Цончо Родев
Погребаният град (4)

Колоната

Когато забелязах, че Страшимиров се готви да прочете надписа за трети път, сметнах за нужно да се обадя:

— Не ни правете повече скомина. Прочетете го веднъж на глас.

Археологът се обърна. Погледът му така блуждаеше, като че ли той ни виждаше пръв път.

— Извинете, какво казахте, другарю Смилов?

— Не е ли много сложно да си говорим на „Вие“ и на „другарю еди кой си“? — опитах аз. — Мен например ме викат Страшо и това ми е напълно достатъчно.

— Много добре — усмихна се той. — А моите най-стари приятели ме наричат Пъчо. Глупав прякор, но кратък и удобен. Та какво каза преди малко, Страшо?

Както виждате, Камен Страшимиров беше човек съвсем „на място“ и въпреки всичките си титли, умееше да се държи просто и непосредствено.

— Казах да не бъдеш егоист и да прочетеш надписа гласно.

Той се извърна отново към колоната и мълчаливо я съзерцава още няколко минути.

— Надписът представлява забележителен документ — каза най-сетне Пъчо, както ще го наричам занапред. — Един от най-забележителните, намирани някога по нашите земи. В него се разказва за един изключителен мъж, който може би ще затъмни славата на Акорнион от Дионисополис.

— Какво толкова е направил?

— Ще ви прочета надписа. В края той отчасти липсва, но най-важното е запазено. Нека не ви прави впечатление стилът. Той е характерен за древния начин на изразяване. — Археологът отиде до колоната и се приготви да чете. Аз пък извадих бележника си, за да стенографирам. — Слушайте: „На добър час! Съветът и народът на Бизоне реши. Тъй като Астроанакс Арнав, мъж добродетелен и мъдър, се показа благосклонен и стори много добрини на града, нему да се изкаже похвала, по възможност по-скоро. Сам, без чужда помощ, Арнав спря Буребиста далеч извън стената на града и, след като не можа да ги уговори, прогони ги. Той научи служителите на Асклепий да лекуват непознати болести, дърводелците — да строят бързоплувни кораби без весла, ковачите — да топят камъка и да вземат от него ктум, който е по-здрав от оловото, медта и бронза. За тези му заслуги, за другите и за приятелството му към града, Арнав да бъде прославен и да бъде увенчан в театъра със златен венец на стойност сто статера и с бронзова статуя през време на празника Дионисий, освен това да бъде увенчаван и в бъдеще ежегодно на Дионисиите със златен венец и да му се даде най-хубавото място на градския площад, за да постави статуята си. На него и на потомците му да се даде бизонийско гражданство, проксения, правото да заема почетно място при състезанията, освобождаване от данъци, правото да влиза и излиза с кораб от пристанището на Бизоне както в мирно време, така и във война, и то неприкосновен и без договор предварително.“ Дотук надписът е напълно запазен. Нататък обаче част от редовете са повредени. „Ковчежникът, след като напише… с вдлъбнати букви върху скъп камък, да постави… а други, при кораба… син… полето източно от града… ав ще замине с хората си.“

— Чудесно време е било тогава, няма какво да се каже! — възкликнах аз. — Направиш нищо и никаква рационализация и веднага получаваш златен венец и освобождаване от данъци. Не напразно хората казват „доброто старо време“! — После признах: — Да си кажа откровено, аз твърде малко разбрах от надписа. Статери, ктум, проксения, пък и всичко останало.

— Астроанакс Арнав изглежда е бил чужденец, дошъл с кораба си в Бизоне и гостувал твърде дълго. Наистина Астроанакс е гръцко име, но Арнав не е и не ми напомня за никой от древните езици. Гостуването му може да се датира около средата на първия век преди нашата ера.

— Ха! Как пък разбра това?

— По името на Буребиста. Надписът недвусмислено показва, че този Астроанакс Арнав е помогнал на бизонийци във войната срещу Буребиста, амбициозния и талантлив цар на даките, когото дионисополският надпис за Акорнион нарича „първият по сила и най-велик между царете в Тракия“ и който неведнъж е поставял в шах дори непобедимите римски легиони на Гней Помпей. Знае се, че Буребиста е бил убит от съзаклятници в края на 45 или началото на 44 г. пр.н.е. Следователно, действията на Астроанакс Арнав не са могли да бъдат извършени по-късно от тази дата.

— Трябва да е бил някакъв Крали Марко, този Астроанакс Арнав, щом е можал сам, без чужда помощ да спре и прогони войските, от които са треперели римските легиони.

Пъчо се задоволи с многозначително повдигане на рамене — за силата на Астроанакс Арнав той не знаеше повече от онова, което се казваше в надписа.

— Той е бил рядко надарена личност. Освен като притежател на воински добродетели, надписът го показва и като човек със знания, значително превишаващи знанията на неговите съвременници. Той очевидно е бил вещ в така разнородни науки като медицината, корабостроенето и металообработването. А това са само част от нещата, на които е научил бизонийци. Надписът ясно казва: „За тези му заслуги и за другите…“, т.е. за неизброените.

— Но какво според тебе значи „ктум?“

— Не е гръцка дума. Навярно е някакъв метал, непознат по онова време на гърците. Може би желязо или стомана. Тъй като не са имали свое наименование на метала, бизонийците вероятно са възприели названието, което е употребявал гостът.

— Работата започва постепенно да се изяснява — обобщих аз. — В Бизоне дошъл гост от неизвестна страна, спасил града от даките на — как се казваше? — Буребиста, научил гражданите на разни занаяти, а от благодарност те му издигнали статуя и му дали разни привилегии, включително софийско, пардон, бизонийско жителство и карта за безплатно посещаване мачовете от „А“ републиканска футболна група. Но какво ще речеш за края на надписа, там, където липсва част от текста?

— Откровено казано, този край на колоната много ме озадачава. Отначало помислих, че обработената част на камъка просто се е оказала недостатъчна, за да събере целия надпис. Но това не може да бъде вярно. Каменоделецът не е продължил да пише по обработената повърхност, а сякаш е прескачал част от текста, която е оставял да нанесе след довършването на колоната. Това е абсурд — никой разумен човек не ще работи по този начин, пък и скъпият материал, фината обработка на колоната и грижливото изписване на буквите показват, че за надписа не са пестени нито средства, нито време. — Пъчо помълча малко. — Има и друго нещо, което ме удивлява. В края на надписа е допусната грешка, която звучи твърде странно на фона на общата грижливост — че корабът на Астроанакс Арнав се е намирал не на пристанището, а в полето.

Евгени започна да става еднообразен. За втори път днес той се намеси в разговора, като пак прогърмя с всички сили едно кратко:

— Какво?

— Казах, че корабът на Астроанакс Арнав е бил в полето. Това по начало не е кой знае каква изненада. Когато им предстоял дълъг престой на сушата, гърците имали обичай да изтеглят корабите си на брега. Спомнете си Илиадата — при обсадата на Троя гърците били изтеглили корабите си на сушата и при тях станала една от най-кръвопролитните битки.

— Щом е така, какво толкова те удивлява? — попитах аз.

— Слушайте, ще направя една приблизителна възстановка на края на надписа и тогава ще разберете удивлението ми. „Ковчежникът, след като напише ДВА ПЪТИ ТОВА РЕШЕНИЕ с вдлъбнати букви върху скъп камък, да постави ЕДИНИЯ ПРЕД ХРАМА НА ЕДИ КОГО СИ (вероятно главния бог на града), а другия при кораба НА АСТРОАНАКС АРНАВ, син НА ЕДИ КОГО СИ, КОЙТО СЕ НАМИРА НА полето източно от града И ОТКЪДЕТО АСТРОАНАКС АРНав ще замине с хората си.“ Разбирате ли вече? Корабът може да бъде изваден на брега, но така или иначе ще тръгне от пристанището — надписът ясно говори, че Бизоне е имал пристанище, — а не от полето. Ето кое ме удивлява и смущава.

— В края на краищата това не е много важно — казах. — Може би в щата на Бизоне са липсвали бройки за редактори и коректори…

— И все пак — жалко — въздъхна археологът. — Ако тази част от колоната не беше повредена…

И тогава Евгени хвърли голямата си бомба:

— Аз мога да ви обясня какво е станало с колоната!