Есхил
Персите (4)

Първи стазим

ХОР

О властителю Зевсе, ти днес порази

неизбройната горда персийска войска,

чрез ужасната гибел на много мъже

ти погреба в тъга

и печал Екбатана и Суза!

Много майки злочести разкъсват була

с изнурени ръце и обливат гърди

с изобилни сълзи

под теглото на своята мъка.

А невестите с кротка, сподавена скръб

копнеят по своите млади мъже

и, загубили нежните брачни легла,

радостта на младежката пламенна връст,

се предават на най-ненаситна тъга.

А и аз, ето, плача над скръбния дял

на злощастно погинали войни.

 

Първа строфа

 

Обезлюдената земя

на цяла Азия ридае.

Ах, Ксеркс поведе в поход тая рат,

ах, Ксеркс погуби в битки тоя цвят,

ах, Ксеркс, обезумял, извърши туй,

да, той със морските си кораби!

        Как така народът ни

        не видя нещастия

        с Дарий, с лъкострелния цар,

        с милия вожд на Суза?

 

Първа антистрофа

 

И морска, и пехотна мощ

потегли в тъмногръдо ято —

на кораби замина тая рат,

от кораби загина тоя цвят,

от кораби подир злощастен бой —

и от ръцете на йонийците.

        Както казват, царят ни

        с труд спасил живота си

        през тракийските равнини

        и по сурови друми.

 

Втора строфа

 

        Другите наши войници — о! —

        жертва на по-ранна гибел — а! —

        днес по кихрейския бряг^[1] — оа̀! —

        гният! Плачи, раздирай гръд,

        викай за своята горест

        до небеса, оа, оа,

        викай с глас на безумна,

раздираща сърцето болка!

 

Втора антистрофа

 

        Бясно ги тласкат вълните — о! —

        късат ги немите рожби^[2] — а! —

        на непорочната шир — оа̀! —

        Плаче домът осиротял,

        стари бащи, остали

        без синове, оа̀, оа̀,

        своята горест изплакват —

те знаят цялата ни мъка!

 

Трета строфа

 

        Дълго закона персийски

        в Азия няма да тачат,

        данък не ще да ни плащат

        под господарска повеля,

        ни на колене ще падат

        в робска покорност. Погина

        прежната царска сила!

 

Трета антистрофа

 

        Освободените люде

        вече развързват езици,

        волно приказва народът,

        след като падна яремът.

        А напоената с кърви

        твърд на Аякса погреба

        древна персийска слава!