Вацлав Кайдош
Опитът на Ме Фи (3)

3

Планетата Земя не се хареса на Ме Фи. В сравнение с Кора климатът беше твърде суров. Душните жеги се редуваха с есенни лапавици, а когато сняг покриеше всичко с бялото си мълчание, Земята му заприличваше на студен гроб. От горите излизаха глутници хищни зверове и нападаха жителите, които само по външността си се отличаваха от тях, защото бяха готови да се уловят гуша за гуша по най-чудновати поводи.

Отначало Ме Фи беше поразен от факта, че най-малко войнствени бяха тези, които страдаха най-силно от липсата на храна, докато жадните им за кръв водачи опожаряваха села и градове и избиваха тези, които работеха за тях. От професионална гледна точка това беше безкрайно интересно обществено устройство, като се вземе предвид, че управниците не бяха по-умни и с нищо не превъзхождаха своите поданици. Всички са болни, реши Ме Фи и постепенно започна да го обхваща отчаяние.

Фауст се промени. Биоанализаторите привършиха сложните изследвания на физическото му състояние, а синтезаторите изработиха вещества, възбуждащи метаболизма на стария мъж. Ме Фи, чиято специалност беше по-скоро психологията и педагогиката, неволно започна да изпитва уважение към колегите си. Някогашният треперещ старец се беше превърнал в строен мъж, изпълнен със здраве и енергия. Дошло беше времето да го изслуша.

— Вашият свят е лош — казваше му Ме Фи. — Императорите, кралете и духовенството ви потискат. Отнасят се към народа като към работен добитък. Хората работят до изнемога, а плодовете на техния труд служат за войни и унищожение.

— Такава е волята божия — отговаряше с леко сърце докторът, като засукваше мустаците си: на кръста му висеше къс меч с позлатена дръжка. — Добрият християнин се грижи не за земния живот, а за спасение на душата си на другия свят.

— Струва ми се — бавно изрече Ме Фи, — че ти тогава много си сглупил, като се отдалечи от него — и посочи към сребристата спринцовка и другите инструменти.

Фаустовата десница излетя от мустаците му и описа във въздуха кръстния знак. Гласът му прозвуча умолително:

— Знам, че съм грешен, но искам да проникна дълбоко до корените на проблемите, затова пожелах да бъда млад…

Ме Фи се усмихна.

— Засега ти проникваш дълбоко само в женските сърца. Това най-добре ти се отдава. А не постъпваш добре. Ти ми каза, че братът на Маргарита не е възхитен от подаръците и нежностите, с които спечели нейната благосклонност. Мъдрият ще се отдръпне от опасността, а ти я търсиш.

Докторът удари дръжката на меча си:

— Не ме е страх, това ме пази…