Цончо Родев
Ръкописът на Клитарх (1)

Нашите читатели, които следят и други научно-популярни и научни списания или дори само научните колони на ежедневниците, вероятно ще бъдат много изненадани, като срещнат отново подписа на Страхил Смилов, „злополучния герой на нашумелия скандал с ръкописа на Клитарх^[1]“, както благоволи да ме нарече в. „Вечерна поща“. Към тях се обръщам с молба да не бързат да пращат възмутени писма до редакцията поне преди да са прочели този репортаж до края. Нещо повече. Бях си обещал да пиша скромно и достолепно, както подхожда на победител, но не мога да се въздържа и ще се похваля: аз, Страхил Смилов, съвсем не съм толкова злополучен, щом от три дни нося в джоба до сърцето си заповед, с която „за особени заслуги към списанието“ от обикновен литературен сътрудник съм повишен в редактор… Но нека да привърша с този увод и да пристъпя към същината на изложението. Иначе рискувам настроението ми да ме доведе до какви ли не самохвалства. А аз, както знаете, съм най-скромният и стеснителен човек под слънцето.