Емилио Салгари
Синът на Червения корсар (13)

Глава първа
ДВАМАТА САМОХВАЛКОВЦИ

— Това ксерес ли е, или аликанте?

— Гръм и мълния, братовчед — не мога да знам!

— Да не би вече да си се натряскал?

— Един гасконец! Обиждаш ме, драги Мендоса.

— В никакъв случай, Барейо.

— Гасконците не понасят обиди.

— Зная, Барейо — каза баскът. — И ние живеем на Бискайския залив.

— Но на отсрещния бряг — отбеляза гасконецът.

— Не ние, вие живеете на отсрещния бряг.

— Не може да бъде.

— Тогава ти не си никакъв моряк. Не можеш да се ориентираш.

— Аз съм гасконец.

— Карамба! Не можеш да се ориентираш. Ето ти доказателство: в момента и представа си нямаш какво пием: ксерес или аликанте.

Гасконецът се почеса по главата. Той с любопитство взе чашата, която стоеше пред него, надигна я и започна да излива съдържанието й в гърлото си.

— Внимавай, Барейо. Няма да дам нито петак, ако вземе да се окаже, че това е последната бутилка. Дублонът, за който хванахме бас в избата на маркиза Монтелимар, отиде по дяволите.

— Как? Целият дублон ли е изпит вече? — извика гасконецът ужасен.

— Пивничарят току-що ви каза това.

— Тогава той е разбойник!

— Може, но аз няма да му река истината в очите.

— Защото не си гасконец.

— Скандал ли искаш да вдигнеш? Не забравяй, че графът изрично ни нареди да бъдем особено предпазливи. Намираме се все пак между врагове.

— Един гасконец не знае какво е това страх. Веднага ще разбие черепа на онзи разбойник, ако за няколко нищожни бутилки ни вземе цял дублон. В стара Гаскония човек би могъл да пие за един дублон преспокойно цяла година.

Гасконецът вече преминаваше границата. Той стана.

— Испански разбойници! — ревна той, като удари с юмрук по масата. — Нима искате да си тръгнем оттук с празни джобове?

Сцената се разиграваше в една от най-прочутите пивници на Пуебло Виейо. В нея влизаха преди всичко авантюристи, които се завръщаха от Мексико.

Когато гасконецът изтръби обидата си, измежду четиридесетте гости, които най-спокойно разговаряха над чашите си, се чуха сърдити възгласи:

— Кой се осмелява да ни обижда?

— Изхвърлете веднага този пияница! Гасконецът се разгневи още повече. Той хвана дръжката на своята шпага.

— По всичко личи, че тези думи се отнасят за мен! — ревна той, като предизвикателно изгледа присъстващите.

— Махай се оттук, пияницо глупав! — викна един брадат мъж.

Барейо се обърна към баска, който с невъзмутим вид пиеше своето вино. Той изглеждаше така сякаш нищо наоколо не го интересуваше.

— Виждал ли си някога безочливи хора? — запита гасконецът.

— Пия ли хубаво вино, ставам напълно глух — отвърна баскът.

— Ще направя тези папагали на пух и прах!

— Но не забравяй, че те имат нокти — отбеляза баскът.

Посетителите на пивницата продължаваха да надават викове:

— Навън! Навън!

— Кой трябва да излезе навън?! — продължаваше да се опъва гасконецът.

— Ти, нехранимайко такъв! — отвърна брадатият.

— Аз? Един гасконец?

В този момент отнякъде се появи собственикът с тиган в ръката. Следваха го четирима готвачи, въоръжени с шишове за печене на месо. На единия от шишовете имаше недопечено пиле.

— Какво искат тези типове? — запита гасконецът и като видя набучената на шиша птица, извика:

— Дай насам този труп, слуга на разбойник!

— Ще затворя с него муцуната ти, нехранимайко безсрамен! — изръмжа собственикът. — След това ще счупя главата ти с този тиган!

Наоколо избухна смях. Но безстрашният гасконец не бе особено весел.

— Гръм и мълния! — изрева той. — Откога гасконците започнаха да воюват срещу тигани? Махни се настрани, вагабонтино неден, и нареди на готвачите си да изчезнат и те. Впрочем — замисли се гасконецът, те са въоръжени с шишове, нека останат. Шишовете в цял свят се смятат за оръжие!

Пивницата отново се разтресе от смеха на присъстващите. Най-силно се смееше баскът, въпреки че на него цялата тази история не му бе кой знае колко приятна.

Собственикът, възбуден от смеха на гостите си, пристъпи заплашително към гасконеца и извика гневно:

— Махай се, пияницо мръсен, или ще залепя тигана на муцуната ти!

Той приближи още повече, като заразмахва тигана. Беше едър и силен мъж, който като нищо можеше да даде добър урок на самохвалкото от Бискайския залив, ако бе въоръжен по-добре.

— Ще се махнеш ли най-после, разбойнико? Моята пивница се посещава само от порядъчни хора. Те не желаят да бъдат обезпокоявани.

— Те са достатъчно глупави, за да се оставят да бъдат ограбвани най-безмилостно от теб — рече гасконецът. — Ти си най-големият обесник, който са виждали очите ми някога!

— Аз — обесник?! — изрева собственикът и вдигна заплашително тигана.

Гасконецът извади шпагата си от ножницата и викна с все сила:

— Дайте път на гасконците!

Той изби с шпагата си тигана от ръцете на пивничаря, след това се обърна срещу готвача с набоденото на шиш пиле. С ловък удар набоде птицата, смъкна я от шиша и я захвърли на масата, на която седеше Мендоса.

— Нашата вечеря, братовчед! Ксересът възбуди апетита ми.

Стопанин и готвачи уплашено се хвърлиха към кухнята. В следващия момент обаче брадатият мъж се приближи и извади шпагата си.

— Драги господине — рече той. — Виждам, че с готвачите се справяте великолепно.

— Да не би да мислите, че няма да се справя по същия начин и с вашата шпага? Ако това е така, моля, опитайте!

— Станахте първо смешен — отбеляза мъжът. — Сега вече сте скучен. Съветвам ви да бързате да офейкате, тъй като иначе скоро тук ще има още един труп.

Мендоса, който до този момент само се бе смял, скочи и бързо извади шпагата си.

— Братовчед, остави го на мен — каза гасконецът. Той се хвърли с извадена шпага към своя противник. Брадатият мъж обаче отскочи ловко назад.

— Ясно е, че нямаш представа какво е това фехтовка! — извика гасконецът. — Мислиш, че имаш новак срещу себе си. Издай десния крак по-напред, по дяволите! Ти още не владееш елементарните правила.

— Ето ти! — викна брадатият мъж, като внезапно нападна.

Гасконецът вещо парира удара.

— Твоят удар нищо не струваше — каза той. — Защото и твоят учител нищо не струва.

— Да не би да искаш да ме учиш на фехтовка? — извика брадатият.

— От един гасконец могат да се научат на нещо всички фехтовачи по света!

Отговорът на брадатия беше нов, страшен удар, който със сигурност би пробол нашия човек, ако гасконецът не го беше отбил незабавно.

— Ударът беше чудесен! — констатира гласно гасконецът. — Може пък да се окаже, че твоят учител не е бил чак толкова голямо магаре.

— Той беше брабантец — отвърна брадатият.

— фламандската школа е добра, не може да се отрече. Ти също ли си брабантец?

— Да.

— Виж ти, а аз те смятах за испанец.

— фламандец съм.

— Това ме радва — рече Барейо. — Досега не бях се бил с фламандец. Нападни още веднъж.

— Добре тогава. Парирай ето този удар! Брадатият нападна.

Гасконецът отскочи назад и погледна учуден противника си.

— Беше майсторски удар — отбеляза той с възхищение. — Положението започва да става сериозно.

Брадатият мъж направи още няколко безрезултатни нападения, премести шпагата си в лявата ръка и каза:

— Сега ще опиташ един удар, чиято тайна наследих от моя учител.

Като се обърна към собственика и готвачите, които стояха на прага на кухненската врата, той продължи:

— Запалете свещи за този господин! След половин минута той ще бъде бездиханен труп.

— Хиляди дяволи! — извика гасконецът. — Искаш да ме уплашиш ли?

Той се обърна на свой ред към стопанина, който вече носеше две свещи.

— Оставете свещите на мира. Все още съм жив и не вярвам да има нужда от тях!

— Самохвалко! — извикаха зрителите. Мендоса размаха шпагата си и каза високо:

— Тишина там! Тук се води борба на живот и смърт!… Барейо, внимавай!

— Не се грижи за мен, братовчед. Любопитен съм да узная тайната на страшния удар. Когато се върна в къщи, ще има какво да покажа на своите приятели.

Брадатият се беше навел и свил коляното си. Той държеше шпагата в права линия пред себе си. Очевидно, изчакваше удобен момент, за да нападне.

Барейо го наблюдаваше най-внимателно. Той се опитваше да прочете намеренията на своя неприятел в очите му.

Фламандецът още повече се наведе. Той нападна страшно и изведнъж. Острието на шпагата му блесна като светкавица и се насочи към корема на гасконеца.

Чу се тъп звук и за огромно учудване на зрителите, шпагата на фламандеца вместо да разкъса корема на Барейо, полетя във въздуха и разби няколко бутилки на една от масите.

Фламандецът се беше изправил и уплашено наблюдаваше гасконеца. Барейо се бе хванал за корема от смях. Присъстващите ръкопляскаха одобрително. Някой викна:

— Великолепно!

Брадатият пристъпи към гасконеца:

— Ти ме победи. Убий ме!

— Защо? Какво мога да направя от кожата ти? Ако беше поне ягуар, някои от подробностите на твоето тяло щяха да имат известна стойност.

— Тогава? Какво да направя? — попита брадатият мъж. — Да взема шпагата си и да продължа да се бия?

— Спокойно, драги — каза стопанинът. — Вие няма да получите шпагата си, преди този господин да е платил четирите бутилки агуардиенте и двете малага, които счупи.

— Кой господин? — попита гасконецът. — Вие.

— Аз? Да платя?

— Да. Струват дванадесет пиастра.

— Вагабонтин! — извика гасконецът. — Най-напред ни измами с отровата си, която наричаш вино, с един дублон, а сега искаш още да ни ограбваш?

— Вън, пияница! — извика стопанинът, като се разтърси от гняв.

— По дяволите! — изрева фламандецът. — Този се е побъркал. Дай ми веднага шпагата, ако искаш да не изпочупя всичко тук!

— Ще платите дванадесет пиастра! — скръцна със зъби стопанинът.

Гасконецът завъртя шпага и викна:

— Напред гасконци, баски и фламандци! Да заколим този безсрамник!

Макар че собственикът не бе воин, не се уплаши. Той грабна един тиган и го захвърли срещу двамата корсари и фламандеца, който вече явно се беше съюзил с тях. Готвачите започнаха да ги бомбардират с бутилки и чинии.

Гостите отвориха вратата и побързаха да изчезнат.

Гасконецът, Мендоса и фламандецът се защитаваха храбро. Ксерес, малага, аликанте и агуардиен-те се изливаха на потоци по пейките и масите, докато във въздуха се носеха тигани, бутилки и чинии.

Битката бе продължила няколко минути, когато на вратата се появи един от гостите, избягали преди малко от пивницата, и извика:

— Нощна стража! Бягайте!

Гасконецът хвърли един стол срещу собственика. Вместо да улучи него, столът удари куп бутилки и ги направи на пух и прах. Кръчмарят изтича с хората си към вратата и викна колкото сили имаше:

— Помощ! Помощ! Убийство! Убийство!

— Да бягаме — рече фламандецът. — През кухнята има изход.

— Напред! — викна гасконецът. — Къде е твоята шпага?

— Взе я този проклет пивничар.

— Да бягаме! — викна Мендоса.

Тримата авантюристи скочиха и по масите и столовете, които лежаха в хаос по пода, се отправиха към кухнята.

— По дяволите! — извика брадатият. — Заключили са вратата!

— Тогава ще скочиш през прозореца! — рече гасконецът.

Фламандецът взе голям дървен чук от стената, който по всяка вероятност служеше на готвачите да начукват месото, и тъй силно удари едната витрина, че тя с трясък падна на улицата. Чуха се гласове:

— Какво значи това? Да не искате да ни избиете?

— Какво става тук? Да не би да е избухнала революция?

Гасконецът се беше промъкнал през прозореца. Той се озова мигом сред групичка нощни скитници и извика:

— Спасявайте се! Един ягуар, затворен в клетка, избяга!

Скитниците чуха това и се разпръснаха на всички посоки.

— Умна идея! — рече фламандецът, който също беше вече на улицата. В следващата секунда към тях се присъедини и баскът. Той задъхано рече:

— Да офейкваме. Да не би да искате да ни хване стражата?

Затичаха покрай някакъв канал, който, по всяка вероятност минаваше през целия град. След двес-та-триста крачки стигнаха една пряка уличка, пълна с народ. Между хората бе пивничарят. Като съгледа тримата бегълци, той пронизително викна:

— Ето ги вагабонтите! Дръжте ги!

— Проклет глупак! — изруга гасконецът, като извади шпагата си. — Ще го заколя като агне.

— Ти по-добре виж как да избягаме — рече фламандецът.

Гасконецът се спусна към тълпата, като раздаваше щедро удари с шпагата си.

— Бягайте! По петите ни идва един ягуар! Разбягаха се всички, но пивничарят продължаваше да вика с всички сили:

— На помощ! На помощ! Крадци!

Тримата авантюристи отново побягнаха, но пред тях се появиха двама улани и двама стрелци.

— Дръжте ги! — извика пивничарят. — Това се корсари!

Войниците се спуснаха подир бегълците.

— Проклятие! — изръмжа гасконецът. — Ние сме в клопка. Бързо, фламандецо!

Бягството не продължи дълго, тъй като гасконецът, който беше начело, изведнъж се стъписа.

— Какво има? — извика Мендоса.

— Пътят ни е запречен.

— Тогава сме хванати. Стражата е след нас.

— Това е твоя грешка, фламандецо. Ако си беше мълчал, щях да мушна пивничаря и с това да се свърши работата.

— Ако можех да предвидя какво ще стане, въобще не бих се намесвал — отвърна фламандецът.

— Стражата идва — рече Мендоса. — Вече сме в клопката.

— Още не, братовчед — каза гасконецът, — фламандецо, имаш ли пури?

— Да, при това кубински.

— Дай една. Ти също запали.

В този миг откъм сляпата уличка се появиха четиримата войници и заплашително викнаха:

— Предайте се или ще стреляме!