Сюзън Фокс
Обвинението (8)

Осма глава

Маги и Етън не успяха да вдигнат глави от обичайните пролетни работи през следващите няколко дни. В примирието им се долавяше силното влечение един към друг, затова тя винаги стоеше нащрек, когато останеха насаме. Етън показваше открито, че му харесва и е решен да удовлетвори своето желание. Това я караше да чувства още по-голяма несигурност.

Нямаше защо да отрича вълнението, което изпитваше, щом той се намираше близо до нея или да се прави, че не забелязва пламенните му погледи, които й отправяше от време на време. Въпреки всичко, отношенията му към нея си оставаха винаги в рамките на доброто поведение. По време на работа Етън се отнасяше с нея като към обикновена работничка. Единствено в къщата или през някой от онези редки моменти, в които оставаха сами, взаимното им притегляне набираше сила.

Маги си казваше с облекчение, че постъпките на нито един от двамата не се ръководеха от тайната им страст, но в същото време не можеше да отрече, че продължава да копнее за допира на неговите устни.

Макар и зашеметена от чувствата си към Етън, тя не можеше да не забележи нарастващото между нея и Франки Уилсън напрежение. Цялата седмица Франки се навърташе около нея. Ставаше от ясно по-ясно, че интересът му се засилваше от нейната резервираност.

Маги реши да не казва нищо на Етън. Франки беше отскоро в ранчото и вече получи предупреждение за недобрата си работа. Той явно не си взе забележка и Маги смяташе, че едва ли ще се задържи повече от края на седмицата в ранчото. Дотогава все някак си щеше да се справи с него.

Маги реши да поработи до края на деня в боксовете на конете. Вратата на конюшнята изскърца и тя погледна през рамо.

Насреща й се хилеше дръзко Франки. Маги се намръщи и се извърна.

— А сега какво ще правим? — провлече той.

— Махай се от тук, Франки — рече студено тя.

Вратата на конюшнята остана леко открехната и Маги погледна неспокойно към нея. Сърцето й заблъска в гърдите. Грабна една от юздите, която й бе под ръка, тръгна към вратата и се опита да го заобиколи. Той обаче вдигна ръка, подпря се на стената и й препречи пътя.

— Не бързай толкова — измърмори и приближи лице до нейното.

Устата й пресъхна от страх, когато той се наведе съвсем близо.

— Имам работа — отвърна рязко тя, блъсна ръката му и мина край него.

Франки се изкиска, отпусна ръка, но веднага я сграбчи през кръста.

Стресната, тя замахна с юздата и го удари силно по гърба. Франки изкрещя и се дръпна назад, но бързо се окопити. Маги успя да хване дръжката на вратата, за да я отвори, но той се хвърли напред, затисна вратата и тя с трясък се затвори.

Страх скова цялото й тяло, когато разбра, че е хваната в капан. Клаустрофобията мигом я завладя и опасността, идваща от страна на Франки сега й се стори незначителна. Маги се задъха, нещо я стегна в гърдите.

Франки сметна погрешно, че като спря да се съпротивлява, тя се предава. Наведе лице към нея, но тя замахна и го удари с юмрук в устата. Макар че залитна изненадан назад, той не я пусна. Маги заби нокти в ръцете му, но това още повече го вбеси. Той я притисна по-силно и се опита да я повали на земята.

Последвалото сборичкване беше кратко, но ожесточено. Вбесен, той я блъсна силно в стената и тя удари главата си. Всичко се завъртя пред очите й. Лицето му приближи нейното и отворената му уста покри хищно нейната.

Маги се опита да завърти глава. Неочаквано Франки се дръпна назад и почти я повлече след себе си. Тя не разбра какво става, но успя да се привдигне на колене.

— Проклето к… — Гласът на Етън прогърмя в тясното пространство. Маги вдигна глава и видя как огромният му юмрук се стоварва върху лицето на притиснатия до вратата Франки.

Без да може да понесе и миг повече в затвореното пространство, Маги се изправи замаяна на крака, излезе на пътеката между боксовете на конете, след което изтича навън на слънчева светлина.

Сигурно съм си изгубила ума, помисли си тя. Мисълта я тормозеше почти като фобията, затова побърза да се прибере с намерението да си почине.

Не видя Алва и Джейми на задната веранда и бързо събу ботушите и свали якето. Докато отиваше към стаята си, познатата обстановка на къщата започна да притъпява остротата на страха й.

Затвори вратата и се отпусна на един стол. Тялото й продължаваше да трепери и тя опря лакти върху колената си. После наведе глава, разроши с пръсти коса и стисна пестници.

Обзелият я този път ужас бе много по-силен и толкова неконтролируем, че я накара да си помисли дали е на себе си. Ако Етън не бе дошъл навреме, не се знаеше какво щеше да направи Франки с нея. Не толкова неговото нападение, колкото ужасът, че е затворена в малкото пространство, я стъписа. Мигът, в който вратата се затръшна, съпротивителните й сили сякаш напълно я напуснаха.

Маги вдигна глава. Чу Етън да влиза в къщата. Беше я предупредил, че може да си има неприятности с неговите работници, но тя не допусна, че Франки е в състояние да си позволи нещо повече.

Звукът от приближаващите стъпки я накараха да влезе в банята и да запали лампата. Чу как Етън почука на вратата на спалнята й, после влезе вътре. Тя пусна крана със студената вода. Погледна се в огледалото над мивката и трепна. Косата й бе в безпорядък, очите й зачервени, а подутата й долна устна кървеше.

— Маги? — прозвуча грубият му глас над шума на течащата вода.

— Т… тук съм. — Взе шепа вода и я притисна към устната си. После напълни чаша вода, за да изплакне устата си.

Вратата на банята леко се открехна.

— Добре ли си?

— Ще оживея — отвърна тя.

— Ще повикам шерифа, после ще…

Маги не чу последните му думи. Шерифът! Вгледа се разтревожена в отражението си в огледалото. Ами ако…

Не продължи мисълта си, грабна дръжката и отвори рязко вратата. Етън тъкмо излизаше от стаята.

— Етън… недей! — втурна се Маги след него. Неприятно й бе, че му говори с толкова уплашен глас. — Недей да викаш шерифа!

Той протегна ръка, хвана я нежно за брадичката и обърна лицето й към светлината.

— Ах този кучи син! — каза той със стиснати зъби и свиреп израз.

Маги го хвана за китката и се опита да дръпне ръката му.

— Недей да викаш шерифа, Етън — повтори тя.

Той премести поглед от наранената й устна и я погледна в очите.

— Защо да не го повикам, по дяволите?

Тя пое бързо дъх, за да се успокои.

— Не желая неприятности. Не желая името ми да се появява в каквито и да е документи за арест или разследване.

Той изненадано я погледна и я пусна. Тя извърна глава.

— Освободена съм под гаранция и много неща могат да ме изложат на риск. — Тя прекара развълнувано ръка през косата си. — Ударих го, Етън. Ако пожелае, може да предяви контраобвинения срещу мен.

— Станало е при самозащита.

Маги недоверчиво го погледна.

— Нещо да си видял? — Той смръщи вежди и тя разбра, че не е видял нищо. — Тогава остава да преценят кой от нас двамата е прав. Човекът с полицейското досие съм аз, а не той. На кого ще повярват повече? Освен това — обърна тя поглед встрани — по-добре от мен знаеш, че мъже като Франки Уилсън ще поддържат винаги, че жените са го предизвикали. — Етън не отговори и напрежението й нарасна още повече.

— А ти не го ли предизвика?

Въпросът му изплющя като камшик. Тя не обичаше да флиртува с никого, дори и с Етън. Въпросът му показваше, че продължава да има лошо мнение за нея. Изпита невероятна умора. Мина й мисълта, че през последните дни самата тя му даваше повод да мисли така за нея.

— Махай се от тук — каза му тя с тих глас. — Върви да повикаш твоя шериф и да приключваме с цялата тази работа.

Върна се в банята, взе с несръчни движения четката и я прекара през косата си. После отново наплиска лицето си със студена вода и се върна в спалнята. Етън бе излязъл.

Преди малко изпитваше силна уплаха, сега я завладя умора. От борбата с Франки я болеше цялото тяло. Опасяваше се от пристигането на шерифа, но осъзна, че е в губеща позиция и престана да се измъчва. Като очакваше, че ще я повикат, тя легна по корем на леглото и притихна.

Опита се да не обръща внимание на лекото почукване на вратата, но накрая извика: „Влез“. Вратата се отвори. Тя се изправи с нежелание и приседна на ръба на леглото. Беше Етън. Носеше поднос и затвори вратата с тока на ботуша си.

— Казах ти да се махаш — повтори тя неучтиво, ала той пристъпи напред и постави подноса върху нощната масичка.

Седна и я хвана за ръката. Тя машинално я дръпна.

— Вземи — подаде й напълнена до половината чаша с уиски.

— Какво е това? — запита тя с подозрителен глас.

— Лекарство за успокоение на нервите.

— Не мога да пия уиски за успокоение, след като ще идва шерифът, Кинкейд.

— Не съм викал никакъв шериф — изруга той. — Изпий го.

Маги впи поглед в каменното му изражение и запита:

— Какво стана с Уилсън?

— Харв и едно от момчетата го извеждат извън щата и ще го оставят в Колорадо. Знае какво го очаква, ако се върне обратно. — Отново изруга, когато тя продължи да го гледа недоверчиво. — Изпий го! — изръмжа той.

Маги вдигна внимателно чашата и отпи няколко глътки. Огнената течност сякаш изгори стомаха й и тя се опита да не се разкашля.

— Не изпивай всичко наведнъж — измърмори той и взе чашата. — Дай да ти видя устната.

Маги се опита да откаже, но той я хвана за брадата, натисна леко подутата устна и тя трепна.

— Трябва да сложим лед — каза той.

Зави парче лед в една кърпа и й го подаде. Вместо да го наложи на устната си, Маги го притисна първо върху подутината в задната част на главата си. Като я видя какво прави, Етън се изплаши и посегна да види.

— Не съм породиста юница, която се нуждае от лекарската ти помощ, Кинкейд — каза му тя, докато той опипваше внимателно подутината върху главата й.

Етън леко се подсмихна, обърна се и взе нова бучка лед от купата. После се изправи и кимна към леглото.

— Полегни си. Алва ще е готова с вечерята след час. Добре е дотогава да си починеш.

Маги допусна, че той ще излезе от стаята, затова направи онова, което я посъветва и притисна кърпата с леда на тила си. Едва-що полегна и Етън се настани на леглото до нея. Не обърна внимание на намръщеното й лице, а се приведе и постави внимателно ново парче лед върху устната й.

— Това пък защо? — запита Маги.

— Замълчи и ме остави да ти помогна — отвърна той и започна да раздвижва парчето лед върху устната й. От топлината на пръстите му и на нейната кожа, ледът започна да се топи. Преди първите капки вода да бяха потекли надолу по брадичката й, той се наведе и ги изпи. Тя пое развълнувано въздух и пламна.

— Това да не е някакъв изпит? — запита тя.

— Какво?

— Попитах те дали това не е някакъв изпит — повтори тя. — Запита ме дали не съм подвела Уилсън.

— Не, Маги, не е изпит. — Той се наведе и допря нежно устни до нейните, като внимаваше да не й причини болка. В същото време огънят в нея започна да се разпалва още по-силно. — Ако тук има някой, който да… — подвоуми се той — … да бъде подложен на изпит, това съм аз.

След тези думи той я целуна по-силно. Не я нарани, но тя почувства усилието му да престане да я целува. Ръката му се плъзна по кръста й, после тръгна бавно нагоре и се спря на гърдите. Несъзнателно Маги го замилва по раменете и врата. Ръката на Етън започна да разкопчава копчетата на ризата й.

Маги задиша тежко, когато дланта му легна меко върху гърдите й. Мислите й хаотично се завъртяха.

— Чувам, че някои мъже биват изритвани оттук заради това, че си губят времето с „лоши“ жени.

Задъханите й думи не му направиха особено впечатление и той продължи играта си. Ръката, която бе поставил върху гърдите й се плъзна надолу по бедрото. Маги се опита да каже неуверено: „П… престани“, но разбра, че се притиска почти отчаяно към него.

Тя инстинктивно го прегърна. Обзе я силно желание и то омаломощи цялата й съпротива. Неочаквано й стана все едно какви са мотивите му. Ръката й се впи в гъстата му коса, после притегли устата му към нейните. Не осъзна кога Етън се обърна по гръб и тя се оказа отгоре му. Почувства, че той се мъчи да се успокои, затова се дръпна и запита:

— Ти ли измисли всичко това?

— Не съм го измислил — отвърна Етън, — но не мога да кажа, че не съм се надявал да се случи. Какво ще кажеш, Маги? Бихме могли да изживеем бурни неща.

— И докога? — запита тя.

Ужасно се страхуваше, че ще се влюби лудо в него.

— Докато премине огънят, скъпа.

Маги сякаш очакваше този отговор.

— Казах ти, че не желая да флиртувам с шефа си — напомни му тя собствените си думи.

— Допускаш голяма грешка, ако наистина смяташ, че като ми даваш надежда, ще получиш повишение на заплатата — имитира я той. — Все още не си постигнала нищо, за да претендираш за сватбена халка и сватбена церемония.

Тялото й се вледени. Цялото й желание се изпари. Устните й се изкривиха в горчива усмивка.

— Струва ми се, че си накарал Харв да изхвърли не когото трябва от това ранчо — отвърна тя, после взе мократа вече от разтопения лед кърпа и я метна към подноса. Очите й се насълзиха, но бе твърдо решена да не пролее нито капка сълза за Етън Кинкейд.

Той стана от леглото, но Маги продължи да лежи неподвижно, докато не чу как вратата се затвори. Почувства се напълно изоставена, после се обърна на една страна и се загледа с пуст поглед към гаснещата зад завесите дневна светлина.

 

 

Маги въздъхна с облекчение, когато й възложи да отиде в града и да докара поръчаната от него специална храна за коне. Етън бе станал почти недостъпен. Макар и да не се отнасяше към нея по-различно, отколкото към останалите работници, студенината в погледа му дълбоко я нараняваше.

Тъй като Франки Уилсън вече го нямаше, Етън й разреши да наеме отделните стаи в единия край на пристройката за работниците. Това й спестяваше вече необходимостта да бъде под един покрив с него, но не и времето, когато работеха заедно. В главата й се въртеше мисълта да му каже, че ще си потърси нова работа.

Щом пристигна в магазина, Маги разбра, че трябва да паркира зад сградата, където поръчаната храна бе вече извадена на рампата за товарене. Маги подаде чека на служителя.

— Имате ли нужда от помощ, госпожице? — обърна се той към нея.

— И сама ще се справя — усмихна се Маги.

На служителя от магазина му стана малко неудобно да я остави сама да товари колата, но щом тя се залови за работа, той влезе обратно в магазина.

Бе натоварила половината от храната, когато до нейния камион спря син товарен автомобил. Маги не му обърна внимание и довърши работата си. Докато сваляше ръкавиците си, вратата на другия камион се отвори и от него излязоха трима мъже. Маги ги погледна и замръзна на мястото си.

Единият от тях й препречи пътя и се усмихна.

— Как върви работата, сестричке? Изглеждаш така, сякаш си видяла привидение — нейното удивление явно го забавляваше.

Брет Морган се усмихна съучастнически на другите двама, които се навъртаха край техния камион.

Изпита желание да избяга. Неочакваната среща с Брет я обърка. Усети ужасното чувство за надвиснала опасност. Погледът и самоуверената му усмивка напълно я разстроиха.

— Какво правиш тук?

— Мисля, че все пак можеше да ми подадеш ръка — отвърна той и се престори на обиден. — Но аз и моите момчета сме изпълнени само с добри намерения. — Той повдигна дясната си ръка, сякаш се заклеваше.

Маги сви презрително устни. Явно пак беше намислил нещо. Ако успееше да се измъкне и да уведоми шерифа, може би щеше да го спре, макар и това да бе доста рисковано за нея.

Брет бе станал още по-опасен отпреди.

— Какво искаш, Брет?

— Е, миличка, не бъди толкова подозрителна — смъмри я той с мазен глас, който винаги й бе противен. — С момчетата имаме нужда от малко информация и нищо повече.

Маги настръхна.

— Потърси някой друг. Аз не зная нищо — опита се да си тръгне, но тримата й препречиха пътя.

— Вече ти казах — продължи Брет, — нуждаем се от информация. В края на краищата ти си причината да изгонят нашия човек от ранчото на Кинкейд, та си помислихме, че ще пожелаеш да ни помогнеш. — Злокобната му усмивка бе смразяваща. — Като заемеш мястото му.

Изведнъж я присви стомахът. Станала е причина да изгонят техния човек? Франки Уилсън бе лигльо, но тя не допускаше, че може да е замесен в кражба на добитък.

— Разбираш ли, с момчетата не обичаме да се мотаем из тъмното и да търсим най-добрите добичета. Някой може да се мерне в най-неподходящия момент. — Брет поклати глава: — После, човек не знае какво ще се случи, ако някой от предупредителните изстрели нарани някого. — Той отново се изкиска доволно. — Освен това обичаме да работим на тихо, да не плашим добитъка и бързо да изчезваме. По дяволите, щом разбрах, че ти си тук, естествено си помислих, че ще пожелаеш да ни помогнеш. — Отново се ухили. — Все пак сме от едно семейство.

Маги го наруга и един от хората му се изкиска. Брет пламна и я зашлеви по бузата.

— И да не си посмяла да ходиш при шерифа — заплаши я той. — Този не е толкова глупав, колкото стария шериф Харпър. Разкажеш ли му за нашия разговор, моментално ще разбере, че току-що са те пуснали от затвора под гаранция. За да си спести главоболията, веднага ще съобщи, че си нарушила изискванията.

Маги се опита да отблъсне ръката на Брет. Почувства как я обзема безпомощност.

— Освен това имам нещо, което ще те накара да си промениш намеренията.

Маги поклати решително глава.

— Нищо не може да ме накара да си ги променя!

Брет приближи лице.

— Ами ако направя така, че ти да излезеш виновната?

Маги почувства как кръвта се отдръпва от лицето й.

— Какво?

— Не забравяй онова, което се случи — сви рамене Брет. — Точно твоите съседи и приятели решиха, че си виновна. А сега дори нямаш и приятели. — Това сякаш му доставяше удоволствие. — Всичко, което имаш, е полицейското ти досие и един шериф, който обича бивши затворници толкова, колкото и развалени яйца за закуска.

Той се отдръпна и Маги тръгна с олюляващи се стъпки към своя камион. После набра смелост и се обърна.

— Каквото и да се случи, няма да ти помогна, Брет.

Уверената му усмивка я изплаши.

— Ще промениш решението си, миличка. — Той се ухили към приятелите си. — Нали ви казах, че е голям инат.

Тримата се качиха в камиона и потеглиха бързо.

Маги продължаваше да трепери от ужас. Огледа се. Беше изпълнена донякъде с надежда, че продавачът се е навъртал наблизо и е дочул разговора им. Един свидетел би бил от голяма полза. На вратата обаче нямаше никой.

Все още разтреперана, тя отвори вратата на камиона и влезе вътре. Първата й мисъл бе да отиде направо при шерифа, но ужасния страх, който изпитваше, ако привлечеше вниманието му, се засили след думите на Брет.

Запали двигателя с разтреперана ръка. Мисълта, че Брет може да я забърка в нещо, което щеше да я вкара отново в затвора, просто я ужасяваше. Всяко нарушение на изискванията за пускане на свобода под гаранция означаваше нови пет години в онези ужасни и тесни помещения.

Сред обхваналата я паника тя си спомни за Джейсън Сойер. Може би той щеше да й помогне, помисли си тя, стига да се е прибрал вече у дома. Заслужаваше да опита. Надеждата отново припламна в душата й.

Тя потегли бързо. Единствената телефонна кабина, която забеляза, се намираше до пощата. Като стигна до нея, Маги набра бързо телефонния номер на кантората на Джейсън Сойер, но секретарката му й съобщи, че ще отсъства още една седмица. Все пак прие съобщението на Маги и обеща да му предаде да й се обади.

Джейсън бе последната й надежда. Ако се намесеше, тогава може би щеше да се справи с Брет. Дотогава не биваше да отива сама при шерифа. Маги затвори очи. Какво да прави?

Потегли и взе решение. Веднага след като се върнеше в ранчото щеше да напусне работата си. После щеше да помоли Етън да разреши на някой от хората си да я закара до автобусната спирка. Щеше да се качи на първия автобус и да се махне колкото е възможно по-далеч от Брет Морган.

Ако имаше късмет, щеше вече да е далеч, когато Брет извършеше онова, което бе намислил и то нямаше да застраши свободата й. По-късно можеше да се обади на шерифа и да го уведоми за дейността на Брет. Щеше да му се обади анонимно. Макар че така нямаше да изчисти позора от името си, поне нямаше да се тревожи повече, че доведеният й брат отново ще я намери, когато може би щеше да си е подредила по-добре живота. Тя насочи камиона към къщи. Смая се, когато си даде сметка, че ранчото някак си се бе превърнало вече в неин дом.