Даниел Стийл
Пълен кръг (10)

Четвърта глава

На следващия ден по пладне Харисън Уинслоу изпрати колата да вземе Тана от Бъркли и двамата отидоха да обядват в Трейдър Вик. Атмосферата бе празнична, а храната — добра; в хотела му бяха препоръчали ресторанта като подходящ. Компанията й отново му се хареса много, двамата си бъбриха и за Хари, и за други неща. Той бе силно впечатлен от това колко умна бе тя, а тя му разказа за Фрийман Блейк, за приятелката си, която бе загинала, за Мириам, която й бе повлияла да запише право.

— Надявам се само да не ме изхвърлят. Оказа се по-трудно, отколкото си мислех — усмихна се накрая.

— Ти наистина ли мислиш, че Хари би могъл да се справи с нещо подобно?

— Би могъл да постигне и повече, ако пожелае. Бедата е в това, че той по-скоро би искал да сваля майките — тя се изчерви и той се засмя. — Съжалявам… напоследък си говоря само със студентите.

— Съгласен съм с теб. Той наистина обича да сваля мацките. Смята, че това му е наследствен белег. Но всъщност на неговите години аз бях много по-сериозен, а баща ми бе истински книжен плъх. Автор е дори на две книги по философия.

Побъбриха още известно време; за Тана това бе най-приятното преживяване от доста време насам. Тя виновно погледна часовника си и двамата забързаха към болницата, понесли пакетче с коледни сладки за Хари. Тана настоя да му занесат и питие. Взеха му един голям коктейл Скоприон с плаваща в него гардения, той отпи една голяма глътка и се ухили.

— Весела Коледа и на вас!

Ала тя забеляза, че той не изглежда доволен от това, че тя и баща му се бяха сприятелили, когато баща му излезе от стаята и слезе долу да телефонира, той я изгледа свирепо.

— От какъв дявол изглеждаш толкова доволна? — За него бе добре да се ядоса, тя нямаше нищо против. Щеше да му помогне да се върне към живота. — Знаеш какво изпитвам към него, Тан! Не се оставяй да те омагьоса.

— Той не се и опитва. Нямаше да е тук, ако не те обичаше. Не бъди тъй дяволски упорит и му дай възможност.

— О, за бога — ако можеше, би излязъл от стаята и би затръшнал вратата. — Каква купчина фъшкии! Той ли ти го каза?

Тя не можеше да му каже всичко, което й бе разказал Харисън, защото знаеше, че той не би желал да го направи, но също така знаеше вече какво изпитва към сина си и бе убедена в искреността му. Харесваше го все повече и повече и желаеше Хари да се опита да бъде по-открит с него.

— Той е порядъчен човек. Дай му шанс.

— Той е едно копеле и аз го мразя в червата.

Тъкмо в този момент Харисън Уинслоу влезе в стаята и чу думите на Хари. Тана пребледня. Тримата се спогледаха, а Харисън побърза да я успокои.

— Не чувам това за първи път. И, сигурен съм, няма да е за последен.

Хари се обърна в леглото си, за да му се озъби.

— Защо, по дяволите, не почука?

— Нима те безпокои това, което чух? Е, и какво от това? И преди си го казвал, при това в лицето ми. Нима ставаш вече по-дискретен? Или по-плах?

Думите на по-възрастният мъж прозвучаха остро, а погледът на Хари бе огнен.

— Знаеш какво мисля за теб. Никога не си бил до мен, когато си ми бил нужен. Винаги си бил бог знае къде, с някое момиче, на някой курорт или на някоя планински връх с приятели… — той се обърна. — Не искам да говоря за това.

— Не, искаш — той издърпа един стол и седна. — Аз — също. Прав си, никога не съм бил при теб, но същото се отнася и за теб. Ти предпочете да останеш в пансиона и винаги бе невъзможният малък сополанко, когато идвах да те видя.

— И защо да не бъда?

— Това бе решение, което ти взе. И никога не ми даде никакъв шанс, след като майка ти умря. Когато бе на шест години, вече знаех, че ме мразиш. По онова време можех да го приема. Но знаеш ли, Хари, на твоите години бих си помислил, че поне малко си поумнял вече, или поне си станал малко по-състрадателен. Знаеш ли, не съм чак толкова лош, колкото ме мислиш.

На Тана й се искаше да потъне в земята, толкова неудобно й бе да бъде в стаята, но и двамата изглежда нямаха нищо против. И докато слушаше, тя се сети, че бе забравила да телефонира на майка си. Реши да позвъни веднага след като излезе от болницата, може би по един от телефоните на първия етаж. Сега обаче, след като бе започнала Третата световна война, не можеше да излезе от стаята.

Хари се бе втренчил ядосано в баща си.

— Защо, по дяволите, изобщо дойде тук?

— Защото си мой син. Единственият ми син. Искаш ли да си отида? — Харисън Уинслоу бавно се изправи. Когато заговори, гласът му бе тих. — Ще си замина в момента, когато кажеш. Няма да ти се натрапвам, но няма да допусна и да продължаваш да се заблуждаваш, че пет пари не давам за теб. Това е една много хубава приказчица, за бедното, богато, малко момче и тъй нататък, но ако използвам думите на твоята приятелка тук, това са фъшкии. Искаш или не искаш, аз те обичам много — гласът му потрепери, но той все пак продължи, борейки се с емоциите и с думите, а на Тана й домъчня за него. — Обичам те много, твърде много, Хари. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.

Той отиде при него, наведе се и го целуна леко по челото, а сетне излезе от стаята. Хари се извърна и затвори очи, сетне, когато ги отвори отново, видя, че Тана стоеше там, а сълзите, предизвикани от чутото, се стичаха по бузите й.

— Веднага изчезвай оттук, по дяволите!

Тя кимна и тихо излезе от стаята, а докато затваряше внимателно вратата, чу риданията, които идваха откъм леглото на Хари.

Харисън я чакаше навън, изглеждаше вече по-спокоен и облекчен; усмихна й се.

— Добре ли е?

— Сега вече ще е по-добре. Имаше нужда да чуе нещата, които му каза.

— Аз имах нужда да му ги кажа. Сега също се чувствам по-добре.

Сетне той я хвана за ръка и така, ръка за ръка, те поеха надолу по стълбището. Погледна я, широко усмихнат.

— Къде ще пожелае да отиде сега младата дама?

— У дома, предполагам. Имам толкова много работа…

— Фъшкии — изимитира я той и двамата се засмяха. — Какво ще кажеш да отидеш на кино с един старец? Синът ми току-що ме изхвърли от стаята си, не познавам жива душа в този град, а все пак е Коледа, за бога. Какво ще кажеш, Тан?

Беше чул умаленото й име от сина си; тя се усмихна, искаше й се да му каже, че трябва да си иде у дома, но някак си не можеше; искаше й се да бъде с него.

— Наистина трябва да си ида у дома — ала не можеше да убеди и двамата, а и докато се качваха в колата, се видя, че той бе в празнично настроение.

— Добре. След като си го каза, къде всъщност ще отидем?

Тя се изкикоти като малко момиченце и той нареди на шофьора да ги поразходи. Купиха вестник, избраха филм, който и двамата харесваха, ядоха пуканки до пръсване, а сетне отидоха в Етоал да пийнат на бара и да хапнат.

Разглезваше се дори само като беше с него. Опитваше се да си напомня като какъв грубиян го бе обрисувал Хари, ала вече не вярваше в това, никога не се бе чувствала толкова щастлива през целия си живот, както в мига, когато след като я откара отново в Бъркли, той я прегърна и я целуна толкова естествено, сякаш и двамата бяха очаквали това цял живот. Сетне я погледна, докосна устните й с връхчетата на пръстите си, питайки се дали не трябваше да съжалява за стореното, ала се чувстваше подмладен и по-щастлив, отколкото се бе чувствал от години.

— Тана, никога не съм срещал някого като теб, моя любов.

Той я притисна силно и тя усети топлина и сигурност, за които никога не бе и мечтала преди, а той я целуна отново. Искаше тя да бъде негова завинаги, ала в същото време се питаше дали не бе напълно луд. Та това бе приятелката на Хари… неговото момиче… и двамата настояваха, че са само приятели, ала той все пак усещаше нещо по-различна в приятелството им, поне що се отнасяше до Хари.

Взря се в очите й.

— Кажи ми истината, Тан. Влюбена ли си в сина ми?

Тя бавно поклати глава. Шофьорът на лимузината изглежда бе изчезнал. Всъщност, беше излязъл дискретно да се поразходи. Колата бе паркирана пред общежитието на Тана.

— Не, никога не съм била влюбена… досега.

Тава бяха твърде смели думи от нейна страна и тя реши да му каже истината веднага.

— Преди четири години бях изнасилена. Това по някакъв начин прекрати живота за мен. Сякаш емоционалният ми часовник спря и оттогава не е вървял. През първите две години, докато бях в колежа, изобщо не излизах с момчета, сетне Хари ме накара насила да излезем заедно с негов приятел. Но не стана нищо, затова и тук не излизам с никого. Занимавам се само с учене…

Тя му се усмихна нежно. Влюбваше се до уши в бащата на най-добрия си приятел.

— А Хари знае ли?

— Че бях изнасилена ли?

Той кимна.

— Да. Накрая му казах. Беше си помислил, че съм обратна и затова му казах. Всъщност, срещнахме онзи тип на едно празненство и Хари се досети.

— Той твой познат ли бе? — Харисън изглежда бе потресен.

— Синът на шефа на майка ми. Любовник и шеф, всъщност. Беше ужасно, не — тя поклати глава, — беше много по-лошо.

Той отново я притегли към себе си, сега разбираше по-добре нещата. Запита се дали именно заради това Хари не си бе позволил да бъде нещо повече от неин приятел. Инстинктивно усещаше, че желанието бе налице, нищо, че тя не се досещаше какво чувстваше той. А и Харисън, от своя страна, знаеше какво изпитва към момичето. Той не се бе увличал тъй по никоя, откак бе срещнал жена си преди двадесет и шест години. Отново се замисли върху разликата в годините им, питаше се дали това щеше да я обезпокои. Беше точно тридесет години по-възрастен от Тана, очевидно щяха да се намерят хора, които да бъдат шокирани. Ала по-важното бе дали тя щеше да бъде шокирана.

— И какво от това? — Отговори му тя. — Кой го е еня за това?

Този път тя го целуна и усети как нещо в нея оживява — нещо, което никога досега не бе почувствала, страст и желание, което само той би задоволил.

Цяла нощ се въртя в леглото и мислеше за него, досущ както той — за нея. Позвъни му в седем сутринта на следващия ден. Той бе вече буден, но се изненада от обаждането й. Но щеше да е още по-изненадан, ако знаеше какво изпитва тя към него.

— Какво правиш толкова рано, дребосъче?

— Мисля си за теб.

Беше поласкан и трогнат, и очарован, и безумно влюбен, и още хиляди неща. Ала имаше и още нещо. Тана му се бе доверила така, както не се бе доверявала на нито един мъж досега, дори и на сина му. За нея той представляваше твърде много, беше дори и бащата, когото тя никога не бе имала. Той бе всички мъже, въплътени в един, и ако Харисън го знаеше, може би щеше да бъде изплашен от това, колко много очакваше тя от него.

Посетиха Хари, срещнаха се за обяд, вечеряха заедно и той изпита непреодолимо желание да я отведе в леглото, ала нещо му подсказваше, че не бива, че бе опасно, че щеше да се оформи една дълготрайна връзка, а това щеше да е несправедливо.

През следващите две седмици се срещаха, разхождаха се, целуваха се, галеха се, чувствата и желанията им към другия се засилваха и нарастваха. Посещаваха Хари поотделно, от страх, че той ще разбере, докато най-сетне Харисън седна до леглото на сина си.

Нещата трябваше да се изяснят, ставаше прекалено сериозно и за двамата, а той не искаше да нарани момичето. Но повече от всичко искаше да й предложи нещо, което не бе предлагал от години — сърцето и живота си. Искаше да се ожени за нея и заради това трябваше да знае какво изпитваше Хари, сега, преди да бе станало твърде късно, преди всички да бъдеха наранени, особено човека, когото обичаше най-много — сина си. Би пожертвал всичко за Хари, особено сега, дори и момичето, което обичаше, затова трябваше да разбере всичко.

— Искам да те попитам нещо. Но честно. И искам да получа отговор.

През последните две седмици между двамата бе настъпило крехко примирие, благодарение и на усилията на Тана, и Харисън береше плодовете му.

— За какво става дума? — Попита подозрително Хари.

— Какво съществува между теб и това очарователно дете?

Вложи всичките си усилия да изглежда безизразен, със спокоен поглед и се молеше синът му да не отгатне нещо, най-вече — колко силно обичаше момичето, макар че вече не си въобразяваше, че Хари не забелязва. Усещаше се така, сякаш носеше неонова табела, на която бе изписано всичко, което чувстваше.

— Тана ли? — Хари сви рамене.

— Казах ти, искам да ми отговориш — целият му живот, както и нейният, зависеха сега от това.

— Защо? Какво значение има за теб? — Хари бе неспокоен, вратът го бе болял целия ден. — Казах ти, тя е моя приятелка.

— Познавам те много добре, независимо дали това ти харесва или не.

— Е, и какво? Това е всичко. Изобщо не съм спал с нея.

Харисън вече знаеше това, макар че не го каза на сина си.

— Това няма никакво значение, по дяволите! Това би могло да е от значение за нея, а не за теб — по погледа и думите му личеше, че изобщо не се шегува. И на Хари не му бе до смях, но се разсмя и прие допускането на баща си.

— Така е, би могло — неочаквано той отметна глава на възглавниците, впери поглед в тавана, усетил странна, непозната досега близост до баща си. — Не знам, тате… бях луд по нея, когато се срещнахме за пръв път, ала тя бе толкова затворена, като непристъпна крепост… и още си е такава.

Сетне му разказа за изнасилването и Харисън се престори, че го чува за пръв път.

— Не съм срещал човек като нея. Предполагам, че винаги съм знаел, че съм влюбен в нея, но се страхувах да й го кажа, за да не проваля нещата. Така тя няма да избяга. Иначе — би могла — очите му неочаквано се изпълниха със сълзи. — А аз не бих могъл да понеса да я изгубя. Толкова се нуждая от нея!

Харисън усети как сърцето му се свива до дупка, ала сега трябваше да мисли за сина си. Само това го интересуваше, само това можеше да си позволи. Най-сетне го бе намерил и не искаше да го изгуби отново. Дори и заради Тана, която обичаше толкова силно! Ала думите на Хари го изгаряха отвътре. Толкова се нуждая от нея. Най-странното бе, че и по-възрастният Уинслоу се нуждаеше от нея, но не и както Хари и не можеше да я отнеме от него, не и сега…

— Някой ден може би трябва да намериш достатъчно смелост да й кажеш поне част от това. Може би тя също се нуждае от теб — Харисън вече знаеше колко самотна и изолирана бе Тана и дори Хари не бе осъзнал напълно това.

— Ами ако загубя?

— Не можеш да продължиш да живееш така, синко! Да се боиш да не загубиш, да се боиш да живееш, да се боиш от смъртта. Никога няма да спечелиш по този начин. Тя знае това по-добре от всеки друг. Ето един урок, който можеш да научиш от нея.

Самият той бе научил толкова много от нея. Уроци, които сега трябваше да изостави.

— Тя има повече кураж, отколкото който и да е друг… освен може би спрямо мъжете — Хари поклати глава. — Плаши ме до смърт в това отношение.

— Дай й време. Достатъчно време — опитваше се гласът му да звучи уверено. Хари не биваше да научи. — И достатъчно любов.

Хари замълча задълго, търсеше погледа на баща си. През последните две и половина седмици двамата бяха започнали да се откриват един друг както никога досега.

— Смяташ ли, че тя би могла да се влюби в мен?

— Възможно е — Харисън пак усети как сърцето му се свива. — Макар че в този момент имаш маса други неща, за които да мислиш. Но като се изправиш — той избягна думите на крака — и излезеш от тук, можеш да помислиш и за тези неща.

И двамата знаеха, че той не бе засегнат напълно в сексуално отношение, лекарят им бе казал, че с малко усилия един ден Хари би могъл да има почти нормален сексуален живот, би могъл дори да забремени жена си, ако решеше, което не впечатли особено Хари. Поне засега. Ала Харисън знаеше, че някой ден това щеше да означава за него много. Той би се радвал Тана да му роди дете. Самата мисъл за това едва не го просълзи.

Побъбриха още малко и накрая Харисън си тръгна. Вечерта трябваше да вечеря с Тана, но реши да отмени вечерята. Обясни й по телефона, че получил цяла купчина телеграми и трябвало да отговори на всичките.

Срещнаха се на обяд на другия ден и Харисън честно й разказа всичко. Това бе най-лошият ден в целия му живот, откакто бе починала жена му. Очите му бяха тъжни, лицето — мрачно, а тя усети още като се срещна с него в ресторанта, че не носеше добри новини, сърцето й се сви още щом седнаха и той започна да говори. Моментално разбра, че щеше да й каже нещо, което тя не искаше да чуе.

— Говорих вчера с Хари — той се бореше с чувствата, които отново напираха в него. — Трябваше, в името и на двама ни.

— За нас ли? — Тя бе зашеметена.

Беше прекалено рано. Още нищо не се бе случило. Беше един съвсем невинен роман… ала Харисън поклати глава.

— За него, за чувствата му към теб. Трябваше да разбера, преди да продължим с това — той взе ръката и, погледна я в очите и усети как сърцето му отново се разтапя. — Тана, искам веднага да ти кажа, че съм влюбен в теб. През целия си живот съм обичал като теб само една жена и това бе съпругата ми. Ала обичам и сина си и не бих го наранил за нищо на света, независимо за какъв негодник ме смята… а и понякога наистина съм бил такъв. Бих се оженил за теб… но не и преди да разбера какво чувства Хари — той не й спестяваше нищо. — Той е влюбен в теб, Тан.

— Какво? — Тя бе потресена. — Не, не е.

— Да, влюбен е. Само че се бои до смърт да не те изплаши. Каза ми за изнасилването, как си се чувствала, защо не излизаш с момчета. Изчаквал е сгодния момент от години; самият аз не се съмнявам. Влюбен е в теб от години. Сам го призна — очите на Харисън бяха тъжни.

— О, господи — тя бе шокирана. — Но аз не съм… не го… не мисля, че някога бих могла…

— Предположих и това. Ала това са неща между теб и него. Ако някога събере смелостта да го, обяви сам, ти ще трябва да вземеш сама решение. Онова, което исках да знам, бе какво чувства. Знам какво изпитваш ти сега. Знаех го, преди да говоря с него — в очите й блестяха сълзи, в неговите — също, когато се протегна да вземе ръката й. — Скъпа, обичам те повече, отколкото ценя живота си, но ако сега замина с теб, дори и да искаш да го направиш с мен, това ще убие сина ми. Ще го съсипе, а може би ще унищожи и нещо, от което тъкмо сега има голяма нужда. Не мога да му причиня това. Нито пък ти. Наистина не мисля, че би могла…

Тя плачеше вече открито, а когато той я прегърна, по неговите бузи също се стичаха сълзи. Нямаше нужда да се крият, нито тук, нито където и да е, освен пред сина му. Това обаче бе най-мръсният номер, който животът й бе погаждал досега, първият мъж, в когото се бе влюбила, не можеше да я обича, заради сина си… който бе най-добрият й приятел, когото също обичаше, но по различен начин. Тя също не искаше да стори нещо, което би наранило Хари, ала бе толкова силно влюбена в Харисън…

Какъв ужасен ден бе този, изпълнен със сълзи и мъка. Искаше да спи с него, въпреки всичко, но той не можеше да й позволи да го направи.

— Първият път след ужасните неща, които си преживяла, трябва да бъде с подходящ мъж.

Беше мил, обичлив, прегърна я, когато тя се разплака и сам плака.

Следващата седмица бе най-болезнената през целия й живот, а когато той най-сетне замина отново за Лондон, тя се почувства като корабокрушенец, изхвърлен на брега. Беше останала сама, сама със своите занимания и отново с Хари. Ходеше всеки ден в болницата, вземаше учебниците със себе си, изглеждаше уморена, бледа и мрачна.

— Господи, какво удоволствие е, че те виждам. Какво, по дяволите, ти става? Да не си болна?

Да, почти така бе, бе болна за Харисън, но знаеше, че той бе прав, няма значение колко болезнено бе всичко това.

И двамата бяха постъпили правилно, заради един човек, когото и двамата обичаха. И ето че сега тя бе безпощадна с него, караше Хари да изпълнява всичко, което сестрите искаха, насилваше го, обиждаше го, придумваше го, окуражаваше го, когато това бе нужно. Беше неуморима, предана извън всякаква мяра. А когато Харисън се обаждаше от другия край на света, тя чувстваше как сърцето й отново се разтуптява.

Но той не бе отстъпил от решителността си. Беше направил жертва в името на сина си и Тана трябваше да се съобрази с нея. Не й бе дал никакъв избор. Както и на себе си, макар да знаеше, че никога нямаше да се възстанови след онова, което изпита към нея.

Надяваше се само тя да се оправи.