Марион Дели
Между две души (7)

VII

„Един много изненадан и недоумяващ човек е седнал да ви пише, скъпа моя Жилберт. Нямах представа за изненадата, която ми готвеше този Ели, когото с право нарекохте необикновен човек, когато приех да бъде един от кумовете на вашата кръщелница. Как човекът, който ми заяви, че не иска хубава жена и който…

Но оставете ме да ви разкажа всичко подробно. Ние пристигнахме днес следобед в О Сапен с шейна — аз, госпожа Де Гилиак, Елеонор, Анатол де Тролен и княз Стеркин. Господин Де Ноклар ни посрещна. Той изглеждаше преобразен, вие не бихте го познали. Е гледаше само бъдещия си зет. Влязохме в салона. Ели представи на сродниците си госпожа Де Ноклар и годеницата си. Зрелището беше неописуемо. Ние имахме пред себе си най-идеалната хубост, каквато съм виждал досега. Господи! Колко се е променила малката! И при това с държане на аристократка, макар че бе видимо засрамена. Можете да си представите смайването ни! И не бихте могли да отгатнете впечатленията на бедната Ермини, чиято добре запазена красота не би могла да съперничи с тази на Валдере. Въпреки самообладанието си на светска жена, тя не сполучи да прикрие напълно чувствата си и княз Стеркин ми забеляза много уместно, малко по-късно:

— Голямо щастие е, че госпожа Гилиак няма влияние над сина си, който е бил винаги господар у дома си и че тази прелестна млада маркиза ще бъде много обичана от мъжа си, иначе бих я съжалил!

Много обичана ли? Да, би трябвало да бъде така. Ала истината ме принуждава да кажа, че Ели не изглежда да е много влюбен. И — нещо още по-чудно — малката Валдере също няма вид на влюбена.

Не ще съмнение, че те се познават много малко! Но ние сме свикнали да виждаме Ели да вдъхва голяма любов само със снимката си. И затова смятах, че това девойче трябваше да бъде заслепено и завладяно още от първия миг. Вярно е, че той изглежда доста студен към нея… Питам се пак, Жилберт, дали сторихме добре, че спомогнахме да стане тая женитба. Лицето на Ели ми се виждаше днес следобед по-обезпокоително от всеки друг път. Гледах го, докато представяше годеницата си, и виждах в погледа му и на устните му онази полуиронична загадъчна усмивка, която не обичам у него. Очевидно бе, че той се забавляваше, като виждаше смаяните погледи на роднините си, също и моя вероятно. Той знаеше, че майка му ще завижда безумно на тази млада жена, сестра му също. Удовлетворение ли беше това за него?

И наистина ли ще я затвори той в Арнел? Княз Стеркин пошушна на ухото на Ели, минавайки край него, за да се качим в шейната, която щеше да ни отведе в кметството:

— Каква изненада, брате мой! Как можа да скриеш всичко това от нас? Младата маркиза Де Гилиак ще направи сензация в парижките салони.

— Успокой се, жена ми няма да води този глупав светски живот — отвърна рязко Ели, което показва, че му бяха направили неприятна бележка.

Добрият Стеркин остана за миг като попарен. Вярно е, че с Ели не знаеш на какво ще попаднеш. Той е най-своеобразният човек, когото съм виждал досега.

Вашата кръщелница е очарователно дете както морално, така и физически, скъпа ми Жилберт. Не, думата дете не подхожда тук, тя е девойка, хубава девойка, която е запазила невинна и нежна душа. Ще съумее ли Ели да оцени съкровището, което ще притежава? Този разглезен безчувствен човек дали ще се трогне от тази чиста девойка, от тази свежа душа, от това сърце, което мисля, че е много любящо, много чувствително и което той би могъл да накара да страда лесно? Не е ли заглушил мозъкът му напълно неговото сърце?

Признавам ви, мила приятелко, че ще изпитам известен страх, като ги видя утре да разменят брачните си халки! О, ако би могла работата да се върне назад… струва ми се, че този път не бих му говорил за Валдере!

Сега ще ви дам някои подробности около настаняването ни тук за един престой от 24 часа. Аз ще живея в О Сапен, госпожа Де Гилиак и Елеонор ще спят в съседния замък Вирет, който собствениците му дадоха на разположение на Ноклар. Също Ели и княз Стеркин ще живеят там.

Наредени бяха набързо и по възможност по-добре празничните зали на О Сапен, за сметка на Ели естествено. Ноклар не скри от мене, че бил в навечерието на пълно разорение, когато е дошло предложението на Ели. Това е било спасение за тях и аз подозирам, че Валдере се е пожертвувала.

Да се пожертвува с женитбата си за Ели! Ето думи, които биха прозвучали странно в ушите на много жени, нали така, мила моя? А особено в ушите на Роберта де Брейл. Но Валдере е от друго тесто жена. Ако Ели не я обикне искрено и сериозно, тя ще страда, защото не я смятам за жена, която би се задоволила със случайно внимание, с прищевките на своя господар. Тя ще бъде, не ще съмнение, неспособна да го обожава сляпо, с неговите недостатъци и качества, както биха сторили други.

Както виждате, аз се връщам пак на опасенията си. Ще се постарая да поговоря насаме за малко с Ели, за да мога да узная истинската му мисъл. Това ще бъде трудно, да не кажа невъзможно.

Ето, че часът за вечеря настъпи, време е да ви оставя, скъпа ми Жилберт. Хубавата годеница ме натовари да ви поздравя от нейна страна, госпожа Де Ноклар — също. Майката, малко възбудена от тоя момент, ми се стори по-бодра. Интересно е, че този брак не й вдъхва никакви опасения! Също като мъжа си, тя е съвсем очарована от Ели. Какъв страшен чародей е този човек! И аз самият, когато не се замислям много, попадам под чара му! Но каквото и да било, не бих му дал дъщеря си с такова спокойствие.

Марта е много мило момиченце, Ролан — прелестен и добре възпитан младеж. Той има чистия и дълбок поглед на по-голямата си сестра. Ноклар ми довери, че Ролан искал да стане свещеник, но той не ще му позволи никога подобно нещо. По-хубаво ще е вероятно да стане безделник и морална развалина като него!

И тъй, аз свършвам, Жилберт. Вдругиден ще се видим и ще ви разкажа всичко, включително огорченията на госпожа Де Гилиак, която, между нас казано, трябва да има подозрения по отношение избора на Ели, въпреки това, което ни заяви той след завръщането си от О Сапен: «Госпожица Де Ноклар осъществява всички мои желания и ще бъде отлична майка за Гюйемет». Трябва госпожа Де Гилиак да е изпитвала голямо желание да види бъдещата си снаха, за да се реши да дойде по това време в тази област и да се лиши дори и за 24 часа само от всичките си удобства.“

* * *

Вечерята беше на привършване. Големият салон в О Сапен, мебелиран набързо, но с вкус, украсен със зеленина, имаше необикновен вид тази вечер. Отдавна там не се бе събирало такова общество, в този беден стар салон, и той трябва да е бил толкова учуден, колкото и младата годеница, която се намираше за пръв път в съприкосновение с някои от най-забележителните хора на средата, в която щеше да живее.

Валдере беше облечена тази вечер в рокля от лека материя, ушита от една добра шивачка в Безансон. Бледозеленият цвят на роклята отиваше много на хубавата й кожа. В съседство с елегантния тоалет на госпожа Де Гилиак и на ексцентричното облекло на госпожа Де Тролен — и двете с рокли, излезли от ателиетата на прочути модни къщи — тази на Валдере, макар и скромна, не беше засенчена.

Младото момиче говореше малко. Хубавата маркиза Де Гилиак, импозантна брюнетка със студен поглед, я смущаваше много. Госпожа Де Тролен, млада жена с енергичен вид, с неестествено държане, не й хареса, както й бе предсказал вече господин Де Гилиак. Виконт Де Тролен беше незначителен човек. Единствено откровеното и кротко лице на княз Стеркин й беше симпатично, без да говорим естествено за господин Д’Есил, когото Валдере познаваше и ценеше отдавна.

По време на церемонията на гражданския брак и на вечерята Валдере съзнаваше, че е предмет на непрестанно изследване от страна на всички. Притеснена от това внимание, тя сполучи да запази самообладание със свенлива и горда въздържаност, която придаваше на красотата й особен характер.

Де Гилиак бе очарователен тази вечер. Той буквално бе омагьосал няколкото приятели на Ноклар, поканени на вечеря заедно със самия свещеник. Валдере го слушаше със смесица от удоволствие и боязън. Това странно създание изказваше дълбоки схващания за живота, безупречни морални теории, после ненадейно бляскав сарказъм бликаше от устата му, иронията пламваше отново във великолепните му очи и се отразяваше и в гласа му. И бедната млада годеница, недоумяваща, не знаеше вече какво да вярва и на какво да се надява.

Днес те не бяха останали нито за миг насаме. Господин Гилиак не изглеждаше особено внимателен към годеницата си. Тя срещна у него отново оная студенина, която сякаш бе изчезнала предишната вечер. И сърцето й се сви пак.

Към 11 часа гостите от О Сапен станаха, за да идат в жилищата си. Валдере се оттегли и отиде да стъкне главните в камината. Тя трепна леко, като видя внезапно Де Гилиак до себе си.

— Дайте аз да направя това. Много е неблагоразумно е да се приближавате до огъня с тази лека рокля.

Той се оправи с огъня, после обръщайки се към младото момиче, каза:

— Искам да ви поздравя за вашата рокля, която е прелестна и би ви направила още по-хубава, ако това би било възможно. Но вие изглеждате изморена тази вечер и не ядохте почти нищо. Трябва да идете веднага да си легнете, скъпа ми Валдере.

Ели говореше тихо, с тон, в който звучеше необичайна топлота. Тя вдигна към него големите си светли очи, които излъчваха свян и вълнение. Тъмните мигли на Ели трепнаха леко, нещо много нежно преобрази погледа му. Той се наведе, хвана ръката на Валдере и я целуна с онази неподражаема изтънченост, която можеше да се срещне само у него. Тази целувка обаче беше по-продължителна, отколкото обикновено. И когато Ели се изправи, Валдере, цялата порозовяла от вълнение, видя непознат израз в тъмносините очи, които се бяха устремили отново към нея.

Тази вечер, когато остана сама в стаята си, Валдере почувствува да изниква в нея някакво смътно щастие под страха от близкото бъдеще. Някаква зараждаща се надежда, която накара сърцето й да забие силно.