Есхил
Персите (3)

Първи епизод

ХОР

Хайде, перси, пред тоя старинен дворец

да насядаме, па да напрегнем глави,

да размислим добре

и дълбоко — че тъй е потребно —

що ли прави сега повелителят Ксеркс,

син на Дарий, потомък на древния род,

откъдето е нашето име? Дали

надделя тетивата на нашия лък,

или острото копие враже?

Но подобна на блясък от божи очи,

ето, майката царева иде, и аз

се прекланям пред свойта царица.

Та потребно е всички с дължимата чест

и с приветствена реч да я срещнем.

Ти, царице, първа сред персийските жени, здравей,

майко Ксерксова, съпруго Дариева! Че легло

с бог персийски си делила, та и майка си на бог —

ако древният ни демон пази нашата войска.

 

АТОСА

Тъкмо затова напуснах позлатения палат

и чертозите, в които с Дария делих легло.

Грижа гложде ми сърцето, скъпи мои, та пред вас

ще река сега, когато ме измъчва страшен смут,

че голямото богатство може да превърне в прах

сградата, която Дарий с божа помощ извиши

Затова неизразима двойна мъка ме гнети.

Ни парите без владетел имат някаква цена,

нито в слава засиява някой силен сиромах.

Пълно е до̀ма, но мене за окото ме е страх —

че окото на дома е неговият господар.

Като е така, о старци, предани на моя дом,

перси, напрегнете мисъл, посъветвайте ме вий,

че в словата ви за мене мъдрият съвет се крий.

 

ХОР

Знай, царице, няма нужда да изричаш втори път

що да правим там, където не отказва нашта мощ.

Ти повика нас, а ний сме твои предани сърца.

 

АТОСА

Аз виждам всяка нощ безкрайни сънища,

откакто тръгна моят син с войските си

да покори страната на йонийците^[1].

Но ясен сън, като съня през тази нощ,

до днес не съм видяла още. Чуйте го.

Сънувах две жени в одежди гиздави —

едната бе в дорийски пеплос^[2], другата —

в персийски, — и пред мене те застанаха,

по кръшен стан по-царствени от днешните

жени, със дивна красота, сестри по кръв.

Елада бе отечество на първата,

на втората пък — варварските краища.

И, както ми се стори, те започнаха

раздор, а моят син, като видя това,

ги задържа и усмири, запрегна ги

в колата си, па вмъкна вратовете им

в хомот. И в него тръгна гордо втората,

захапала послушно свойте поводи,

но първата заскача, смъкна сбруята

с ръце, та я понесе с мощ, изтръгна се

от поводите и разби ярема си.

Синът ми пада. Скръбен, появява се

баща му Дарий. И когато вижда Ксеркс

лицето му, раздира облеклото си.

Това сънувах през нощта, приятели.

Когато станах, потопих ръцете си

във изворна вода и към олтарите

пристъпих — да направя приношение

във чест на боговете избавители.

И гледам, че към Фебовия жертвеник

лети орел. Аз онемях, приятели!

След малко виждам ястреб — с бързи, вихрени

криле го връхлетя и впи в главата му

ужасни нокти; сгърчи се безпомощен

орелът. Страшно беше за очите ми,

и страшно за слуха ви. Ала моят син,

успее ли, юнак ще бъде приказен,

ако пък не — той сметка на държавата

не ще даде и в нея пак ще властвува!

 

ХОР

Майко, ние не желаем да те плаши нашта реч,

нито да те обнадеждва. Боговете помоли,

ако твоят сън вещае нещо лошо, да го спрат,

а доброто да изпълнят за сина ти и за теб,

за града, за всички твои скъпи люде. Па възлей

на Твърдта и мъртъвците, и моли от все сърце

Дария, когото, казваш, си видяла тази нощ,

тебе и на Ксеркс да праща добрини на тоя свят,

а пък злото да задържа, скрито сред подземен мрак.

Тъй сърцето ми подсказва, тъй те посъветвах аз.

А пък всичко, мислим ние, ще излезе на добро.

 

АТОСА

Пръв със мисъл благосклонна ти тълкуваш моя сън,

за сина ми, за дома ми ти ми даваш блага вест.

Нека на добро да бъде! Както каза, жертвен дар

ще дарим на боговете и на скъпи мъртъвци,

още щом се върнем в къщи. Но кажете ми едно,

скъпи, де е град Атина, във коя земя е той?

 

ХОР

О, далече, там, където скрива слънцето лъчи.

 

АТОСА

Този град ли е копнеел да превземе моят син?

 

ХОР

Да, защото тъй ще има цяла Гърция в ръце.

 

АТОСА

Има ли у тях могъща, многочислена войска?

 

ХОР

И войската им нанесе много бедствия на нас.

 

АТОСА

Силни ли са с нещо друго, имат ли богатства те?

 

ХОР

Да, съкровище богато — имат извор от сребро^[3].

 

АТОСА

И навярно са стъкмени с лъкове и със стрели?

 

ХОР

Не, съвсем не — с меч и щит те влизат в ръкопашен бой.

 

АТОСА

Кой е пастир на народа, кой е техен господар?

 

ХОР

Никому не са те роби, върху тях не тегне власт.

 

АТОСА

Как ще устоят, когато ги нападнат врагове?

 

ХОР

Както поразиха Дарий^[4] с многобройната войска.

 

АТОСА

Ти мълвиш ужасни думи — всяка майка те гнетят.

 

ХОР

Струва ми се, ти ще чуеш скоро достоверна реч.

С бяг един персиец иде, сякаш нещо да вести.

Виждам, той ще каже нещо — за добро или за зло.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

О вие, градове на цяла Азия!

Персийска земьо, пристан на съкровища!

Едничък удар порази голямото

блаженство, покоси цвета на Персия!

Ах, зло е пръв да донесеш известие

за зло! Но чуйте цялото нещастие,

о перси! Цялата войска изгубихме!

Комос

Първа строфа

 

ХОР

Ах, страшно, страшно и небивало,

ужасно зло!

Уви, плачете, като слушате

за тая горест, перси!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Да, всичко е загубено! Самият аз

не съм очаквал светлото завръщане.

 

Първа антистрофа

 

ХОР

Премного дълъг бил е нашият

живот, уви,

щом трябва за това нечакано

тегло да чуя вести!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Като свидетел, не по чужди разкази

ще известя за нашите нещастия.

 

Втора строфа

 

ХОР

Уви, уви, напразно

потеглиха от Азия безбройни

стрели на толкоз племена

към вражата земя, към Гърция!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Брегът на Саламин и всички околни

места са пълни с трупове на клетници!

 

Втора антистрофа

 

ХОР

Уви, уви, аз виждам —

подпухнали тела на скъпи люде

се носят в морските води

сред жалки корабни отломъци!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Стрелите не помогнаха, че ударът

на корабите порази войската ни.

 

ХОР

 

Трета строфа

 

Плачи над своите злочестини,

надавай скръбен вой!

Ужасна участ отреди

за нас небето! Ах, разбито войнство!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

О, Саламин! Ненавистно название!

Атина! Споменавам те с ридания!

 

ХОР

 

Трета антистрофа

 

Атина! Страшно име за врага й!

Ще помня вечно аз

как тя на толкова жени

отне — за нищо — синове, съпрузи!

 

АТОСА

Мълчах, злочеста аз, че съм покрусена

от злото. Преголяма е бедата ни,

за да говоря, за да питам повече.

Но твърдо трябва да понася смъртният

теглото, щом го дава бог. Разкрий сега,

макар и с болка, нашето злочестие,

кой вожд е още жив, кои началници

да жалим, че, удостоени с висша власт,

те мъртви са напуснали редиците?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Самият Ксеркс е жив и вижда слънцето.

 

АТОСА

За моя дом е слънце новината ти,

сияен ден след тая непрогледна нощ!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Но вождът с десетхилядната конница,

но Артембар е труп край силенийските

скали^[5]. А хилиархът^[6] Дадак, с копие

прободен, мигом излетя от кораба.

И Тенагон, юначен син на Бактрия,

кръжи при онзи блъскан от талазите

Аяксов бряг^[7]. Лилей, Арсам и третият,

Аргаст, — и те в това гнездо на гълъби^[8]

разбиха в острите скали челата си.

Дошлите от далечни нилски извори

Арктей, Адев и — трети — щитоносецът

Фарнух в един и същи кораб свършиха.

Матал от Хриза, вождът десетхилядник

с тридесетхилядната черна конница,

умирайки, обагри гъста, огнена

брада с цвета на кървите си пурпурни.

И магът Араб, и Артам от Бактрия

загинаха, на край суров преселници.

Аместрис, Амфистрей, копиеборецът

велик, Ариомард, храбрецът, тежката

печал за Сарди днес, Сизам от Мизия,

Тариб, водачът на пет групи кораби

с по петдесет във всяка, той, лирнейският

левент, сега лежи мъртвец, нещастният!

И Сиенес, храбрецът пръв, началникът

на киликийци, след като безброй беди

нанесе на вразите, падна бляскаво.

Припомних си за тия само вождове.

А то е малка част от страшни бедствия.

 

АТОСА

Уви, аз чувам за безкрайни бедствия,

за страшни скърби, за позор на Персия!

Но подхвани от по-далече разказа.

Та колко бяха елинските кораби,

че гърците са предприели сблъскване

чрез морски бой със силите на Персия?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ако число решаваше победата,

то ние бихме победили. Гърците

броеха близо триста бойни кораба,

и десет вън от тях им бяха запасни.

А Ксеркс, аз знам това, поведе множество

хиляда, без да смятам бързоходните,

те бяха двеста и седем. Ето сметката.

Ще кажеш, изостанахме по численост?

Не, някой демон порази войската ни,

накланяйки теглилката на жребия.

Че над града Паладин бдят безсмъртните.

 

АТОСА

И тъй, Атина днес е непокътната?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Да, нейните мъже са твърдината й.

 

АТОСА

Ала кажи ми как начена битката.

Кой почна пръв сражението — гърците

или синът ми, с вяра в своите кораби?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Начало, господарко, на бедите ни

бе дух-мъстител или демон пагубен.

Мъж елин^[9] от войската на атинците

дойде и съобщи на Ксеркс, на твоя син,

че щом се спусне мракът на беззвездна нощ,

не ще останат елините в строя си,

а към веслата ще се втурнат устремно,

та с тайно бягство да спасят живота си.

Щом чува, не долавя той коварството

на гърка и немилостта на бозите,

па казва тъй на своите началници:

щом спре да пали слънцето с лъчите си

твърдта и мрак плени простора, в троен ред

едни да построят ядрото кораби

и пазят всички изходи и пътища,

а други да застанат в строй край острова

Аяксов — че ако избягнат гърците

от смърт, като намерят изход някъде,

главите ще отнеме той на стражите.

Така им заповяда с мисъл дързостна,

че божията воля той не знаеше.

И в пълен ред, покорно заприготвяха

вечерята; моряците привързаха

със ремъци веслата към запънките.

Когато слънчевият зрак угасваше

и падаше нощта, гребците влязоха

във корабите заедно с войниците.

Редиците взаимно се извикваха.

И всеки плува, както му е казано.

И цяла нощ началниците корабни

войските си в морето разполагаха.

Нощта отмина вече, ала никъде

не диреха да бягат скритом гърците.

Когато белоконен ден по цялата

земя разпръсна своето сияние,

сред елините се понесе гръмък вик,

като че ли тържествен химн, а ехото

на островните канари повтаряше

викът им. Страх обхвана всички варвари,

измамени в надеждите им. Не за бяг

тържествен химн запели бяха гърците,

а за да влязат с дързък дух в сражение.

Тръба възпламеняваше сърцата им.

Веднага те по заповед удариха

шумящата солена шир с веслата си

и подир малко бяха ясно видими.

Начело, във отличен строй, бе дясното

крило, след него идеше и цялата

военна флота, и навред се носеше

неспирен вик: „Напред, деца на Гърция!

Освободете своето отечество,

децата и жените си, олтарите

на боговете бащини, гробовете

на прадедите! В бой върховен влизаме!“

И ние на персийски отговорихме

със вик. Но време нямаше за губене.

И с меден нос удари кораб кораба.

Започна боя гръцки кораб. Счупва той

кормилото на кораб от Финикия, —

към другите пък — други се понесоха.

Потокът на войската ни в началото

издържа. Но когато всички кораби

се струпват в теснините, там, не можейки

да си помогнат, блъскат свойте бронзови

чела и тъй сами трошат веслата си.

И там изкусно елинските кораби

ги обкръжиха; легнаха туловища

на кораби; изпълнено с отломъци

и мъртъвци, морето се не виждаше.

По бреговете, по скалите — трупове.

В безреден бяг се втурват оцелелите

от варварските кораби. А гърците,

като при лов на тунци^[10], с потрошените

весла и с други корабни отломъци,

разят и умъртвяват, а стенания

и вик огласят морската солена шир,

додето тъмна нощ я скри от погледа.

Не бих изчерпал всичките нещастия

дори за цели десет денонощия,

но знай едно: че толкоз люде никога

в един-единствен ден не са умирали!

 

АТОСА

Уви! В море от бедствия затънаха

и Персия, и всички други варвари!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Но знай, това не е и половината.

Ужасно зло се устреми към персите,

то двойно надминава всичко казано.

 

АТОСА

Та кой друг дял е по-суров от днешния?

Какво ли друго зло тежи над нашата

войска, за да увеличи бедите ни?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Най-младите сред персите, най-храбрите

по дух, най-личните по потеклото си,

най-верните на господаря — паднаха,

с плачевна и безславна смърт загинаха!

 

АТОСА

Нещастна аз! Ужасно зло, приятели!

Ала кажи ми от какво загинаха!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

До Саламин се вижда остров^[11] — неголям,

без пристан за моряци, — Пан^[12], любителят

на танци, посещава бреговете му.

Та там ги праща той — ако разбитите

врази се доберат с успех до острова,

да предадат на сеч войската елинска

и да спасяват сред морето своите.

Той бъдещето не позна. Че даде бог

победата на елинските воини,

и още този ден, закрити с бронзови

доспехи, те от корабите скочиха,

па обкръжиха острова, та нямаше

къде да се обърнем. Дъжд от камъни

срази мнозина, други пък погинаха

под удара на елинските лъкове.

Най-сетне, като полетяват устремно,

те удрят, бият и секат нещастните,

додето всички до един загинаха.

Застена Ксеркс пред бездната на злото си.

Той виждаше от край до край войската си,

застанал на крайморско възвишение.

Раздра одежди, викна пронизително,

в миг даде разпоредба до пехотата

и сам се втурна в бяг. И туй нещастие

сега оплаквай заедно с предишното!

 

АТОСА

Сурови боже, как измами персите

в надеждите им! Страшна мъст е стигнала

сина ми от Атина чутна! Жертвите

при Маратон^[13] не са били достатъчни!

И моят син, с надежда, че за всички тях

ще отмъсти, се вплете в безконечно зло!

Ала кажи ми за онези кораби,

които се избавиха. Къде са те?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Спасените от тази гибел кораби

в безреден бяг стремглаво хукват с вятъра

А друга рат изгина из Беотия,

измъчена от жажда при кренейския

поток или от задух изнемогнала.

А ние прекосяваме фокейските

земи, Дорида, после и малийския

лиман, а там Сперхей със струи ласкави

пои твърдта. Останали без припаси,

приеха ни полята на Ахайя^[14]

и тесалийските градища. Хиляди

измряха тук от глад и жажда — имаше

и двете! Па дойдохме в магнезийската

земя, и в Македония, при Аксиос^[15],

и в Болба^[16], сред блатата и тръстиките,

и при Пангей^[17], в земята на едонците.

А бог през тая нощ изпрати ранен студ,

и той скова свещените стримонови

води^[18].^[19] Дори невярващият молеше,

прострян, земята и небето. След като

войската свърши своето молебствие,

тя тръгна през вледеното течение.

И който тръгна още преди слънцето

да пръсне зрак, получи избавление.

Че бляскавият кръг на бога с палещи

лъчи нагрява и разтапя брода ни.

Потъвахме един след друг. Щастливи са,

които скоро жизнен дъх изпуснаха.

А другите, които се избавиха,

с безкрайна мъка прекосиха Тракия,

и само шепа бегълци достигнаха

в земята на огнищата си. Персия

ще жали по любимите си юноши!

Ей правдата, но аз пропуснах много зло,

което бог изпрати срещу персите.

 

ХОР

Враждебно божество, как тежко твоите

нозе рода персийски са притиснали!

 

АТОСА

Злочеста аз! Разбита е войската ни!

Видения на нощните ми сънища,

как ясно сте предричали бедите ми!

 

А вие прекомерно зле тълкувахте!

Все пак — понеже тъй гласи съветът ви —

ще се помоля първо на безсмъртните,

а после — на Земята и на мъртвите

ще донеса от къщи дари жертвени.

Аз зная, че това е вече свършено,

дано настъпи по-щастливо бъдеще!

А вие в тия тежки дни подкрепяйте

с добър съвет добрите си приятели.

Ако синът ми се завърне по-напред,

пратете го с утешна реч в палатите,

за да не се притурят нови бедствия!