Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Стоян Димитров (27 май 2006 г.)
Сканиране, корекция и форматиране
mladenova_1978 (2021 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Африкански приказки

Преразказани от Рената Пакарие

Илюстрации от Марайа

Преведе от италиански Люба Никифорова

Редактор Надя Трендафилова

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Маргарита Лазарова

Коректор Райна Инанава

Италианска. ЛГ VI. Дадена за печат на 15.IV.1981 гол.

Излязла от печат на 30.VI.1981 год. Формат 1/g TO x 100.

Печатни коли 7,50. Издателски коли 9.72. УИК 9,24. Цена 1,32 лн.

„Народна младеж“ — издателство ЦК на ДКМС ДП „Балкан“ — София, 1981

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция, добавяне на илюстрации

32_rechen_duh.jpg

Младежът Киазе бил виждал само веднъж прекрасната Еме и това му било достатъчно да се убеди, че тя е най-хубавата девойка в цялата околност.

Без да губи време, Киазе поискал ръката на Еме от родителите и, а той се върнал в село да подготви сватбата.

И всеки ден той намирал все по-нови и по-хубави думи, за да опише пред роднини и приятели красотата на годеницата си, която очаквал да пристигне всеки момент.

Бащата на Еме бил знатен човек и тъй като искал дъщеря му да пристигне в селото на годеника си, както подобава, избрал най-хубавата от прислужниците за придружница, като заповядал и на по-малката си дъщеря да отиде заедно със сестра си.

Най-после Еме, готова за сватба, напуснала бащината си къща заедно с прислужницата и по-малката си сестра. Пътят бил дълъг и трябвало да вървят цял ден, за да пристигнат в селото на Киазе. Но били весели и не почувствували умора.

Малко преди залез наближили селото, което вече се виждало, затова решили да се изкъпят в близката река, защото се били поизпрашили от пътя.

Във водата живеел дух, който владеел реката по цялото й течение, но Еме не знаела това и първа натопила краката си в хладката вода. Сестра й била по-назад, а прислужницата гледала отстрана. Трябва да ви кажа, че тя носела зло сърце.

Лошата жена била забелязала духа, който се таял недалеч от тях и ги наблюдавал, но не пожелала да задържи Еме, а я бутнала така, че тя паднала току до него и той я сграбчил и я отнесъл на дъното.

Сестричката й започнала да плаче, но жената я дръпнала грубо за ръката и й викнала:

— Ако продължаваш да плачеш, ще хвърля и тебе в реката като сестра ти. Горко ти, ако продумаш някому дума за това, което видя! Ела с мен и си дръж устата!

Като казала това, дала вързопчето на малкото момиче и се отправила към селото на Киазе.

Когато Киазе видял пред вратата на къщата си младата жена с момичето, останал изненадан, защото му се сторило, че това не е красивата му годеница, която си бил избрал. Той си помислил, че може би изглежда така, защото е изморена от пътя, и я поканил вътре, за да си почине и възвърне силите си.

33_kiaze.jpg

После събрал цялото село, за да подхванат игри и пиршества, но всички, които идвали, поглеждали към жената и си казвали:

— Това ли е красивата девойка, която с такива думи ни описваше Киазе? — Но внимавали да не ги чуе той, защото го обичали и не желаели да му причинят мъка.

Дните течели, а Киазе все намирал някаква причина да отлага сватбата.

Жената била представила сестричката на Еме за своя малка прислужница. Отнасяла се много зле с нея, мъмрела я постоянно и я биела с тояга. Карала я всеки ден да ходи на реката и с грамадни стомни да й носи вода.

Киазе, който бил забелязал нейното лошо държание, я попитал един ден:

— Защо си толкова жестока към това дете?

— Защото има лош и непокорен нрав.

34_sestra.jpg

Един ден, когато момичето отишло за вода на реката, пълната стомна му натежала и то не могло по никакъв начин да я сложи на главата си. Седнало на брега и започнало отчаяно да плаче.

Неочаквано от реката излязла една прекрасна девойка: тя била Еме, която, като чула плача на сестричката си, помолила духа да я пусне да излезе от реката само за един миг, за да й помогне. Духът се съгласил, защото знаел, че Еме не можела вече сама да се освободи от неговата власт.

35_eme.jpg

Когато момичето видяло сестра си, започнало още по-силно да плаче. Не искало да я пусне да си отиде, а хълцайки, й заразправяло за своите патила.

— Жената ме измъчва, бие ме с тояга…

— А Киазе какво казва? — попитала Еме.

— Киазе още не се е оженил за нея и всеки ден отлага сватбата.

— Бъди спокойна, мила сестро, един ден ще настъпи краят на нашите страдания.

И като казала това, хубавата Еме се гмурнала отново във водата.

Сестричката се върнала в къщи малко по-спокойна, но като я видяла такава, жената с още по-голям гняв се нахвърлила върху нея, защото по този начин си отмъщавала за постоянното отлагане на сватбата.

Изминали няколко дни. Една сутрин, когато момичето пак отишло за вода на реката и през сълзи завикало сестра си Еме, минал един ловец, приятел на Киазе. Като чул плача и отчаяните вопли, ловецът се скрил зад дърветата и зачакал. Той видял как водите на реката се разтворили и от тях излязла на брега една много хубава девойка. Тя започнала да утешава момичето и му помогнала да си налее вода.

36_lovez.jpg

Щом девойката се изгубила отново във водата, ловецът се спуснал да тича и само за миг се намерил на нивата на Киазе, където той работел.

— Киазе — му извикал той запъхтяно, — преди миг оставих на брега на реката малката прислужница, която дойде в село заедно с твоята бъдеща невеста.

— Е, какво от това? — попитал Киазе, който не можел да чуе да му говорят за бъдещата му невеста, без да му се свие сърцето от болка.

— Слушай добре: момичето викаше и плачеше и от реката излезе една прекрасна девойка, която то назова с името Еме.

— Еме ли? Но как…

— Знам, че това е името на твоята годеница, и мисля, че всичко ми е ясно. Девойката, която излезе от водата, е самата тя, речният дух я е отвлякъл, а тази, която е в селото ни, е една измамница.

— Да, да, трябва да е точно така. Утре сутрин ще дойда и аз на реката.

И наистина на следната сутрин, докато момичето плачело и викало на брега, Киазе и ловецът се били скрили зад дърветата и внимателно наблюдавали реката.

Когато Еме се появила, цялата обсипана с капчици вода и озарена от слънцето, Киазе не могъл да се въздържи и извикал: «Тя е!»

Двамата мъже се върнали в селото, без да знаят какво трябва да направят. Речният дух бил много силен и те по никакъв начин не можели да му отнемат Еме.

37_kiaze_lovez.jpg

— Само старата вещица може да ти помогне — рекъл най-после ловецът. — Тя е добра и помага на хората.

— Имаш право — възкликнал Киазе. — Ще отида при нея.

Старата речна вещица живеела повече от сто години в една колиба близо до водата. Колибата й устоявала и на най-силните води, защото когато те прииждали, вълните сами се отдръпвали от нейния праг.

38_koliba.jpg

Киазе разправил на вещицата цялата си история и накрая тя му рекла:

— Може да опитаме да направим нещо, но първо ми донеси една бяла коза, една бяла кокошка, едно парче бял плат и една кошница с яйца. Останалото остави на мене.

Киазе набавил всичко, което поискала вещицата, но трябвало да минат още седем дни, за да настъпи сгодно време. Най-после вещицата отишла съвсем сама на брега на реката, най-напред бутнала във водата бялата коза и бялата кокошка, после едно по едно хвърлила яйцата и накрая разпростряла върху водата парчето бял плат, което течението понесло.

Веднага след това водите се разтворили и хубавата Еме излязла на брега.

— Добре дошла, Еме! — й рекла вещицата. — Не се плаши, аз съм твоя приятелка и ще те събера с твоя Киазе.

Хванала за ръка девойката и я отвела в колибата си, където я скрила в най-тъмния ъгъл.

След малко дошъл и Киазе с приятеля си ловеца.

Можете ли да си представите каква голяма била радостта на двамата годеници, когато най-после се видели заедно?

Еме попитала веднага за сестричката си, а Киазе изпратил приятеля си ловеца да я дочака на брега на реката. Щом момичето се появило както всеки ден с голямата си стомна, ловецът го хванал за ръката и го завел в колибата на вещицата. О, каква радост изпитали двете сестри, като се прегърнали отново. Плачели и се смеели с препълнени от щастие сърца. После Еме казала на сестра си да се върне в къщи, като я напътила какво да прави.

Момичето изтичало весело и влязло в къщи. Лошата жена седяла и мислела ядосано какво да направи, за да накара Киазе да се ожени за нея по-скоро. То й извикало:

— Ти си зла жена, измами моята сестра и ще си получиш заслуженото!

Жената скочила веднага:

— Откъде се сдоби с такава смелост, малка негоднице? Сега ще те науча аз тебе!

Грабнала тоягата и подгонила момичето, което се отправило тичешком към колибата на вещицата.

Щом стигнало до колибата, момичето се вмъкнало през вратата, а жената останала отвън. Тогава на прага се появила Еме с цялата си красота. Злата жена, като я съгледала, изгубила и ума, и дума и не знаела що да стори.

Хукнала да бяга и както тичала по брега на реката, подхлъзнала се и паднала във водата. Водният дух това и чакал. Сграбчил я и я повлякъл надолу. Той я задържал за своя пленница на мястото на Еме.

39_zlata.jpg

Така Еме и Киазе могли най-после да се оженят и живели дълъг и щастлив живот.

Край
Читателите на „Речният дух“ са прочели и: