Херман Хесе
Последното лято на Клингзор (9)

Клингзор изпраща на приятеля си Тху Фу едно стихотворение от дните, в които рисуваше своя автопортрет:

Пиян съм приседнал в нощта сред гора ветровита,

подяла е вейките плачещи тук есента,

мърморейки, тича до избата

и пълни шишето ми празно със вино кръчмарят.

Смъртта бледолика ще вреже в плътта ми червена

косата свистяща веднага, щом утрото дойде,

отдавна я виждам как чака тя

и как постоянно ме дебне, коварната кучка.

В нощта се надсмивам над нея аз с моите песни,

гората смълчана огласям с пиянски слова.

Заплахата нейна презирам —

това изразяват и моите песни, и моето пиене.

Препатих тъй много, скиталец по дългия път,

но вече е вечер и пия, и чакам с боязън

косата блестяща да падне,

главата ми в миг от сърцето ми тръпнещо да отдели.