Дон Уинслоу
Сатори (77)

77.

Тримата агенти измъчваха Чен във външната стая.

Единият погледна изненадано, когато Николай влезе през вратата. Погледът му стана още по-изненадан, когато Николай го уби с ритник в главата. Вторият понечи да извади пистолета си, но беше елиминиран с лакът в гърлото. Третият се опита да избяга, но Николай го хвана за врата и заби главата му във вратата, смазвайки черепа му в тежкото дърво.

Всичко това му отне не повече от пет секунди, след което Николай клекна до Чен, който лежеше, треперейки, на студения бетонен под.

— Уби ли го? — с треперещ глас попита Чен.

— Болезнено — отвърна Николай. Постави показалеца и средния си пръст на врата на Чен, върху сънната артерия. — Сяо Чен, мисли си за купички, препълнени с превъзходен снежнобял ориз и ястия от свинско в лютив кафяв сос. Представяш ли си тези неща?

Чен кимна.

— Добре — рече Николай. Натисна, докато животът на Чен не изтече.

Николай намери трупа на най-едрия агент, свали палтото му, облече го и си сложи шапката на мъртвеца. Излезе от „пещерата“, прекоси прекрасната градина и се озова навън. Видя пламъчето на цигара в колата. Двигателят ръмжеше, отоплението беше пуснато.

Николай приближи и почука на прозореца.

— Отвори.

Шофьорът свали прозореца.

— Какво искаш? Адски е студено, братко.

— Пусни ме да вляза — каза Николай на китайски. — Кучият син иска да му намерим гореща юфка и свинско.

Ключалките изщракаха и Николай седна отзад.

Опря дулото на пистолета във врата на шофьора.

— Опера „Дженгици“. Знам пътя, братко, така че без номера.

— Кан ще ме убие.

— Няма да го направи.

Шофьорът превключи на скорост и потегли.

Пътуването отне двайсет минути.

Николай използва времето да възстанови енергията си. Беше изтощен — напрежението, което бе нужно да освободи стола от пода, бе изсмукало неговата ки и сега не бе сигурен дали му е останала достатъчно енергия за съвършения удар, който щеше да убие тихомълком Ворошенин, още по-малко за бягството.

Осъзна също, че емоциите също изсмукват енергията му. Ужасът, изпитан в стаята за мъчения, усилието да запази самообладание, невъобразимата агония на Чен, истинската скръб за смъртта му — всичко това бе взело своето. Относно убийството на Кан и тримата му подчинени не изпитваше абсолютно никакви угризения.

Ако будистите са прави, Кан щеше да прекара дълги векове в бардо, нещо като преддверие на ада между смъртта и прераждането, преди да се върне на този свят за още един живот в страдание.

Съсредоточи се върху дишането си, върху опита да възстанови силата си. Усети как тя бавно се завръща, но истинският въпрос бе дали ще бъде достатъчна и навреме.

Колата пристигна при операта.

— Продължи още една пряка напред — нареди Николай.

Шофьорът се подчини и спря. Николай остави пистолета и нанесе удар шуто в малкия му мозък. Когато шофьорът падна мъртъв върху волана, Николай излезе и тръгна към „Дженгици“.

Пазачът отпред го спря.

— Името ми е Жилбер — каза Николай. — Гост съм на другаря Ворошенин.

— Операта почти свърши — недоволно рече пазачът.

— Бях… зает — обясни Николай и прокара показалеца си напред-назад през V-то, което бе направил с другата си ръка.

Пазачът се изкиска.

— Влизайте.

Николай влезе в лобито, което бе почти празно. Припомни си плана на сградата, бързо намери стълбите, изкачи се и тръгна по коридора. Двама от телохранителите на Ворошенин стояха облегнати на стената до ложата му. Изправиха се, когато го видяха. Единият пъхна ръка под сакото си.

А сега, помисли си Николай, или Ворошенин е пазил много добре картите си, или съм мъртъв. Тръгна към телохранителите и вдигна ръце, сякаш казваше: „Какво правите?“.

Мъжът без пистолет гледаше мрачно. Претърси Николай от мишниците до глезените, не откри нищо и отвори вратата на ложата.

Неочакваната светлина от коридора накара Юрий Ворошенин да се обърне.

Дори в полумрака Николай видя изненадата в очите му. Точно така, помисли си той. Би трябвало да съм мъртъв. Провря се покрай телохранителя, застанал до изхода на ложата, и седна до Ворошенин.

— Много съжалявам, че закъснях — прошепна му той.

На руски.

Долу на сцената окъпаният в червена светлина шен с лице, разделено вертикално на черна и бяла половина, изнесе декламация, в която скърбеше за загубена битка. Изпълнението беше прекрасно, всяка сричка бе точно на мястото си.

Преди Ворошенин да успее да отговори, Николай добави:

— Бях задържан по неотложни причини.