Константин Константинов
Предговор

Мои малки читатели,

Винаги когато пиша за вас, аз си спомням за златната къщичка на моето детинство. Струва ми се тогава, че отново съм се върнал в нея, че съм намерил всички вас там заедно с моя дядо, с вашия дядо, с щурчето, което пее в ъгъла, с котарака Мър-мър, с кучето Хър-хър, с куклите, които излизат от кутиите си, със Снежното момиче отвън и врабците около него. Ние играем заедно, лудуваме, смеем се и си разказваме приказки. И ми става така радостно, както се случва това само в сънищата.

Ала аз бих бил още по-радостен, ако тая книга донесе и на вас поне частица от моята радост и така, без дори да сме се виждали, да се почувстваме вече познати и близки, мои малки приятели от всички краища на отечеството ни!

Роден съм през 1890 година в град Сливен, родно място и на първия български поет Добри Чинтулов, който се пада сродник на моята баба по майка. В Сливен мина детинството и юношеството ми, там свърших и гимназия. Тоя град, който принадлежи еднакво на Балкана и на Тракия, богат с гордото си героично минало, много често, дори без да съм искал, прозира в книгите ми. От шестнадесетата си година живея в София, дето завърших Юридическия факултет на Университета. След това дълги години бях съдия, юрисконсулт на банка, адвокат, а сега съм само писател. Пътувал съм доста из България и чужбина. От най-ранните си години обичах и съм живял с книгите. Почнах да пиша и да печатам на седемнадесетгодишна възраст. Досега съм издал десетина книги за възрастни — разкази, пътеписи, романи. Много други неща има пръснати във вестници, списания и сборници.

Написал съм няколко сборничета за деца. Най-хубавите приказки и разкази от тях са събрани в тая книга.