Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (40)

39.

— Министър Джеймсън, Мичъл Гоайет ви търси на първа линия — съобщи прошарената секретарка, която надникна като лалугер в кабинета на Джеймсън.

Джеймсън кимна от бюрото си, изчака секретарката да излезе и вдигна колебливо слушалката.

— Артър, как е животът в прекрасната ни столица? — уж приятелски го поздрави Гоайет.

— В Отава се радваме на топла пролет като добавка към горещия национализъм, който е завладял парламента.

— Крайно време е да вземем мерки канадските природни богатства да си останат за канадците — изсумтя Гоайет.

— За да можем да ги продадем на китайците, нали? — подхвърли министърът.

Гоайет веднага стана сериозен.

— Има една малка купчина скали до остров Виктория, наречена Острови на Кралското географско дружество. Ще ми трябват правата за минералите в цялата територия — съобщи той с тон като че ли си искаше чаша кафе.

— Чакай да погледна — отвърна Джеймсън и извади няколко географски карти от чекмеджето на бюрото си. Откри картата на пролив Виктория с номерирани координатни линии и се прехвърли на настолния си компютър. Въведе номерата на координатите и влезе в архива на министерството с издадените от правителството лицензи за проучване и добивна дейност. След няколко минути отговорът му за Гоайет беше готов.

— За съжаление вече сме издали производствен лиценз за района, който обхваща около трийсет процента от островите, главно южната част на Западния остров. Лицензът е със срок десет години, но потребителите едва са навлезли във втората му година. Лицензодържатели са „Кингфишър Холдингс“, филиал на „Мидамерика Майнинг Къмпани“ от Бют, щата Монтана. Вече са построили малко миннодобивно предприятие и в момента извличат, очевидно само през лятото, ограничени количества цинк.

— Лицензът е издаден на американска фирма?

— Да, но с посредничеството на действаща канадска компания. Технически това не е противозаконно, ако се представят нужните осигуровки и се изпълнят условията на лицензионното споразумение.

— Искам лицензът да се анулира и да се издаде нов на името на някоя от моите компании — процеди Гоайет.

Джеймсън поклати глава.

— Това би означавало нарушаване на лиценза и орязване на полагащото се възнаграждение. Тези неща не се правят едностранно, Мичъл, защото в противен случай правителството би се изправило пред сериозни правни затруднения.

— Тогава как да получа правата? — сърдито изсъска Гоайет.

— В момента „Мидамерика“ спазва всички правила, поне според последните ни доклади, така че единственият ти изход е да се опиташ да откупиш правата направо от тях. В този случай те несъмнено ще поискат свръхвисока цена. — Джеймсън се замисли. — Всъщност може би има и още една възможност.

— Казвай — настоя Гоайет.

— Към лиценза има и добавка за националната сигурност. Ако сегашните препирни със Съединените щати не спрат да ескалират, има възможност да я използваме за прекратяване на лиценза. Клаузата предвижда спиране на валидността на лицензи, издадени на чужденци, в случай на война, конфликт или разтрогване на междудържавните отношения. Това е много заобиколен път, но знае ли човек? Какво точно те интересува в островите?

— Нещо ценно като злато — тихо отвърна Гоайет. После продължи безочливо: — Подготви ми необходимите документи да кандидатствам за нов лиценз. Ще измисля начин да накарам корпорацията „Мидамерика“ да ми го снесе.

— Разбрано — съгласи се Джеймсън и скръцна със зъби наум. — Ще изчакам да ми съобщиш резултатите.

— Момент, това не е всичко. Както знаеш, находището в пролива Мелвил се оказа изключително богато на природен газ, но аз притежавам правата само върху нищожна частица от района. Искам правата за добив в целия район.

След няколко секунди мълчание Джеймсън промърмори:

— Не съм сигурен, че е възможно.

— Няма невъзможни неща, ако цената е каквато трябва — изсмя се Гоайет. — Сам ще видиш, че повечето обекти са покрити с лед места, от които доскоро никой не се интересуваше.

— Точно в това е проблемът. Говори се, че основните съоръжения вече са доставени от Мелвил. Получаваме десетки заявки за работа в района.

— Е, не си правете труда да им отговаряте. Газовите полета на Мелвил сто на сто струват милиарди и аз не смятам да ги изпусна. Тия дни ще ти изпратя няколко карти. В тях са очертани зоните за изследване, които искам да получа — те обхващат голяма част от пролива Мелвил и някои други арктически зони. Възнамерявам чувствително да повиша изследователската си дейност в Арктика и искам целокупен лиценз за целия район. Там ще се разкрият огромни печалби и ти ще получиш съответната награда, така че не си проваляй шанса. Довиждане, Артър.

Телефонът щракна. Министърът на ресурсите стисна зъби, за да уталожи напиращия отвътре гняв, после ядно тресна слушалката.

На три хиляди километра на запад Гоайет свали слушалките си с микрофон и се облегна в стола си. Погледна над бюрото, взря се в хладните очи на Клей Зак и въздъхна:

— Нищо на тоя свят не е лесно. Кажи ми още един път защо този рутений е толкова важен, по дяволите.

— Много е просто — отвърна Зак. — Ако успееш да монополизираш доставките на рутений, ще държиш в ръце ключа към глобалното затопляне. А какво ще предпочетеш да направиш с минерала, е въпрос на пари… и на самочувствие, предполагам.

— И? — изсумтя Гоайет.

— Ако приемем, че си овладял основния източник, трябва да вземеш едно важно решение. Мичъл Гоайет, пазителят на околната среда, може да стане спасителят на планетата и пътьом да прибере някой и друг долар, докато поощрява укрепването на фабриките за изкуствена фотосинтеза по света.

— Рискът обаче се крие в търсенето — съобрази Гоайет. — Ние всъщност не знаем колко рутений ще е необходим, затова печалбата ни може да е огромна, а може и да е мижава. Заложил съм повечето си състояние в контрола върху Северозападния проход. Направил съм сериозни инвестиции в инфраструктурата на пясъчните находища на природен газ и петрол, за да могат да се превозват през Прохода с подкрепата на флота ми от арктически плавателни съдове. Сключил съм дългосрочни търговски споразумения с китайците, които скоро ще накарат американците да ми се молят на колене. Имам и бизнес с преработката на въглеродния двуокис, който скоро ще процъфти. Ако глобалното затопляне се преобърне, ако дори се задържи, ще се сблъскам с въпроси, които са изцяло чужди на стратегията ми в бизнеса.

— При това положение трябва да се обърнем към Мичъл Гоайет, капиталиста до мозъка на костите си, който и със затворени очи може да познае възможността за печалба и няма да се спре пред нищо, щом става дума за разрастване на финансовата му империя.

— Правиш ми четки — сви устни Гоайет. — Ти обаче улесни нещата за мене. Аз не мога да си позволя Северозападният проход да се превърне в ледена буца. Новите процеси на разтапяне ми позволиха да овладея залежите от газ в пролива Мелвил и да наложа монопол върху транспорта в областта. След десет или петнайсет години, кой знае, когато пясъчните петролни и газови находища започнат да се изчерпват, може и да се заема със спасяването на планетата. А дотогава, както вървят нещата, рутеният ще стане още по-скъп.

— Говориш като истински капиталист.

Гоайет се пресегна и взе от бюрото си два листа. Бяха страниците от дневника, които Зак бе откраднал от миньорската кооперация.

— Качествата, които приписват на рутения, са доста несигурни — заяви той, докато ги оглеждаше. — През 1917 година някакъв търговец купил рудата от инуит, чийто дядо се сдобил с камъка седемдесет години преди това. Дядото бил от Аделаида, но твърдял, че рутеният е взет от Островите на Кралското географско дружество. На всичко отгоре го нарекъл черна коблуна и заявил, че източникът е прокълнат от зли духове. Това едва ли може да се нарече научен довод за искане на концесия. — Погледна косо Зак, тъй като не беше сигурен дали наемният убиец не иска да го подведе с цялата тази история. Зак отвърна на погледа му, без да мига.

— Може би догадките ми са твърде смели. Но инуитският рутений все трябва да е дошъл отнякъде, пък и ние говорим за преди сто и шейсет години в средата на Арктика. В дневника има карта на острова, която показва точно откъде е добиван. Инуитите не са имали булдозери и самосвали, така че са разчитали най-вече на рудата на повърхността. Така че трябва да има още. Колкото до компанията „Мидамерика“, тя търси цинк, и то от отсрещната страна на острова. Да, Мичъл, догадките може би са смели. Но ако минералът е там, възнаграждението ще е огромно и ще ти струва много, ако някой те изпревари.

— Ние не сме ли единствените, които знаят за инуитските залежи?

— Възможно е и Дърк Пит да знае за следата.

— Дърк Пит? — Гоайет го погледна учудено. — Кой е пък този?

— Директорът на Националната агенция за морско и подводно дело в САЩ. Разминах се с него във вашингтонската лаборатория и го видях да оказва помощ на Лиза Лейн след експлозията. Появи се и в Онтарио, в миньорската кооперация, малко след като взех тези две страници. Подготвих му една малка изненада по пътя, но някакъв старец му помогна да се отърве. Дърк Пит явно знае за значението на рутения при задействането на процеса на изкуствената фотосинтеза.

— А може да преследва и тебе. — Гоайет се намръщи.

— За това ще се погрижа аз — махна с ръка Зак.

— Не е добре да се убиват правителствени чиновници. Но пък той не може нищо да направи от Щатите. Ще го проследя, за да съм сигурен, че си стои там. Теб искам да те изпратя в Арктика, за да проучиш Островите на Кралското географско дружество. Вземи охранителен екип, а аз ще изпратя някои от най-добрите си геолози. Намери начин да извадиш „Мидамерика“ от играта. Искам да откриеш рутения. Купи го на всяка цена. Целият запас.

— Ето, това е Мичъл Гоайет, когото познавам и обичам — усмихна се Зак. — Не обсъдихме моя дял обаче.

— Всичко засега е само мечта. Мисля, че десет процента от печалбата е повече от щедро предложение.

— А аз си мислех за нещо като петдесет процента.

— Това е абсурд. Аз поемам всички разходи. Петнайсет процента.

— Нека бъдат двайсет.

Гоайет стисна зъби.

— Махай се от тук!