Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (21)

21. Камикадзе

Разликата между половете: Здравето

Жените имат настинки, главоболия и мрачни настроения.

Мъжете, при съвършено същите симптоми, страдат от грип, от мигрена и от криза на средната възраст…

Хипохондрия е евфемизъм за мъж. Ако един мъж го отрича, то хипохондрията е единственото заболяване, от което не страда.

Има ред причини внезапно да приемеш друга вяра. Една от особено убедителните е да се озовеш на пътя на изригващ вулкан, в кола, където пътуват едновременно беглец и търсен от властите терорист, а по петите ти са копоите на бивша съпруга и полицейски началник психопат.

Докато колата се движеше с пълна скорост, преследвана от стичащата се по склона на планината лава, Шели се молеше. По едно време Коко сви рязко към рибарското селище. Първоначално Шели изпита облекчение. Но с навлизането в селото забеляза, че това е призрачно село, опаковано като подарък в слой вулканична пепел.

— Къде са хората? — попита тя отчаяно, трескаво търсейки да забележи някакво движение в сивата прах.

— Едва ли ще сгрешим — обади се с безизразен глас Кит, — ако заключим, че всички местни жители, които изглеждат малко дръпнати и недружелюбни, всъщност са мъртви.

— Ще трябва да опитате на летището — прекъсна разсъжденията му Коко.

Но само след няколко километра стана ясно, че не са единствените, решили да летят. Цялото население на Реюнион се бе насочило в същата посока.

Слънцето се криеше зад облак, небето бе притъмняло, жълтеникавосиво. Земята се тресеше като корем на великан. Сякаш целият свят се движеше. Необичайно горещ вятър духаше откъм планината. Все едно те вееше сешоар, използван в ада. Дим се стелеше като пелена и със свистене преминаваше през боровите дървета. Шели усещаше дробовете си задръстени от пепел. Рационалният свят напълно бе излязъл от орбитата си. След поредния силен тътен към небето бе изхвърлена нова магма и по потреперващия склон започна да се стича нова лава.

Шели погледна Кит. Тялото му бе така вдървено сякаш бе застрелян.

— Забелязала ли си, че никога няма представители на туристическите агенции, когато ти трябват? — подметна той небрежно, за да не тревожи Мати, която извърна изплашени очи към него.

Стомахът на Шели се бунтуваше, все едно ги подмяташе свирепа буря в открито море. Изведнъж животът загуби смисъл.

— Мислил ли си за смъртта? — попита тя Кит жално.

— Господи, не. То е последното, което желая да ми се случи.

— Как можеш да се шегуваш в такъв момент?

— А ти как можеш да не го правиш?

Сега пепелта валеше върху тях като черен дъжд. Колите включиха фаровете, за да осветят платното, не че успяваха да напредват особено по претъпкания път. Щяха да са нужни часове, за да преодолеят петте километра до летището в това натоварено движение, но на Коко й стигнаха само десет минути да ги прекара през задните улички и алеи, които познаваше отлично.

— Къде отиваме, татко? — попита Мати тихо.

— Няма значение — проплака Шели. — Всички пътища водят към ада.

— О, нека отидем другаде. Женен съм, следователно вече съм бил там — подхвърли Кит небрежно, но в гласа му се долавяше напрежение. Притисна Мати по-плътно до гърдите си, когато колата взе рязко завой на две колелета. — Виж колко красив изглежда оттук вулканът.

Направи опит да разсее дъщеря си, като посочи начупените оранжеви устни на вулкана, насочени към небето. Но се получи обратен ефект. Мати сепнато си пое въздух, когато нова вълна червени късове изригна от кратера.

Шели потупа детето по ръката.

— Най-хубавата гледка към Реюнион ще е от прозореца на самолета, на който ей сега ще се качим — обяви тя решително.

Коко ги избута от колата в края на пистата. Посочи дупка в оградата.

— Така ще избегнете митницата. В залата за заминаващи цари пълен хаос, а това ще е добро прикритие за вас. Грижете се за чакрите си, влюбени пиленца — посъветва ги фалшивото хипи и не толкова фаталната жена и им намигна.

В следващия миг колата й се отдалечаваше с трясък по пустия път.

Прекосиха пистата към терминала безпрепятствено. Коко се оказа права. За промъкването крадешком на летище изригването на вулкан осигурява най-добро прикритие. Никой не им обръщаше внимание. Цареше пълен хаос. Престоеше да излети самолет на мавританските въздушни линии с триста и петдесет места и около пет хиляди души се опитваха да се качат на него. „Еър Франс“ проявяваше завиден расистки подход и качваше само бели пътници, заедно с домашните им любимци, ала не допускаше на борда чернокожите им слуги. Шели остана да пази Мати, а Кит тръгна да взима скалпове, за да осигури билети.

Секунди след като ги остави, се чу съобщение първо на френски, после на английски: летището, отворено след урагана, сега отново е затворено до второ нареждане заради вулканичната пепел във въздуха и отломъците по пистата. Тази пречка за излитане изглеждаше незначителна в сравнение с приливната вълна крещящи неразбираемо разгневени хора, отправили се към информационните гишета. Подобно на две деца върху сърф, Шели и Мати бяха пометени. Тълпата засмука момиченцето. Шели се паникьоса, но успя да улови топлата й ръчичка в мелето от крайници.

— Внимавайте къде вървите! — сопна се тя на непознатите лица наоколо. — Не разбирате ли английски!

— О, Шели — възкликна появилият се Кит, — не забравяй, че са французи!

Поне се бе върнал с насърчителна новина: Си Ен Ен бе уредил хидроплан от Мавриций да прибере Габи и безценния й заснет материал. Кит ги отведе в по-спокоен край на залата за заминаване и посочи през прозореца стар, поочукан хидроплан, привързан към понтон в залива. Изглеждаше сякаш е изпил прекалено много гориво. Приличаше на сумист с крила. Шели въздъхна облекчено, но ако участваха във филм, в този миг щеше да прозвучи зловеща музика.

— Нямам време за бъбрене — подхвърли минаващата покрай тях Габи. — Трябва да хващам самолет.

Зад нея, натоварен с прожектори, камера, записваща техника и кашони видеозаписи, тежко пристъпяше Влекача.

— Да се видим на борда? — предложи Шели безразсъдно.

— О, не — отвърна Габи злобно. — Довиждане, Кит. Какъв драматичен край за документалния ми филм: младоженецът изчезва при тайнствени обстоятелства — обяви тя триумфално. — Ти, Грийн, можеш да дойдеш. Има едно свободно място, та вземи и детето. Ще запечатаме на филм как се връща при майка си. Зрителите адски си падат по такива сантиментални глупости. Пандора излетя с частен хеликоптер преди час. Имала неотложен делови ангажимент в Порт Луис.

— Габи — започна да я умолява Кит, — ако оставиш част от тежката си апаратура, всички ще се качим на хидроплана.

— Да — изненадващо го подкрепи Влекача. — В края на краищата са ни нужни само касетите.

— Не съм се родила кучка. Мъже като Кинкейд ме превърнаха в такава — просъска Габи и изрита Кит между краката. — Това е, задето прецака документалния ми филм.

После Габи, заедно със записите, които щяха да й осигурят престижна награда, изчезна в малката зала, предназначена за щастливците, които щяха да се качат на хидроплана.

— Струва ми се, че започва да си пада по мен — сподели Кит с Шели през стиснати зъби.

— Нима?

— Да. Днес ме срита само веднъж.

— Какво искаше да каже Габи, че на борда имало само още едно свободно място?

Кит с нежелание й обясни, че понеже френската порнозвезда, залязващият рок певец и гаджето му са си осигурили място на борда с подкуп, летецът обявил, че остава място само за един възрастен и дете, защото хидропланът бил вече претоварен.

— Шели, ти ще тръгнеш с детето. Аз ще намеря лодка. При попътен вятър само за един ден се стига до Мавриций по море.

— Мене ме изключи — обяви Мати, която до този момент бе стояла тиха като мишле. — Няма да тръгна без татко! Няма, няма, няма!

— Татко знае най-добре, скъпа. Шели ще се грижи за теб.

— Нищо подобно — обади се Шели. — Не аз, а ти ще се качиш на хидроплана.

— Млъкни, Шели. Вече е решено.

— Ей, да виждаш пишеща машина пред мен? Не съм ти секретарка, затова престани да ми диктуваш!

— А, ето ги и щастливите младоженци. Няма защо да спорите. Така и така не вие, а ние ще се качим на хидроплана.

Препирнята им прекъснаха Гаспар и любовницата му — сервитьорката от бара на хотела. Шели усети тръпки на ужас да пробягват по гърба й. Но докато мислеше, че мълчанието вероятно е най-добрата политика в момента, Кит се обади:

— Господи, пак ли ти? Ти си като отвратително чудовище във филм на ужасите, което отказва да умре.

Вниманието на полицейския началник обаче бе насочено към прозореца, от който виждаха как Габи, Влекача, залязващата рок звезда и порноактрисата си проправят път по разрушения от урагана понтон. Гаспар понечи да тръгне след тях, хванал любовницата си за ръка.

— Ей, защо не останеш да потушиш малкото си въстание? — попита Кит. — Всъщност, какво ли се чудя? Вие, жабарите, усъвършенствате изкуството на оттеглянето от 1870 година насам.

Най-важното правило при въздушните пътувания е, че правото принадлежи на пътника с оръжието; Кит явно не го знаеше до момента, когато Гаспар започна да го удря по лицето с дръжката на пистолета, който извади от джоба си. Разбеснелият се полицай не чуваше нито воплите на Шели, нито писъците на Матилда, която същевременно отчаяно риташе във въздуха напосоки. Анорексичната му любовница сложи край на самозабравата му, като изруга гръмогласно и посочи готвещия се да поеме хидроплан. Шели, прекалено разтревожена за проснатия на земята Кит, не забеляза оттеглянето им. Вратата на залата се затвори зад тях със зловещ, финален трясък.

Мати се настани в скута на Кит, където се разхлипа, а от ноздрите й обилно се стичаха сополи. Шели нежно положи главата на Кит върху рамото си. Кръвта му капеше върху крака й.

През огромния стъклен прозорец наблюдаваха как Гаспар и любовницата му на бегом преминават по понтона и се качват на борда. С още по-голямо отчаяние се загледаха как хидропланът се плъзга по водата, преди да се издигне във въздуха.

— Не се притеснявай — обади се внезапно Мати, — татко ще ни спаси. Той е като онази американска звезда Арнолд Шварц-Негър.

Тоталното й доверие в него сломи Кит.

— Господи, подведох ви и двете — обяви той съкрушено. — Страшно съжалявам.

— За какво? За това, че обичаш дъщеря си ли? Е, направи някои налудничави — ами, направо глупави — неща, Кит, но действаше, воден от любов. Което те прави…

Млъкна и го изгледа. Кит наистина приличаше на баща й: създаваше единствено главоболия, когато е наоколо, но за разлика от него караше сърцето й да се свива от болка, когато го няма. А най-важното бе, че никога не би изоставил своето момиченце.

— Какъв го прави? — настоятелно питаше Мати, дърпайки я за ръката.

— Ами, привлекателен… — прошепна Шели смутено.

— Привлекателен? Ще ти се струвам ли привлекателен след двадесет години затвор, където Пандора несъмнено ще ме натика? — попита Кит отчаяно.

— И именно затова — продължи Шели, твърдо решена да се изкаже докрай, защото трябваше да го направи сега или никога — се влюбих в теб, дяволите да те вземат! — Смаяна от изреченото, си прехапа езика за наказание. Да говори ласкаво на мъж? Полудяваше ли? — Но нищо чудно просто да съм хванала грип — довърши тя.

— Ти не си се влюбила в мен — отвърна Кит все така сломено. — Изпречих ти се на пътя и ти стъпи върху мен, а сега е редно да ме избършеш като полепнала по обувките ти кал. Пандора е права: не съм в състояние да се грижа дори за себе си, камо ли за дъщеря ми. Единствено в издънването съм пожънал огромни успехи. Неизбежно прецаквам всичко.

— Знаеш, ли? Прав си — увери го Шели енергично. — Прецака и моята представа за мъжете, като се прояви като храбър, самоотвержен герой, който на всичкото отгоре се държи мило с мен.

Закачливо тупна Кит по рамото, което го накара да се усмихне леко.

— Не знам какво ми става — учуди се той, — но започваш отново да ми се струваш привлекателна, а и не си такава командаджийка, каквато те помнех.

— Явно боят по главата те е направил по-зрял и интелигентен — предположи Шели. — Ако питаш мен…

Не успя да се изкаже, защото точно в този момент връхлетя Коко, задъхана и разрошена.

— Господи! Адски се радвам, че още сте тук.

— Защо? — попитаха Кит и Шели едновременно.

— Туристическите долари, те поддържат режима, нали? Гастон току-що обяви самолетите с туристи за официални военни мишени. Слава богу, че не сте на борда на самолета.

— Какво точно искаш да кажеш? — настоя Кит.

Коко направи пауза и погледна към нощното небе навън.

— На борда има бомба — промърмори тя.

— На борда на хидроплана?

Коко кимна. И тогава Шели направи единственото, което й оставаше след ден като този: припадна.