Есхил
Хоефорите ^[0] (4)

Първи епизод

ЕЛЕКТРА

Прислужнички грижовни на палатите,

в това тъжовно шествие сме заедно —

бъдете ми съветници: какви слова

да изрека, възливайки? Как благостни

да кажа речи? Как да моля татка си?

Да кажа ли, че нося дар за милия,

съпруг от милата съпруга — майка ми?

Това не смея, нито мога с някакви

слова на устни да прелея гроба му.

Дали да кажа, както думат хората:

добре да му се върне на дарителя,

с достоен дар за всички злодеяния?

Или пък, без да съм въздала почести,

тъй, както падна той, без нито думица,

да плисна тоя съд, да си вървя оттук

и да не се обръщам? О приятелки,

бъдете с мене и ме посъветвайте!

Защото обща е за нас омразата.

Не бойте се, недейте кри сърцата си.

Една съдба сполита и свободния,

и онзи, над когото тегне чужда власт.

Кажете нещо друго, ако можете.

 

ХОР

За мене твоят бащин гроб е жертвеник

свещен. Ще кажа думи от сърцето си.

 

ЕЛЕКТРА

Кажи ми, ако вярно тачиш гроба му.

 

ХОР

Възливай с думи за сърцата предани.

 

ЕЛЕКТРА

Кои да назова измежду близките?

 

ХОР

Вразите на Егист — и първо себе си.

 

ЕЛЕКТРА

За мене и за тебе е молбата ми?

 

ХОР

Самата ти поразмисли, и ти кажи.

 

ЕЛЕКТРА

Кого да смятам още към съюза ни?

 

ХОР

Спомни Ореста, нищо, че отсъствува.

 

ЕЛЕКТРА

Добре, прекрасно е това подсещане.

 

ХОР

Сега, като си спомниш за убийците…

 

ЕЛЕКТРА

Какво да кажа? Научи ме, моля те!

 

ХОР

… моли да дойде бог или човек за тях…

 

ЕЛЕКТРА

Защо — за съд, или пък за възмездие?

 

ХОР

Да ги убие — с малко думи казано.

 

ЕЛЕКТРА

Благочестива ли ще е молбата ми?

 

ХОР

Та как на враг със зло да не отвръщаме?

 

ЕЛЕКТРА

Велики възвестителю на горните

и долни божества, подземни Хермесе,

нали ме чуват всички адски демони,

на бащина пролята кръв нагледници,

и тая Твърд, която всичко ражда и

отхранва, и поема семената му?

И аз, като възливам в чест на мъртвия,

така зова баща си: „О, смили се ти

над мен и над Ореста скъп, та тоя дом

да бъде наш! Ний скитаме, предадени

от майка си, а тя си найде нов съпруг,

Егиста, съучастника в убийството.

На място на робиня съм. Прогонен е

Орест от нашия имот. Пилеят те

без срам плода на твоите усилия.

Ореста да ми доведе щастливата

съдба, това те моля, татко, чуй ме ти!

На мене дай да бъда много по-добра

от майка си, по-чиста да е моята

ръка. Това за нас, а за вразите ни —

да дойде твоят отмъстител, татко мой,

и справедливо да убие твоите

убийци… … … … … … …

Така за тях изричам зло проклятие.

А нам прати изпод земята щастие

със боговете, с Правдата ликуваща!“

С такива думи правя възлияние.

А вие, както е прието, с плачове

го украсете, с песен в чест на мъртвия.

 

ХОР

        Лейте сълзи на смърт, оплачете

мъртвия наш владетел

пред тая крепост в зло и във добро.

Че те отвръщат струите проклети,

протекли върху гроба. Чуй, велики,

чуй зов, о царю, от душа помътена!

Ах, ах! Ах, ах! Ах, ах!

Ще дойде ли копиеносен мъж,

за да спаси дома, размахвайки в ръце

опънат скитски лък с губителни стрели,

или пък с остър меч, излян от край до край?

 

ЕЛЕКТРА

Дошли са вече до баща ми струите.

Но чуйте нещо ново, неочаквано.

 

ХОР

Кажи. В уплаха заигра сърцето ми.

 

ЕЛЕКТРА

Намерих този къдърец на гроба му.

 

ХОР

Какъв ли е? На мъж ли, на девойка ли?

 

ЕЛЕКТРА

Това е твърде лесно за отгатване.

 

ХОР

Ти, младата, кажи на мене, старата.

 

ЕЛЕКТРА

Щом аз не съм, то кой би рязал кичури?

 

ХОР

Та който трябваше да жали — враг е той!

 

ЕЛЕКТРА

О, този къдърец! Наподобява ми…

ХОР

Чия коса? Кажи да чуя, моля те!

 

ЕЛЕКТРА

… косата ми! По цвят е като нея той!

 

ХОР

И този дар потаен от Орест ли е?

 

ЕЛЕКТРА

Без друго! Тъй прилича на косите му!

 

ХОР

И как е дръзнал тук да дойде, бедният?

 

ЕЛЕКТРА

Изпратил е дара си той по някого.

 

ХОР

Но и при тези думи бликат сълзите:

не ще ли дойде някога в земята си?

 

ЕЛЕКТРА

И моето сърце обля поройна злъч,

и сякаш зла стрела ме е пронизала.

Горещи сълзи рукнаха от моите

очи, неудържим, неукротим порой,

когато зърнах този кичур. Може ли

да бъде той на друг аргивски гражданин?

А пък не е отрязан от убийцата,

от майка ми, която чувства майчини

към своите деца не е показала.

И ако можех да твърдя уверено,

че този дар е дар от най-любимия

сред смъртните… Ах, гали ме надеждата!

Уви!

Да имаше гласа на вестник благостен,

не щях да се измъчвам от съмнения,

бих знаяла дали да хвърля кичура,

ако ръка враждебна го е срязала,

или ако е на Ореста, с мойта скръб

да жали — чест за татко, украшение

за гроба му. Но боговете — знаят те

в какви стихии се върти съдбата ми.

И ако ни е съдено спасение,

от малко семе ще порасне мощен ствол.

Но ето стъпки, ето нови белези,

и те така наподобяват моите!

Двамина са вървели, гледай дирите —

от него и от негов спътник. Пръстите,

петите му, следите от нозете му —

сравнявам ги — са също като моите!

Обзе ме страх, блуждае в мрак душата ми!

 

ОРЕСТ

Моли се на небето — да изпълни то

и всички други твои пожелания.

 

ЕЛЕКТРА

Какво ли днес от него съм получила?

 

ОРЕСТ

Ти виждаш оня, за когото молеше.

 

ЕЛЕКТРА

Кого пък според теб съм призовавала?

 

ОРЕСТ

Аз знам, Орест е в твоите желания.

 

ЕЛЕКТРА

И тъй, в какво се сбъдва днес молбата ми?

 

ОРЕСТ

Това съм аз — по-близък не дири от мен.

 

ЕЛЕКТРА

Дали не ми поставяш примка, странниче?

 

ОРЕСТ

Тогава, значи, бих измамил себе си.

 

ЕЛЕКТРА

Глумиш ли се над моето нещастие?

 

ОРЕСТ

Над твоето би значило — над моето.

 

ЕЛЕКТРА

Нима с Орест говоря аз наистина?

 

ОРЕСТ

Не ме познаваш, виждайки самия мен,

а щом съзря над този гроб къдрицата,

ти възликува, сякаш мене виждаше,

и стъпките ми с твоите сравняваше.

Сложи я тук, отдето е отрязана,

до моите коси, еднакви с твоите.

Виж тая дреха, дело на ръката ти,

от тебе тия зверове са везани.

От радост нека не обезумяваме!

Че наши врагове са кръвно близките.

 

ЕЛЕКТРА

Любима грижа на палати бащини,

тъжовна вяра в семето спасително,

ти с храброст възвърни си двори бащини!

Око любимо, ти побираш четири

сърца. Баща си в тебе аз приветствувам,

над теб се скланя любовта към майка ми,

която мразя с право и от все сърце,

и към сестра ми, паднала посечена,

и верен брат си ти за мен — зачете ме.

И нека Зевс, великият, и Силата,

и Справедливостта са ми съюзници!

 

ОРЕСТ

О Зевсе, Зевсе, погледни бедите ни

и виж рода осиротял на нашия

баща-орел, умрял, оплетен в пръстена

на гибелна усойница. Сираците

преследва страшен глад. Не са укрепнали

да носят лов като баща си в своето

гнездо. Ти виждаш мене, виждаш моята

сестра Електра, неговите сѝроти

деца, от своя роден дом прокудени.

Ако допуснеш да погинат пилците

на твоя жрец-поклонник, от чия ръка

ще получаваш изобилни дарове?

Погубиш ли орлите, няма никой друг

да иде с твоя вярна вест при смъртните,

изсъхне ли на властниците коренът,

не ще ти служи никой в дните жертвени.

Помагай ни! Ти можеш вдигна къщата,

която днес прилича на съсипана.

 

ХОР

Деца, на своя бащин дом спасители,

мълчете някой да не разбере, чеда,

и да не каже след това с бъбрив език

на властниците! Ах, дано на кладата

ги видя мъртви сред смолисти пламъци!

 

ОРЕСТ

Не, няма да ни предаде могъщото

пророчество на Локсий^[1]! Заповяда ми

да тръгна сред опасности, предрече ми

с гръмовен глас нещастия, смразяващи

сърцето, ако не въздам на бащини

убийци, като ги убия — бик свиреп

за тях да стана, че са ме ограбили.

Той казваше, че иначе душата ми

ще заплати с непоносими бедствия.

Като разкри зловещото възмездие

на ада, каза, че ужасни болести

ще връхлетят плътта ми, с диви челюсти

проказата ще прояде месата ми.

От болестта ще побелеят моите

коси. Предрече още, че еринии

ще ме гнетят заради кърви бащини,

че те и в мрака всичко виждат с ясен взор.

Че мрачното оръжие на мъртвите,

които от ръка на свой са паднали —

бесът, страхът от нощните видения —

смущава, плаши и прокужда грешника

със меден бич далече от родината.

И той не ще докосне чаша жертвена,

за него няма жертвоприношения.

Прогонва го невидим от олтарите

гневът на мъртвия баща и в никой дом

не го приемат. Изсушен, умира той

немил-недраг от смърт всепогубителка.

Да пренебрегна тези предсказания!

И да не вярвам, трябва да се действува.

В, едно се сливат толкова желания!

Повели божи, бащини страдания

и нищета, за мене тъй мъчителна,

и мисълта, че благородни граждани,

които с храбър дух превзеха Ѝлион,

на две жени се подчиняват. Две жени —

че женско е сърцето му! Ще видите!

Комос

ХОР

Вие, мойри^[2] могъщи! С подкрепа на Зевс

нека стане така,

както иска свещената Правда!

На враждебен език със враждебен език

да отвърнат, защото могъщият глас

на Правдата иска разплата!

За нанесена смърт чрез нанесена смърт

да се плаща! Убиецът нека търпи —

тъй говорят старинни повели!

 

Първа строфа

 

ОРЕСТ

        Татко, злочести татко мой,

        що да сторя и река,

        за да стигна онзи кът,

        дето е твоето ложе?

Че светлият зрак и мракът

са разделени. Горък плач

        днес въздава едничка чест

на мъртвия син Атреев.

 

Втора строфа

 

ХОР

Дете, дори зъбът свиреп на огъня

не укротява мъртъв дух.

Гневът му се показва.

Че щом умиращият викне,

        възмездителят се вдига.

        На баща и на родител

        вопълът предсмъртен дири

        мъст и вредом сее тревога.

 

Първа антистрофа

 

ЕЛЕКТРА

        Слушай сега, о татко мой,

        моята тъй горчива скръб!

        Двете твои деца редят

        жалостна песен за тебе.

Че гробът ти днес ни среща

молители и бегълци.

        Где е краят на нашата скръб?

Нима необорно е злото?

 

ХОР

Но поиска ли бог, и сред тия тегла

ще прозвънне и бодър, и радостен глас.

И наместо надгробната песен — пеан^[3]

ще звучи сред чертозите царски във чест

на дошлия отново приятел.

 

Трета строфа

 

ОРЕСТ

        Татко, под Илион

да беше паднал, поразен

от копието на ликийски воин^[4]!

Дома си би оставил славно име,

на своите деца би дал

една завидна участ,

високо би се вдигал твоят гроб

отвъд море, а за нас

скръбта би била по-лека.

 

Втора антистрофа

 

ХОР

И мил сред мили хора, славно паднали,

и под земята той би бил

почитан повелител,

а на могъщите подземни

        властелини — жрец достоен.

        Че догде живя, царува

        с власт, дарена от съдбата,

        с жезъл, тачен от всички смъртни.

 

Трета антистрофа

 

ЕЛЕКТРА

Не, ти не трябваше

да паднеш под троянските стени

и сред бойци, от копие сразени,

да легнеш край водите на Скамандър^[5].

Такава смърт се падаше

на твоите убийци!

И ние бихме чули, че далеч

те имат гибелен дял,

и мъка не бихме знали.

 

ХОР

По-прекрасно от злато е всичко това!

Ти мълвиш, о дете, за честита съдба,

ти мълвиш за неземно блаженство!

Но до мене долита на двойния бич

неспокойния звук. Под земята лежиш,

покровителю наш, а обагрени с кръв

са ръцете на властните. Тежко за теб,

но по-тежко за твоите рожби!

 

Четвърта строфа

 

ОРЕСТ

        Впи се в ухото ми твоята реч

        като същинска стрела!

        О Зевсе, Зевсе, изпрати отдолу

        бедата, която наказва,

        макар и късно, дръзката и подла

        ръка — та била тя майчина ръка!

 

Пета строфа

 

ХОР

Да мога да надам висок и радостен

        вик за един погубен

        мъж, за една сразена

        в кърви жена! Защо ли

        трябва да крия мисъл,

която пърха в мен, докле от мен се носи

гневът суров на моето сърце

и бясната ми злоба?

 

Четвърта антистрофа

 

ЕЛЕКТРА

        Ала кога всемогъщият Зевс

        ще да замахне с ръка?

А след като главите им разбие,

отново ще вярва страната.

След толкова неправди търся правда.

О, чуй ме ти, Земя, о, чуй, подземна мощ!

 

ХОР

Ала има закон: ако земната твърд

е поръсена с кървави капки, кръвта

иска кръв. Че убийството вика за мъст,

за ерѝния! Заради нявгашна смърт

тя беди връз бедите натрупва.

 

Шеста строфа

 

ОРЕСТ

Горко, горко ни!

Вижте адски властници,

и вие, мощни клетви на умрелия,

последните Атриди — в отчаяние,

прокудени от своя бащин дом!

Какъв позор! Къде да идем, Зевсе?

 

Пета антистрофа

 

ХОР

Покъртиха със нова скръб сърцето ми

        твоите скръбни вопли.

        Чуя ли клети жалби,

        всяка надежда чезне,

        спуща се мрак в душата.

Но чуя ли реч мъжествена и бодра,

отлита всяка скръб и аз отново

с надежди заживявам.

 

Шеста антистрофа

 

ЕЛЕКТРА

Какво да кажем още? За бедите ли,

които ни постигнаха от майка ни?

Познавам кротостта, но съм безмилостна,

че майка ми превърна в стръвен вълк

сърцето ми, и то не знае милост.

 

Седма строфа

 

ХОР

Арийски вик извих като кисийските

тъжачки,^[6] а ръцете ми

се слагат и нанасят бързи удари

и поразяват, без да спират, удряйки,

от вси страни, бучи зашеметената

от удари глава! О, аз, нещастната!

 

ЕЛЕКТРА

Уви, уви, престъпна,

безумна майко, ти посмя владетеля

да погребеш без почести,

без плач на нажалените

съграждани, без сълзи — като враг!

 

Осма строфа

 

ОРЕСТ

Ах, целия позор изрече ти!

Но за позора бащин тя сама

ще заплати на боговете,

ще заплати на моята ръка.

Премахна ли я, нека сам погина!

 

Осма антистрофа

 

ХОР

Трупът му бе насечен,^[7] знай това.

И тъй, насечен, го положи в гроб,

така тя искаше за тебе

да създаде непоносим живот.

Ти чу за бащината срамна участ.

 

Седма антистрофа

 

ЕЛЕКТРА

Това е татковата участ. Мене пък,

презряна, пренебрегната,

пропъдиха от къщи като някое

зло куче. Не познах смеха, а сълзите,

които леех в тайните си плачове.

И тези думи запиши в сърцето си.

 

ХОР

И нека тези думи

проникнат в дълбините на душата ти.

Ти чу едното, а гневът —

и другото ще ти подскаже.

Втурни се в бой с неукротима ярост!

 

Девета строфа

 

ОРЕСТ

Чуй, татко мой! Подкрепи децата си!

 

ЕЛЕКТРА

До него аз — моля с плач за същото.

 

ХОР

И ние глас дружно с тях издигаме.

Ела на светлината, чуй!

Срещу врага дай помощ!

 

Девета антистрофа

 

ОРЕСТ

Мощ против мощ, правда против правдата!

 

ЕЛЕКТРА

О богове, присъдете правото!

 

ХОР

Обзе ме страх, слушайки молбите им!

Съдбата чака досега.

И нека днес се сбъдне!

 

Десета строфа

 

        Древно, вродено зло!

        Горестен, кървав удар,

        удар на тежка участ!

Уви! Непосилни мъки!

Уви! Непрестанна болка!

 

Десета антистрофа

 

        Техният цяр е тук,

        в царския дом, и нийде

        другаде! Той ще дойде

след спор кръвопролитен.

Това е то — химнът на ада.

Ала чуйте молбите на тия деца,

богове преблажени на ада, и мощ

и победа в борбата им дайте!

 

ОРЕСТ

О татко мой, ти, който падна не със смърт

на цар, о, дай ми власт над моя бащин дом!

 

ЕЛЕКТРА

И аз, о татко, моля за спасение,

та на Егиста да въздам дължимото!

 

ОРЕСТ

Тъй в твоя чест ще се устройват пирове,

а иначе ще те забравят людете,

когато в жертвен ден се вдигат пламъци.

 

ЕЛЕКТРА

А аз в деня на брачното си пиршество

от своя дял ще сторя възлияние

и с дар ще зачета най-първо гроба ти.

 

ОРЕСТ

Земя, върни го, за да гледа битката!

 

ЕЛЕКТРА

О Персефоно^[8], дай победа бляскава!

 

ОРЕСТ

Спомни си, татко, за смъртта в къпалнята!

 

ЕЛЕКТРА

Спомни си още мрежата им гибелна!

 

ОРЕСТ

В окови нековани те заключиха…

 

ЕЛЕКТРА

… и в плаща на един позорен заговор.

 

ОРЕСТ

Ще станеш ли след толкова безчестия?

 

ЕЛЕКТРА

Любимата за нас глава ще вдигнеш ли?

 

ОРЕСТ

Прати на своите близки за съратница

самата Правда. Дай да върнат удара,

за да надвиеш въпреки погрома си!

 

ЕЛЕКТРА

И моя сетен зов изслушай, татко мой.

Виж, тук са твоите пилци. Съжали се ти

над мъжката си рожба и над женската!

Недей погубва семето Пелопово^[9] —

така не ще умреш й след смъртта си ти.

 

ОРЕСТ

Децата са спасители на името

на мъртвия. Тъй гъбестите късчета

държат високо мрежата над бездните.

За тебе, чуй, са тези наши стонове,

а зачетеш ли тях, избавяш себе си

 

ХОР

Кой би могъл да укорява дългите

ридания над участ неоплакана!

Сега духът ти е готов да действува.

На работа, опитай свойто щастие!

 

ОРЕСТ

Това ще бъде. Но не е безсмислено

да чуя за целта и за причината

на тези твърде късни възлияния

над зло неизцелимо. Тя на мъртвия

поднася жалък дар. Не знам цената му,

но той не се равнява на вината й.

Че за кръвта на едного имота си

пръсни — ще бъде всуе. Тъй е казано.

Отговори ми, ако знаеш, моля те.

 

ХОР

Да, знам, дете, при нея бях. Тревожена

от сънища ужасни, тя, безбожната

жена, изпраща тези възлияния.

 

ОРЕСТ

А можеш ли ми каза тия сънища?

 

ХОР

Змия насън родила, тъй приказваше.

 

ОРЕСТ

И след това? С какво завършва разказът?

 

ХОР

Като дете я в пелени положила.

 

ОРЕСТ

С какво е хранила това чудовище?

 

ХОР

Гърдите си насъне му поднасяла.

 

ОРЕСТ

И тоя звяр не наранил гърдите й?

 

ХОР

Да, с млякото потекли струи кървави.

 

ОРЕСТ

Не е напразно туй съновидение.

 

ХОР

Събужда се и вика ужасена тя.

И много факли с погледи угаснали,

запалени, се втурват към царицата.

И тя изпраща тия скръбни дарове

с надежда цяр да бъдат за бедите й.

 

ОРЕСТ

Аз моля тая твърд и тоя бащин гроб

да се изпълнят нейните видения!

Тълкувам ги и виждам съвпадения.

Та щом змията пада от утробата,

която ме е носила, и щом като,

повита в пелени, захапва същите

гърди, които мене са откърмили,

и с млякото им смуче струи кървави,

а тя от ужас и от болка викнала,

ще трябва, щом е кърмила чудовище,

да падне мъртва! Аз ще съм убиецът —

змията според нейните видения!

 

ХОР

За мене — само ти си прорицателят.

Дано се сбъдне! Но кажи — какво сега

да правим и какво да не допущаме?

 

ОРЕСТ

Това е просто. Нека влезе вътре тя,

 

а вий пазете в тайна моите планове.

Коварните убийци на достойния

човек ще срещнат гибелта си в същата

коварна мрежа, както каза Локсиас,

цар Аполон, пророкът вечно истинен.

Предрешен като странен друмник, заедно

с тогова ще се доближа до къщните

врати — с Пилад, приятеля, съюзника

на моя дом. Парнаски ще приказваме,

ще следваме фокейското наречие.

И може би не ще ни срещнат радостни

вратарите, че поразен от бедствия

е този дом. Но ще стоим, и мине ли

край къщи някой, ще ни види, казвайки:

„Защо държи молител пред вратите си

Егист, ако е тук и му е казано?“

И щом престъпя прага на палатите

и видя него върху своя бащин трон

или самичък дойде пред очите ми

и заговори, знай, преди да каже той:

„Кажи, отде си, чужденецо?“ — мъртъв аз

ще го положа с бързия си меден меч.

Преситена от кървав пир ерѝния

за трети път ще пие кръв несмесена.

 

Следи какво се върши там, в палатите,

та всичко да завършим, както искаме.

 

А вам да бъдат сдържани езиците,

за да мълчат и казват само нужното.

Във всичко друго моля за подкрепата

на онзи, който ме провожда в битката.