Реймънд Фийст, Джани Вурц
Дъщеря на Империята (14)

13.
Съблазняване

Очите на момчето бяха ококорени.

Беше ново и ако съдеше по изражението му, явно бе пристигнал някой важен. Мара освободи двамата нови воини, които се бяха заклели тази сутрин, и прати слугата да ги заведе до казармата. След това се обърна към куриерчето.

— Брули от Кехотара ли дойде?

Момчето закима бързо. Още беше ново и се впечатляваше лесно. Мара се протегна, остави купчината свитъци и стана. След това също зяпна от изумление. Брули се приближаваше в нова носилка, украсена с перлени нанизи, които сияеха на слънчевата светлина. Носеше копринена роба със сложна бродерия, а шапката му бе украсена със сапфири, за да подсилва цвета на очите. Суетата му не приключваше дотук: носачите му бяха подбрани по височина и красива външност, като в детските приказки. Бяха все млади, високи и мускулести, а телата им бяха намазани с масла като на атлети. Почетната му стража бе допълнена от дузина музиканти, които засвириха, докато Брули приближаваше.

Развеселена, Мара махна на слугинята да прибере свитъците и на Миса да й помогне да се приготви.

Накоя се беше престарала с машинациите. При последните три визити на Брули Първата съветничка на Акома го предупреждаваше, че господарката й не цени ухажори, които не демонстрират богатството си. Два пъти бяха вечеряли в градината и Мара и двата пъти се чувстваше като парче месо на сергията на касапина. Но Брули беше щастлив, щом се засмееше на шегите му или когато се преструваше на изненадана при поредната клюка за някой лорд от Висшия съвет. И беше напълно запленен от нея. При последната им среща Мара му бе позволила за миг да демонстрира страстта си с целувка за сбогом, като ловко се бе измъкнала от прегръдката му. Младежът запротестира, но тя се шмугна през прага, оставяйки го възбуден и объркан под луната в градината. Накоя го изпрати до носилката и после потвърди, че раздразнението само разпалва желанието му.

Мара си сложи парфюм и звънчета на китките, след което се пъхна в безсрамно ефирна роба. Откъде ли ги намираше Накоя? Миса нагласи косата й и я фиксира с брошки от нефрит и изумруд. След като приключи с външния си вид, Мара тръгна да посрещне ухажора си с елегантни стъпчици.

Очите на Брули се разшириха от възхищение и той слезе малко странно от носилката, с вдървен гръб, като стъпваше внимателно с високите си сандали. Мара едва сдържа смеха си. Скъпите дрехи бяха очевидно тежки и неудобни. Връзките на ръкавите явно стягаха доста, а широкият богато бродиран пояс беше тесен и спарващ. Но изражението на Брули показваше, че е щастлив. Усмихна се сияйно на Мара и й позволи да го въведе в хладната къща.

Настаниха се в стая с изглед към фонтана на градината и Мара поръча на слугите вино и сладкиши. Разговорът я отегчаваше, както обикновено, но прислужващият Аракаси дочуваше по някоя полезна информация. Шпионинът бе навързал клюките на Брули към докладите на собствените си агенти. Мара не спираше да се учудва колко информация успява да отсее Аракаси от наглед глупавите сплетни. Често след визитите на Брули той споделяше с нея интересни теории за дейностите на Висшия съвет. Ако спекулациите му бяха верни, съвсем скоро партията на Синьото Колело щеше да оттегли изцяло подкрепата си за войната на варварския свят. Това щеше да навреди сериозно на грандиозната кампания на Военачалника. Ако това се случеше, Анасати, Минванаби и останалите съюзници на Алмечо щяха да бъдат притиснати за повече подкрепа. Мара се чудеше дали Джингу ще се принуди да я удари по-бързо, преди Минванаби да бъдат принудени да съсредоточат силите си другаде.

Бъбренето на Брули спря и Мара усети, че е изпуснала нишката на разговора. Усмихна се мило, без да знае, че това изражение я прави зашеметяващо красива. Очите на Брули отвърнаха топло. Емоциите му бяха искрени и за миг Мара се зачуди как ли ще се чувства в прегръдките му в сравнение с грубостите на Бунтокапи. В този миг Аракаси се наведе да смачка някакво насекомо и дрехата му закачи виното на госта. Това стресна Брули и ръката му се стрелна към скритата в пояса кама. Нежният ухажор за миг се превърна в цурански воин с напрегнати мускули и студен поглед. Сантименталността на Мара премина. Този мъж беше с по-цивилизовани обноски, по-чаровен събеседник, с по-красиво лице и тяло от звяра, за който се бе омъжила, но сърцето му беше жестоко. И той като Бунтокапи щеше да убие и да причини болка в миг, без да се замисля.

Осъзнаването на това я разгневи. Нима дори за миг бе желала нещо от този мъж; от който и да било мъж? Този копнеж беше напразна надежда и трябваше да се справи с него. Престори се, че й е задушно, и започна да си вее с ветрилото. След това поразтвори деколтето си. Ефектът беше незабавен. Бойните инстинкти на младежа изчезнаха като прибраните нокти на саркат. Обзе го друг вид напрежение и той се намести по-близо до нея.

Мара се усмихна изкусително. Малките звънчета на китката й запяха, когато отърка ръката на младежа с наглед случайно докосване.

— Не знам какво ми става, Брули, но ми е ужасно горещо. Искаш ли да се изкъпем?

Младежът веднага скочи, подаде й ръка и Мара му позволи да я вдигне от възглавниците, без да оправя робата си. Деколтето й се отвори още и Брули зърна малките, но добре оформени гърди и стегнатия й корем. Мара се усмихна, оправи пояса си с бавни провокативни движения и по челото на Брули лъснаха капчици пот.

— Явно ти е много горещо — каза тя закачливо.

Той я изгледа с искрено обожание.

— Защото изгарям от страст към теб, милейди.

Този път Мара окуражи дързостта му.

— Изчакай малко. — Усмихна му се подканящо и тръгна да намери Накоя.

Старицата стоеше зад вратата, а в скута й имаше бродерия, чиито бодове бяха невероятно разкривени. Мара й каза какво да направи, доволна, че няма нужда да обяснява подробно на Първата съветничка.

— Мисля, че младото петле е готово. Нека приготвят банята. Като освободя прислужниците, ни оставете за петнайсет минути. След това изпрати куриерчето със спешното съобщение и Миса да е готова. — Спря и се поколеба. — Нали каза, че той й харесва?

Накоя поклати глава.

— Ех, дъще, не се притеснявай. Миса харесва всички мъже.

Мара кимна и понечи да се върне при ухажора си. Накоя хвана китката й, заглушавайки малките звънчета със сбръчканата си ръка.

— Господарке, внимавай. Стражата ще те защити, но играеш опасна игра. Трябва внимателно да прецениш доколко да предизвикаш Брули. Може да се разгорещи твърде много, а ако Папе го убие при опит за изнасилване, това ще навреди сериозно на Акома.

Мара прецени скромния си опит с мъжете и избра благоразумието.

— Добре. Прати куриерчето след десет минути.

— Тръгвай. — Накоя потупа господарката си по ръката и се усмихна. Хвала на боговете, нямаше нужда да лъже. Миса беше най-красивата прислужница на Мара и апетитът й за красиви мъже беше обект на безсрамни клюки сред цялата прислуга. Тя щеше да свърши работата си с истинско удоволствие.

Слугините изсипаха последните ведра във ваната, поклониха се, излязоха и затвориха паравана. Мара пусна ръката на Брули. Звънчетата на китката й запяха сладко, докато махаше с грациозни движения пояса си и позволяваше на робата да се свлече от раменете й. Белегът от раната беше скрит с накит, а коприната се плъзна по бялата й кожа, надолу към кръста и извитите й бедра. Мара вдигна единия си крак, после другия и се измъкна окончателно от дрехата. Изкачи стъпалата към дървената вана, без да забравя да си прибере корема и да вдигне брадичката си. С крайчеца на окото си видя как Брули трескаво смъква скъпите си дрехи. Играта й с робата го бе накарала почти да загуби самообладание. Махна и препаската си и Мара видя какъв ефект има голотата й върху него. Костваше й сериозно усилие на волята да не се разсмее. Мъжете изглеждаха доста глупаво, когато бяха възбудени.

Брули се протегна. Беше убеден, че тялото му заслужава възхита, и потопи стройните си крака във ваната, сякаш просто иска да се намокри. Мара не се подвеждаше. През последната седмица Брули копнееше за този миг с искрено нетърпение. Той разтвори ръце, подканяйки я да се присъедини. Тя се усмихна и взе една стъкленица и ароматизиран сапун. Безценните метални звънчета на ръката й издрънчаха, докато наливаше благоуханни масла във водата. Около атлетичното тяло на Брули затрептя дъга. Той затвори очи доволно, когато звънчетата се преместиха зад него и нежните ръце на Мара започнаха да сапунисват гърба му.

— Много е хубаво… — измърка Брули.

Ръцете й спряха. Звънчетата издрънчаха за последно и настана тишина, а водата започна да се вълнува леко. Брули отвори очи и видя зад себе си Мара, която започна да сапунисва чувствено нежното си тяло. Той облиза устни, без да долавя пресметливия поглед в красивите й очи. Мара видя разлигавената му усмивка и реши, че играе доста убедително ролята си на изкусителка.

Дишането му стана тежко, също като на Бунтокапи. Мара не беше изненадана, когато Брули взе друг сапун и посегна да помогне. Тя се изви грациозно и се потопи до врата. Пяната и сапунените мехурчета я обгърнаха и лейди Акома го спря с усмивка.

— Не, дай на мен. — Приближи се до него и палаво натисна главата му под водата. Младежът се измъкна засмян и посегна на свой ред. Но Мара се мушна зад него и започна бавно да сапунисва косата му. Брули потръпна от удоволствие, представяйки си ръцете й на други места по тялото си. Сапунисването премина надолу и се превърна в лек масаж на врата и гърба. Брули се натисна назад и усети зърната на Мара на плешките си. Посегна назад към нея, а ръцете й се плъзнаха напред и помилваха гърдите му. Мара усети как плътта му потръпва и се замоли куриерчето да се появи навреме. Вече й се изчерпваха номерата, а странно и неочаквано, собствените й слабини почваха да се напрягат. Това усещане я плашеше, защото не го бе изпитвала с Бунтокапи. Сапунът изпълваше въздуха с аромат на цветя, а светлината, която проникваше през цветните стени, превръщаше банята в спокойно и приятно място за любов. Но Мара знаеше, че мястото става и за убиване, защото Папе стоеше, стиснал меча си, зад паравана. Брули беше васал на Минванаби, враг, и тя не биваше да губи контрол.

Смъкна колебливо ръка към корема му. Той потръпна и се усмихна, но в този миг стената се отмести и се появи задъханото куриерче.

— Господарке, моля да ми простите, но хадонрата каза, че е пристигнало изключително важно съобщение.

Мара се престори на разочарована и излезе от ваната. Слугините се втурнаха с кърпи и измъченият от похот Брули загледа глуповато последните остатъци от гола плът, преди да бъдат загърнати. Мара изслуша фалшивото съобщение и се обърна с открито съжаление.

— Брули, извинявам се много, но трябва да те оставя и да се погрижа за неочакван въпрос.

Прехапа устна, подготвяйки извинение, в случай че той попита какво е станало, но умът му бе объркан от разочарованието.

— Не може ли да почака?

— Не — каза Мара нещастно. — Боя се, че не.

Брули се надигна да възрази и разплиска водата. Мара се приближи до него и го бутна отново във ваната.

— Не си разваляй удоволствието. — Усмихна се като загрижена домакиня и извика една от слугините си.

— Миса, Брули не е свършил с къпането. Остани и се погрижи за него.

Най-красивата прислужница пристъпи напред и свали дрехите си без колебание. Фигурата й беше изкушаваща, но Брули не й обърна внимание: гледаше само Мара, която си облече чиста роба и излезе. Щом вратата се затвори зад нея, синът на лорд Кехотара удари с юмрук и разплиска водата. След това се обърна към младата прислужница. Раздразнението му премина, заменено от гладна усмивка.

Той се плъзна през пяната и я хвана за раменете. Мара, която бе скрита зад вратата, реши да не гледа продължението и затвори безшумно цепнатината. Накоя и Папевайо я последваха по коридора.

— Беше права, Накоя. Правех се на императрица и той въобще не забеляза Миса, преди да изляза.

От банята се чу плисък на вода и леко изпищяване.

— Явно сега я забелязва — намеси се Папевайо.

Накоя махна, сякаш това не беше важно.

— Миса само ще доразпали апетита му. Вече изгаря от любов, дъще. Мисля, че си научила повече за мъжете, отколкото очаквах. Добре, че все пак Брули се сдържа. Ако Папе го бе убил…

— Е, не го уби. — Мара беше раздразнена и странно недоволна и смени темата. — Отивам да се затворя в кабинета. Кажете ми, когато Брули свърши с Миса и си тръгне. — Тя освободи Първата съветничка и Първия боен водач и остана само куриерчето, което подскачаше с дългите крачки на воин. За съжаление това не я развесели. — Изпрати Джикан в кабинета — нареди му Мара. — Имам планове за земята, която придобихме от лорд Тускалора.

Забърза устремено напред. След миг раздразнението й беше стопено от игрив детски смях — Аяки се бе събудил от следобедния си сън. Мара се усмихна и смени посоката. Интригите и великата Игра на Съвета можеше да почакат, докато види сина си.

 

 

При следващата си визита Брули Кехотара доведе дузина танцьорки, които се въртяха и подскачаха с изумителна грация под акомпанимента на поне двайсетима музиканти. Носилката му също беше нова, украсена с метали и скъпоценни камъни. Мара се намръщи и прецени, че ухажорът й настига по помпозност стила на лорд Анасати.

— Защо всяка поява е все по-циркова? — прошепна тя на Накоя.

Старицата потри ръце.

— Казах на младия ухажор, че си падаш по мъже, които не се свенят да демонстрират богатството си, макар че не бях толкова директна.

Мара я изгледа скептично.

— Откъде знаеше, че ще те послуша?

Накоя посочи с очи към младежа, който се бе подал от носилката с надежда да зърне обекта на ухажването си.

— Дъще, не разбра ли най-сетне? Любовта прави и най-добрите мъже на глупаци.

Мара кимна. Разбираше защо старата дойка я караше да се преструва на съблазнителка. Брули никога нямаше да се съгласи да похарчи такова състояние само за да изпълни заръките на баща си. Според сутрешния доклад на Аракаси младежът почти бе довел до фалит и без това разклатените финансови позиции на Кехотара. Баща му, Мекаси, щеше да има сериозни проблеми, ако трябваше да моли Джингу да спаси честта му.

— Това момче ще похарчи и последната пара на баща си, за да се пъхне между краката ти. — Накоя поклати глава. — Малко го съжалявам. Това, че му пробутахме Миса вместо теб, постигна целта си. Сега апетитът му е още по-разпален. Този глупак е влюбен до уши.

Коментарът на Първата съветничка бе почти заглушен от фанфарите. Музикантите засвириха още по-енергично, докато процесията навлизаше в градината. Танцьорките се завъртяха едновременно и се поклониха в полукръг пред Мара, докато Брули се изправяше. Черната му коса беше накъдрена, а на ръцете му имаше тежки метални накити. Когато се приближи до Мара, перченето му намаля. Вместо ефирните дрешки, които обикновено носеше при срещите им, този път тя бе облякла проста бяла роба, която се спускаше доста под коленете й.

Той се поклони грациозно.

— Милейди? — И махна на свитата си да се дръпне.

Мара също даде знак на слугите си да се отдалечат и смръщи вежди, сякаш и беше трудно да скрие разочароването си.

— Брули, разбрах нещо. — Тя сведе очи. — Аз съм сама… а ти си много красив мъж… и аз не постъпих добре. — Изкара следващото на един дъх. — Оставих желанията ми да замъглят разума и сега разбирам, че ме мислиш за поредната глупава жена, която да прибавиш към списъка на завоеванията си.

— Не! — прекъсна я Брули разпалено. — Смятам, че си много морална жена, Мара. — Гласът му омекна с почитание. — Освен това те обичам. Никога не бих постъпил така с жена, за която искам да се оженя.

Искреният му глас я разчувства, но само за секунда. Въпреки красотата си Брули беше поредният суетен воин, лишен от мъдрост и разсъдък.

Така че се отдръпна, когато той посегна към нея.

— Искам да ти повярвам, Брули, но собствените ти действия говорят срещу теб. Само преди два дни ти реши, че слугинята ми е добър заместител… — Колко лесно й идваха лъжите. — Бях готова да ти се отдам, скъпи Брули. Но открих, че ти си поредният авантюрист, а аз съм само една бедна вдовица.

Брули падна на едно коляно в смайващо искрен жест и започна да й се обяснява в любов, но Мара се извърна рязко настрани.

— Не мога да те слушам. Това разбива сърцето ми. — Престори се, че й е твърде тежко, и избяга от градината.

Брули бавно се изправи и се обърна към Накоя, която се бе появила отново.

— Стара майко, ако тя не иска да ме слуша, как ще докажа любовта си?

Накоя цъкна разбиращо, потупа го по рамото и го насочи към бляскавата носилка, танцьорките и музикантите.

— Момичетата не са силни, Брули. Трябва да си нежен и търпелив. Някой подарък, придружен от писмо, или още по-добре, поема, може да промени мнението й. Може би по един на ден, докато не те покани пак. — Докосна възхитено украсите. — Беше я спечелил. Ако беше проявил достатъчно сдържаност да не легнеш с прислужницата, със сигурност щяхте да се ожените.

— Мислех, че тя иска да се възползвам от момичето! — Брули скръсти ръце и накитите му издрънчаха. — Прислужницата във ваната определено се държеше дръзко и… това не е първият път, когато домакините ми изпращат слугини за развлечение.

Накоя впрегна целия си талант, за да изиграе ролята на добра баба.

— Ех, бедно момче. Не разбираш нищо от женските чувства. Обзалагам се, че нито една от жените, които си ухажвал, не е пращала прислужници да топлят леглото ти. — Размаха пръст пред носа му. — Само мъжете постъпват така.

Брули сведе поглед към чакъла на пътеката, принуден да признае, че е права.

— Виж, това беше нещо като изпитание — продължи Накоя. Видя, че очите му се присвиха, и добави: — Уверявам те, че не беше нагласено, но ако се беше облякъл и си бе тръгнал, господарката ми щеше да е твоя. А сега…

Брули тръсна накъдрената си коса и изръмжа.

— Какво да правя?

— Както казах, пращай подаръци. — Накоя започна да го гълчи. — Мисля, че ще докажеш страстта си само чрез истинска любов. Отпрати момичетата, които държиш в градската си резиденция.

Брули се напрегна с внезапно подозрение.

— Имате шпиони! Как иначе ще знаете, че държа две жени от Тръстиковия живот в квартирата си?

Хората на Аракаси бяха докладвали за това, но Накоя само кимна мъдро.

— Видя ли, познах! Щом стара и глупава жена като мен може да се досети, какво остава за милейди. — Изглеждаше крехка и сбръчкана до младия воин, но го избута към носилката на двора. — Тръгвай, млади господарю. Ако искаш да спечелиш сърцето й, не бива да ни виждат, че разговаряме! Милейди може да заподозре, че те съветвам, а това няма да й хареса. Тръгвай и не спирай да доказваш любовта си.

Синът на Мекаси се настани колебливо на възглавниците. Робите му вдигнаха украсената носилка със завиден синхрон, а музикантите подхванаха поръчаната мелодия. Танцьорките започнаха да се въртят, но господарят им викна да спрат. Инструментите млъкнаха, освен един закъснял рог, който накара нийдрите на пасището да се размучат. Накоя реши, че изпращането от животните е доста подходящо.

Тъжната процесия се насочи към Сулан-Ку. Тежкото обедно слънце съсухряше цветните гирлянди на танцьорките и носачите и за миг Първата съветничка на Акома почти съжали младежа. Почти.

Даровете започнаха да пристигат още на следващия ден. Първо дойде клетка с рядка птица, която пееше тъжно, заедно с бележка с доста лоша поезия. Накоя я прочете, след като Мара я остави.

— Калиграфията е добра. Сигурно е похарчил доста пари да наеме поет.

— Значи ги е похарчил напразно. Стиховете са ужасни. — Мара махна на слугинята да разчисти цветните хартии, с които бе увита клетката. Птичката подскочи на тръстиковата си пръчка и запя.

В този момент Аракаси влезе в кабинета и се поклони.

— Господарке, разкрих агента на Кехотара.

Мара махна отнесено на слугите да отнесат птичката в друго помещение и докато чуруликането й се отдалечаваше по коридора, попита:

— Кой е?

— Един от слугите на Брули изпрати съобщение на баща му, предполагам да го предупреди за разходите. Странното е, че друг роб, от носачите, също напусна къщата на господаря си и се срещна с продавач на зеленчуци. Разговорът им едва ли е бил за реколтата. Вероятно това е агентът на Минванаби.

Мара се заигра с една панделка.

— Направихме ли нещо?

Аракаси я разбра перфектно.

— Първият човек претърпя злощастен инцидент. Съобщението му попадна в ръцете на друг търговец на зеленчуци, който мрази Джингу. — Шпионинът извади документа от робата си и го подаде на Мара.

— Все още миришеш на сергия — обвини го лейди Акома и прочете съобщението. — Да, това доказва подозренията ти. Освен това вероятно Брули няма представа, че в свитата му има втори агент.

Аракаси се намръщи, както правеше, когато не бе преценил нещата перфектно.

— Ако тази цифра е вярна, Брули е доста близо до това да вкара баща си във финансова криза. — Направи пауза и поглади брадичката си. — С помощта на Джикан накарах много от търговците и майсторите да забавят сметките, докато не им кажем. Акома спечели от това, че си плащаме навреме.

Мара кимна признателно.

— С колко време разполага Кехотара?

— Малко. Докога мислиш, че търговците ще спонсорират ухажването на Брули? Скоро ще се обърнат към хадонрата на лорд Кехотара за разплащане. Бих искал да съм насекомо на стената, когато получи всичките сметки.

Мара изгледа остро шпионина си.

— Имаш още за докладване.

Аракаси повдигна учудено вежди.

— Вече ме познаваш добре, господарке. — Но тонът му загатваше за въпрос.

Мара кимна мълчаливо към крака му, който потропваше по пода.

— Винаги спираш, когато приключиш.

Шпионинът почти се усмихна.

— Господарке, ти си магьосница! — възкликна той възхитено, след което отново стана сериозен. — Партията на Синьото колело е наредила на всичките си командири да се изтеглят от Мидкемия, както предполагахме.

Мара присви очи.

— Значи имаме малко време да приключим с този глупав и суетен младеж. Баща му ще го призове след няколко дни дори да не открие в колко тежко финансово състояние е попаднал. — Почука по свитъка, докато обмисляше следващия си ход. — Аракаси, гледай Брули да не приема пратеници, докато Накоя не го убеди да ми подари онази носилка. Стара майко, в момента, в който го направи, го покани на гости. — Мара изгледа продължително двамата си съветници. — Да се надяваме, че ще се оправим с него, преди баща му да му нареди да ме убие.

Брули праща подаръци и през следващите четири дена. Слугите ги трупаха в един ъгъл на кабинета, докато Накоя не се оплака, че помещението прилича на панаирджийска сергия.

Наборът беше сериозен. Скъпи роби от най-добрата коприна; екзотични вина и плодове, внесени на скъпа цена; скъпоценни камъни и дори метални накити. Накрая, след като бе отпратен за пети ден, Брули подари великолепната носилка. Тогава Мара накара Аракаси да му изпрати съобщението, което бяха прихванали предишния ден. Лорд Кехотара най-сетне беше научил за разходите на сина си и му нареждаше строго незабавно да се прибере вкъщи. Сърдитият старец бе обяснил доста подробно какво мисли за безотговорното поведение на сина си.

Мара беше доволна, но Аракаси беше ядосан как лорд Кехотара е научил това въпреки усилията на агентите му. Шпионинът беше страшно горделив и смяташе дори най-дребната грешка за огромен провал. Освен това беше загрижен за втория агент в свитата на Брули. А щом имаше двама, може би имаше и трети?

Събитията обаче се развиваха твърде бързо, за да се задълбава в това. Брули Кехотара дойде в имението на Акома и Мара отново сложи предизвикателните дрехи и грима, за да обърка допълнително ухажора си. Този път нямаше музиканти, нито пък скъпи роби, бижута и накъдрена коса. Младежът беше зачервен и неспокоен и претупа официалните поздрави.

— Лейди Мара, благодаря на боговете, че ме прие — избърбори той, без да се извинява за грубостта си.

Мара го прекъсна, сякаш не знаеше, че напрежението му не е продиктувано само от страст.

— Мисля, че сгреших, скъпи. — И сведе срамежливо очи. — Може би беше искрен… Остани за вечеря и ще говорим пак — добави подканящо.

Брули очевидно бе облекчен. Предстоеше му тежък разговор и щеше да е по-лесно, ако Мара гледа на него със симпатия. Освен това, ако изтръгнеше обещание за годеж, щеше да смекчи гнева на баща си. Акома имаше сериозни богатства и можеше да плати няколко дълга без проблеми. Брули беше уверен, че всичко ще се нареди, и изчака Мара да заповяда на Джикан да настани свитата му. След като синът на лорд Кехотара се оттегли, Мара отиде в кабинета, където я чакаше Аракаси, облечен отново като търговец на зеленчуци.

Тя се увери, че са сами, и заговори.

— Кога възнамеряваш да тръгнеш?

Подарената от Брули птичка запя звънко.

— Тази вечер, господарке.

Мара покри клетката с кърпа и песента премина в тихо сънено чуруликане.

— Не можеш ли да изчакаш още ден-два?

Той поклати глава.

— Най-късно до утре призори. Ако не се появя в уговорената кръчма в Сулан-Ку до обед и на още няколко места през следващата седмица, заместникът ми ще се задейства. Ще е странно, ако се окажеш с двама главни шпиони. — Той се усмихна. — А и аз ще загубя човек, който е много трудно да се замести. Но ако проблемът е много сериозен, ще му измисля други задачи и ще остана.

Мара въздъхна.

— Не. По-добре да приключваме с момчето на Кехотара. Искам да покажеш агента на Минванаби на Кейоке. Кажи му, че тази вечер ще спя в покоите на Накоя. — Птичката млъкна съвсем. — Какво ще кажеш Папе и Люджан да пазят покоите ми тази вечер?

— Мислиш, че младият Брули може да се промъкне в леглото ти посред нощ?

— По-скоро убиец от свитата му. — Мара сви рамене. — Притиснала съм Брули, както искам, но още малко неудобство ще ни е от полза. Ако някой се промъква по коридорите тази нощ, искам да има лесен достъп до покоите ми.

— Изумяваш ме, както винаги, господарке. — Аракаси се поклони с ирония и възхищение. — Ще предам инструкциите ти на Кейоке.

Шпионинът се стопи в сенките — изниза се без звук и остана незабелязан дори от прислужницата, която дойде да съобщи на Мара, че банята й е готова, ако иска да се освежи преди вечеря.

Но оставаше още един въпрос. Мара изпрати куриерчето да викне Накоя и нареди на старицата да дадат на Брули задържаните съобщения от баща му.

— Постарай се да му кажеш, че са пристигнали току-що — добави тя в здрача.

Очите на Накоя проблеснаха злобно.

— Може ли да ги предам лично, господарке? Искам да видя лицето му, когато ги прочете.

Мара се засмя.

— Ама, че си ужасна! Дай му съобщенията с цялата ми благословия. И гледай да не лъжеш прекалено. Писмата са били забавени в града, което като цяло е вярно. — Тя спря и прикри страха си с шега. — Мислиш ли, че това ще ми спести умилкването му по време на вечерята?

Но Накоя беше тръгнала и единственият отговор бе съненото изчуруликване на птичката. Мара потръпна и реши, че има нужда от гореща вана, преди да завърши плана си срещу лорд Кехотара.

Лампите пръскаха златиста светлина над масата. Блюдата димяха около цветята в центъра, а охладената риба блестеше над пресните плодове и зеленчуци. Готвачите на Акома бяха приготвили романтична вечеря за влюбени, но Брули седеше неспокойно на възглавниците.

Едва докосваше храната и очевидно мислите му бяха другаде. Дори дълбокото деколте на робата на Мара не можеше да го разведри.

Лейди Акома се престори на объркана и остави салфетката си.

— Брули, изглеждаш угрижен. Нещо не е наред ли?

— Милейди? — Младежът вдигна глава, в сините му очи се четеше стрес. — Не искам… да те затруднявам с моите неприятности, но… — Изчерви се и сведе засрамено очи. — Честно казано, в моята страст да те спечеля съм създал твърде тежки дългове на семейството ми. — Последва болезнена пауза. — Несъмнено ще си помислиш лошо за мен и ще изгубя уважението ти, но дългът към баща ми ме кара да те помоля за услуга.

Мара отвърна по-учтиво, отколкото възнамеряваше, внезапно усетила, че не се наслаждава на нещастието му.

— Каква услуга? — Тя остави вилицата си и се помъчи да говори загрижено. — Разбира се, че ще помогна, ако мога.

Брули въздъхна, но нещастието му продължаваше да му тегне.

— Ако бъдеш така милостива… имам нужда от даровете… които ти пратих… Ще ми върнеш ли някои от тях? — Гласът му затихна и той преглътна. — Не всички, но поне най-скъпите.

Очите на Мара излъчваха нежност.

— Брули, мисля, че мога да помогна на приятел. Но още е рано, а и готвачите наистина са се постарали. Защо не забравим неприятностите и не се насладим на угощението? Утре на закуска ще обсъдим затрудненията ти.

Брули се надяваше на друг отговор, но събра остатъците от гордостта си и изтърпя вечерята. Разговаряше без ентусиазъм, а чувството му за хумор бе изчезнало, но Мара се преструваше, че не забелязва. Повика поет да рецитира по време на десерта и напитките. Накрая алкохолът помогна и нещастният син на Кехотара си легна. Този път нямаше никакви романтични намерения и явно възнамеряваше да изкара нощта в сън.

Над пасищата се спусна мъгла, като копринен шал на лунната светлина. Чуваха се нощните птици, както й подвикванията на стражите, но в покоите на господарката звучеше нещо друго. Папевайо сръчка Люджан в ребрата и изсумтя:

— Господарката не хърка.

Люджан се прозина намръщено, с обидено достойнство.

— Не хъркам.

— Значи се преструваш много убедително. — Първият ударен водач се подпря на копието си, черен силует на огряната от луната стена. Прикри веселието си, защото бе започнал да харесва бившия сив воин. Оценяваше, че Люджан е по-способен офицер, отколкото можеше да се очаква, а и освен това характерът му беше точно противоположен на неговия.

Внезапно чу шумолене в коридора и настръхна. Люджан също го чу и замръзна. Двамата офицери на Акома се разбраха с бързи жестове. Отвън приближаваше някой, който не искаше да бъде чут. Вече беше на шест крачки от вратата. Папевайо беше сложил в коридора пред покоите на Мара нови рогозки, така че всеки, който се приближеше, щеше да предизвика шумолене.

Люджан извади меча си и застана до вратата. Папевайо подпря копието си на колоната и измъкна меч и кама. Лунната светлина блесна по доспехите му, докато лягаше под завивките на Мара.

Минутите се проточиха. След това вратата се отвори безшумно. Нападателят не се поколеба и скочи с извадена кама към спящата „лейди Акома“.

Папевайо се превъртя надясно; приклекна в бойна поза и вдигна меча и камата си, за да парира. Остриетата се сблъскаха, а Люджан мина зад убиеца, за да му затвори пътя.

Бледата лунна светлина го издаде, защото сянката му пробяга по пода. Камата на нападателя се заби във възглавницата и в стаята се разхвърча перушина. Мъжът — носеше униформа на носач, но беше професионалист — се извъртя и светкавично хвърли камата си по Папевайо. Ударният водач отскочи встрани. Нападателят профуча покрай него, хвърли се през хартиената стена и падна на пътеката отвън.

— В градината е! — изкрещя Люджан и хукна след него.

Коридорите се изпълниха със стражи на Акома. Появи се разтревоженият Кейоке и започна да раздава заповеди. Войните започнаха да претърсват храстите.

Папевайо се изправи и понечи да се включи в издирването, но Кейоке го спря.

— Измъкна ви се значи? Опиши го.

Първият ударен водач изпсува, после каза сърдито:

— Не се е измъкнал, някъде в градината е, но трябва да питаш Люджан за описание. Лунната светлина беше откъм него и видях само сянка. — Млъкна и добави: — Среден на ръст, левичар. Дъхът му миришеше на маринован джомач.

Люджан довърши описанието:

— Носи туника и въжен колан, като носач, но сандалите му не са от твърда кожа на нийдра, а меки.

— Претърсете стаята на носачите на Кехотара — заповяда Кейоке на двама воини. — Вижте кой липсва. Това е нашият човек.

След няколко минути се появиха други двама воини, които влачеха трупа на убиеца. Беше се пробол сам в сърцето.

Кейоке се изплю върху трупа.

— Жалко, че умря с чест от острие. Явно е получил позволение от господаря си, преди да приеме мисията. — Нареди да преустановят претърсването и добави: — Поне псето на Минванаби е предположило, че може да се провали.

Трябваше да уведомят незабавно Мара. Кейоке махна към трупа и заповяда:

— Отървете се от мършата, но оставете нещо за идентификация. Знаете какво. — Кимна на Ударните водачи. — Добра работа. Вървете да почивате.

Докато командирът на Акома се отдалечаваше, двамата се спогледаха. Кейоке рядко раздаваше похвали. Люджан се усмихна, а Папевайо кимна. Разбраха се мълчаливо и тръгнаха към казармата да пийнат по едно преди заслужената почивка.

На закуска Брули от Кехотара изглеждаше измъчен. Красивото му лице беше подпухнало, а очите зачервени, сякаш бе сънувал кошмари. Вероятно се притесняваше от историята с подаръците, а не че в свитата му има убиец. След загубата на самоконтрол на вечеря Мара се съмняваше, че младежът може да се преструва, че не е замесен в опита за убийство.

Тя се усмихна с леко съжаление.

— Приятелю, не изглеждаш добре. Не ти ли беше удобно нощес?

Брули докара нещо като усмивка.

— Не, милейди. Покоите, които ми предостави, бяха чудесни, но… — Въздъхна и усмивката му помръкна. — Просто съм под голям стрес. По отношение на въпроса, който споменах снощи… може ли да помоля за прошка и разбиране…

Учтивостта на Мара изчезна.

— Не мисля, че ще е благоразумно, Брули.

Брули впери поглед в очите на домакинята си, без да обръща внимание на изстиващата закуска.

— Милейди, не разбираш какви затруднения ми причиняваш, като отказваш на молбата ми.

Мара не отговори, а направи знак на някого зад лявото му рамо. Кейоке пристъпи напред и вдигна окървавената глава на убиеца. След това я остави безцеремонно на подноса пред младия ухажор.

— Познаваш този мъж, Брули. — Това не беше въпрос.

Младежът беше смаян, но не от гледката пред себе си, а от нечувания досега тон на лейди Акома.

— Това е един от моите носачи. Какво е станало?

Сянката на офицера падна върху него и слънчевото помещение изведнъж стана студено. Думите на Мара бяха твърди като метал.

— Убиец, Брули, не носач.

Младежът примигна неразбиращо. След това се сгърби и един кичур коса падна върху очите му. Признанието дойде неохотно.

— Господарят на баща ми — каза той глухо. Имаше предвид Джингу Минванаби.

Мара му позволи да си отдъхне за миг и махна на командира да седне до нея. Брули събра достатъчно присъствие на духа, за да я погледне, и тя кимна.

— Да, този мъж несъмнено е агент на Минванаби. А ти на баща си.

Брули не възрази, защото знаеше, че е напразно. От отчаян погледът му стана твърд.

— Искам да умра като воин, Мара.

Лейди Акома сложи свитите си юмруци на масата.

— Воинска смърт ли, Брули? — Засмя се с горчив гняв. — Баща ми и брат ми бяха воини. Кеойке е воин. След изпитанията, през които преминах, аз съм повече воин от теб.

Младежът усети нещо, което не бе срещал у жените, и скочи тромаво на крака. Чашите на масата се разклатиха. Кървавата, глава на носача сякаш го гледаше. Брули извади от туниката си кама.

— Няма да ме обесите като престъпник!

Кейоке посегна към меча си, за да защити господарката си, но Брули насочи камата към гърдите си и командирът разбра, че синът на Кехотара не възнамерява да нападне.

Мара се изправи и извика заповедно:

— Прибери камата, Брули. — Видя колебанието му и добави: — Никой няма да те беси. Ти си глупак, не убиец. Ще се върнеш при баща си, за да му обясниш как съюзът с Джингу поставя дома му под заплаха.

Засраменият ухажор отпусна камата, замисли се и бавно стигна до очевидното заключение. Бяха го използвали безжалостно, чак до най-съкровените му чувства. Поклони се сериозно, без следа от предишното обожание.

— Поздравявам те, лейди. Накара ме да предам баща си.

Мара мислеше бързо. Трябваше да го спре, защото самоубийството му само щеше да разпали подкрепата на Кехотара към усилията на Минванаби да я унищожи. Кроежите й не включваха смъртта на младежа.

— Брули?

— Милейди? — Той я погледна, повече с отчаяние, отколкото с надежда.

Мара му махна да седне и той сковано се подчини. От миризмата на храна му се повдигаше, срамът тежеше на плещите му.

Мара не можеше да подслади горчивия вкус на загубата му. Смъртта на Бунтокапи обаче я бе научила да не злорадства, когато постигне победа.

— Брули, не съжалявам, че правя каквото трябва, за да се защитя — започна нежно тя. — Но не искам да ти причинявам незаслужени неприятности. Ти нямаш вина, че баща ти служи на най-омразния ми враг. Няма нужда да враждуваме. Ще върна повечето ти дарове… срещу две обещания.

Брули успя да се събере гордост.

— Няма да предам честта на Кехотара.

— Не искам подобно нещо. — Мара говореше искрено. — Искам, ако наследиш баща си и брат си като лорд на Кехотара, да не се заклеваш в старата традиция на Тан-джин-ку. Ще се съгласиш ли да не правиш фамилията си васал на Минванаби?

Брули махна пренебрежително.

— Шансовете това да се случи са нищожни, лейди Мара. — По-големият му брат беше наследник, а баща му се славеше с крепко здраве.

Мара посочи себе си, сякаш казваше, че не се знае какво ще поднесе съдбата.

— Какво е второто условие? — попита Брули, засрамен, че надеждата е учестила дъха му.

— Ако станеш владетел, ще ми дължиш една услуга. — Мара говореше внимателно, като дипломат. — Ако умра или не съм Управляваща лейди, обещанието няма да се прехвърли към моя наследник. Но ако съм жива и ти станеш лорд Кехотара, ще трябва веднъж да направиш това, което поискам. Може да имам нужда от подкрепа, търговска, военна или в Играта на Съвета. Изпълниш ли го, няма да имаш бъдещи задължения.

Напрегнатата му поза показваше, че преценява възможностите. Мара седеше неподвижно. Беше добавила второто условие импулсивно, за да отклони младежа от мисли за самоубийство. Но сега прецени, че е успяла да отвори нова възможност за печалба в Играта на Съвета.

Брули можеше да избере смърт и финансов срам за фамилията или измъкване и обещание, което можеше да не се налага да изпълнява, така че избра бързо.

— Лейди, отвърнах прибързано. Условията са тежки, но ще избера живота. Ако боговете ми дадат титлата на Кехотара, ще сторя това, което поиска. — Изправи се бавно и я изгледа злобно. — Но ти постъпи глупаво, защото шансът да наследя баща ми и брат ми е малък.

Мара махна мълчаливо на слугата зад гърба му; отвращаваше се от предстоящия жесток момент. Мъжът се поклони и й подаде документ със счупен печат. Тя му кимна да го даде на Брули и каза:

— Това дойде за теб, Брули. Но след като баща ти изпрати убиец, хадонрата ми реши да го прочета заради собствената ми безопасност.

Свитъкът беше завързан с червена панделка, символ на Туракаму. Брули го взе с нежелание.

Хартията изглеждаше твърде тънка за лошите новини, написани от главния писар на баща му. Младежът прочете свитъка, после го смачка на топка, сломен от нова скръб. Някак си обаче успя да запази самообладание.

— Жено, ти си отровна като смъртоносния скорпион кети, който се крие в листата на цветята. — Тя бе знаела, че по-големият му брат е загинал на варварския свят в кампанията на Военачалника и му беше заложила капан, знаейки, че вече е наследник на Кехотара. Сега честта му забраняваше да се отметне от дадената дума.

Брули затрепери от гняв и погледна жената, в която бе достатъчно глупав да се влюби.

— Баща ми е здрав и ще живее още дълги години, кучко! Дадох ти обещанието си, но няма да оцелееш достатъчно дълго, че да го получиш.

Кейоке се напрегна, готов да извади меча си, но Мара отвърна спокойно:

— Не се съмнявай, че ще оцелея и ще си го поискам. Мисли за това, когато си получаваш обратно подаръците. Остави ми само птичката, за да ми напомня за младежа, който ме обичаше, без да замисля интриги.

Лицето на Брули пламна.

— Тръгвам си. Дано следващия път, като се видим, Червеният бог да даде да видя мъртвото ти тяло.

Знаеше, че всеки войник на Акома е готов да отговори с меч на тази обида. Но Мара сложи ръка на рамото на Кейоке и замълча, докато младежът излизаше.

Шумът от свитата на Кехотара заглъхна. Появи се намръщената Накоя.

— Колко невъзпитан младеж — започна тя, но видя изражението на Мара и смени тона. — Това е нов урок, дете: мъжете се обиждат лесно по отношение на любовта. Тези рани зарастват твърде бавно. Спечели този рунд от играта, но си създаде смъртен враг. Най-опасни са тези, при които любовта преминава в омраза.

Мара посочи главата на мъртвия носач.

— Някой трябваше да плати за кроежите на Минванаби. Ние спечелихме, без значение дали Брули ще си намери нова страст. Той пропиля достатъчно от богатството на Кехотара, за да ги постави в уязвима позиция. Ще се наложи Джингу да им дава финансова помощ, а всичко, което притеснява този джагуна, е от полза.

— Дъще на сърцето ми, съдбата рядко действа толкова просто. — Накоя се приближи и Мара чак сега видя свитъка в сбръчканите й ръце. Панделките и печатът бяха оранжево-черни, цветове, които не вярваше, че ще види в къщата си. — Току-що пристигна — каза Първата съветничка и подаде свитъка на господарката си.

Мара счупи печата и махна панделката. Пръстите й неудържимо трепереха. Свитъкът се разви с пращене в притихналата стая. Мара зачете със застинало изражение, сякаш лицето й беше от восък.

Накоя сдържаше дъха си, а Кейоке стоеше като статуя.

— Както можеше да се очаква — каза Мара, изглеждаше съвсем крехка на слънчевата светлина. — Лорд Минванаби настоява за моето присъствие по време на официалното честване на рождения ден на Военачалника.

Сбръчканото лице на Накоя пребледня.

— Трява да откажеш. — От неизброими поколения никой Акома не бе стъпвал в земите на Минванаби без сериозна армия. Ако Мара влезеше в къщата на Джингу за социално събитие със съюзниците му, със сигурност щеше да умре. — Предците ти ще простят срама — завърши неловко Накоя.

— Не! — Лейди Акома говореше твърдо, макар че бе пребледняла. — Рискувам да обидя сериозно Алмечо, ако откажа, а след предателството на партията на Синьото колело гневът му ще се разпали лесно. — Гласът й заглъхна може би от съжаление, че трябва да се изправи срещу Джингу, преди да е готова, а може би от страх за собствената й безопасност. Лицето й бе неразгадаема маска. — Акома не се поддават на заплахи. Ще отида в леговището на врага. Който иска да ме убие.

Накоя възкликна отчаяно, след което й обърна гръб и се разплака. Мара се опита да я успокои, но напразно.

— Бъди смела, майко на сърцето ми. Дори Туракаму да вземе духа ми, лорд Минванаби не може да триумфира, ако не убие и Аяки. Мислиш ли, че ще се изправи пред обединената мощ на Акома и Анасати, за да отнеме живота на сина ми?

Накоя само поклати глава. Но в сърцето си знаеше, че Джингу ще го направи, за да унищожи окончателно древните си врагове. В Играта на Съвета се случваха и по-лоши неща, при това без да има кръвна вражда.