Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (14)

14. Секретна информация

Разликата между половете: Признаване на грешка

Мъжете никога не признават, че са сгрешили.

Жените признават грешките си… като започват това, че са се омъжили за тип, който не е в състояние да го стори.

— Мати, това е моя приятелка — Шели. Сигурно изглежда, че не се разбираме особено…

— … но дълбоко в душата си се ненавиждаме! — Поради стягането на мускулите в гърлото й Шели говореше все едно я душаха. — Защо не ми каза, че имаш дете?

— Защото постоянно повтаряш, че не обичаш хлапетата. Заради нещо, свързано с непредсказуемите им отделителни навици, така ли беше? — Кит взе Матилда на ръце и я целуна нежно. Беше дългокрако дете, с буйни коси. Кит разреши кичурите й с цвят на лимонов шербет. — Чух те да обясняваш на Габи, че децата са онова нещо, което застава между възрастните и дивидито, което гледат.

Детето на Кит извърна любопитното си, интелигентно лице към Шели и й хвърли хладнокръвен, преценяваш поглед. Имаше карамелени лунички и зелените очи на баща си.

Шели разтърка глезена, където момичето я ритна.

— Колко съм глупава да не разбирам това твое прехласване да си родител! Слушай, Кит, или Рупърт, или който и да си, по дяволите. — Хвана Кит за ръкава на ризата. — Ти ме пре… — Погледна към Матилда и се автоцензуира. — П-р-е-е-б-а достатъчно. Искам истината, и то сега. Поне това ми дължиш.

— Татко, тази жена защо казва нещата буква по буква? — попита Матилда с кисела физиономия.

Кит погледна Шели с безизразно лице и пусти очи; видимо всяка готовност за битка го бе напуснала.

— Добре — промълви съкрушено той.

После благодари на детегледачката, плати й и я изпрати. Прегърна дъщеря си сърдечно, настани я в леглото, пожела й „лека нощ“ и изгаси телевизора.

И така, най-накрая, сред шума от вятъра, воя на сирените, крясъците на полицаите и детонациите на фойерверките Кит Кинкейд престана да лъже. След като затвори вратата, за да е сигурен, че Мати няма да ги чува, той настани Шели в шезлонг на балкона и подхвана своята изповед. Тя го наблюдаваше и слушаше напрегнато, защото всеки момент очакваше удар.

— Жената, която гледа Мати, е майката на гаджето на Коко. Онзи, дето го убили. Преди година. Когато пристигнах тук с детето преди теб и снимачния екип, имах нужда да се доверя на някого. Трябваше ми детегледачка и Коко ми помогна. Затова разполагаше с ключ за стаята ми. Дадох й пари, за да е на моя страна. Парите ми от наградата се стопиха по разплащания и подкупи. Сега разбираш защо се налагаше да уредя да пуснат Коко под гаранция. Опасявах се да не каже на Гаспар, че крия хлапе. Не можеш да имаш вяра на революционерите. За да се спаси, сигурно щеше да изпее всичко на полицията, а за мен е непоносимо да застраша Мати по някакъв начин. — Въздъхна примирено. — Грижа се за дъщеря си откакто се е родила. Утешавах я, докато й никнеха зъбките, гледах я, докато беше болна от шарка, и така нататък… Но колкото повече обичах Мати, толкова повече Пандора ме намразваше.

В далечината се чу тътен на гръмотевица, все едно изразяваше възмущение от името на Кит. Шели го погледна смаяно. Господи, колко пласта се крият у този мъж? Какво представлява той? Артишок ли?

— Както и да е, преди около месец Пандора ми даде ултиматум. Заяви, че индуската ни сватба а ла Мик Джагър и Джери в Тайланд не ни обвързва официално. Ако приема да взема сто хиляди лири като окончателно обезщетение и да се върна в Щатите тя вероятно ще ми позволява да виждам Мати веднъж годишно. Повече нямало да видя пари, „защото не съм спечелил правото да съм част от живота й“. Дори когато говори за чувства, мисли за тях като за пари. — Лицето му се стегна от напрежение и по безупречното му чело се появиха бръчки. — Не ми трябват скапаните й пари, но без детето си ще умра! Със същия успех Пандора може да ми отреже оная работа.

— Интересен начин за обезщетяване при раздяла — промърмори Шели презрително.

Защо, по дяволите, да му вярва този път?

— Заявих й, че никога няма да се откажа от Мати, че ще се боря за родителските си права. — Крачеше напред-назад по малкия балкон. — Е, тя просто се изсмя в лицето ми. Никога нямало да получа родителски права, защото ще каже, че съм негоден за баща. Заплаши да съобщи в съда за осъждането ми за дрога. — Небесата се разтвориха, все едно плачеха от жал. — А и за онази история с груповия секс…

— Оргия! Трябваше да се досетя — простена Шели.

Ритмичните удари на капките дъжд по покрива на бунгалото отразяваха собственото й раздразнение.

— Напомних й и за нейното участие в оргията. „Да — отвърна ми тя, — но не се бях дрогирала дотам, та да позволя някой да ме снима.“ Ние просто бяхме млади хора, решили да се позабавляват малко, но тя е в състояние да изкриви всичко, с цел да ме злепостави. Няма да се поколебае да излъже и ще й повярват заради произхода й. Всичките й чичовци са съдии. Настоя да постъпя както иска и да се разкарам от живота й, в противен случай, ме заплаши, че никога вече няма да видя Мати. После сподели намерението си да замине по работа за месец, а докато я няма, да обмисля „любезното й предложение“.

На оскъдната светлина Шели изучаваше хамелеона, който бе взела за съпруг. Представляваше хаос от противоречия: в един миг съвършен образ на лошото момче, в следващия — привързан, грижовен баща. Бе започнало обаче да й писва от измислиците му.

— И какво стана? — попита, изпълнена с подозрение.

— В съответствие с прекрасния си характер тя закри всички банкови сметки, спря да плаща режийните. Изведнъж се оказах без пукната пара: нямах с какво да заредя колата, нямах пари да купувам храна. Кредитната ми карта бе блокирана. Започнах да обикалям супермаркета в „Хародс“, за да си припомня как изглежда протеинът — направи опит да се пошегува той.

Но настроението на Шели оставаше мрачно като небето над главите им. Тя потрепери и се загърна по-плътно в дрехите си.

— Продължавай.

— Пандора звънна да провери дали съм се отчаял достатъчно, за да приема условията й. Заклех се да уведомя съда колко е стисната. И какво, мислиш, ми отговори? Щяла да каже, че ми е дала пари за Мати, но аз съм ги изхарчил за дрога и жени, защото не съм грижлив и отговорен баща. Не обличам, не храня и не се грижа за детето ни както трябва, защото — по нейните думи — съм бил използвач, разсипник, картоиграч и пияница.

— Защо не си потърси работа?

— Защото заплаши да съобщи за криминалното ми досие и да подскаже на имиграционните власти за пътешествията ми с фалшив паспорт. Ако ме депортират, въобще нямаше да получа родителски права. Такъв бе планът й: да ме притисне финансово, за да приема предложението й и да изчезна от живота й.

— Доста тайни имаш — отбеляза Шели ледено.

Светлината от балкона на съседно бунгало изгасна. И луната вече беше изчезнала. Шели седеше в тъмнината, загледана в нищото.

— Далеч не съм идеален, съзнавам, но за нищо на света нямаше да оставя дъщеря си. Същевременно нямах пари за адвокат. А и бездруго той щеше само да ми каже онова, което и без това знаех, само дето щеше да го изрече на латински. Онзи мъртъв език, дето обичаш толкова много. — Кит се опита да се усмихне, но не се получи нищо. — А и съдилищата са склонни да взимат страната на майките, въпреки че Пандора никога нищо не е направила за Матилда.

— И тогава реши да избягаш с нея, така ли? — попита Шели, обзета от смътно безпокойство.

— Да. Звъннах на Алек, стар приятел. Оказа се, че работи! „Отчаяни и без гадже“… Е, останалото го знаеш. Шели, съжалявам, задето те излъгах, но исках едно-единствено нещо: да започна нов живот със скъпото ми момиченце. Подобно на туземците на Реюнион искам само свобода и независимост!

Направи театрален революционен жест.

— Но ти пътуваш с незаконни документи! — Гневът на Шели избухна. — Влачиш необявено дете със себе си. На практика си го отвлякъл. Чувал ли си за Хагската конвенция? Всеки родител, хванат с откраднато дете, отива в затвора.

— Знам я, разбира се. Затова именно възнамерявам да стигна до Мадагаскар: храната там е добра, не е много нецивилизовано. Няма да екстрадират Мати оттам — не са подписали Хагската конвенция. С Алек го проверихме в интернет.

— Но какво ще стане, ако те заловят преди това? Господи! — Реалността се заби като нож в корема на Шели. — Аз съм ти нещо като съучастник.

Изведнъж си представи, че е героиня във филм като „Среднощен експрес“. Видя се как със зъби откъсва езика на надзирател и я изнасилват анално.

— Не, не си. Проверихме и Правата на детето. Разрешено ми е да изведа собственото си дете от страната за срок от един месец, така че фактически не върша престъпление. Поне засега.

— Да, бе, ако не броим двуженството, измамата и отвличането!

— Слушай. Във Великобритания стотици хиляди изчезват всяка година. На таблото за „Лица в неизвестност“ ще се появи наша размазана снимка от по-щастливи времена. Пандора ще обяви, че очаква да чуе някаква новина за нас и се тревожи за безопасността ни. След седем години официално ще ни обявят за мъртви, тя ще получи достъп до попечителския фонд на Матилда и ще живее щастливо до края на дните си. Нея само това я вълнува: някой друг да не се добере до парите на детето й.

— Майката на Матилда ще страда много, когато открие, че си откраднал любимото й момиченце.

— Ще страда ли? Пандора никога не страда. От време на време само я връхлита пристъп на самосъжаление. Тя е себична, жестока, безскрупулна кучка. Но й желая всичко най-добро — завърши той язвително.

Шели си припомни благородната и сляпа обреченост на собствената си майка.

— Не е лесно да си майка, ако искаш да знаеш. Иначе бащите щяха да се посвещават на отглеждането — сряза го тя.

— Но аз съм се посветил! Познавам напълно Матилда! — настоя той. — Именно аз знам кога точно трябва да върне книгите си в библиотеката, колко донъти е изяла тайничко преди вечеря. Знам коя е любимата й храна, какви са скритите й страхове. Пандора не я обича. Никога не я е обичала. Иска да я задържи единствено за да ме нарани.

Шели изпита известно съчувствие, но реши да го пренебрегне.

— Мястото на децата е при майките им, Кит — заяви тя.

— Божичко! Да не би да смяташ, че бащите не са достатъчно богати емоционално, за да се грижат за децата си? Подобна представа е от праисторическото време, когато се е смятало, че жените са прекалено крехки физически и психически, за да гласуват или пък да летят със самолети, или да се занимават с медицина. — Продължи да крачи напред-назад по-бързо. — Изкуството да си майка не е инстинкт, ако искаш да знаеш. Мъжете се грижат за децата си не по-зле от жените.

— Много трогателно. Значи искаш да прекараш повече време с дъщеря си. По-скоро — да излежиш повече време, защото и двамата ще попаднете в затвора.

— Родителството не е хоби. Не можеш да го зарежеш. Израснал съм без баща. Ти също. И това е оставило празнина и у двама ни. Няма да позволя същото да се случи с детето ми! Добре, признавам силната, уникална връзка между теб и майка ти. И на драго сърце признавам, че от повечето жени излизат великолепни майки… Но те не могат да бъдат и страхотни бащи. А това хлапе определено няма страхотна майка. Пандора незабавно ще я напъха в училище с пансион.

— Училище с пансион ли? Там вече не е така ужасно, както по времето на Дикенс, за твое сведение.

Кит седна до Шели и заговори тихо, с тъга в гласа.

— Пандора гълта хапчета за сън — това го знаех, но не допуснах, че се е пристрастила, а комбинацията им с алкохол я прави агресивна. В редките случаи, когато гледаше дъщеря ни, винаги заварвах Мати упоена и сънлива. Един ден открих, че Пандора я е тъпкала със сънотворните, за да не плаче. А ако все пак не е преставала да плаче, я удряла.

Шели се раздвояваше между съчувствие и недоверие.

— Пандора въобще не биваше да ражда. Трябваше да си вземе котка, за да я приспи, когато й омръзне.

— Как можеш да говориш така, за която и да е майка? — прекъсна го Шели разгневено. — Ти си болен. Направо страдаш от психично заболяване, щом говориш подобни неща. Когато те изправят пред съда, можеш да се обявиш за невменяем, за да избегнеш процеса.

— Непременно, защото кой би искал да се изправи пред съдия, който не е виждал дете от 1925 година и смята, че децата предпочитат майките си. Такива хора си представят, че мама и децата стоят вкъщи като едно време и приготвят торта, а татко се връща с месото. Няма да допусна да загубя дъщеря си — отсече той решително. — Ако оставя Мати при онази жена, горкото дете ще харчи джобните си пари за дрога само след седмица. Никой и нищо няма да ми попречи да стигна до Мадагаскар утре.

— С две думи: искал си единствено да ме използваш, за да се добереш до парите ми, така ли?

— Първоначално — да, но после ти си падна по мен и…

— Не съм си паднала! Бях тласната към теб! Ти ме прелъсти!

— Не е вярно. Исках да те отблъсна. Още щом ни венчаха. Правех се на недостъпен, заминах от Лондон преди теб, наех отделни бунгала, преструвах се, че харесвам Коко, не се въртях около теб…

Всяка негова дума я изгаряше.

— Не си давай труда да ме щадиш — промълви Шели и неволно изхлипа. — Ясно ми е, че в началото си ме е използвал, но какво ще кажеш за тази вечер? Дойде само за да си върнеш билетите, нали? И ме излъга, че единият е за мен, права ли съм?

Шели усети как очите й се насълзяват и се сети за допира на нежните му устни върху своите.

— Не ми казвай, че жените не прибягват до секс, когато искат да получат нещо, което желаят — напомни той.

— Но аз искам секс — призна Шели съкрушено. — Искам го откакто влязох в онази проклета лимузина!

— Харесвам те, Шели. Наистина. Колкото и да се съпротивлявах, някак си ми влезе под кожата. Забавна си, сексапилна си, умна си.

— Да, противоположностите се привличат.

— И с известен загар на лицето… — наведе се напред и проследи с пръст съзвездието от лунички по бузите й, — … и сол по косата изглеждаш все по-страхотно и по-страхотно. Всеки път, когато те видя, боксерките ми отесняват. И затова, Бог ми е свидетел, не желая да те нараня. Но Мати е на първо място.

— Бягството не е разрешение, Кит.

— Кой го казва? Ти си избягала от страх да свириш на сцената.

Шели трепна; попадението му бе съвършено точно.

— Добре дошла си да дойдеш с нас, ако желаеш. Там купих малка къщичка до плажа.

Протегна й ръка да се помирят.

— Чакай да помисля… Да замина за Мадагаскар с двуженец, отвлякъл дете, пътуващ с фалшиви документи и с криминално досие, свързано с наркотици, който в момента бяга от полицията… Хммм… Знаеш ли? Нямам чувството, че всичко това вече ме възбужда. Приятно ми бе да се запознаем, Кит, но преди да се разведем, има ли други нарушения, които би искал да извършиш? Да отровиш някого, например. Или би искал да ми довериш и други неща? Например, че си шпионин или извънземен. Или си спуснат от кораб на НЛО? Кит, направо си загубен!

— Загубен ли? Съвършено ясно знам къде се намирам.

— Къде си — да, но не и кой си — отбеляза тя тъжно.

— Баща съм, ето кой съм! Не искаш деца, но ако имаше дете, щеше да ме разбереш.

— Не че не искам свое бебе — възрази тя. — Но не желая да го отглеждам сама. Както е постъпила горката ми майка, защото вие, мъжете, винаги си тръгвате.

— Никога не бих изоставил свое дете.

— Да, но да го вземеш, е още по-лошо.

— Няма да ни издадеш, нали? — По лицето му премина сянка. — Утре ще изчезнем. Ще бъдем в безопасност.

— Няма — кимна тя унило. Затвори очи като човек, готвещ се да скочи от висок мост. — Просто никога повече не искам да те видя.

— Добре.

— Добре.

Тя свали венчалната халка и внимателно я постави върху масичката.

— Не би ли се опитала поне да погледнеш на нещата от моята гледна точка? — направи последен опит Кит.

— Бих искала, наистина. — Извърна глава, за да не забележи той какво изпитва към него. — Но не мога да си протегна врата чак толкова напред.

Искаше да звучи непринудено, ала гласът й трепереше от напиращите сълзи. Никога вече няма да целуне нежните му устни или да погледне танцуващите му очи. Но пък какво двуличие! Емоциите на една жена трябва да са с тефлоново покритие, за да не се чувства разстроена. Все едно я бяха хвърлили с главата надолу в ледената прегръдка на Атлантическия океан.

Докато се връщаше към бунгалото си под дъжда, Шели бе бясна на себе си, задето допусна да повярва на мъж. Потисна поредното изхлипване и призна, че когато става въпрос за научаването уроците на живота, тя определено е слаба ученичка. Защо? Защо се бе съпротивлявала срещу инстинктите си? Защото този тип бе в състояние да омае дори монахиня дотам, че тя да свали гащите си. Откри, че й се искаше да го бе целунала още веднъж, да му покаже всичко, което изпитва към него, и веднага се укори за това желание. Похотта, реши тя, може да се категоризира като първостепенна пристрастеност. Но сега вече бе в стадия на рехабилитация от романтиката.