Рейчъл Форд
Любовно пробуждане (5)

Пета глава

Да, Селина се бе оказала права поне в едно — прекарала беше безсънна нощ, като бе успяла да подремне едва когато дневната светлина започна да се процежда през затворените капаци на прозорците.

Тя се пресегна към масичката и взе един портокал от ракитовата фруктиера, обели го, раздели го точно на четири и замислено засмука сладкия сок. Благодарна беше единствено за това, че е сама на терасата. Семейството, ако въобще закусваше на вилата, се събираше късно, но и така да беше, те явно отдавна бяха привършили, оставяйки празни чашки от кафе и недоядени кифлички.

Взе си малка чепка от бялото тукашно грозде без семки, облегна се назад, но после, доловила с крайчеца на окото си леко движение в градината долу, стисна устни. Градинарят — пак на същото място, все така прекопаваше същото мушкато с алени цветове само на един хвърлей от нея… И пак, когато най-после излезе от банята пред стаята на Алекс, тя завари прислужничката коленичила да лъска и без това блестящите плочи на пода.

„Наредил съм да те наблюдават всяка секунда, всеки ден.“ Това тихо изречено предупреждение — стомана, обвита в кадифе — отекна в ушите й. Този път нямаше да има успех бягство в стил Худини и тя трябваше да се примири с това. А ако случайно успееше да се измъкне и да се върне в Англия, там неминуемо я очакваше конфликт с баща й.

Как бе могъл да го стори, за стотен път си зададе тя въпроса. И за стотен път се сви от срам при мисълта какво презрение трябва да е изпитвал Алекс към тях през тези три дълги години. Баща й наистина беше слаб. Тя не си спомняше колко голяма е била, когато осъзна, че идолът на детството й беше с глинени нозе. Но тя самата не беше слаба — поне сега.

По един или друг начин, колкото и време да й бъде нужно, тя щеше да им върне парите — до стотинка! Защото дотогава те щяха да останат прокълнати пари, цената за нейната глава, брънка във веригата, която я свързваше против волята й с Алекс. Изведнъж Селина усети, че през цялото време бе въртяла конвулсивно златната халка на пръста си, която той й бе сложил насила предишния ден, и разтърси ръка.

Беше абсолютно сама в това кошмарно положение. Нейният баща я бе предал, а фамилията Петридис от своя страна до един бяха влезли в съзаклятие срещу нея… Улови се, че прави гримаса на обречена. О, хайде, моля те, започваш да звучиш като последно действие от трагедия на Софокъл — или най-малкото си на път да развиеш параноя, каза си тя.

Но наистина ли беше така? Вярно, че бе предадена и манипулирана от всички страни. Но това бе станало преди три години. Сега тя бе друг човек, различна дори от онова момиче, което бе долетяло в Гърция само преди двадесет и четири часа. Сега бе на деветнадесет години и оттук нататък щеше да вземе живота си в свои ръце. Никой повече нямаше да я манипулира, дори Алекс — да, той най-малко от всички!

— Желаете ли още кафе, кирия Петридис?

Тя трепна, когато момичето внимателно постави каничката с кафе до лакътя й.

— И когато бъдете готова, кириос Алекс каза да слезете долу на брега.

О, така ли е казал? Селина усмихнато благодари на момичето и моментално реши да прекара целия ден в маслиновата горичка или още по-добре — затворена в стаята си. Загледа се след прислужницата, докато се отдалечаваше по терасата, и разсеяно докосна ножа до ръба на чинията си. Кирия Петридис… Новото обръщение предизвика у нея особено, по-скоро неприятно чувство. Сякаш Селина Кеъри започваше неумолимо да се изплъзва, личността й се разтваря в тази на Алекс, за да се превърне в едно от неговите притежания — собственост на Петридис, добави тихо тя.

Явно беше, че няма да може да си отиде — най-малкото докато Алекс не реши да я пусне. Но той не беше търпелив човек и каквото търпение му беше останало, рано или късно щеше да се изчерпи и може би накрая той щеше да се съгласи да я пусне? А най-сигурния начин да постигне това беше, като поддържа тази илюзия, която представляваше бракът им, и да не допуска той да й се налага.

Но тогава, най-неочаквано тя усети отново докосването на ръцете му около раменете си, устните му, впили се в нейните, езикът му, навлизащ в топлата влага на устата й. Помисляла ли си какво би било да си наистина в обятията на Алекс, галена от тези дълги пръсти, да бъдеш любена от него…

Тази коварна мисъл изпълзя от дълбините на подсъзнанието й и тя гневно я отхвърли. Не бъди такава слаба безгръбначна глупачка, каза си вбесена тя. Допуснеш ли го веднъж, позволиш ли му да превърне брака в действителност, ти си загубена. Оттук нататък ти сама взимаш решенията, забрави ли? А това включва също и да си избереш сама своя съпруг. Измъкни се колкото можеш по-скоро от черупката на този брак и тогава, когато наистина се омъжиш — ти трябва да обичаш мъжа, когото сама си избрала и той също трябва да те обича.

Тя изпи последната чашка силно ароматно кафе, стана, после се спря, подпряна на масичката, и прехапа устни при новото си хрумване. Може би все пак трябваше да слезе на брега. Ако седи тук целия ден, Алекс и останалите ще разберат, че тя се крие, точно както бе правила като дванадесетгодишна. Ще започнат пак да я съжаляват и презират, от което тя винаги се бе опасявала, но досега не беше си давала сметка за това. Ще се изправи лице в лице с тях и ще започне още от този момент играта си на изчакване с Алекс, пък ще видят на кого първи ще му писне.

Тя се затича леко нагоре по стълбите, за да се преоблече, когато една мисъл премина като светкавица през нея и спря вцепенена, с пресъхнала уста, вкопчила се в перилата. Алекс не можеше да я вземе насила, нали? Положително гордостта му повече от всичко ще му попречи да се унижи толкова пред нея? И все пак, какво беше казал снощи, като си тръгна? „Колкото до нощите… Е, ще видим…“

През дървените перила тя зърна очите на прислужницата, която сега усърдно търкаше плочките на хола, и в доста помръкнало настроение продължи нагоре към стаята си.

 

 

Още преди да стигне до края на извиващата се пътека, дочу виковете и когато излезе от приветливата синкавозелена сянка на боровете в ослепителната жега, видя, че на мекия кремав пясък бяха забити два високи стълба със завързана на тях мрежа. Течеше бурна игра на волейбол. Двамата племенника на Алекс, още хлапаци, играеха срещу него и… Клио, отбеляза тя в пристъп на някакво чувство, което не можеше да определи. Момчетата радостно й замахаха с ръце, Клио се направи, че не я забелязва, но Алекс хвърли топката на пясъка, прекъсвайки за малко играта, и бавно се запъти към нея. Докато той приближаваше, тя се обърна, остави чантата си, извади черно-бялата си плажна хавлия, после коленичи и умишлено бавно се зае да я постила на пясъка.

Тя не се извърна, макар че чуваше стъпките му как леко скриптят, по пясъка. Едва когато долови с крайчеца на окото точно до себе си голите му, почернели от слънцето крака и единият докосна бедрото й, тя бавно се изправи.

Против волята й очите й запримигваха, докато оглеждаха стегнатите изсечени очертания на тялото му, тъй ясно видими под старата фланелка и късите отрязани джинсови панталони, прилепнали до стройните му бедра и плоския стомах.

— Калимера. — Поздравът й излезе неприветлив. Тя не можа да си наложи да посрещне погледа му и се ядоса на себе си.

— Доста се забави.

Небрежният му тон сякаш предизвика късо съединение с обтегнатите й нерви. Тя намести слънчевите очила на носа си и намръщено го погледна право в тъмните очи.

— На теб, естествено, изобщо не ти е хрумвало, че не съм длъжна да скачам моментално, за да изпълня всяка твоя заповед, нали? Че…

Той безгрижно вдигна рамене.

— Разбира се, че не. Защо? Трябваше ли?

— Че може би съм предпочитала да правя нещо друго тази сутрин.

— Като например да се криеш в маслиновата горичка, искаш да кажеш? — Тонът му беше неприятен. — Е, това поне доста би напомняло на старите времена, не е ли така? — Той я изгледа студено. — Канех се да те попитам дали си спала добре, но явно е, че не си.

— Разбира се, че не можах — рязко отговори тя. — Най-малкото ти направи каквото можа за това, преди да си отидеш.

Той сви вежди почти в невинно смущение.

— Извинявай. Нещо съм ти казал ли?

Тя стисна устни, но преди да измисли язвителен отговор, си даде сметка за присъствието на двете момчета, проснали се на пясъка, загледани с неприкрито любопитство в дребнавата съпружеска престрелка, а Клио стоеше права и нетърпеливо прехвърляше топката от една ръка в друга.

— Твоята партньорка те чака, струва ми се. Нека не ти прекъсвам играта.

И като видя, че Алекс гневно стисва устни, тя се просна на хавлията и почна да се рови из чантата си, сякаш вече си бе отишъл. Чу го да промърморва нещо и после да се обръща на пети, разпръсквайки пясък. Запъти се към другите, като съблече в движение фланелката си и я захвърли на земята.

Когато подновиха играта обаче, Селина остави плажното масло, което стискаше в ръка, надигна се и седна, опряла брадичка на коленете си — един спонтанен, макар и неохотен зрител. Алекс беше близо до мрежата, издълженото му стройно тяло се изопна докрай, като вдигна високо над главата си ръце към топката, мускулите обтегнати и гъвкави под гладката загоряла кожа. С победен възглас той я пое във въздуха и със забиване я запрати в пясъка, далеч от другата страна.

Дори от разстояние се долавяше излъчването на един чисто животински магнетизъм от несъзнателната му атлетическа грация и докато го поглеждаше крадешком, тя усети как собственото й дишане се учести, а главата й забуча от нахлулата в нея кръв.

— Алекс!

Силният шок да чуе собствения си глас как произнася името му я върна към действителността. Тя рязко разтърси глава, сякаш някой я бе ударил и докато дишането й бавно се успокояваше, извърна очи от него и се загледа в останалите играчи, които за няколко мига бяха престанали да съществуват.

Забеляза, че Клио е захвърлила изумруденозелената си плажна роба и е останала по най-оскъдните бикини, които Селина бе виждала някога — две миниатюрни зелени парцалчета. Положително баба й не беше слизала изобщо на плажа, помисли си саркастично Селина. Как ли би възприела почти голия бюст — пък и всичко останало на Клио, почти не можеше да си представи. Колко смешно — винаги си бе представяла, че гръцките момичета не излагат толкова свободно на показ прелестите си, но явно великолепната Клио не следваше установените обичаи.

Тя погледа още малко момичето, после внезапно скочи, разкопча тюркоазната си плажна хавлия и я хвърли върху чантата. После огледа прилепналия си бански, с блясък като че ли е мокър, който бе купила, в припряната обиколка за покупки в последния момент в Оксфорд. Малко се бе притеснявала, че е твърде разкриващ — но пък не бяха ли такива всички бански тази година? — пък и беше предназначен за Крит. Сега тя внезапно изпита известна стеснителност при мисълта за цялата тази разголена плът, изложена пред тъмносините очи на Алекс.

От друга страна обаче, като се огледа за пръв път след изпробването му в магазина, видя, че й стои добре — горнището без подплънки и раздалечените на раменете презрамки подчертаваха чудесно високия й закръглен бюст, докато тънката талия и издължената грациозна женствена извивка на ханша и бедрата й се подчертаваха деликатно от високо изрязаните на бедрата бикини.

Трябваше й само хубав тен. Тя внимателно се намаза с плажното масло, което бе донесла да предпазва нежната си кожа поне за първите няколко дни, свали слънчевите очила и отново се просна на пясъка. Слънцето и върховете на боровете, които се олюляваха леко на горещия бриз, оставяха ослепителни златни плетеници по затворените й клепачи. Усети как горещината прониква през кожата й и навлиза дълбоко в тялото, като стига до всички възелчета на напрежение и ги разтопява, докато най-сетне се почувства напълно отпусната и унесена, блажено забравила всичко, дори волейбола на няколко крачки от нея.

Дъжд от ситни студени капчици поръси кожата й, тя се надигна, сдържала възмутеното си възклицание и видя Ник по бански да отърсва водата от себе си като куче.

— О, Ник, махни се! — възкликна тя раздразнено.

— Извинявай, Селина.

Той й се ухили широко и се просна до нея. В този миг чуха победния вик на Клио:

— Победихме, Алекс, скъпи!

Неспособна да отклони поглед, Селина видя как момичето се хвърли на шията му. Е, поне той не се опита да й върне целувките — но пък не правеше някакви усилия да се освободи от прегръдката й, помисли си тя кисело.

Тя погледна Ник и видя, че внимателно я наблюдава, но после, когато двете момчета се втурнаха към брега и се хвърлиха във водата, той нетърпеливо скочи на крака и я затегли след себе си.

— Ела, Селина, ще им покажем на тях!

— О, не, Ник, моля те… — започна тя, но той вече решително я влачеше по горещия пясък.

Алекс най-сетне се освободи от обятията на Клио и ги загледа като идваха. Като го наближи, Селина забеляза, че очите му следяха единствено нея. Изражението му беше неразгадаемо, но внезапно съжали, макар и твърде късно, че си беше съблякла плажната хавлия.

— Ние със Селина ти отправяме предизвикателство за следващия мач! — извика Ник. — Нали? — добави той, обръщайки се към нея.

— Ами… — поколеба се тя.

— Може би Селина не играе волейбол. — Клио бе спряла поглед на нея, студено преценявайки ситуацията. — Може би трябваше първо да я попиташ, Ник.

— Играеш, нали? — обърна се той към нея.

Тя разбра как би трябвало да се чувства мишка, притисната в ъгъла. Погледът й премина бавно от черните нагли очи на Клио към студените непроницаеми морскосини очи на Алекс и в нея се надигна предишната паника. Никога не беше играла волейбол, а този мач едва ли беше подходящият момент, за да се учи тепърва.

Тя неволно понечи да се извърне, но долови победоносното злорадство в тези черни очи и се чу да казва:

— Не съм играла много, но защо не. Особено ако ти поемеш по-голямата част от работата, Ник.

Тя му се усмихна топло и макар че не поглеждаше Алекс, усети, че той изпита облекчение.

От началото беше кошмар. Тя изпускаше почти всеки пас, така че Ник трябваше да шари по цялото поле, за да я покрива и тя губеше точка след точка за тях, понеже ръцете и краката й упорито отказваха да реагират на командите от напрегнатия й ум. Дори лесните пасове, които тя не се съмняваше, че Алекс умишлено й подава, завършваха или в мрежата, или далеч извън очертанията на игрището.

И после, докато вдигаше ръце да върне един фалцов удар от Клио, тя се препъна и се просна по очи на пясъка. Докато ставаше бавно, внезапно си помисли: „Но това е смешно! Вярно, че никога през живота си не съм играла тази глупава игра, но нали бях капитан на отбора по баскетбол и шампион по тенис за девойки младша възраст?“

Всъщност, като се върна на училище преди три години, тя се хвърли яростно да спортува за първи път и откри за свое учудване, че има природна дарба за игрите с топка. Въпреки това сега позволяваше на онова притеснение и скованост на някогашната дванадесетгодишна хлапачка отново да я превърнат в непохватно момиче. Тя отърси пясъка от себе си и си пое дълбоко дъх.

— Готова съм.

Клио й подаде висок сервис, но тя го достигна и запрати топката през мрежата в нозете на противничката си.

— О, чудесен удар, Селина!

Тя грейна от удоволствие от възгласа на Алекс, точно както бе реагирала винаги като дете при едничка насърчителна дума от негова страна, но после помръкна. В края на краищата, защо си позволяваше да бъде така унизително благодарна за най-дребното поздравление от него?

Стиснала решително зъби, тя му подаде сервис и после отби яростно паса му, така че той не можа да го достигне. Внезапно срещата промени характера си — вече не беше безгрижна плажна игра, а нещо много повече — напрегнато състезание, като всяка страна мълчаливо се бореше за победа. Алекс и Ник бяха добри, много добри играчи, но Клио, както разбра Селина, бе твърде заета да прави грациозни подавания и скокове, предназначени много повече да покажат извивките на тялото й, отколкото да задържа топката в игра.

Постепенно разликата в точките се стапяше и Клио, започнала да си дава сметка за провала, взе да играе много повече срещу противничката си, отколкото заради самия волейбол. На няколко пъти силният удар идваше направо при Селина, а не при Ник, и накрая много лошо я удари по рамото. Добре тогава, помисли си тя мрачно, докато разтриваше нежното място. Щом Клио иска да играе по този начин…

При следващия пас при изравнени точки, като всяка от страните имаше нужда само от две точки, за да победи, Селина за първи път използва мощния удар с две ръце, усъвършенстван след дългите часове упражнения на корта за жизненоважния тенис турнир на колежа, и той сега се оказа напълно сполучлив, забил топката право към Клио. Обаче някак си Алекс успя да я пресрещне и върне, но със следващия си удар Селина, ядосана и на двамата, успя да улучи Клио в диафрагмата.

— О, това е болезнено — изкикоти се Ник, докато Клио я гледаше навъсено изпод мрежата. — Това е против правилата и ти дяволски добре го знаеш.

— О, съжалявам, Клио. — Гласът на Селина беше направо меден. — Аз просто правех каквото правят останалите.

А Клио, с изчервено лице, което се забеляза дори под тена й, хвърли убийствен поглед и зае мястото си.

Решителната точка. Селина се приготви да бие сервис към Алекс и долови в очите му блясък на тайно удивление. И внезапно цялото й насъбрано унижение и гняв — към самата себе си и към него — избухнаха в мозъка й и преляха в сервиса, който запрати към него. Със светкавичните си рефлекси той успя да достигне топката и върна удара, но Селина се хвърли напред и го посрещна.

Другите двама избледняха — бяха станали само смътни фигури в периферията — докато те се бореха за надмощие. Усети за първи път, че и Алекс е със същия хъс за победа като нея и това засили решимостта й да не загуби. С пасовете си той я отдалечаваше все по-назад от мрежата — сега или никога. Тя вдигна двете си ръце и с цялата сила на тялото си придаде фалцово въртене на топката, от което тя се заби в пясъка до краката му.

— Тавма, Селина!

С победен вик Ник връхлетя върху нея, вдигна я във въздуха и като се завъртя, я целуна победоносно. Селина, усещайки собственото си ликуване да кипи във вените й като мехурчета шампанско, се разсмя и също го целуна.

Но после, докато той я вдигна над глава си, смехът на устните й внезапно секна, като улови погледа на Алекс — собствената му усмивка на поздравление се бе стопила и той стоеше неподвижен на пясъка, сложил ръце на ханша си, като ги наблюдаваше с буреносен гняв.

Извивайки се, тя се измъкна от ръцете на Ник и стъпи на земята, тъкмо когато Алекс се провря под мрежата и се запъти към тях.

— Добра игра — каза той доста непринудено, но погледът му беше леден.

— Да, смятам, че от нас става доста добър тим — обади се Ник. — Не мислиш ли, Клио?

Момичето се обърна, рязко разтърсвайки коса, грабна плажната си роба и горделиво пое нагоре по пътеката към вилата.

Те я проследиха мълчаливо с поглед, после Ник каза:

— Скъпа, в какво настроение сме днес! Аз между другото завирам от жега. Да пийнем нещо. — Той посочи хладилната чанта в сянката под боровете.

— Не точно сега, Ник — с равен глас отвърна Алекс.

— Тогава ти, Селина?

— Не. — Алекс бе произнесъл думата съвсем меко, но нещо в гласа му я смрази. — Напитките могат да почакат. — Той протегна ръка към нея. — Ела да поплуваме.

Но на нея не й се плуваше — искаше едно голямо ледено питие. Беше на опасния ръб на откритото предизвикателство, когато долови предупреждението в очите му.

— Един момент, тогава. Почакай да си прибера косата.

Алекс тръгна мълчаливо до нея, като остави Ник да отиде към боровете. Тя се разрови в чантата си и най-сетне измъкна синя пластмасова шнола и закопча на върха на главата си плитката, в която, за да й бъде по-хладно, бе сплела тежката си коса, преди да слезе на плажа. През цялото време Алекс я наблюдаваше, а мълчанието му ставаше все по-потискащо.

Тя бавно се изправи, но понеже още се колебаеше, той я хвана за китката и я поведе към брега, свирепо впил пръсти в нежната й плът.

— Пусни ме, Алекс. П-причиняваш ми болка. — Гласът й потрепваше, не толкова от болка, колкото от внезапния страх от този чужденец със суров поглед. Какво му беше станало? Защо беше толкова ядосан? Беше достатъчно голям мъж, за да се цупи като Клио от загубата. Тогава от какво ли беше? Инстинктивно усети, че сигурно се дължи на някаква простъпка, която тя неволно бе извършила, но каква?

— Не се дърпай или ще ти причиня дяволски повече болка — произнесе той през зъби и после, понеже тя продължи да се дърпа, силно я стисна над лакътя и без да обръща внимание на сподавения й вик, насила я тласна към топлата коприненомека вода.

Двете момчета бяха на далечния край на брега, хвърляха се във водата от пристана, където още бе привързана лодката, която вчера — осъзна шокирана тя, защото й се струваше, че бе преди един век — Алекс бе използвал, за да докара пленницата си. Стоеше намръщен, като я държеше плътно до себе си и когато едното момче извика към тях, той възкликна нетърпеливо и посочи към една извивка на брега с невисоки тъмни скали.

— Ела да отидем там.

Той я пусна, събу късите си панталони и останал с черни прилепнали бански, се хвърли във водата, заобикаляйки скалите с бърз кроул. Селина постоя неподвижно за миг, водата се плискаше до коленете й. Дори в момента се изкушаваше от идеята предизвикателно да се върне обратно по брега, но като не можеше да отхвърли представата за потъмнялото му сурово лице, нагази в бистрите зелени плитчини и заплува към тъмносините по-дълбоки води.

Прохладата обгръщаше нежно разгорещеното й тяло, но тя почти не я усещаше, защото мрачно се засили да го настигне. Той не спря, докато не заобиколиха носа, където вече не ги забелязваха откъм брега, после изчака, докато тя го настигне.

— Добре. Да излезем там горе.

Той се изтегли на равна скала, която се спускаше полегато към морето, после се обърна към нея и й подаде ръце, но тя не се хвана.

— Мога да се справя, благодаря.

Селина се измъкна от водата и бавно се изправи, с неудобство осъзнавайки колко близко е неговото почти голо тяло. Забелязваше дори капчиците вода, искрящи между тъмните косъмчета по гърдите му и тънките струи вода, които се стичаха по силните му мускулести бедра.

Тя рязко отклони поглед и се зае усърдно да разглежда стръмния склон на хълма, сух и безплоден към билото, преливащ в зелени тераси с лозя и смокини по-надолу, а след това — още по-тъмнозеления пояс на боровете и евкалиптите.

Още беше ядосана на себе си, че така покорно му се бе подчинила, но пък и неохотно си призна, че нямаше друг избор — трябваше много да внимава с него в сегашното му настроение, за да дръзне да се държи другояче. Тя се излегна на скалата и започна усърдно да изстисква дебелата си плитка, от която се стичаха ручейчета вода. Но внезапно ръцете й застинаха.

— Какво каза?

— Казах — повтори мрачно Алекс, — че май има опасност да си забравила за кого от братята Петридис си омъжена.