Джейн Ан Кренц
Съдбовно завръщане (19)

Глава XIX

След два дни Люк седеше в кабинета в Сиатъл и както гадателят се взира в кристалната си сфера, така и той гледаше в монитора на компютъра си. Разсеяно почукваше със златна писалка по полираната повърхност на бюрото. На екрана беше цялата информация за сделките с недвижимо имущество, които корпорацията „Джилкрайст“ бе сключвала през последните петнадесет години. В тях влизаше и покупката на малкото старо здание близо до пазара Пайк Плейс. Само по себе си тогава то не бе необходимо на „Джилкрайст“. Но Джъстийн беше настоявала да получи този имот и не можеше да се отрече, че това бе брилянтно решение за бизнеса й. На мястото на разрушеното здание по-късно беше построен ресторантът „Пасифик Рим“. Сега той не само се радваше на изключително голям успех, но и цената на земята, върху която се намираше, беше скочила до небесата.

Още един успех за Джилкрайстови.

Люк откри няколко записки на Джъстийн относно тази сделка. От тях ясно се виждаше, че преди старото здание да бъде разрушено, малките магазинчета и предприятия, които са се помещавали в него, е трябвало да бъдат преместени. Договорите с някои от наемателите са били прекратени, други — подновени. В резултат на това бяха фалирали малко заведение, ателие за химическо чистене и книжарница. Заведението се наричало „Кафене Атууд“.

Люк гледаше екрана, но мислите му се връщаха към Кати. За щастие той можеше да върши и двете неща едновременно — най-вече, защото напоследък съзнанието му постоянно бе обсебено от Кати. Тя непрекъснато бе в сънищата му и той мислеше за нея през целия ден, независимо от това колко е зает. Сега, когато отново започваше да планира бъдещето си, вече не можеше да си го представи без Кати.

Вниманието на Люк бе привлечено от познати гласове в коридора. Секретарката му се беше поколебала, преди да пусне в офиса настоятелните Джилкрайстови. След секунда се отвори и вътрешната врата. Той с раздразнение погледна към Морийн, Хейдън, Дарън и Идън, които безцеремонно нахълтаха в кабинета му. Семейството се нареди около бюрото и сякаш образува сложен ребус.

— Нищо чудно, че Кати ви нарича „вещерско сборище“ — промърмори Люк и се облегна на стола си. — Това май не е посещение на учтивост!

— Люк, ние обсъдихме въпроса и решихме, че трябва да знаеш мнението ни — обяви Морийн.

— За какво става въпрос? — учтиво попита Люк.

— За Кати — отговори Идън и се приближи към прозореца. Тя седна на перваза и приглади плисетата на черната си вълнена пола. — Ти си близък с нея, всички го знаем. Сам ми призна, че се чувстваш обвързан.

— И какво от това?

— Настояваме да разбереш нашето мнение по въпроса — повтори Морийн.

— Мамицата му! — Люк хвърли настрани златната писалка. — Не ми казвайте, че сте дошли тук, за да ми изнасяте лекция как да организирам личния си живот! Не съм в настроение да ви слушам.

Морийн го изгледа.

— Важно е. Никой от нас не иска Кати да бъде наранена.

— Майка ми е права — вметна Дарън.

— Вие откога почнахте да се тревожите за Кати? — агресивно попита Люк.

Хейдън се намръщи.

— Винаги сме се грижили за нея. Тя е почти член на семейството ни. Никой не иска тя да бъде наранена. Кати преживя доста неприятни моменти, когато Идън и Атууд се ожениха. Не желаем тя отново да мине през същите страдания.

— Колко сте благородни! — отбеляза Люк.

Очите на Идън блеснаха опасно.

— Никога не съм искала да причиня болка на Кати. Но Нейт и аз… просто така се случи.

— И Кати стана поредната жертва на семейната колесница — каза Люк.

— Това пък какво означава? — остро реагира Идън.

— Няма значение — отвърна Люк и изгледа красивите лица на членовете на семейството си. — Ако сте дошли тук, за да ми четете морал и да ми кажете да престана да спя с Кати, губите си времето.

— Това ни е предварително известно, по дяволите — елегантно сви рамене Дарън. — Очевидно е, че не се спираш пред нищо, за да задоволиш желанията си, и дори не мислиш за последствията от тях.

— Благодаря ви за изразеното мнение — сухо го прекъсна Люк.

Никой не смяташе, че е подходящ за Кати. Ако трябваше да бъде честен пред себе си, той също в началото не мислеше, че тя е добра за него. Мисълта бе потискаща.

— Става въпрос за следното — продължи Морийн с властен и мрачен глас, — не искаме да й даваш излишни надежди. Не искаме да я използваш и после да я захвърлиш като нещо ненужно.

— Нима? — иронично повдигна вежди Люк. — Какво ми предлагате да направя тогава?

— Ожени се за нея! — тържествено произнесе Хейдън.

— А какво ви кара да смятате, че тя ще поиска да се омъжи за мен? — кротко попита Люк.

И четиримата го изгледаха с изумление. „На Джилкрайстови никога не ни е хрумвало, че ако желаем нещо, то може да ни бъде отказано. Особено когато го желаем много силно. Когато искаме нещо, винаги го получаваме.“ Люк се намръщи от тези мисли. Започваше да прави същите обобщения като Кати.

— За какво говориш, боже мой! — възкликна Морийн. — Ако я помолиш да се омъжи за теб, тя ще го направи.

— Ще го направи, разбира се — потвърди и Хейдън. — Тя нямаше да бъде с теб, ако не те обичаше. Кати дори не би погледнала някого, когото не обича.

Идън и Дарън кимнаха в знак на съгласие.

— Помоли я! — настоя Дарън.

— Няма да е лесно — измърмори Люк.

— Защо мислиш така? — попита Морийн с войнствен блясък в очите.

— Не мога да готвя — обясни Люк.

Ако преди минута четиримата Джилкрайстови бяха изумени, сега изглеждаха като ударени от гръм.

— Какво, по дяволите, означава това! — едва смогна да произнесе Дарън. — Какво общо има готвенето?

— Кати спомена, че човекът, за когото ще се омъжи някой ден, трябва да може да готви — обясни Люк. — Ти познаваш ли, макар и един Джилкрайст, който да владее това изкуство?

Четиримата размениха смаяни погледи.

— Джъстийн казваше, че щом веднъж е станала шеф на компанията и може да си позволи да има цял куп главни готвачи, никога няма да готви сама — спомни си Хейдън. — Някога тя работеше много усърдно. Денонощно робуваше над печките в първото ресторантче „Джилкрайст“, защото не можеше да наеме персонал. Всяка нощ си лягаше капнала от умора. Торнтън и аз израснахме със съзнанието, че готвенето е нещо наистина отвратително.

— И насадихте тази идея у децата си — сухо се усмихна Идън. — Но готвенето не е чак толкова трудно. Аз се занимавам с него от време на време. Трябва само да отвориш кутията, добавяш подправки и я пъхаш в микровълновата печка.

— Салатите също стават лесно — намеси се и Морийн с желание да даде полезен съвет. — Измиваш марулите, слагаш олиото и оцета… Стават много пикантни, ако ги наръсиш с някой от специалните сосове. Няма никакъв проблем!

— Някои от замразените ордьоври на „Джилкрайст Гумей“ са наистина великолепни — предложи Дарън. — От теб се иска само да ги измъкнеш от опаковката, да ги сложиш в чинията и никой няма да се досети, че не са домашно приготвени.

— Кати би го разбрала на минутата. Освен това не говоря за такова готвене — каза Люк. — Става дума за истинско кулинарно майсторство, каквото предлагаме в „Джилкрайст“.

— За съжаление никой от нас не е запознат в детайли с тънкостите на готварството — призна Хейдън.

— А Кати е запозната. И то страшно я интересува — каза Люк.

— Ами тогава се научи да готвиш! — посъветва го Дарън. — Не вярвам да е чак толкова трудно. Докажи й, че можеш да го правиш, и после я помоли да се омъжи за теб.

— И как според теб ще мога за една седмица да стана експерт в готвенето? — тъжно попита Люк.

— Не виждам никакъв проблем — намръщи се Идън. — Разполагаме с цял куп превъзходни готвачи, ще помолим някой от тях да те научи.

Всички изразиха съгласие с предложението й. И всички изглеждаха облекчени.

Сега бе ред на Люк да изгледа семейството на Хейдън с изумление.

— Вие май говорите сериозно? — недоверчиво попита той.

— Ще бъда откровен с теб — отговори Хейдън. — Щеше да е най-добре, ако романът ви с Кати никога не бе започвал. Тя не е твой тип и ти определено не си неин. Но след като сме поставени пред свършен факт, чувстваме, че трябва да постъпиш с нея по единствения достоен начин.

Всички Джилкрайстови гледаха към Люк.

— Добре — съгласи се той.

Те не отместиха очи от него, очевидно подозрителни от лесната си победа.

— Трябва да го направиш колкото се може по-скоро — настоя Дарън.

— Съгласен съм! — обеща Люк. — Ще го направя по най-бързия възможен начин.

— Ще се свържа с някой от главните готвачи в ресторантите ни, за да започнеш с уроците си — завърши Идън.

 

 

На следващата сутрин Люк получи известие от Джъстийн, че иска да го види в апартамента си. Той слезе на долния етаж на имението и почука на вратата.

— Госпожа Джилкрайст е много разтревожена и всичко е по ваша вина — тържествено обяви икономката Игърсън.

— Не се притеснявайте — отвърна й Люк, — когато изляза оттук, тя сигурно ще е истински вбесена.

Джъстийн го чакаше, седнала в любимото си люлеещо се кресло, приличащо на трон. Тъжната сивота на деня караше среброто в косите й да изглежда помръкнало, но не можеше да притъпи блясъка на зелените й очи. „Джъстийн в бойно настроение“ — отбеляза си наум Люк. Когато се приближи към нея, усети как тя сякаш се вдърви от гнева, който се опитваше да скрие. Черната блуза подчертаваше още повече острите й рамене.

— Какви са тези работи, които чувам? Вярно ли е, че си искал да се жениш за Кати? — рязко попита тя.

— Фалшиви клюки и злонамерени слухове — спокойно отвърна Люк. Седна на перваза на прозореца и погледна към нея. — Все още не съм я помолил официално.

— Но имаш намерение да го направиш, така ли?

— Ако успея да събера достатъчно кураж.

Джъстийн стисна устни.

— Не се шегувай с мен, Люк.

— Не се шегувам. Съществува голяма вероятност тя да откаже. Знаеш, че ние, Джилкрайстови, не понасяме отказите…

— По дяволите, Люк, предупредих те, че не искам Кати да бъде наранена! — Ръката на Джъстийн стисна облегалката на креслото.

— Вие всички май сте много загрижени за чувствата на Кати. Трябва да призная, че това доста ме изненадва.

— А ти какво очакваш? Кати ми е почти като дъщеря. Няма да стоя и да гледам как я използваш.

Люк дълго изучаваше върховете на ботушите си, после вдигна поглед, а на лицето му заигра странна усмивка.

— Причината, поради която съм изненадан от интереса ви за връзката ми с Кати, е следната: Джилкрайстови обикновено нямат навика да се грижат за невинните жертви, които помитат по пътя си.

Очите на Джъстийн пламнаха от гняв.

— Това е най-нахалното нещо, което можа да измислиш! Нямам представа за какво говориш, но искам твърдо да ти заявя, че няма да ти позволя да се ожениш за Кати!

— Според теб не ме бива за съпруг, нали така?

Старата жена притвори очи за миг.

— Семейството ни й е причинило достатъчно злини. Не искам да прибавяме още.

— Отваряш дума за прословутия инцидент, случил се преди трийсет и седем години, доколкото схващам — каза Люк и удари по бедрото си с папката, която държеше в ръце.

— Вече се уговорихме да не споменаваме за това — студено го отряза Джъстийн. — Но след като ти повдигаш този въпрос, признавам, че точно това имах предвид. Говорим за това, че последния път, когато един Джилкрайст си е имал вземане-даване с някой от семейството на Кати е оставил въпросния някой да стои сам пред олтара. Няма да позволя това да се случи повторно.

Люк я погледна с превъзходство.

— Кое те кара да смяташ, че и аз ще изоставя Кати пред олтара?

Погледът на Джъстийн не трепна.

— Аз не съм глупачка! Когато ти позволих да поемеш ръководството на компанията, това бе пресметнат риск от моя страна. Добре съзнавах, че може да се възползваш от предоставената ти възможност и да отмъстиш на мен и семейството.

Люк внезапно разбра всичко.

— Мислиш, че ще повторя случилото се преди трийсет и седем години, за да унижа теб и семейството така, както ти си го направила тогава?! Това ли си мислиш?

Джъстийн тежко въздъхна й отмести поглед.

— Мисля, че ти би сметнал това за много подходящо отмъщение.

— Това би било едно типично Джилкрайстово отмъщение — кимна замислено той. — Но ако исках да го направя, първо трябваше да разруша компанията ти. После можеше да ти отдам дължимото, като ти устроя такъв спектакъл, който да те унижи пред роднините и бизнес партньорите ти. Точно както си унижавала ти преди трийсет и седем години! Не е лошо като идея. И тогава тези, които нямаше да злорадстват, щяха да те съжаляват.

— Престани! — извика тя. — Както вече ти казах, идването ти тук бе пресметнат риск.

Люк се изправи и почна да обикаля стаята.

— Хрумвало ли ти е някога, че ако беше осъществила сделката с Кинел тогава, днес Кати и брат й щяха да са наследници на „Джилкрайст“?

— Да — призна Джъстийн с каменно лице.

— И точно по тази причина ти позволи на Кати да стане твоя лична секретарка след смъртта на родителите й, нали? Не заради това, което баща ми е причинил на майка й, а защото си чувствала вина, че не си удържала на думата си. Знаела си, че Кати нямаше да остане без пукнат грош, ако ти бе осъществила сливането на двете ресторантски вериги?

— От бизнеса на Кинел не бе останало почти нищо след смъртта на бащата на Кати — тихо каза баба му. — Беше докарал нещата до фалит. Ако бях направила сливането, никога нямаше да се стигне дотам. Можех да управлявам и собствената си верига, и ресторантите „Кинел“. Империята на Ричард Кинел никога нямаше да се срине. А Кати и малкият и брат щяха да са финансово осигурени.

— Нали Кинел те беше спасил преди години, когато ти бе останала млада вдовица с две невръстни деца?

— Да.

— Значи си му била задължена.

— Да. Но въпреки това не можех да допусна онова сливане — каза Джъстийн и отново стисна облегалката на креслото. — Не можех да позволя дори и частичен контрол върху компанията си от аутсайдери. Не съжалявам за стореното и съм направила достатъчно, за да поправя нещата, доколкото съм могла. Кати никога не ме обвини за случилото се.

— Тя никога не би го направила! Единственото, което Кати иска, е веднъж завинаги да се освободи от всички Джилкрайстови — каза Люк и спря пред прозореца. — Ще я помоля да се омъжи за мен, Джъстийн.

— Проклет да си!

— Погледни го от хубавата му страна. Може би тя няма да приеме.

— Ами ако се съгласи? — попита старата жена с хладен поглед.

Люк се усмихна мрачно.

— Ако се съгласи, ти ще трябва да се потиш при мисълта за истинските ми намерения чак до деня на сватбата. До последната минута няма да знаеш дали не планирам отмъщение срещу вас, или пък наистина съм влюбен в Кати.

— Ти не си влюбен в нея! — изстреля Джъстийн.

— Защо си толкова сигурна в това? — Категоричността й го заинтригува.

— Защото преди баща ти ми беше казал, че никой мъж от рода Джилкрайстови не може да се влюби в жена като майката на Кати. Каза, че тя е сладка, но в нея няма нищо възбуждащо. Липсвала й всякаква драматичност. Никаква страст. Каза, че му трябвала жена като Клио. А Кати е копие на майка си.

— Но тя не е като майка си, нито аз съм като моя баща.

— Ти приличаш на татко си повече, отколкото можеш да си представиш. И отдаваш предпочитание на същия тип жени като него. Видях снимка на съпругата ти във вестниците. В сравнение с нея Кати наистина изглежда твърде обикновена. Надявам се да не твърдиш, че си влюбен в нея.

Люк сви рамене.

— Добре, няма да го казвам.

— И след като не си влюбен в нея — продължи Джъстийн неумолимо, — има само една причина да желаеш да се ожениш за нея.

— Да осъществя последното си отмъщение.

— Именно — отсече Джъстийн. Тя се наклони напред с впити в облегалката на креслото пръсти. — Люк, аз те доведох тук. Кати вярва, че си с нас, за да ни помогнеш, а не да разрушиш компанията и семейството.

— Ще ми е интересно да разбера ти в какво вярваш — отговори Люк и тръгна към вратата. — Ще присъстваш ли на церемонията в църквата, когато ще се женя за Кати?

— Няма да има никаква сватба! — натърти Джъстийн.

— Нима можеш да ми попречиш?

— Ще убедя Кати да отхвърли предложението ти, дори това да ми коства живота.

— Горката Кати! Пак попадна в средата на дуелиращи се Джилкрайстови. Е, нека се надяваме, че ще спечели по-добрият от семейството. Между другото, какво ти говори името Сам Атууд?

Джъстийн се сепна, очевидно изненадана от смяната на темата.

— Атууд ли? — намръщи се тя. — Има ли някаква връзка с онзи отвратителен Нейт Атууд?

— Сам е баща му.

— Не. Никога не съм познавала баща му. Доколкото си спомням, беше ми казано, че е починал.

— Така е — каза Люк. — Самоубил се е преди петнайсет години. Жена му починала от рак, а скоро след това той се е разорил. Това явно е било повече, отколкото е могъл да понесе. Пръснал си е мозъка с куршум.

Джъстийн го изгледа напрегната.

— Какво общо има това с нашия разговор?

— Май нищо — бавно отвърна Люк. — Просто Джилкрайстови са причинили поредното пътно произшествие.

 

 

Следобед на другия ден Люк стоеше пред една от големите алуминиеви мивки в модерната кухня на „Пасифик Рим“ и тихичко проклинаше темпераментните готвачи.

— Не, не, не, господин Джилкрайст — мръщеше се облеченият в снежнобяло от главата до петите Бенедикт Далтън и погледна с неодобрение връзката зелени листа, които Люк стискаше в ръката си. — Спанакът трябва да се мие много внимателно. Внимавайте да не разкъсате листата му.

— Как, по дяволите, да му махна жилките, като не ми давате да го пипам?

Бенедикт въздъхна.

— С голямо внимание. И с необходимото уважение към пресния продукт. Още веднъж опитайте. Сложете един лист внимателно в лявата си ръка, нежно хванете стъблото между палеца и показалеца си и старателно го отделете.

Люк дръпна стъблото и листът се разкъса.

— Боже мой, господин Джилкрайст — нервира се Бенедикт, — вие нямате никакъв подход към спанака!

— Щом е толкова дяволски нежен, може би трябва да се откажа да го правя на салата.

— Това е вашият час по готварство, доколкото си спомням. Вие сте този, който избра салатата от спанак за менюто си, така че ми се струва разумно да се опитате да я направите.

— Голям зор ще видя!

— Ако не желаете да се научите как правилно се почиства спанак, аз, естествено, ще ви оставя да направите салатата си пълна с пясъка, останал неизмит.

Люк хвърли кисел поглед към готвача.

— Не, благодаря.

Бенедикт се усмихна с удовлетворение, щастлив, че е удържал победа над опърничавия си шеф.

— Можете да изберете друг зеленчук, ако искате. Но всички останали салати са много по-крехки от спанака.

— Няма нужда — отговори Люк и изгледа плуващите във водата зелени листа. — Почнал съм с проклетия спанак и ще свърша с него. Наистина ли е необходимо да мия всеки лист?

— Да, за ваше съжаление. — Бенедикт не вложи капка съчувствие в тона си.

— Урокът май ви доставя удоволствие — измърмори Люк.

— Друг път рядко ще ми се удаде възможност да командвам някой Джилкрайст — весело се съгласи Бенедикт. — А сега, решихте ли с каква заливка ще гарнирате салатата си?

— С лимон и оцет.

— Прекрасен избор. Правил ли сте някога подобно нещо?

— Не.

— Сигурен съм, че изживяването ще е интересно за вас. Търпелив човек ли сте?

— Не и когато става дума за готвене — отговори Люк и старателно почна да мие поредния спаначен лист.

— Може би в процеса на работата ще се научите на търпение.

— Много се съмнявам — каза Люк и откъсна стъблото.

— В такъв случай не би трябвало да спирате избора си на зеленчуково суфле.

— Избрах го, защото дамата, която каня на вечеря, ще бъде много впечатлена, ако й приготвя суфле — със стиснати зъби каза Люк и дръпна грубо стъблото на нов лист.

Бенедикт издаде звук на неодобрение.

— Мили боже, колко спанак похабявате!

— Мога да си го позволя — измърмори Люк.

Грабна още един лист от водата и го сложи под крана.

„Това е глупаво — каза си той, — наистина е глупаво! По никакъв начин няма да мога да впечатля Кати с домашно приготвената си вечеря.“ Усилията му щяха да бъдат смешни за нея. Винаги се беше надсмивала на всички Джилкрайстови.

Решението му да приготви и сервира на Кати ефектно меню и после да я помоли да се омъжи за него без съмнение бе обречено на провал. „Тя никога не би се омъжила за един Джилкрайст! Но и никога не би спала с мъж, когото не обича. От друга страна и думичка не ми е споменавала за любов“ — напомни си Люк.

Стисна зъби и изми нов спаначен лист. Това ужасно чувство за несигурност бе нещо ново за него. И никак не му харесваше.

 

 

Кати повдигна вежди, когато Лиз й съобщи, че Джъстийн я чака в апартамента си.

— Насаме ли иска да ме види? Без Люк?

— Да — потвърди Лиз и присви очи изпитателно. — Ако питаш мен, не трябва да си изненадана, ако я видиш паникьосана.

— Тя лично ли се свърза с теб? Не беше ли госпожа Игърсън?

— Не. Лично госпожа Джилкрайст! Звучеше така, сякаш има нужда от витамин V.

— Моля?

— Валиум — изсмя се Лиз. — Невинна професионална шега.

— Кога започват новите ти курсове във вечерния колеж?

— След шест седмици — каза Лиз. — Дотогава ще съм плътно до теб.

— Точно от това се опасявах — отговори Кати и погледна към часовника си.

Беше четири и половина, а тя с нетърпение чакаше да стане пет, за да поплува. Люк щеше да намине по-късно за вечеря и тя искаше да изпробва нова рецепта за него и кучето му. Трябваше да измие цял куп спанак, за да направи поредния си макаронен експеримент.

Бързо тръгна към долния етаж.

Мрачното лице на Джъстийн я изненада. Загрижено се вгледа в старата жена.

— Джъстийн, добре ли си?

— Успокой се — уморено се усмихна Джъстийн, — физически се чувствам отлично. Седни, Кати, искам да си поговорим.

— Какъв е проблемът? — Тя седна близо до нея.

— Моят внук, естествено. Като си помисля, от известно време всичките ми проблеми винаги са свързани с него. Понякога ми се иска никога да не бях поемала риска да предавам управлението на компанията в ръцете му. Досега си казвах, че той е единственият шанс „Джилкрайст“ и семейството ми да оцелеят… но днес си мисля, че може би съм направила съдбовна грешка.

Кати си отдъхна. Джъстийн винаги роптаеше срещу Люк. Това не означаваше нищо.

— С какво те е разстроил този път?

— Възнамерява да те помоли да се омъжиш за него.

Кати беше изненадана и не знаеше какво да отговори.

Изчака няколко секунди и отново опита.

— Какво иска той?

— Чу ме. Той твърдо е решил да го направи.

— Не вярвам! — възкликна Кати и скочи на крака. Беше шокирана и замаяна. Душата й ликуваше. Но реализмът й подсказваше, че това е някаква ужасна грешка. Имаше и друга изненада.

— Казвам ти истината — потвърди Джъстийн. — Интересува ме твоето мнение по въпроса.

— Не съм сигурна в чувствата си — призна Кати.

— Влюбена си в него, нали? — Очите на Джъстийн помръкнаха.

— Да.

— Точно от това се страхувах! Знаех, че не би се обвързала с него, ако не си влюбена. Той знае ли?

— Не.

— Съветът ми е да не му го казваш. Кати, той е съвсем различен от теб! Ти си честна, откровена и искрена. А Люк е… потаен.

— Знам това. Той е Джилкрайст — отговори Кати и погледна Джъстийн в очите. — Усещам, че се опитваш да ме предупредиш, че той може би ще цели нещо с това свое предложение. Дори да ме помоли да се омъжа за него, намеренията му могат да не се окажат съвсем почтени, така ли?

— Трябва да гледаме реално на нещата. Внукът ми все още е неизвестна величина за всички нас. От самото начало подозирахме, че отмъщението би могло да бъде основен мотив, заради който пое ръководството на компанията.

— По какъв начин женитбата с мен би помогнала на плановете му за отмъщение? — вече с любопитство попита Кати.

— Напълно възможно е той да разруши компанията, като започне своето отмъщение, повтаряйки унизителната ситуация отпреди трийсет и седем години. Но този път не майка ти, а ти ще бъдеш оставена да чакаш сама пред олтара.

Кати бе изумена.

— Не говориш сериозно. Люк никога не би ми причинил такова нещо! Той не ме мрази…

— Разбира се, че не те мрази — тъжно поклати глава Джъстийн. — Той иска да съкруши и унижи единствено мен. И знае, че така ще ме нарани повече, отколкото друг би си представил. Люк е много, много умен… той знае истината.

— Коя истина?

Джъстийн изгледа Кати.

— Люк отдавна е разбрал моята съкровена мечта, въпреки че аз не мога да се реша да си призная. Всъщност бих искала вие двамата да се ожените.

Кати се отпусна безпомощно на стола.

— Нима ти настояваш да се омъжа за него?

— Чувствам се задължена да ти помогна не само защото дядо ти ми е подал ръка, когато отстоявах бизнеса си. Аз бях влюбена в него.

— Джъстийн, изобщо нямах представа за това!

— Нито пък дядо ти. Дори да се е досещал, беше твърде възпитан, за да предприеме нещо — въздъхна Джъстийн. — Той и баба ти имаха щастлив брак. Знаех, че не мога да му дам спокойствието и радостта, които имаха с нея. Затова казвах, че съм приятелка на семейството и се преструвах, че това ми е напълно достатъчно. Хубава приятелка бях, няма що! Накрая изобщо не бях никаква приятелка…

— Това не е вярно, Джъстийн! Ти беше истинска приятелка, когато имах нужда от такава.

— Благодаря ти, Кати. Това означава много за мен. Преди трийсет и седем години си мислех, че ще бъда доволна, ако успея да свържа двете семейства чрез брака на сина ми и твоята майка. С цялото си сърце желаех тази женитба да се осъществи. Това бе за мен почти толкова важно, колкото и компанията „Джилкрайст“.

— Почти — усмихна се горчиво Кати, — но не съвсем.

— Вярно е. Не съвсем. Компанията бе всичко за мен. Беше наследството за децата и внуците ми. Бъдещето на семейството ми зависеше от тези ресторанти. Нямах право да предавам това бъдеще в ръцете на други хора, освен ако те не станат членове на моето семейство.

— И въпреки че си обичала дядо ми, те не бяха от семейството ти?

— Не. А аз изгубих всичките си шансове да ги приобщя към Джилкрайстови, след като големият ми син избяга с онази своя секретарка.

— Искаш да кажеш, че е избягал с майката на Люк — твърдо я поправи Кати.

— Това е без значение. Но никога не се отказах от идеята си за обединяването на двете семейства. По едно време дори си мислех, че вие с Дарън може би ще се ожените.

— Невъзможно — усмихна се Кати. — Дарън и аз никога не бихме могли да сме нещо повече от приятели.

— Бързо разбрах това. Но не се предавах. Когато научих, че Люк е овдовял, ми хрумна, че мечтата ми все пак би могла да се осъществи. В края на краищата трябваше семействата Кинел и Джилкрайст да се свържат чрез брак.

— Джъстийн, ти си невероятна! Проницателна, умна и опасна…

— Отчаяна, скъпа моя! Не опасна. Но сега, след като най-желаната ми мечта е на път да се осъществи, разбирам, че съм много уплашена от това.

— Защото си мислиш, че Люк е прозрял намеренията ти, умишлено е подхранвал надеждите ти и накрая ще ги разбие с гръм и трясък?

— Точно както постъпи баща му! А Люк, като един истински Джилкрайст, ще комбинира унищожаването на компанията със съсипването на тайните ми надежди.

Кати мило се усмихна.

— Знаеш ли какъв е проблемът ти, Джъстийн?

— Какъв?

— Ти също си истинска Джилкрайст. Винаги търсиш тъмната и мелодраматична страна на нещата. Трябва да имаш повече доверие в членовете на семейството си.

— Познавам това семейство доста по-добре от теб — промърмори Джъстийн. — Уверявам те, че ако приемеш предложението на Люк да се омъжиш за него, над всички нас надвисва огромното нещастие на обречените.