Метаданни
Данни
- Серия
- Орестия (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Χοηφόροι, 458 пр.н.е. (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2013)
- Източник
- sites.google.com
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- — Добавяне
Трети епизод
Влиза Егист.
ЕГИСТ
Аз ида не незван — че мен ме викнаха.
Узнавам, чужденци били пристигнали
с една съвсем нерада вест — че мъртъв бил
Орест. Пронизва ужасът на новото
тегло за този дом, където прежните
убийства рани кървави оставиха.
Но как, нима това е вярно, истинно?
Не е ли то страхлива женска приказка,
която литва, за да падне тутакси?
Ти можеш ли ми каза нещо сигурно?
ХОР
Да, ние чухме, но запитай гостите,
в палата. Няма нужда от вестители,
когато можеш да запиташ лично тях.
ЕГИСТ
Ще срещна и ще питам известителя
дали е на смъртта му сам присъствувал,
или предава само тъмни слухове.
Не ще измами мойта проницателност.
Влиза в двореца.
ХОР
Повелителю Зевсе, какво да мълвя,
как да почна молитва и клетвена реч,
как да свърша речта,
за да кажа слова справедливи?
Острие смъртоносно на гибелен меч
подир миг ще реши, потопено във кръв,
из основи навеки да падне домът
Агамемнонов или да блесне
светлината на пламъка, за да вести
свобода. Ще получи тогава Орест
на далечни деди
голямото древно богатство.
Та в такава борба ще се втурне сега —
срещу двама един — тоя доблестен мъж.
И победата нека е с него!
ЕГИСТ (зад сцената)
О, о! Умирам!
ХОР
А, а! Чуйте!
Какво е туй? Какво се върши в къщи?
Догдето става всичко туй, дръпнете се,
за да не бъдем взети за участници
в убийството. Борбата е завършена.
Излиза един Роб.
РОБЪТ
Горко, горко ми! Падна господарят ни!
О, пак горко ми! Викам го за трети път!
Егист е мъртъв! Отворете портите
на женските покои — бързо, дърпайте
резетата! Но тук е нужна млада мощ!
Защо? За да помогнат на убития?
Уви! Уви!
На глухи викам, на заспали! Всичко е
напусто! Де е Клитемнестра? Как е тя?
Като че меч виси и над главата й —
ще падне тя под удар възмездителен!
Влиза Клитемнестра.
КЛИТЕМНЕСТРА
Защо е този вик? Какво е станало?
РОБЪТ
Аз казвам: мъртвите убиват живия!
КЛИТЕМНЕСТРА
Уви! Разбрах словата ти загадъчни!
Погубват ни с измама, както някога
убихме ние! Бързо — брадва дайте ми!
Сега — победа или поражение!
Дотам достигна моето злочестие!
Влизат Орест и Пилад.
ОРЕСТ
Аз тебе диря. Той получи своето.
КЛИТЕМНЕСТРА
Уви! Любими мой Егисте, мъртъв си!
ОРЕСТ
Как, ти го любиш? В гроб ще легнеш заедно
с Егист! Не ще изневериш на мъртвия!
КЛИТЕМНЕСТРА
Спри, сине, пожали, дете, гърдите ми,
върху които си заспивал, сучейки
живителното мое мляко, моля те!
ОРЕСТ
Пиладе, мигар да убия майка си?
ПИЛАД
Къде са днес питийските вещания[1]
на Локсий, де е верността на клетвите?
С цял свят враждувай, ала не с небесните!
ОРЕСТ
Ти победи, съветът ти е правилен.
На Клитемнестра.
Върви, ще те убия връз трупа му аз.
Жив, него пред баща ми си поставяла.
Умри до него — него ти си любила,
а мъж, достоен за любов, си мразила!
КЛИТЕМНЕСТРА
Отхраних те — опора в старините си.
ОРЕСТ
Как, с мене да живееш ти, убийцата?
КЛИТЕМНЕСТРА
Дете, за туй в Съдбата е причината.
ОРЕСТ
И твойта смърт Съдбата е подготвила.
КЛИТЕМНЕСТРА
Не мислиш ли, дете, за клетви майчини?
ОРЕСТ
Роди ме и ме хвърли сред нещастия!
КЛИТЕМНЕСТРА
О, не, изпратих те между приятели!
ОРЕСТ
Двукратно бях продаден аз, свободният.[2]
КЛИТЕМНЕСТРА
Какви пари за тебе съм получила?
ОРЕСТ
Срамувам се да назова позора ти.
КЛИТЕМНЕСТРА
Но спомени делата и на татка си.
ОРЕСТ
Дома седиш — не обвинявай воина!
КЛИТЕМНЕСТРА
Та тежко е далече от мъжа, дете!
ОРЕСТ
А той прехранва къщната безделница.
КЛИТЕМНЕСТРА
Нима, о чедо, ще убиеш майка си?
ОРЕСТ
Не аз, а ти сама убиваш себе си.
КЛИТЕМНЕСТРА
Помни гнева на майчините кучета![3]
ОРЕСТ
Да ти простя? А бащините кучета?
КЛИТЕМНЕСТРА
Ах, аз напусто плача върху гроба си!
ОРЕСТ
В съдбата на баща ми ти е жребият.
КЛИТЕМНЕСТРА
Уви! Змия родих и кърмих! Ето я!
ОРЕСТ
Пророчески са твоите страшни сънища.
Уби съпруг, умри от син, злочестнице!
Отвежда Клитемнестра в двореца.
ХОР
Аз плача над бедата и на двамата.
Но след като дойде до бездна кървава
нещастният Орест, аз бих се молила
да не загине той, лъчът спасителен.