Дийн Кунц
Добрият (57)

Глава 57

Те разговаряха, докато се движеха със Зоуи пред тях на каишка на път към южната част на парка, където Тим и Пит си бяха оставили колите.

— Мишел подари на мама и татко полилей. Медни птици, летящи в кръг. Кръгът е също и пръстен. Мама каза: „Пръстенът е пред очите ми, момчето ми. Той ми дава надежда.“ Значи е още вкъщи.

— Може би не за дълго — отбеляза Пит.

Те минаха по тревата за по-кратко и за да избегнат кънкьорите и минувачите по пътеките.

— Мога да стигна дотам за двадесет-двадесет и пет минути — рече Тим.

— А ако нея я няма там? — попита разтревожено Линда.

— Там е.

— Може би. Но ако я измъкне, докато пристигнеш, няма начин да стигнем до Острова на модата за следващото му обаждане.

— Островът на модата е заблуда. Да ме кара да тичам и да загубя равновесие. Там е прекалено оживено, за каквато и да е фаза от тази история. Никой не наблюдава езерото с големите риби.

— И аз така смятам — съгласи се Пит.

— Алт ако и двамата грешите?

— Няма да я убие само защото съм закъснял за Острова на модата. Тя е най-силният му коз.

— Много студено уравнение — покруси се Линда.

Тим познаваше настроението, което го беше обзело. Страхът и гневът бяха част от него, но не играеха определяща роля.

Страхът му прерасна в контролиран ужас, а гневът беше по-скоро ярост. Ужасът му го изпълваше със стоманена решителност, а яростта изостряше желанието за мъст, което, макар и да бе продиктувано по-скоро от нуждата за възмездие, отколкото за справедливост, все пак беше и въпрос на справедливост. Емоции от такава величина би трябвало да замъглят мисълта му и да го осакатят физически, но колкото по-изчистени и интензивни ставаха ужасът и яростта, толкова по-избистрена ставаше мисълта му и толкова по-ясно осъзнаваше той възможностите на тялото си.

Това беше в кръвта му. Тази яснота какво да предприеме по време на криза и тази непоклатима целеустременост, когато е притиснат в ъгъла. Не можеше нито да се гордее, нито да се чувства виновен за това.

Стигнаха до колата на Пит пред хондата и Пит предложи:

— Ще вземем моята кола.

— Отивам сам — заяви Тим.

Линда, която отваряше задния капак на колата, възрази:

— И дума да не става.

— Тя е моята майка.

— Задръж териториалните си наклонности за себе си, главчо. Аз нямам майка и мисля, че твоята ще ми хареса. Така че предявявам претенции за нея.

Зоуи скочи в багажника на колата, а Тим рече:

— Опомни се. Не можеш да дойдеш с мен.

Тя се обърна към него.

— Няма да вляза в къщата, за бога, няма да знам какво да правя там, както съм сигурна, че ти ще знаеш. Но няма да остана в проклетия парк да се чудя какво става с теб и да гледам оня надрусан наркоман как говори на палмите.

— Тъй като и двамата знаем какво да правим в къщата — обади се Пит, — идвам и аз.

— Къщата на мама и татко, човек с автоматичен пистолет, ще бъдем много натясно — опита се да протестира Тим.

— Не сме ли винаги натясно, вратарю?

Линда затръшна капака и възкликна:

— Губим време!

Отвори една от вратите и седна на задната седалка.

Пит предложи ключа на Тим.

— Искаш ли да караш?

— Карай ти. Знаеш пътя.

Тим седна на седалката до шофьора и затвори вратата. В това време колата тръгна.

Той поиска от Линда пистолета. Тя го извади от чантата си и му го подаде.

— Това женски пистолет ли е? — попита Пит със съмнение в гласа.

— Не бой се, сериозно оръжие е — увери го Тим.

От задната седалка Линда обясни:

— Има ниско поставена цев и практически нулев откат. Зарядът му е 147 gr. JHP. Ще свърши работа.

Тим не смяташе да пита Пит дали носи пистолет. Той винаги ходеше въоръжен, независимо дали беше на работа или не.

— Не искам да се стигне до стрелба — каза той. — Не когато сме на такова тясно място и майка ми е в стаята.

— Ако успеем да влезем, без той да разбере, можем да го приближим в гръб и да му теглим един куршум — отвърна Пит.

— Това е единственият начин. Но да се надяваме, че ще успеем да го хванем жив. Трябва да разберем кой го е наел.

— Играта силно загрубя. Не мислиш ли, че е време да се обърнем към полицията, към някой от специалните отдели? — попита Линда.

— Не — отсякоха в хор Тим и Пит и после Пит добави:

— Един наемен убиец не предвижда време в затвора в плановете за кариерата си.

— Особено този убиец — потвърди Тим. — Адски е смел. Неговият подход е всичко или нищо. Няма да се предаде без стрелба.

— Според процедурата на специалния отдел при отвличане се започва с преговори за заложника — продължи Пит. — В такъв случай Мери се превръща в пречка за човек като него. Той знае, че те няма да се съгласят да го пуснат да избяга с нея. Ще я убие в момента, в който чуе мегафона, за да може да действа бързо.

— Като става дума за бързо, настъпи педала — подкани го Тим.