Сюзън Фокс
Обвинението (10)

Десета глава

Късно същата сутрин бе решено Маги да отиде до Ред Хорс. Шерифът смяташе, че ако зад кражбата на жребеца наистина стоеше Брет и възнамеряваше с това да шантажира Маги, той щеше да изгаря от нетърпение да разбере, дали неговото изнудване е постигнало целта си. Етън й даде списък на разни чаркове, които тя трябваше да закупи от железарския магазин. Уредиха така пътуването, че да пристигне по обяд и това да бъде убедителна причина, че е решила да обядва в кафенето.

Твърде напрегната, тя хапна само няколко хапки от сандвича. След като постоя достатъчно дълго в кафенето, Маги излезе навън. Едва бе изминала няколко крачки по тротоара и чу тихо подсвирване. Тя обаче продължи да върви напред, после свърна в първата тясна уличка. Не беше необходимо шерифът да я предупреждава да бъде внимателна.

Победоносната усмивка върху лицето на Брет отново я вбеси.

— Къде е жребецът? — запита гневно тя.

Доведеният й брат дори не си направи труда да отрече, че е организирал кражбата.

— Е, сестричке, положително вече си убедена, че този кон представлява за мен гаранция, а за теб заинтересованост. Отмъкнахме го с обещанието да ни помогнеш да вземем достатъчно глави добитък от Кинкейд.

— Първо искам да видя жребеца — каза тя, без да скрива истинското си безпокойство за състоянието на Ветрогон.

— Идеята е много глупава, Маги. Трябва да се почувствам обиден, че очакваш да сторя нещо на този глупав кон. Сигурно си успяла да се справиш с шериф Коуди.

Маги погледна встрани и се престори, че се страхува от шерифа.

— Отчасти. Само да не беше тази счупена спринцовка…

Усмивката върху лицето на Брет разцъфтя още повече.

— Налагаше се да оставя нещо след себе си, за да не те заподозрат — каза той. — Не мога да се възползвам от услугите ти, ако те тикнат отново в затвора.

Думите на Брет я накараха да застане нащрек. Изведнъж разбра, че той смята да я вкара отново в затвора, след като приключеше и изчезнеше оттук. Тя стисна зъби.

— Добре — каза Брет и престана да се усмихва. — Време е да се залавяме за работа. — Той бръкна в джоба си и извади лист хартия. Маги посегна да я вземе, но той дръпна ръка. — Постарай се да го запомниш!

Тя впи поглед в изписания върху листа телефонен номер и вдигна глава.

— Съобщи ми до утре вечер в коя част от ранчото на Кинкейд се намира най-добрият добитък. Искам мястото да е леснодостъпно откъм шосето и да не се натъквам на никакви работници. — Отправеното от него предупреждение бе съвсем ясно. — Джек, онзи дребен човек с пясъчнорусата коса, който беше вчера с мен — ужасно добър стрелец е.

Брет пристъпи напред. Маги успя да се въздържи да не се отдръпне, когато той я хвана грубо за брадичката.

— И ако се случи нещо нередно, ако някой подшушне нещо на шерифа, ако разбера, че искаш да ме натопиш, ще получиш останките от този жребец в кашон.

Маги отблъсна ръката му.

— Откъде да зная, че вече не си го убил?

Брет се ухили, доволен, че тя наистина е разтревожена.

— Ще ти изпратя моментална снимка.

С тези думи той се обърна и тръгна с бавни крачки към камиона си.

Маги се качи в своя камион. Шерифът й беше обещал да изпрати някого в ранчото, в което бе отседнал Брет със своите хора и да провери дали може да открие следи от жребеца. Но това би била чиста загуба на време. Ветрогон положително бе скрит на сигурно място. Стига да бе още жив…

С тези мрачни мисли в главата, тя запали двигателя и потегли. Обратният път бе кратък. По едно време й мина през ум да продължи напред, но накрая отби по пътя за ранчото, като се опита безуспешно да се успокои.

 

 

Етън се дръпна от мястото, от което наблюдаваше, когато зърна приближаването на камиона. Чувстваше се ужасно неспокоен. Неведнъж се бе държал грубо с Маги. Спомни си как онази вечер й каза, че все още не е постигнала нищо, за да претендира за сватбена халка и брачна церемония, уж на шега. Тази мисъл му подейства като силен удар в корема.

В момента, в който започна да разказва на Коуди своята история той разбра, че тя говори самата истина. Коуди му бе казал преди това, че от онова, което бе научил за нея, напълно поддържал нейната невинност. Коуди му бе признал също така, че е настоял тя да разкаже историята си пред него, понеже той или не я знаел, или не желаел да повярва в нея.

Етън си спомни как го бе запитала още с пристигането си дали полицейското й досие има нещо общо с отказа му да я вземе на работа. Тогава той бе проявил упоритост и не я бе изслушал. По-късно пък тя от гордост не му каза нищо.

Трябваше, все пак, да й подскаже с нещо, че й вярва. Едва сега го осъзнаваше. Коуди се зае с осъществяването на своя план и с намерението да си осигури подкрепата на Маги. След като пратиха Маги в града, стана вече много късно. Нямаше нужда Коуди, най-добрият му приятел, да му каже, че е истински глупак. Етън вече сам го знаеше.

Почувства се още по-зле, когато Маги влезе колебливо в кухнята. Под външно спокойния й вид недвусмислено личеше бушуващата в душата й буря.

Маги забеляза мрачния му и напрегнат поглед. Етън стоеше в единия край на кухнята с леко разкрачени крака и бутилка бира в ръка. Мъжественият му вид разпали тайните копнежи. Едва се въздържа да не се хвърли на врата му и да потърси утеха в силната му прегръдка.

Тя свали шапката си и прекара треперещи пръсти през косата си.

— Коуди искаше да му се обадя — напомни тя припряно.

— Можеш да използваш телефона в кабинета ми, ако искаш да разговаряш сама — предложи й Етън.

— Не, благодаря — отвърна тя с нисък глас.

Той остави бирата си на бюфета, отвори вратичката и извади чаша. Докато слушаше как Маги разказва за срещата си с Морган, извади бутилка уиски и напълни чашата почти догоре.

Етън разбра от разговора на Маги с шерифа, че срещата й преминала така, както предполагаше и самият Коуди. Не беше обаче такъв глупак, за да се подведе от спокойния й глас. Забеляза как тя разтърква чело с пръсти. На два пъти стисна здраво пестници. Въздухът около нея трептеше от напрежение.

— Споменахте, че Брет и неговите хора са отседнали в някакво ранчо — чу я как казва. — Къде се намира това ранчо?

Етън леко се засмя. Моментално разбра защо задаваше този въпрос. И той се бе опитал да измъкне това сведение от Коуди. Не вярваше, че тези мошеници ще се отнасят добре с жребеца. Явно и Маги мислеше като него.

— Искам да зная — продължи тя разговора си с шерифа, който явно бе отказал и на нея. — Но…

Последва дълга пауза, след която тя застина на мястото си и поклати непреклонно глава.

— Ако жребецът е там, искам да го взема — настоя Маги. — Брет все пак ще напусне по някое време това място. Никога няма да разбере, че съм била там. Преди няколко седмици жребецът е разбил бокса си и е избягал оттук. По всяка вероятност и сега е полудял. Ще изглежда, че сам е успял да избяга.

Шерифът очевидно отново я прекъсна.

— Не давам и пукната пара, Коуди. Искам да взема жребеца, преди да… — Тя вдигна поглед към тавана, после се засмя нервно на онова, което й каза Коуди и продължи с горчивина: — Точно в това е проблемът, Коуди, нямам доверие на никого от вас.

Сякаш едва сега си спомни, че Етън стои близо до нея. Тя го стрелна със сините си очи и той начаса разбра, че забележката й се отнася и до него. Накрая Маги поклати уморено глава.

— Няма да направя нищо непочтено — рече тя, — надявам се и вие.

Етън видя как тя окачи слушалката. Просто не знаеше какво да й каже. Заслужаваше да й се извини, но едва ли моментът беше подходящ за това. Беше твърде горда и упорита, за да приеме онова, което щеше да й каже.

Маги го погледна и пъхна ръце в джобовете си.

— Познаваш ли добре Коуди? — запита го тя.

— Израснали сме заедно.

Етън й подаде чашата с уиски. Тя извади ръка от джоба си и пое чашата, като внимаваше да не се докосва до него. Тя отпи няколко глътки, след което го запита за онова, което искаше най-много да узнае за шерифа.

— Имаш ли му доверие?

— Няма нищо общо с онзи глупав шериф от твоето родно място, ако това те интересува.

Маги се помъчи да скрие изненадата си. По-рано нито той, нито шерифът, бяха показвали ясно, че й вярват, и това я вбесяваше. Тя изпи остатъка от уискито. Искаше й се Етън да й вярва, но неговата нерешителност я плашеше, понеже не знаеше какво всъщност си мисли.

— Не повярва в онова, което разказах на Коуди за себе си, нали?

Докато говореше почувства, че не може повече да владее чувствата си. Очите й се наляха със сълзи. Искаше да избяга. Тя остави празната чаша.

— Коуди може да се е подлъгал от думите ми, но допускам, че ти вече добре ме познаваш, за да се хващаш на същата въдица.

Етън я гледаше с каменно лице. Черните му очи я пронизваха.

— Освен това — продължи тя, — въпреки предложението ти да поживеем по-бурно, никога не си забравил кой си ти, и коя съм аз.

Етън продължаваше да я слуша спокойно. Това я накара да бъде по-предпазлива. Стаята по едно време се завъртя пред погледа й. Изпитото уиски бе силно и започваше да й действа.

Етън я прихвана за лакътя, но тя се дръпна и тръгна към верандата.

— Маги…

Спря се като закована. В начина, по който спомена името й, усети топлина, но тя го отдаде на изпитото уиски.

— Аз не съм се променила, Кинкейд. Онова, което разказах на Коуди, не променя нещата.

С тези си думи тя излезе на верандата, доволна, че се махна от кухнята.

Маги имаше намерение да се захване с някаква работа, за да се поуспокои, но вместо това се отправи към стаята си. После се съблече. В момента, в който се пъхна между хладните чаршафи и затвори очи, умората и изпитият алкохол я унесоха и тя заспа непробудно.

Не чу прищракването на вратата, нито разбра, че Етън е влязъл при нея преди полунощ. Остана в стаята й цялата нощ и малко преди разсъмване излезе тихо и се прибра в къщата.

 

 

На следващата сутрин Маги се събуди отпочинала. Чувстваше, че вече може да се контролира много по-добре. От изпития аспирин й мина главоболието, което смяташе, че е резултат от изпитото уиски. Закуси, после отиде в конюшните да нахрани конете и да почисти клетките им. След като свърши работата си, тя реши да навести новородените кончета.

Рано следобед Етън дойде в конюшнята. Напрежението, от което се бе отърсила през деня, се върна с пълна сила, когато видя навъсеното му изражение. Не се бе опитала да мисли върху онова, което може би искаше да й каже Етън, когато направи забележката за шерифа от нейното родно място. Изведнаж изпита силно чувство на неудобство. И Етън изпитваше някакво неудобство.

— Приключи ли с работата? — запита я той. Маги кимна машинално. — Тогава можем да отидем с коне до мястото, което ще посочиш на Морган.

— Добре — съгласи се Маги.

Оседлаха два коня и тръгнаха. Настъпилата тишина изостри още повече нервите й. Пролетното слънце вече се чувстваше. Земята бързо съхнеше и докато излязоха от двора, конете поеха един до друг в тръст, след което продължиха в лек галоп.

Накрая намалиха ход и Маги забеляза около четиридесет глави добитък, които пасяха в една долина от лявата им страна. От ездата и заобикалящата я природа неочаквано я завладя приятно чувство.

— Това ли е мястото? — запита тя и обърна усмихнатото си лице към Етън.

Етън тъкмо си мислеше, че за първи път в живота си среща такава красива жена. Тя бе привлякла вниманието му още от момента, в който я видя. Но сега у нея бе настъпила някаква внезапна промяна. Тялото й сякаш вибрираше от желание за живот, очите й блестяха от възбуда, страните й розовееха от радост. Върху устните й цъфтеше спокойна усмивка. Разбра, че малко хора познават тази страна от характера на Маги Дийтън.

— Етън? — Усмивката й помръкна и тя сключи вежди.

— Да, това е мястото — отвърна той, после й показа преминаващата от южната страна ивица на шосето.

— Остава само да му натоварим и животните на камиона — отвърна Маги, но усмивката й мигновено помръкна, когато забеляза погледа на Етън. Дорестият кон помръдна и притисна коляното й към неговото. Той посегна и я хвана за ръката.

— Страх ли те е?

Тя стисна устни и кимна. За негова изненада, тя отвърна на лекото му стискане. Лошите предчувствия не я напускаха. Опита се да не мисли повече за Ветрогон. Страхът нямаше да й помогне. Опасяваше се само да не се провалят плановете на шерифа.

— Маги? — Тревогата в погледа на Етън бе очевидна и тя неочаквано изпита доверие към него.

— Страхувам се… — Признанието не й се стори толкова трудно.

Етън стисна по-силно ръката й.

— Няма смисъл да се страхуваш, скъпа. Коуди си знае работата. — После малко се подвоуми. Тя не можеше да каже дали разбира основанията за нейния страх, или само се досеща. — Нищо не може да те върне отново в затвора.

Маги дръпна ръката си, сведе поглед и започна да дърпа нервно поводите на коня.

— Има ли нещо друго, което трябва да видя?

Тя чу как седлото на Етън изпука, когато той се извърна на него.

— Няма нищо повече за гледане, но можем да пояздим малко по-нататък.

— С най-голямо удоволствие — отвърна тя и вдигна поглед.

Маги пришпори коня си. Предишното й въодушевление не се върна, но пролетният вятър и гледката на извисяващите се един над друг хълмове я успокоиха. Двамата мълчаливо яздеха. Стигнаха до едно място, където течащият през него поток се разширяваше. Етън отби коня. Маги го последва. Двамата слязоха от конете, после отидоха до един дънер, обрасъл с храсталаци. Мястото изглеждаше спокойно и скрито от чужди погледи. На Маги й се стори, че Етън нарочно го бе избрал.

— Маги — обърна се Етън към нея. Говореше с твърд глас и тя се напрегна. — Дължа ти едно извинение.

Думите му прогърмяха край нея като гръмотевица и тя не посмя да помръдне. Облада я надежда и необуздани чувства. Очите й се напълниха със сълзи и тя с мъка се въздържа да не се разплаче.

— За какво? — едва успя да промълви тя.

Етън я познаваше отскоро и през цялото това време си мислеше най-лошото за нея. Въпреки онова, което чувстваше, че се опитва да й каже, твърде голяма би била надеждата й, ако е повярвал на нейната история.

— В деня на пристигането си ме попита, дали ако узная истината за теб, това би попречило на твоето назначение. Не мога да кажа дали е имало значение — призна той, — но мисля, че вече зная кога казваш истината, и кога не.

— Значи се смяташ за добър познавач на човешките характери, така ли?

— Достатъчно добър, за да разбера нежеланието ти да ме изслушаш, че съжалявам. Гордостта не ти позволява да пролееш поне няколко сълзи. Достатъчно добър, за да зная, че все още ми се сърдиш за онази глупост, която казах за пръстена и брачната церемония. — Той млъкна. — И съм сигурен, че твоето романтично сърце е очаквало да ти кажа още от първия поглед, че си невинна. — Той започна да се разхожда насам-натам. — Истината е, че допуснах грешки по отношение на теб. Разбрах го със сигурност, когато разказа на Коуди за Морган и за твоя арест. Всичко онова, което се бе опитвала да ми кажеш, изведнъж придоби смисъл за мен.

Той постави нежно ръце върху раменете й и бавно я обърна към себе си. Маги сведе глава, но Етън бавно я повдигна, като постави внимателно пръст под брадичката й.

— Не зная как да изкажа по-точно извинението си, за да се оправят нещата, но наистина съжалявам, скъпа.

Маги поклати глава. Макар и да искаше това, и да го бе очаквала, извинението на Етън изведнъж й се стори безпочвено и преждевременно.

— Ти разполагаш само с моето обяснение — каза тя. — Не съществува обаче никакво доказателство, което би могло да ме оправдае. — Осмели се да го погледне право в очите. — Такова доказателство няма да има никога, Етън. Не разбираш ли? — Гласът й се разтрепери и сълзи отново напълниха очите й. — Не можеш просто да ми се довериш само на думи, след като и никой друг не го прави. Необходимо е доказателство. В противен случай, стане ли нещо, породи ли се някакво съмнение, ти ще… — Тя си пое дълбоко въздух, за да се стегне. — Ти ще промениш отново мнението си.

— По дяволите, Маги! Не ми трябва никакво доказателство. Колкото повече те опознавам, толкова по-малко значение има всичко това за мен.

Маги поклати глава и присви презрително устни.

— Затова ли при изчезването на Ветрогон беше готов да ме предадеш в ръцете на Коуди?

Той я погледна разстроен.

— Ако си спомняш добре, всички доказателства говореха против теб. После, когато те запитах дали знаеш нещо за кражбата, ти се държеше толкова подозрително. — Пръстите му нежно се свиха и той прошепна: — Престани да се държиш зле с мен, Маги.

— И аз съжалявам — каза тя. Съжалението изглеждаше искрено. Изведнъж изпита угризение от своето упорство. — Просто… — Чувствата задавиха гласа й. — Целият си живот прекарах в нашето ранчо — промълви тихо тя. — Поколения наред живеем в него. — Повече не можеше да сдържа сълзите си и те рукнаха по пламналото й лице.

Етън я притегли по-близо към себе си.

— Затова ли днес нямаш доверие на никого? Ако хората, които са запознати по-добре с нещата, не са наблизо, ти смяташ, че ще се опълчат отново против теб и за много по-дребни работи.

Маги се разхлипа още повече и притисна лице към гърдите му. Той я прегърна покровителствено и я остави да се наплаче.

Почувствала утехата, която й предлагаше Етън, тя го прегърна през кръста и се притисна към него. Изгуби представа колко време стояха така, когато усети, че бурята от сълзи започна да отминава. Етън я държеше в обятията си, целуваше я нежно по косата и й говореше мили думи, за да я успокои. Изглежда разбра, че вълнението й преминава, но не каза нищо, само пъхна ръце под якето й и леко я погали по гърба. Най-сетне тя го пусна и се обърна да изтрие лицето си. Не посмя да вдигне очи, докато той отново не я хвана за ръката.

— Сега ще се почувстваш по-добре — каза тихо той и тя се осмели да го погледне в лицето.

Неговата груба красота я развълнува много повече от всеки друг път. Нежният, покровителствен начин, по който я гледаше, я лиши от всякаква по-нататъшна самозащита. Обичаше този суров мъж, обичаше го вече от дълго време. Сигурно се бе влюбила в него още от първия миг в неговия кабинет, когато той вдигна глава от книжата си и я погледна мрачно право в очите.

Уплашена, че тези й чувства са изписани върху лицето й, Маги извърна глава.

— Наистина се чувствам по-добре — съгласи се тя и го докосна по ръката. — Благодаря ти.

Етън я притегли към себе си. Главата му се приведе и той се подвоуми, докато тя не вдигна лице. После устните му топло се допряха до нейните в такава зашеметяващо нежна целувка, че тя не устоя и му отвърна с цялата си душа. В целувката нямаше необуздана страст, но Маги изпита утеха, която се разля по цялото й тяло. Когато целувката свърши, тя отвори бавно очи и погледна Етън.

— А сега, по-добре да се прибираме у дома — каза той. — Можем да се целуваме и на по-удобно място от този студен бряг на потока. Когато се срещнем отново, а това непременно ще стане, искам да знаеш, че вече не те подозирам в нищо.

Не бе никак за учудване, че Етън каза тези думи, но те достигнаха до нежната душа на младата жена, която току-що бе признала пред себе си, че е дълбоко влюбена в него. Трябваше да е доволна, че той не се бе възползвал от положението. Думите му обаче подсказваха, че не вижда нищо по-дълбоко в отношенията им от физическа връзка. Не искаше да се заблуждава по отношение на него.

Етън разбра, че пак неволно я е обидил. Тя бе млада и горда жена. Той вярваше, че след време ще разбере, че не е имал никакви намерения да я обижда, че се е опитвал да постъпи в интерес на бъдещето им.

Не му минаваше през ума, че Маги бе съвсем близо до решението да напусне ранчото, след арестуването на Брет. А Маги бе влюбена в Кинкейд и нямаше да приеме нещо по-малко от неговата искрена любов. Бе с доста консервативни разбирания, за да приеме една мимолетна любовна история като връх на отношенията им.