Банте Хенепола Гунаратана
Осъзнатост на чист български (12)

Глава 10
Справяне с проблеми

В медитацията си ще се сблъскаш с някои проблеми. Случва се на всеки. Проблемите идват във всякакви форми и размери и единственото, за което може да си абсолютно сигурен, е, че ще има такива. Главното умение за справяне с препятствията е да се възприеме правилното отношение. Трудностите са неразделна част от практиката. Те не са нещо, което трябва да се избягва. Те са нещо, което трябва да се използва. Те предоставят безценни възможности за обучение.

Причината всички ние да сме затънали в тинята на живота е, че непрекъснато бягаме от проблемите си и тичаме след желанията си. Медитацията ни предоставя лабораторна обстановка, в която можем да изследваме този синдром и да разработим стратегии, за да се справим с него. Разнообразните непредвидени пречки и препятствия, които възникват по време на медитацията, са като зърно за мелницата. Те са материалът, върху който работим. Няма удоволствие без известно наличие на болка. Няма болка без известно количество удоволствие. Животът е съставен от радости и нещастия. Те вървят неразделно заедно. Медитацията не е изключение. Ще преживееш добри моменти и лоши моменти, екстази и плашещи моменти.

Така че не се учудвай, когато се сблъскаш с някое преживяване, което изглежда като тухлена стена. Не си мисли, че си специален. Всеки напреднал медитатор е минал през своите тухлени стени. Те се появяват отново и отново. Просто ги очаквай и бъди готов да се справиш с тях. Способностите ти да се справяш с проблемите зависят от отношението ти. Ако се научиш да гледаш на тези препятствия като на възможности, когато в практиката ти се появят такива, ти ще напредваш. Способността ти да се справиш с даден проблем, възникващ в медитацията, ще се пренесе в останалата част от живота ти и ще ти даде възможност да изгладиш големите проблеми, които истински те тревожат. Ако се опитваш да избегнеш всяка неприятност, която възниква в медитацията, ти просто подсилваш навика, който вече е направил живота понякога да изглежда толкова непоносим.

Изключително важно е да се научиш да се изправяш пред по-неприятните страни на съществуването. Нашата задача като медитатори е да се научим да бъдем търпеливи със себе си, да се виждаме по непредубеден начин, изцяло, заедно с нашите мъки и неспособности. Трябва да се научим да бъдем мили към себе си. В дългосрочен план да избягваш неприятностите е много немилостиво отношение към теб самия. Изглежда парадоксално, но добронамереността изисква да се изправяш пред неприятностите, когато възникнат. Една често срещана човешка стратегия за справяне с трудностите е автосугестията: когато изскочи нещо гадно, убеждаваш себе си, че всъщност е приятно, а не неприятно. Тактиката на Буда е точно обратната. Вместо да го криеш или да го пременяш, ученията на Буда подтикват да се изследва до смърт. Будизмът съветва да не си имплантираш чувства, които всъщност нямаш, или да избягваш чувствата, които имаш. Ако си нещастен, значи си нещастен; това е реалността, това се случва, така че се изправи пред нея. Погледни я право в очите, без да се плашиш. Когато ти се случва нещо лошо, изследвай лошото, наблюдавай го осъзнато, изучи феномена и научи механизмите му. Начинът да се измъкнеш от някой капан е, като изучиш самия капан, като научиш как е изграден. Това се прави, като нещото се разглоби парче по парче. Капанът не може да те улови, ако е бил разглобен на части. Резултатът е свобода.

Това е изключително важно, но е една от най-малко разбираните страни на будистката философия. Тези, които са изучавали будизма повърхностно, прибързано заключват, че това са песимистични учения, които постоянно повтарят за неприятни неща като страданието, все ни подтикват да се изправим през неудобните реалности на болката, смъртта и болестите. Будистките мислите не смятат себе си за песимисти — всъщност, точно обратното. Болката съществува във вселената; някаква степен от нея е неизбежна. Да се научим да се справяме с нея не е песимизъм, а много практична форма на оптимизъм. Как ще се справиш със смъртта на брачния си партньор? Как би се почувствал, ако утре изгубиш майка си? Или сестра си или най-близкия си приятел? Ами ако загубиш работата си, спестяванията си и ръцете ти се парализират в един и същи ден; можеш ли да се изправиш пред възможността да прекараш останалата част от живота си в инвалидна количка? Как ще се справиш с болката от нелечим рак, ако се срещнеш с нея, и как ще се справиш със собствената си смърт, когато тя наближи? Може да избегнеш повечето от тези нещастия, но няма да избегнеш всички тях. Повечето от нас губят приятели и роднини в някакъв момент от живота си; всички ние се разболяваме от време на време; най-малкото един ден ще умреш. Можеш да страдаш от тези неща или можеш да се изправиш пред тях открито — изборът е твой.

Болката е неизбежна, страданието не е. Болката и страданието са две различни животни. Ако някоя от тези трагедии те споходи при настоящото състояние на ума ти, ще страдаш. Привичните модели, които в момента контролират ума ти, ще те заключат в това страдание и няма да има измъкване. Малко време, прекарано за научаване на алтернативите на тези привични модели, е добре инвестирано време. Повечето човешки същества изразходват цялата си енергия, като кроят планове как да увеличат удоволствието си и да намалят болката. Будизмът не съветва да прекратиш напълно тази дейност. Парите и сигурността са добре. Болката трябва да се избягва, когато е възможно. Никой не ти казва да раздадеш всичките си притежания или да търсиш ненужна болка, но будизмът съветва да инвестираш част от времето и енергията си, за да се научиш да се справяш с неприятностите, тъй като някои болки са неизбежни.

Когато видиш към теб да се приближава застрашително камион, разбира се, че трябва да скочиш встрани от пътя. Но също така прекарай известно време в медитация. Да се научиш да се справяш с неудобството е единственият начин, по който може да си готов да справиш с камиона, който не си видял.

В практиката ти ще възникват проблеми. Някои ще са физически, някои ще са емоционални, а някои ще бъдат проблеми с начина на мислене. Всички те могат да бъдат преодолени и всеки проблем си има специфично решение. Всички те представляват възможности да се освободиш.

 

 

Проблем 1

Физическа болка

Никой не харесва болката, но на всеки му се случва понякога. Това е едно от най-често срещаните преживявания в живота и неизбежно ще възникне в медитацията ти под една или друга форма. Справянето с болката е процес от два етапа. Първо се освободи от болката, ако е възможно, или поне я успокой възможно най-много. След това, ако все пак остава някаква болка, я използвай като обект на медитация.

Първата стъпка е физическо справяне. Може би болката е някаква болест — главоболие, треска, контузии или каквото и да е. В такива случаи използвай стандартно медицинско лечение, преди да седнеш да медитираш: изпий си лекарството, намажи се с мехлема или направи това, което обикновено правиш. Освен това има някои специфични болки, характерни за седящата поза. Ако никога не си прекарвал много време седнал с кръстосани крака на пода, ще има определен период на свикване. Почти неизбежно е да има някакво неудобство. В зависимост от това къде се намира болката, има определени методи за облекчаване. Ако болката е в краката или коленете, провери панталона си. Ако е стегнат или направен от плътен материал, това може да е проблемът. Опитай да го смениш. Също така провери и възглавницата си. Трябва да бъде дебела около 7–8 сантиметра, когато се натисне. Ако болката е около кръста, се опитай да отпуснеш колана си. Отпусни и пояса на панталона, ако е необходимо. Ако усещаш болка в долната част на гърба, вероятно позата ти не е правилна. Прегърбването никога няма да е удобно, затова се изправи. Не бъди стегнат или скован, но поддържай гръбнака изправен. Болката във врата или горната част на гърба има няколко източника. Първият е неправилното положение на ръцете. Ръцете ти трябва да почиват удобно върху скута. Не ги дърпай нагоре до талията. Отпусни ръцете и мускулите на врата. Не оставяй главата си да клюмва напред. Дръж я изправена и в една линия с останалата част на гръбнака.

След като направиш всички тези различни нагаждания, може да откриеш, че все още остава някаква болка. В такъв случай опитай стъпка две. Направи болката обекта на медитация. Недей да подскачаш и да се превъзбуждаш. Просто наблюдавай болката осъзнато. Когато болката стане прекалено взискателна, ще видиш как започва да отклонява вниманието ти от дъха. Не се бори с това. Просто остави вниманието ти леко да се плъзне към простото усещане. Отдай се напълно на болката. Недей да блокираш усещането. Проучи чувството. Преодолей реакцията на отбягване и се впусни в чистото усещане, което лежи под нея. Ще откриеш, че съществуват две неща. Първото е простото усещане — самата болка. Второто е съпротивата срещу това усещане. Реакцията на съпротива е отчасти умствена и отчасти физическа. Физическата част се състои от напрягане на мускулите в и около болезнената зона. Отпусни тези мускули. Разгледай ги един по един и отпусни всеки от тях напълно. Само тази стъпка вероятно значително отслабва болката. След това се заеми с умствената част от съпротивата. Както се напрягаш физически, така се напрягаш и психологически. Умствено потискаш усещането за болката и се опитваш да го изключиш и отхвърлиш от съзнанието си. Отхвърлянето представлява безмълвната нагласа „не ми харесва това чувство“ или „махай се“. Много е фино и трудно доловимо. Но е там и можеш да го откриеш, ако наистина се вгледаш. Намери го и отпусни и него.

Последната част е по-фина. Наистина няма човешки думи, с които по-точно да се опише това действие. Най-добрият начин да се разбере е чрез аналогия. Изследвай това, което направи с онези стегнати мускули, и прехвърли същото действие върху умствената сфера. Отпусни ума по същия начин, по който отпусна и тялото. В будизма е признато, че тялото и ума са тясно свързани. Това е дотолкова вярно, че много хора няма да видят това като процедура от две стъпки. За тях отпускането на тялото е отпускане на ума и обратното. Тези хора ще изпитат цялото отпускане, умствено и физическо, като един процес. Какъвто и да е случаят, просто се отпусни напълно, докато съзнанието ти се забави и мине покрай бариерата, която сам си издигнал. Това беше празно пространство, усещане за разстояние между „аз“ и другите. Това беше граница между „мен“ и „болката“. Разтвори тази бариера и разделянето изчезва. Забавяш се в това море от бушуващо усещане и се сливаш с болката. Ти ставаш болката. Наблюдаваш приливите и отливите и се случва нещо изненадващо. Вече не боли. Страданието е изчезнало. Остава само болката, едно усещане, нищо повече. „Аз“, който е бил нараняван, е изчезнал. Резултатът е свобода от болката.

Това е постепенно увеличаващ се процес. В началото може да очакваш да успяваш с малки болки и да бъдеш побеждаван от големите. Както повечето от уменията ни, и това расте заедно с практиката. Колкото повече се упражняваш, с толкова по-голяма болка ще можеш да се справяш. Моля, разбери ясно. Тук не се проповядва никакъв мазохизъм. Смисълът не е само-мортификация.

Това е упражнение за съзнаване, не за садизъм. Ако болката стане непоносима, давай, раздвижи се, но се движи бавно и осъзнато. Наблюдавай движенията си. Виж какво е усещането от движението. Виж какво се случва с болката в резултат от това. Наблюдавай как болката намалява. Все пак се опитвай да не се мърдаш прекалено. Колкото по-малко се движиш, толкова по-лесно е да останеш напълно осъзнат. Новите медитатори понякога казват, че им е трудно да останат осъзнати, когато има болка. Тази трудност произлиза от неправилно разбиране. Тези ученици разбират осъзнатостта като нещо отделно от усещането за болка. Не е. Осъзнатостта никога не съществува сама по себе си. Тя винаги има някакъв обект и този обект е добър, колкото всеки друг. Болката е умствено състояние. Можеш да осъзнаваш болката по същия начин, както осъзнаваш дишането.

Правилата, описани в Глава 4, важат за болката по същия начин, както и за останалите умствени състояния. Трябва да внимаваш да не минаваш отвъд усещането и да не изоставаш от него. Недей да добавяш нищо и недей да изпускаш никаква част от него. Недей да размътваш чистото усещане с концепции или картини или аналитично мислене. И поддържай съзнанието си в настоящия момент, заедно с болката, така че да не изпуснеш началото или края й. Когато болката не се разглежда в чистата светлина на осъзнатостта, това предизвиква емоционални реакции като страх, безпокойство или гняв. Ако се разглежда правилно, няма да имаме такива реакции. Ще бъде просто усещане, просто обикновена енергия. След като научиш тази техника с физическата болка, ще можеш да я прехвърлиш върху останалата част от живота си. Можеш да я използваш за всяко неприятно усещане. Това, което работи за болката, ще работи и за безпокойството или за хроничната депресия. Тази техника е едно от най-полезните и обобщаващи умения в живота. Това е търпение.

 

 

Проблем 2

Изтръпване на краката

Много често краката на начинаещите изтръпват или се вкочаняват по време на медитация. Те просто не са свикнали с позата с кръстосани крака. Някои хора много се безпокоят от това. Имат чувството, че трябва да станат и да се раздвижат. Някои дори са напълно убедени, че ще развият гангрена поради липсата на кръвообращение. Вкочанеността на краката не е нещо тревожно. Тя се причинява от прищипване на нерви, а не от липса на кръвообращение. Не можеш да нараниш тъканите на краката си чрез седене. Така че се успокой. Когато краката ти изтръпнат по време на медитация, просто осъзнато наблюдавай феномена. Проучи какво е усещането. Може да е донякъде неудобно, но няма да е болезнено, освен ако не се напрегнеш. Просто остани спокоен и го наблюдавай. Няма значение дали краката ти ще се вкочанят и ще останат така за целия период. След като медитираш известно време, вкочанеността постепенно ще изчезне. Тялото ти просто се настройва към ежедневната практика. И тогава ще можеш да седиш много дълги сесии без никаква вкочаненост.

 

 

Проблем 3

Странни усещания

Хората преживяват всякакви различни феномени по време на медитация. Някои хора получават сърбежи. Други изпитват трептене, дълбока релаксация, усещане за лекота или сякаш плават. Може да усетиш, че се уголемяваш или свиваш или че се издигаш във въздуха. Начинаещите често се превъзбуждат от подобни усещания. С напредването на релаксацията нервната система просто започва да предава сетивните сигнали по-ефективно. Големи количества от блокирани преди това сетивни данни може да се изсипят, което предизвиква всякакви уникални усещания. Те не означават нищо определено. Това е просто усещане. Така че просто използвай нормалната техника. Наблюдавай как възниква и наблюдавай как преминава. Не се забърквай.

 

 

Проблем 4

Сънливост

Много често по време на медитация се изпитва сънливост. Ставаш много отпуснат и релаксиран. Точно това трябва да се случи. За съжаление обикновено изпитваме това прекрасно състояние само когато заспиваме и затова го свързваме с този процес. Така че естествено започваш да се унасяш. Когато разбереш, че това се случва, приложи осъзнатост към самото състояние на сънливост. Сънливостта има определени характерни черти. Предизвиква определени неща на мисловния ти процес. Разбери какви. С нея са свързани определени телесни усещания. Намери ги.

Това любознателно съзнаване е точно обратното на сънливостта и ще я изпари. Ако не успее, трябва да помислиш дали няма някаква физическа причина за сънливостта ти. Разучи това и се справи с него. Ако току-що си хапнал обилно, това може да е причината. Най-добре е да се яде леко преди медитация. Или изчакай около час след някое обилно ядене. А и не пропускай очевидното. Ако цял ден си товарил тухли навън, е естествено да бъдеш уморен. Същото важи и ако предната нощ си спал само няколко часа. Погрижи се за физическите нужди на тялото. След това медитирай. Не се поддавай на сънливостта. Остани буден и осъзнат, защото спането и медитативната концентрация са две напълно противоположни преживявания. Няма да получиш нови прозрения от спането, а само от медитацията. Ако си много сънлив, поеми дълбоко въздух и го задръж, колкото можеш. След това бавно издишай. Отново поеми дълбоко въздух, задръж го, колкото можеш, след което издишай бавно. Повтори това упражнение, докато тялото се загрее и сънливостта заглъхне. След това се върни към дъха.

 

 

Проблем 5

Неспособност за концентриране

От време на време на всеки му се случва да изпитва свръхактивно, подскачащо внимание. По принцип решението е с техниките, представени в главата за разсейванията. Но също така трябва да знаеш, че има някои външни фактори, които допринасят за този феномен. А с тях най-лесно можеш да се справиш чрез малки промени в графика си. Умствените изображения са много мощни обекти. Те могат да останат в ума за дълги периоди. Всички разказвателни изкуства представляват пряка манипулация на такъв материал и ако писателят си е свършил работата добре, представените герои и изображения ще окажат мощен и дълготраен ефект върху ума. Ако си гледал най-добрия филм за годината, медитацията, която ще последва, ще бъде пълна с тези изображения. Ако си по средата на най-страшния роман на ужасите, който някога си чел, медитацията ти ще бъде пълна с чудовища. Така че размени реда на нещата. Първо медитирай. След това чети или гледай филми.

Друг влиятелен фактор е собственото ти емоционално състояние. Ако в живота ти има някакъв истински конфликт, това раздразнение ще се пренесе и в медитацията. Когато можеш, се опитвай да разрешаваш неотложните си ежедневни конфликти преди медитацията. Животът ти ще протича по-гладко и няма да се чудиш безполезно в практиката си. Но недей да използваш този съвет като начин за отбягване на медитацията. Понякога не може всеки проблем да бъде разрешен, преди да седнеш. Просто давай и седни въпреки това. Използвай медитацията, за да се освободиш от всички егоцентрични намерения, които те оковават в собствената ти ограничена гледна точка. След това проблемите ти ще се разрешават много по-лесно. А след това идва ред и на дните, когато изглежда, че умът никога няма да се успокои, но не можеш да откриеш някаква очевидна причина. Спомни си за цикличните промени, за които говорихме по-рано. Медитацията протича на цикли. Има добри дни, а има и лоши дни.

Випасана медитацията е главно упражнение за съзнаване. Изпразването на ума не е толкова важно, колкото да осъзнаваш какво прави умът. Ако си обезумял и не можеш да направиш нищо, за да спреш това, просто наблюдавай. Всичко това си ти. Резултатът ще бъде още една стъпка напред в пътешествието ти за самоизследване. Най-важното е да не се обезсърчаваш от непрекъснатото бърборене на ума. Това дърдорене е просто още едно нещо, за което да бъдеш осъзнат.

 

 

Проблем 6

Скука

Трудно е да си представим нещо по-скучно от това да седим неподвижно цял час, без да правим нищо друго, освен да усещаме въздуха, който влиза и излиза от носа ни. В медитацията си ще се сблъскваш със скуката непрекъснато. Случва се на всеки. Скуката е умствено състояние и трябва да се третира като такова. Няколко прости стратегии ще ти помогнат да се справиш.

Тактика А: Установяване наново на истинска осъзнатост

Ако дишането изглежда като нещо прекалено скучно за постоянно наблюдение, можеш да си сигурен за едно нещо: престанал си да наблюдаваш процеса с истинска осъзнатост. Осъзнатостта никога не е скучна. Погледни пак. Недей да приемаш, че знаеш какво е дъхът. Недей да си сигурен, че вече си видял всичко, което може да се види. В противен случай ти концептуализираш процеса. Не наблюдаваш живата му реалност. Когато осъзнаваш ясно дъха или всъщност каквото и да е, то никога не е скучно. Осъзнатостта гледа на всичко с детски очи, с чувство на учудване. Осъзнатостта вижда всяка секунда така, сякаш това е първата и единствена секунда във вселената. Така че погледни пак.

Тактика Б: Наблюдавай умственото си състояние

Погледни осъзнато усещането за скука. Какво е скуката? Къде е скуката? Какво е усещането от нея? Какви са умствените й компоненти. Има ли някакво физическо усещане? Какво причинява на мисловния ти процес? Погледни със свежа перспектива на скуката, сякаш никога преди не си изпитвал такова състояние.

 

 

Проблем 7

Страх

Понякога по време на медитация възникват състояния на страх без някаква обяснима причина. Това е често срещано явление и може да има много причини. Може да изпитваш ефекта от нещо, което е било потиснато много отдавна. Не забравяй, че мислите възникват първо в подсъзнанието. Емоционалното съдържание на даден мисловен компекс се прецежда в съзнанието ти, дълго време преди самата мисъл да се появи на повърхността. Ако останеш да седиш през страха, самият спомен може да избълбука и да успееш да го издържиш. Или може да си се изправил направо пред страха, от който всички ние се боим: „страх от неизвестното“. В някой момент от медитационната си кариера ще се сблъскаш със сериозността на това, което всъщност правиш. Ти разкъсваш стената от илюзии, която винаги си използвал, за да обясниш живота на себе си и за да се защитиш от силния пламък на реалността. Предстои ти да се срещнеш с абсолютната истина лице в лице. Това е страшно. Но все някога ще трябва да се справиш и с това. Давай, гмурни се направо.

Трета възможност: страхът, който усещаш, може да се създава сам. Той може да възниква от неумела концентрация. Може да си задал несъзнателна програма да „изследваш какво възниква“. Така, когато възникне някоя плашеща фантазия, концентрацията я прихваща и фантазията се храни от енергията на вниманието ти и се разраства. Истинският проблем тук е, че осъзнатостта е слаба. Ако осъзнатостта беше развита силно, щеше да забележи това прехвърляне на вниманието в момента на възникването му и щеше да се справи със ситуацията по обичайния начин. Без значение какъв е източникът на страха ти, осъзнатостта е лекарството. Наблюдавай емоционалните реакции, които възникват, и разбери какво представляват. Стой настрана от процеса и не се забърквай. Разглеждай цялото действие така, сякаш си заинтересован случаен зрител. Най-важното е да не се бориш срещу ситуацията. Не се опитвай да потиснеш спомените или чувствата или фантазиите. Просто отстъпи встрани и остави цялата бъркотия да изплува и да си изтече. Тя не може да те нарани. Това е просто спомен. Това е само фантазия. Не е нищо друго, освен страх. Когато оставиш нещата да изразходят силите си в арената на съзнателното внимание, те няма да потънат обратно в подсъзнанието. Няма по-късно да се върнат, за да те преследват. Ще си отидат завинаги.

 

 

Проблем 8

Раздразнение

Безпокойството често е само покривало за някое по-дълбоко преживяване, което се случва в подсъзнанието. Ние хората сме много добри в потискането на нещата. Вместо да се изправим пред някоя неприятна мисъл, която преживяваме, се опитваме да я заровим. Няма да ни се налага да се оправяме с проблема. За съжаление обикновено не успяваме, поне не напълно. Скриваме мисълта, но умствената енергия, която използваме, за да я покрием, си седи там и кипи. Резултатът е това усещане за смущение, което наричаме раздразнителност или безпокойство. Няма нещо, което да можеш ясно да посочиш с пръст. Но не се чувстваш спокойно. Не можеш да се отпуснеш. Когато в медитацията възникне това некомфортно състояние, просто го наблюдавай. Не го оставяй да те управлява. Недей да скачаш и да побягваш. И недей да се бориш срещу него и да се опитваш да го накараш да се махне. Просто го остави там и го наблюдавай внимателно. След това потиснатият материал в крайна сметка ще се появи на повърхността и ще разбереш за какво си се тревожил.

Неприятното усещане, което си опитвал да избегнеш, може да е почти всичко: вина, алчност или проблеми. Може да е слаба болка или недоловима болест или приближаващо заболяване. Каквото и да е, остави го да възникне и го наблюдавай осъзнато. Ако просто седиш неподвижно и наблюдаваш раздразнението си, накрая то ще премине. Да останеш да седиш през безпокойството е един малък пробив в медитационната ти кариера. Ще те научи на много. Ще откриеш, че раздразнението всъщност е съвсем повърхностно умствено състояние. По самата си същност то е мимолетно. Идва и си отива. Не може да ти повлия реално по никакъв начин. И от това също останалата част от живота ти ще се подобри.

 

 

Проблем 9

Прекомерно старание

Напредналите медитатори по принцип са много приветливи мъже и жени. Те притежават онова най-ценно от всички човешки съкровища — чувство за хумор. Това не е повърхностното остроумие на водещия на токшоуто. Това е истинско чувство за хумор. Те могат да се смеят на собствените си човешки провали. Могат да се кикотят на личните си нещастия. Начинаещите в медитацията често са прекалено сериозни, което не е за тяхно добро. Така че се посмей малко. Важно е да се научиш да се отпускаш в сесията, да релаксираш в медитацията. Трябва да се научиш да оставяш всичко, което се случва, просто да тече. Не можеш да направиш това, ако си напрегнат и борбен, като приемаш всичко за толкова, толкова сериозно. Новите медитатори често са прекалено нетърпеливи да постигнат някакви резултати. Те са изпълнени с огромни и пренадути очаквания. Скачат направо и очакват невероятни резултати за нула време. Те бутат. Напрягат се. Потят се и се напъват и всичко е толкова ужасно, ужасно строго и сериозно. Това състояние на напрежение е пълната противоположност на осъзнатост. Затова естествено те постигат малко. След това решават, че в крайна сметка тази медитация не е толкова вълнуваща. Не им е дала това, което са искали. Захвърлят я настрани. Трябва да се отбележи, че за медитацията се научава само с медитиране. Научаваш какво представлява медитацията и накъде води само чрез директен опит от самото нещо. Затова начинаещият не знае накъде се е запътил, защото е развил малко усещане за това накъде води практиката му.

Очакванията на начинаещите неизбежно са нереални и неосведомени. Новите медитатори биха очаквали всички грешни неща, а тези очаквания не им помагат изобщо. Те само се пречкат. Прекаленото усилие води до скованост и безрадостност, до вина и самоупрекване. Когато се насилваш прекалено, усилието става механично, а това сразява осъзнатостта, преди дори да е започнала. Ще направиш добре, ако оставиш всичко това. Остави очакванията си и напъването. Просто медитирай с постоянно и балансирано усилие. Наслаждавай се на медитацията си и не се натоварвай с потене и борби. Просто бъди осъзнат. Медитацията сама ще се погрижи за бъдещето.

 

 

Проблем 10

Обезсърчаване

Прекият резултат от прекомерното усилие е чувството на безсилие. Изпадаш в състояние на напрежение. Не стигаш доникъде. Осъзнаваш, че не напредваш така, както си очаквал, и затова се обезсърчаваш. Чувстваш се като провалил се. Това е много естествен цикъл, но може да се избегне напълно. Източникът му е стремеж към нереалистични очаквания. Все пак това е често срещан синдром и въпреки най-добрите съвети, може да се случи и на теб. Има решение. Ако се обезсърчиш, просто наблюдавай ясно състоянието на ума. Не добавяй нищо към него. Просто го гледай. Чувството за провал е просто друга мимолетна емоционална реакция. Ако се замесиш, тя ще се храни от енергията и ще расте. Ако просто останеш отстрани и я наблюдаваш, тя ще премине.

Ако си обезсърчен от усещането за провал в медитацията, с това можеш да се справиш особено лесно. Усещаш, че си се провалил в практиката си. Не си съумял да си осъзнат. Просто осъзнай това усещане за провал. Току-що установи наново осъзнатостта си само с тази една стъпка. Причината за усещането за провал е единствено паметта. Няма такова нещо като провал в медитацията. Има спънки и трудности. Но няма провал, освен ако не се откажеш нацяло. Дори ако прекараш цели двадесет години и не стигаш доникъде, можеш да си осъзнат всяка секунда, в която решиш. Решението е твое. Съжалението е само още един начин да бъдеш неосъзнат. В момента, в който разбереш, че си бил неосъзнат, това разбиране само по себе си е действие на осъзнаване. Така че продължи процеса. Не се оплитай в емоционална реакция.

 

 

Проблем 11

Съпротива срещу медитацията

Има моменти, когато няма да ти се медитира. Самата идея изглежда отблъскваща. Пропускането само на една сесия практика е от много малка важност, но то много лесно може да се превърне в навик. По-мъдро е да избуташ през съпротивата. Седни въпреки това. Наблюдавай това чувство на неприязън. В повечето случаи това е преминаваща емоция, капчица, попаднала в тигана, която ще се изпари пред очите ти. Пет минути, след като седнеш, вече я няма. В други случаи се дължи на някакво вкиснато настроение през този ден и тогава продължава по-дълго. И все пак преминава. И е по-добре да се отървеш от него за двадесет или тридесет минути медитация, вместо да го носиш наоколо със себе си и да го оставиш да провали останалата част от деня ти. В други случаи съпротивата може да се дължи на някаква трудност, която срещаш със самата практика. Може да знаеш или да не знаеш каква е тази трудност. Ако проблемът е известен, можеш да се справиш с него с помощта на някоя от техниките, описани в тази книга. След като проблемът се отстрани, съпротивата ще си отиде. Ако проблемът е неизвестен, ще трябва да се помъчиш малко. Просто стой седнал по време на съпротивата и я наблюдавай осъзнато. Когато накрая се изчерпи, тя ще премине. След това проблемът, който я причинява, вероятно ще изплува и ще можеш да се справиш с това.

Ако съпротивата към медитацията е често срещана черта на практиката ти, трябва да се замислиш за някаква трудно доловима грешка в основното ти отношение. Медитацията не е ритуал, който се извършва в определена поза. Това не е болезнено упражнение или период на наложена скука. И не е някакво строго и сериозно задължение. Медитацията е осъзнатост. Това е нов начин на виждане и е вид игра. Медитацията е твой приятел. Започни да гледаш на нея по този начин и съпротивата ще се разсее като дим от летен бриз.

Ако опиташ всички тези възможности, а съпротивата остава, тогава може би има някакъв проблем. Може да съществуват определени метафизични подводни скали, на които медитаторът може да се натъкне и които са много извън обсега на тази книга. Не се случва често начинаещите медитатори да се сблъскват с тях, но може да се случи. Не се отказвай. Потърси помощ. Намери квалифицирани учители от стила медитация Випасана и ги помоли да ти помогнат да разрешиш ситуацията. Тези хора съществуват точно за тази цел.

 

 

Проблем 12

Апатия или притъпеност

Вече обсъдихме феномена на потъващия ум. Но към това състояние има специален път, за който трябва да внимаваш. Умствената притъпеност може да възникне като нежелан страничен продукт от задълбочаващата се концентрация. Със задълбочаването на релаксацията мускулите се отпускат и предаването на нервните импулси се променя. Това създава много спокойно и леко усещане в тялото. Чувстваш се много неподвижен и донякъде отделен от тялото. Това е много приятно състояние и в началото концентрацията ти е доста добра, добре центрирана върху дъха. Но когато продължи да се развива, приятните усещания се засилват и разсейват вниманието от дъха. Започваш наистина да се наслаждаваш на това състояние и осъзнатостта ти се понижава значително. В крайна сметка вниманието ти се разпилява, като се носи апатично през смътни облаци на блаженство. Резултатът е много неосъзнато състояние, нещо като екстатична апатия. Лекът разбира се е осъзнатост. Наблюдавай тези феномени осъзнато и те ще се разпръснат. Когато възникват блажени чувства, ги приеми. Няма нужда да ги избягваш. Но не се омотавай в тях. Те са физически усещания, затова ги третирай като такива. Наблюдавай чувствата като чувства. Наблюдавай притъпеността като притъпеност. Наблюдавай как възникват и наблюдавай как преминават. Не се забърквай.

В медитацията си ще срещаш проблеми. Случва се на всеки. Можеш да ги третираш като ужасни мъчения или като предизвикателства, които могат да се преодолеят. Ако гледаш на тях като на бреме, страданието ти само ще се увеличи. Ако гледаш на тях като на възможности да се учиш и растеш, духовните ти перспективи са неограничени.