплаха, която можах да измисля. Обаче той не ми повярва. Не се хвана на блъфа ми, че ще ти разкажа всичко.

— Така ли? И защо не се хвана? — настоя Люк. По някаква необяснима причина безпокойството му не го оставяше.

— Твърди, че знае всичко за семейство Джилкрайст и какви са отношенията между членовете му, защото за известно време бил женен за Идън. Знае колко жестока може да бъде Джъстийн. И му е известно как е постъпила с родителите ти, например.

— И е успял да убеди Идън, че Джъстийн ще накаже Морийн, Хейдън и децата им, ако открие неприятната история от миналото на Морийн?

— Да — усмихна се Кати, като видя облекчението в очите му. — Толкова се радвам, че разбра всичко, Люк. Знаех си, че ще разбереш. А сега можем да помислим как да разрешим този проблем. Според мен най-добрата тактика ще е да го потулим.

— Така ли мислиш?

Идеше му да я напердаши, задето е толкова наивна. Тя се беше срещнала с Атууд! Все още не можеше да приеме този факт.

Кати се намръщи.

— Не казвам, че Джъстийн ще накаже целия този клон от семейството си, ако открие истината за миналото на Морийн. Но все пак съществува известен риск тя да направи нещо драстично. Новината със сигурност ще я разстрои. Морийн ще се паникьоса. Не зная как Хейдън ще се справи с положението. Не, според мен най-добре е да замълчим за всичко това.

— Защо говориш в множествено число? — промърмори Люк.

Поне беше споделила това с него. Доверяваше му се достатъчно, за да въвлече и него в бъркотията. Сигурно трябваше да е благодарен за тези малки подаръци, които му правеше тя.

— Трябва да се опитаме да запазим нещата в тайна — продължи тя. — Иначе ще се разчуе. Ако това стане, не ни остава нищо друго, освен да се споразумеем с Джъстийн. Но ще е най-добре, ако успеем да оправим работата, преди да се стигне до там. Знаеш семейството си, Люк. Ако историята с изнудването на Идън се разнесе, все едно вулканът Сейнт Хелън отново да изригне, само че в ръцете ни.

— Ще ти доверя една сензационна новина, Кати — отговори Люк. — В момента ти стоиш до кратера на много по-опасен вулкан.

Тя го изгледа с любопитство.

— За какво говориш?

— Говоря за начина, по който възнамерявам да избухна, след като се разправя с Атууд. — Обви с длан шията й и я поведе обратно към скалистата пътека.

— Ще помогнеш да оправим това, нали? Знаех, че ще го направиш. Обещах на Идън, че всичко ще се оправи.

— Да — промърмори той.

— Благодаря ти, Люк. Не знаеш колко много ценя жеста ти. Бях сигурна, че ще ни помогнеш, но честно казано, очаквах да имаме страхотен спор.

— Запазвам си го за по-късно — увери я Люк. Подсвирна на Зийк и кучето се втурна напред, стиснало купичката си в зъби.

— Какво ще предприемеш най-напред? — попита Кати.

— Най-напред ще заведа Мат в местния салон и ще го запиша за курсовете по карате.

— Карате! — възкликна Кати и заби токчета в пясъка. — За какво говориш, боже мой?

— Това лято Мат ще почне да тренира бойни изкуства. Ако му хареса, ще продължи със заниманията си и през есента, когато отиде в колежа. Хващам се на бас, че ще плува в свои води.

— Няма да стане, Люк. Не можеш да направиш такова нещо без мое разрешение. А аз никак не съм сигурна, че искам Мат да бъде изложен на влияние от подобен род. Когато учиш някого на бойни техники, неизбежно го приучваш да подхожда към разрешаването на проблемите по негативен и агресивен начин.

Люк я изгледа присмехулно.

— Но, Кати, ти не можеш да лишиш мъжа от войнственото в него. Това, което трябва да направиш, е да го научиш как се контролира подобно начало.

Тя се изчерви.

— Не ми се слуша повече за дълбините на мъжката природа. Разбирам само, че това е нещо важно.

— Би трябвало да разбираш. Ти си истинска амазонка, скъпа. Не се тревожи за тренировките по карате. Мат ще се научи на дисциплина и самоконтрол.

— Иска ми се да бях сигурна в това.

— Довери ми се поне за това. Погледни какъв ефект оказаха бойните изкуства върху мен.

Кати почти щеше да се задави от възклицанията, които напираха в гърлото й.

— Добре де. И какъв ефект са оказали те върху теб?

— По дяволите, дори в тази минута аз демонстрирам повече самодисциплина и самоконтрол, отколкото можеш да си представиш.

— Нима… — колебливо започна тя. — Много ли ми се сърдиш, че те помолих да помогнеш на Идън?

— Има само едно нещо, което щеше да ме направи по-сърдит.

— Кое е то?

— Ако не се беше обърнала към мен, за да ти помогна.

— Ясно. Това е нещо като проклет да съм ако го направя и проклет да съм ако не го направя, нали? Разбирам. Когато човек общува с Джилкрайстови, често попада в такива ситуации.

— Чуй съвета ми, Кати. Не започвай с обобщенията си за Джилкрайстови. Нямам настроение за това.

 

 

Люк говори около половин час с инструктора по бойни изкуства в спортния клуб на Драгън Бей. Когато свършиха, остана доволен, че Мат е попаднал в добри ръце.

Инструкторът обучаваше момчетата на самозащита във философската перспектива, която наблягаше на самоконтрола и налагаше онзи вид дисциплина, необходима на всеки мъж, който иска да преуспее в живота.

Няколко минути Люк остана, за да види как Мат ще се справи първите няколко минути в новия си курс. Когато сенсей се изправи пред тълпата немирни, неспокойни, енергични и жизнени млади мъже, те застанаха чинно, изразявайки уважението си към него. Спокойната вътрешна сила, която излъчваше техният инструктор, очевидно ги пленяваше. Всички искаха да приличат на него. Мат не правеше изключение.

Момчето бе попаднало на мястото си.

Люк излезе от клуба и отиде до паркинга, където бе оставил своя ягуар. Ако някога имаше свои деца, непременно щеше да ги запише в клуб по бойни изкуства.

Когато запали колата, осъзна, че за втори път през последните двайсет и четири часа бе пожелал да има родни деца.

„Кати е причината за това“ — помисли си недоволно и подкара към Сиатъл. Тя го принуждаваше постоянно да мисли за бъдещето си.

 

 

Люк звъня на входната врата на Идън, докато най-сетне братовчедка му не я отвори. На лицето й бе изписано раздразнение, което се превърна в предизвикателство, като видя кой стои пред нея.

— Люк?!

— Същият. Искам да ми разкажеш всичко за дребния си проблем и да се разберем като цивилизовани хора. Или просто ще си тръгна оттук и ще оставя всичко в ръцете на ченгетата.

Идън сви устни.

— Казвах на Кати, че нищо няма да излезе от плана ни.

— Може би. Аз пък й обещах, че ще се погрижа за всичко и възнамерявам по един или друг начин да удържа на думата си. Нали нямаш нищо против да проведем разговора си на някое по-подходящо от коридора място?

— Заповядай — отдръпна се тя от вратата.

Люк влезе в апартамента, издържан в лъскави черни, червени и златни тонове. Това му напомняше за нещо познато. Ариел използваше същия стил и цветове при обзавеждането и декорацията на дома им. Разгледа една висока черно-златиста ваза, сложена на висока лакирана масичка, до която имаше черно кожено кресло, поставено точно до прозорците. „Ариел би била възхитена от това разположение“ — помисли си той.

Застина при тази мисъл, очакващ с напрежение подсъзнателната реакция, която щеше да последва.

Нищо не се случи.

С чувство на облекчение Люк осъзна, че обстановката няма да провокира старата болка, която винаги се появяваше при такива спомени и асоциации. За последните три години някак си бе успял да преодолее смъртта на жена си. Замисли се кога е станало това и защо той самият не е усетил промяната. Сигурно защото бе хванат в клопка.

— Предполагам, че цялата възмутителна история вече ти е била разказана от Кати — обади се Идън и грациозно седна върху черния кожен диван.

— Бившият ти мъж те изнудва.

Тя се облегна на възглавниците и изгледа Люк през притворените си клепачи.

— Може и така да се каже.

Люк поклати глава с раздразнение.

— Тъпо, Идън. Това наистина е тъпо.

— Какво трябваше да направя? — избухна Идън. — Да отида при Джъстийн ли?

Люк обмисли тази възможност.

— Това бе един от вариантите — съгласи се той.

— Това не бе никакъв вариант. Тя щеше да се нахвърли върху майка ми, знаеш това. Не можех да й позволя да го стори. През целия си живот мама се опитваше да предпази всички ни от Джъстийн. Сега аз трябваше да защитя майка си. Налагаше се.

— Но ти си знаела, че това така или иначе ще се разчуе някой ден. Не можеше да крадеш до безкрайност и никой да не те разкрие — каза Люк.

— Надявах се, че след всяка нова сума Нейт щеше да ме остави на мира.

— Знаеш какво казват за изнудвачите — никога не се задоволяват. Трябва да им плащаш докато си жива.

— Нейт не е типичен изнудвач — промърмори Идън. — Сърдит е заради развода и иска да ни отмъсти. Мислех си, че след време ще му омръзне и ще си отиде.

Люк протегна крака напред и се загледа във върховете на черните си ботуши.

— Хейдън знае ли нещо за тази история?

— Не, разбира се — отсече Идън. — Татко живее в свой собствен свят. Знаеш какви са художниците. Майка ми прави всичко възможно, за да го предпазва от неприятната реалност. Освен това, какво можеше да направи той?

Той пренебрегна въпроса й.

— А Дарън? Каза ли на него за изнудването?

— Не. Той също с нищо не можеше да помогне. Проблемът бе мой, не негов.

— До момента, когато го сподели с Кати. И после той се превърна в неин проблем, нали така?

Идън отвърна поглед настрани. Загледа се към залива Елиът, към който бяха обърнати прозорците й.

— Кати дойде при мен, защото майка ми споделила с нея, че отново съм почнала да поддържам връзки с Нейт. Кати не можеше да повярва. Не исках да й разкривам всичко, но просто не успях да се удържа. Бях съсипана и трябваше да говоря с някого.

— И естествено разкри сърцето си пред ангел-хранителя на Джилкрайстови, защото бе сигурна, че тя ще ти помогне. Прав ли съм?

— Е, не очаквах, че веднага ще хукне при теб — студено отвърна Идън.

— Да, но тя не хукна право при мен — спокойно й напомни Люк. — Първо отиде при Атууд, за да види дали може да му повлияе. И това е нещото, което най-много ме притеснява в цялата идиотска бъркотия.

Идън отново премести поглед към лицето на Люк.

— Защо?

— Защото Атууд е хлъзгаво влечуго. Не искам тя да се занимава с такива типове.

— Нима? В случай че още не си го разбрал, преди време тя излизаше с Нейт Атууд. Въобрази си, че е влюбена в него. Кой знае как щяха да се развият нещата, ако не се бях появила аз. Може би тя щеше да се омъжи за него.

Люк бавно се усмихна.

— Знам това, скъпа братовчедке. И трябва да ти кажа, че това е единствената причина, поради която реших да разчистя мръсотията, в която си се забъркала.

— Какво означава това? — смръщи вежди Идън.

— Доколкото разбирам, ти си била главната причина, поради която Атууд не е преследвал Кати, за да се омъжи за него. Той е искал за съпруга някоя Джилкрайст, а не ангел-хранителя им. Задължен съм ти заради това. И ще ти се отплатя, като ти помогна да се отървеш от Атууд.

Идън бе страшно учудена.

— Не разбирам. Значи ти твърдиш, че се интересуваш от Кати?

— Да.

— От Кати? Но, Люк, тя изобщо не е твой тип!

— Знам. И тя ми го каза в самото начало. Не се тревожи за това, проблемът не е твой. Хайде сега да пристъпим към разрешаването на най-важната ни задача.

— И коя е тя? — предпазливо попита братовчедка му.

— Искам да знам всичко, което ти е известно за Атууд. Как подготвя операциите си, откъде намира пари, за да ги финансира, какви сделки предпочита. Всичко. Когато ми разкажеш всичко това, за останалото ще се погрижи компютърът ми.

— Какво ще правиш?

— Първо ще събера информацията — сви рамене той. — В това отношение съм най-добрият. Когато имам достатъчно данни, ще съсипя Атууд.

— Говориш сериозно, нали?

— Да.

Тя се наведе напред. В очите й блесна искрица надежда.

— Наистина ли можеш да го направиш?

— По един или друг начин — да.

— Защо? — колебливо попита Идън.

— Вече ти отговорих на въпроса.

— Ще спасиш главата на раменете ми заради Кати, така ли?

— Това е основната причина — призна Люк, — но има и други.

— Кои са те?

— Колкото и да ми е неприятно да го кажа, разбирам как си се забъркала в тази ситуация. Ти си Джилкрайст. А Кати непрекъснато ми повтаря, че ние, Джилкрайстови, много си падаме да вършим всичко, като наблягаме на мелодраматичното.

 

 

В края на краищата разплитането на кълбото не се оказа чак толкова трудно. Малко чоплене, малко сондиране, малко интуиция — и всичко излезе наяве.

В понеделник следобед Люк седеше в кабинета си в Сиатъл и изучаваше данните, които бе успял да събере.

Имаше всичко необходимо, за да държи Атууд под контрол.

Следващата стъпка бе да го информира за това.

Вдигна телефона и набра номера на „Атууд инвестмънтс“. Гърлен глас от другата страна го увери, че господин Атууд е в кабинета си.

— Желаете ли да говорите с него?

— Не веднага — каза Люк и затвори, без да остави името си на секретарката. Изправи се и тръгна към гаража, за да изкара ягуара си.

След половин час бе в Белвю. Взе асансьора за 12-я етаж, излезе от него и тръгна по коридора към вратата, на която висеше табелката с надпис „Атууд инвестмънтс“.

Люк я изгледа с явна неприязън. Мисълта, че Кати е идвала тук, за да се противопостави на Атууд, го вбеси за пореден път. Трябваше да подреже крилцата на ангел-хранителя на Джилкрайстови. Тя поемаше твърде големи рискове.

Люк отвори вратата на кабинета. Млада блондинка с дълбоко деколтирана рокля го погледна и му се усмихна.

— С какво мога да ви бъда полезна?

— Атууд тук ли е?

— Да, сър. Кажете ми името си и аз ще му съобщя за вас.

— Няма нужда. Веднага ще се сети кой съм — отговори Люк, прекоси стаята и се насочи към вътрешния кабинет.

— Сър, чакайте! Не можете да нахлувате тук по този начин.

— Я да видим — усмихна се Люк и след секунда затвори вратата зад гърба си.

Мъжът, който трябваше да е Нейт Атууд, говореше по телефона с гальовен, сладък и много убедителен глас. Очевидно бе роден за търговец.

— Честно да ти кажа, Мел, сделката нещо се закучи през последната седмица. Останалите инвеститори не искат да делят този потенциал с никого. Надявам се, разбираш позицията им. Успях да запазя част от дяловете за най-добрите си клиенти. Ако се интересуваш, ще… Мел, извини ме за секунда — каза Атууд и намръщено вдигна поглед към посетителя. Закри слушалката с длан и се обърна към Люк: — Ще говоря с вас след малко. Изчакайте при секретарката, ако обичате.

— Вече бях при нея — каза Люк, отиде до близкия стол и седна. — Но разговорът не беше много поучителен.

Атууд ядосано го изгледа.

— Ако нямате нищо против, в момента се опитвам да правя сделка с клиент!

— Имам твърде много против, защото не харесвам начина, по който сключвате сделките си — отговори Люк и отвори куфарчето си. Извади оттам една папка и я хвърли на бюрото на Атууд. — Името ми е Джилкрайст. Люк Джилкрайст. Кати Уейд вече ви е предупредила, че ще намина да ви видя, ако не престанете с изнудването си. Вие не се вслушахте в съвета й и аз се появих.

— Джилкрайст? Мамка му, да не сте полудял? Не можете да влизате тук и да почвате да сипете закани! — разкрещя се Атууд вбесено.

— Аз не се заканвам. Никога не го правя. Всичко, което казвам, са само факти. И сега ви казвам, че разкрих машинациите ви около сделката „Кристъл Харбър“, която точно в момента се опитвате да сключите. Така че предайте на Мел — тя няма да се осъществи.