Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (22)

22. Условия за капитулация

Разликата между половете: Сексуално влечение

Мъжете мислят, че най-добре е сексуалното влечение да се задоволи в колата. Вероятно заради изписаното с дребни букви предупреждение на огледалото за обратно виждане: „Обектите, които се отразяват в това огледало, изглеждат по-големи, отколкото са в действителност“.

— Каква искаш да станеш, когато пораснеш? — обърна се Шели към Мати, докато се излежаваха в закътаната част на плажа, облети в слънчева светлина.

— Лекарка, медицинска сестра, адвокат, съдия, актриса, градинарка и фотомодел. И още великан, вълшебник и магьоснически чирак.

Шели се усмихна. Небето над главите им бе млечнобяло, морето пред тях — дълбоко, спокойно, сънливо, синьо и изпращаше вълните си да обливат краката им.

— Също така — рицар и кралица на Америка. А ти каква искаш да станеш, когато пораснеш?

Въпросът обърка Шели.

— О, това е лесно — обади се току-що присъединилият се към тях Кит. — Концертираща изпълнителка на класическа китара.

— Татко, тихо. Нека Шели отговори — разпореди се Мати с най-официалния си тон на училищна директорка. — Шели — настоя тя, — кажи на мен и татко каква искаш да станеш, когато пораснеш.

— Ами, малко по-висока…

— Татко, татко! Виж — бебе подводница! — Матилда посочи плавателния съд, който точно се надигаше от водата в усамотеното заливче пред тях. — Колко е сладко! Къде са майка му и баща му?

— Струва ми се, че няма нужда от майка или баща. Виж колко хубаво плува само.

Кит притисна силно дъщеря си, а тя засия възторжено. Шели се опита да си представи какво ли е да се чувстваш защитен, в безопасност и приятно в любяща бащина прегръдка. Изпита копнеж, който я прониза болезнено.

— Коко каза, че подводницата ще ни откара до рибарско селище в южната част на острова. Оттам ще отидем до Мадагаскар с траулер.

— Сигурен ли си, че е безопасно? — попита Шели, докато гледаше с подозрение огромната навиваща се играчка за вана, която се полюшваше върху вълните. — Искам да кажа: ще бъде хубаво поне веднъж някое наше начинание да завърши, без да ни отвеждат с полицейска кола или с линейка.

— Обещавам никога повече да не предприема нищо, което да ни направи тема номер едно във вечерните новини — заяви Кит с ръка върху сърцето.

— Но как ще стигна до Англия от Мадагаскар?

— Наистина ли искаш да се върнеш в онази шибана дупка? Не ти ли омръзна да преподаваш музика на училищни състави с налудничави имена?

Беше прав. Преди два месеца изведоха учителя по пиано в усмирителна риза.

— Не бива да ни оставяш, Шели — обади се Мати, — защото… Ти не слушай, татко. — Запуши ушите на баща си с ръце и прошепна на Шели: — Току-що разбрах, че татко е Зъбната фея, дето оставя парички под възглавниците на децата, когато им падне зъбче.

— Наистина ли?

— Да, но не му казвай, че знам. Както и да е, не искам той да излиза вечер да си върши работата, а аз да съм сама, без никой да се грижи за мен.

Пъстрите й зелени очи, съвсем като на баща й, бяха огромни, и в момента я гледаха влажно и умолително.

Шели усети как гърлото й се стегна.

— А каква е алтернативата? — попита тя маниакално решена да не се обвързва с Китсън Кинкейд: човек, категорично против да му се отнеме свободата или да има годеница; американския любовник, който вярва в живота, свободата и щастието да преследва жени.

— Ами… — За пръв път Кит не намираше думите, с които да изрази чувствата си веднага. — Хрумна ми, че би могла да се навърташ около нас, ако ме разбираш…

Думите на Кит закръжиха във въздуха като вербални парашутчета, като пълни с надежда копринени облачета. Очите му сияеха като танцуващи върху морската вода слънчеви лъчи; целият свят потреперваше весело, небето се превърна в прозрачен купол, топлият бриз ги обгърна като нежна прегръдка.

— Ще получа ли това предложение писмено? — попита Шели накрая. — Искам да кажа, то не е като брачен обет, Кит. Такива неща са сериозни.

Кит й се усмихна многозначително и сладострастно; усмивка, пълна с обещания, вероятности, удоволствия. Бедрата й неволно потрепериха.

Откраднатата миниподводница, предназначена за туристически разходки, побираше шестима пътници и туземния капитан, който — според уверенията на Коко — бил завършил Френската военноморска академия. Подводницата представляваше две остъклени отделения, разделени от врата, откъдето се откриваше панорамна гледка към света на Нептун. Макар да се спускаше, Мати, Кит и Шели имаха чувството, че излитат заради избавлението си от остров Реюнион, където върлуваха урагани, вулкани, въоръжени сблъсъци и терористични бомби.

Лъчът на прожектора осветяваше мълчаливите рибни пасажи, които като симфония кръжаха наоколо в сложен хореографски танц. На двадесет-двадесет и пет метра под тях плуваше сива акула, но Шели не я забеляза, защото бе потънала дълбоко в някакъв собствен свят.

Докато се придвижваха над пясъчното дъно, Кит остави Мати при Коко и капитана и седна до Шели.

— Ей, не съм ли се женил някога за теб преди? — попита той игриво.

— Нищо няма да излезе, Кит. — Шели се загледа към кораловите масиви навън. — Прекалено различни сме.

— Така е. Аз съм човек, а ти си някакво неземно момиче. Но както казват французите: Да живеят различията! — Затвори междинната врата. — Противоположностите се привличат.

— Но ние нямаме абсолютно нищо общо, освен свидетелство за брак.

— Да, но истинската любов побеждава всичко — увери я той и я привлече към себе си.

— Не е така, Кит. Не побеждава например факта, че ти си свикнал на привличащи вниманието жени като Пандора. Аз не се откроявам с нищо. Погледни ми косата — сплескана, мазна и права. — Последните дни бяха толкова стресиращи, че бе започнала да прилича на снимката си в паспорта. — Всъщност не ме гледай!

— А какво ще кажеш за другото си окосмяване? — попита той и се заигра със зърната на гърдите й, преди да плъзне ръка в джинсите й към цялата топлина вътре.

Тялото й се залюля; не се подчиняваше на нито една нейна заповед. Пръстите му се движеха бавно.

— Знаеш ли? — промълви той. — Права си. Нищо няма да излезе. Аз съм импулсивен, безразсъден. А ти си свикнала да проявяваш спонтанност колкото образцова английска домакиня, която те кани на вечеря след три години познанство, разпределила е кой къде ще седне, какво ще е менюто и обмисля как да поведе разговора към обсъждане на Вклидовата геометрия.

— Вклидовата ли? Имаш предвид Евклидовата — поправи го Шели, като се опитваше да овладее вълнението, което я обземаше. — Любовта няма да преодолее и факта, че си толкова необразован. Ти смяташ, че Данте е начин, по който италианците готвят спагети.

— Какво? Не е ли това? — Гризна ухото й. — Да, права си. Ние абсолютно не си подхождаме. — Топлината от телата им се сля, докато се притискаха по-силно един към друг. — Ти си скована англичанка, докато аз съм енергичен янки.

Плъзна джинсите й надолу. Шели се усещаше олекотена като мечта.

— Налице е и фактът, че ти си подозрителен към всички жени — добави тя.

— А ти ненавиждаш всички мъже — отвърна Кит.

— Така е — потвърди Шели.

Разкопча джинсите му, а той се измъкна от тях. Полуголи, телата им се преплетоха.

— Ех, да имаше на разположение трети пол — въздъхна тя.

— Да, наистина жалко — съгласи се Кит.

Прокара ръце по талията и бедрата й, после там, където тялото й се извиваше като китара. Шели не бе на себе си от блаженство. За миг се паникьоса, че отиват прекалено далеч. Беше като наркоза — ето обяснението. За да се измъкне от това състояние, Шели го сграбчи между краката. През тялото му премина конвулсия.

— Най-отвратителното на този меден месец е, че ме накара да престана да гледам на жените като на по-слабия пол — сподели той. — Никога няма да ти го простя.

— А аз си мисля за слабия секс, който хората започват да правят, след като им се родят деца — отвърна Шели и се прилепи плътно към него.

— Искаш да опитаме ли? — промърмори Кит, заровил пръсти в косата й. — Определено бих искал още едно хлапе. Само след няколко години Мати ще потъне в стаята си и няма да я видя отново, докато не си изкара шофьорска книжка.

— Аз пък никога няма да ти простя — обади се Шели, — че ме накара да се влюбя в Матилда. Сега, въпреки целия ми здрав разум, желая свое симпатично момиченце.

— Хората през цялото време се притесняват и си задават въпроса дали са щастливи и удовлетворени. Най-хубавото на децата е, че от грижи около тях нямаш време да си задаваш този въпрос.

Но с ръцете му върху голата кожа на корема й тя се чувстваше вече изключително щастлива.

— Не мога да ти простя и друго, Кит. Накара ме да преосмисля мнението си за мъжете.

Кит се засмя; онзи гърлен, сексапилен, среднощен смях, който отдавна не бе чувала.

— Май не е толкова лошо да сме противоположни. Имаме възможност да се допълваме един друг, да се обогатяваме. Защо да не сключим примирие по отношение на сексуалната война?

— Само ако си готов да обсъдим условията, при които ще се предадеш, Кинкейд.

— Искаш да кажеш условията, при които ти ще се предадеш. — Той бе като октопод, обгърнал цялото й тяло едновременно. Притискаше я така силно, че тя едва дишаше. — Вземам те за моя пленница.

— Никога няма да ти сътруднича. Дори да ме подложиш на мъчения.

— Така ли? Ами ако кажа, че отново ще те заведа на меден месец в Реюнион?

— Добре, добре. Само не това! Ще направя всичко каквото искаш.

— Всичко?

— Какво точно си замислил?

— Окупация — обяви той и разтвори краката й с коляно.

— А ако окажа съпротива?

— В такъв случай ще прибягна до употреба на сила.

Хвана ръцете й и разкъса ризата й.

Тя го ухапа по врата. Той леко трепна от настървението й. Гъвкава и хлъзгава като риба, тя застана отгоре му.

— Подценяваш Движението ми за независимост — обърна му внимание Шели, подпря се на колене и се отпусна върху него.

Ритъмът им съвпадаше до съвършенство. Щеше да се наложи да проведат мирни преговори и да обсъдят всички клаузи от договора, но лошото на езика на любовта е, че изглежда оргазмите им водеха разговорите. Кит и Шели не изричаха друго, освен „Оооо…“, „Да…“, „Мммм…“, „Сега…“, и най-после се предадоха блажено един на друг.

Междувременно Мати седеше при Коко и капитана и гледаше в захлас пасажите риби наоколо.

— Май си имаш нова майка — намигна й Коко.

— Крайно време беше. Възрастните понякога са доста загубени и не знаят какво приказват.

— Така ли? — попита Коко развеселена.

— Шели ми каза, че мъжете и жените никога няма да намерят общ език, защото мъжете са от Марс. А татко ми обясни, че мъжете и жените никога няма да се разберат, защото жените са от Венера. А всъщност мъжете и жените са от една и съща планета — обяви тя делово. — Планетата Земя. Затова… — доста философски и кокетно, по френски, сви рамене: — просто трябва да се примирят с този факт.