Оливия Голдсмит
Лошо момче (36)

36

Трейси бе изтичала в кооперацията си, но въпреки това се измокри до кости. Сега трепереше, докато стоеше пред вратата си и се мъчеше да отключи. Трябваше да побърза. Беше чула Джон да я вика и го бе зърнала в края на полезрението си, докато тичаше към входа, но не искаше да го вижда сега — или може би никога. Искаше само да влезе в апартамента си, да заключи вратата зад себе си, да се сгуши в леглото и повече да не излезе оттам. Но ръцете й трепереха, а Джон изскочи от асансьора и застана зад нея, преди да успее да си влезе.

— Трейси… — започна той, но тя не му обърна внимание и продължи да се опитва да отключи вратата. Джон се приближи до нея. Беше още по-мокър от нея, но Трейси не се обърна, дори когато почувства гърдите му опрени в гърба си. Той посегна към ръката й, но Трейси го удари през пръстите. Как смееше да я докосва?

Успя да отвори вратата и се опита да се вмъкне вътре, като го остави отвън в коридора, но Джон беше твърде бърз за нея и успя да подпъхне рамото си в коридора.

— Махай се — изсъска Трейси, като продължаваше да крие подпухналото си зачервено лице. — Махай се!

— Трейси, имаш пълното право да си ядосана, но трябва да…

— Нищо не трябва да правя — заяви тя.

— Но аз…

Трейси се обърна, за да го погледне. Какво я интересуваше? Нека да види колко зле изглеждаше. Той не означаваше нищо за нея.

— Пак ли ти извадиха апендикса? — попита го тя, колкото можеше по-злобно. — Това би било единственото приемливо обяснение.

— Не мислиш ли, че това е малко грубо? — попита на свой ред Джон.

— Не — заяви Трейси и се опита да затвори вратата през рамото му.

— Ох! — Той пое въздух през зъбите си и отвори вратата с тласък.

— Не влизай тук — предупреди го Трейси. — Не си добре дошъл. — Огледа се зад себе си. Къде бяха Лора и Фил, когато имаше нужда от тях? — Ти ме нарани. Наистина ме нарани — каза тя.

— Съжалявам. Никога не съм го искал — промълви Джон, като се опитваше да я утеши.

— С кого беше? — поиска да знае Трейси. — С Бет? Още едно чукане от съжаление? Или беше с Рут? Ако си рутил безпощадно мадами, сигурно е била Каръл от Сан Франциско. — Обърна му гръб и тръгна към мивката. Продължаваше да хълца. Жената нямаше достойнство, когато хълцаше. — Или може би си оправял Инид. Сигурна съм, че е било много аеробно. — Пак изхълца, напълни чаша с вода на мивката и се канеше да отпие, когато Джон й отговори.

— Всъщност, бях с Алисън — призна той, — но видях… — Преди да може да помисли какво прави, Трейси беше запратила водата през кухнята към вече мокрото му лице. Джон се стресна и вдигна ръка, сякаш за да се предпази от удар. И двамата останаха така, вцепенени за миг. — Заслужавам го — проговори той. — Знам, че се държах лошо. Но не се прави, че и ти нямаш пръст в тази работа.

— О, давай, обвини мен — възкликна Трейси. — След малко ще изнасилиш някоя жена и ще кажеш, че сама си го е изпросила. — Джон я сграбчи за раменете. — Пусни ме — изхлипа тя, като се опита да се отдръпне.

— Не и докато не поговорим. Не и докато не се успокоиш, не ме изслушаш и не поговорим.

— Върви да говориш с Алисън — кресна му Трейси. Опита се да се изскубне, но ръцете му бяха твърде силни. Беше непоносимо. Беше толкова разочарована и толкова ядосана, и толкова засрамена, че извърна глава, скри лицето си и заплака.

Тогава Джон разхлаби хватката си, залюля я в прегръдката си и — най-накрая — сякаш бе чакал години, за да го направи, я целуна нежно, а после лудо, страстно. Отначало, стресната за момент, Трейси се възпротиви, но после отвърна на целувката му. Беше божествено. Беше… всичко. Тя започна да трепери. Джон отлепи устни от устата й и целуна лицето й, после погълна сълзите, които все още тежаха на миглите й. Собствените му мигли бяха мокри от дъжда и накрая Трейси ги усети до бузата си, да пърхат по устните и челото й. После той отново намери устата й със своята.

Треперенето й се увеличи и тя не знаеше дали беше от студ или от жега. Мокрите му дрехи се притискаха до нея, но Трейси усещаше топлината на тялото му през тях. Не можеше да мисли, а само да чувства, и това беше толкова естествено и същевременно толкова необичайно, толкова неочаквано. После всичко, което наподобяваше мисъл, изчезна напълно.

— Замръзнала си — прошепна Джон, като обхвана лицето й с длани. — Не знаеш ли, че трябва да се криеш от дъжда?

— Нищо не знам — промълви тя и сгуши глава на гърдите му. Беше изненадана, но признателна, когато той я вдигна, отнесе я в спалнята и свали сакото и ризата й. Джон загърна внимателно рамената й с кувертюрата. — И ти трепериш — додаде Трейси.

— Не от студ — отвърна той.

— Ела тук — подкани го тя и той съблече всичките си мокри дрехи, остана само по гащета и се качи в леглото до нея. Трейси го обви с ръце и за момент легнаха неподвижно под одеялото. Усещаше хълбока му до бедрото си. Дишането му беше повърхностно; после тя осъзна, че пасваше на нейното. Сякаш по някакъв знак, сякаш мигът беше предопределен, те се обърнаха един към друг. Трейси почувства желанието му и пак потрепери.

— Още ли ти е студено — попита Джон и в отговор тя го целуна.

 

 

Трейси се събуди, а сиянието на прекрасния секс продължаваше да я обгръща като аура. Изви глава върху възглавницата. Джон лежеше буден до нея и разглеждаше лицето й с любов и удивление.

— Толкова си красива — прошепна той.

— О, я стига. Аз…

Той покри устата й с ръка.

— Толкова си красива. Толкова красива — повтори той и макар Трейси да смяташе, че не са й останали повече сълзи, те отново напълниха очите й. С изумление, Джон прокара ръка от ребрата до кръста й, а после по извивката на ханша й. — Толкова си… красива — промълви той. — Гърдите ти са съвършени, толкова нежни, толкова уязвими. Подсещат ме за новородени кученца — слепи, но толкова живи и отзивчиви.

— Кученца! — Трейси се разсмя. — Това пък откъде ти хрумна?

— Не знам. Майка ми казва, че трябва да си взема куче. — И двамата се разсмяха; после той я целуна отново, продължително и страстно.

— Джон, наистина съм била глупава.

— Възхитителна си. — Каза го по начина, за който бе копняла през целия си живот.

Но Трейси трябваше да му каже. Трябваше да се извини, че е била толкова смешна. Толкова сляпа и глупава.

— Не, не. Не знаех какво искам. Моли ми каза… бъркани яйца… — О, как би могла да обясни? — Просто не виждах…

Джон я целуна. Още една съвършена целувка. После я погледна.

— Да не би в училище да си завършила класа по хубост? Или още взимаш уроци? — попита той. — Знаеше ли, че обичам ушните ти миди? Винаги съм ги обичал. — Захапа нежно едната и Трейси потръпна. — Възхитителни са. — Той се протегна с наслада в леглото. — Имам чувството, че сме единствените двама души в света. Като Адам и Ева на сал. — Замълча и се надигна на лакът. — Сега ще ми позволиш ли да ям яйца на очи?

— Точно в момента ли? — уточни Трейси. Смяташе се за доста хубава, но той беше страхотен.

— Е, не точно в тази минута — отвърна Джон. — Има нещо друго, което искам да изям най-напред.

— Пак ли? — възкликна тя и го прегърна. Беше толкова щастлива, че гърдите я боляха. Хрумна й странна мисъл. Искаше да умре в този миг, така че винаги да бъде толкова щастлива. — Можеш да ядеш всичко, какво искаш — увери го тя. — Само ми обещай, че никога няма да ме оставиш. — Вгледа се дълбоко в очите му.

Много сериозен, Джон отвърна на погледа й.

— Трябва да те оставя — каза той. — Трябва да пишкам.

Трейси се разсмя с облекчение.

— Добре, но само този път. И побързай.

Джон стана и мина покрай бюрото й. Тръгна към банята, но по пътя забеляза всичките снимки „Полароид“, които бе налепила Трейси. Бяха подредени в стил „преди и след“. Очите й се отвориха широко. Тя се надигна в леглото. О, боже мой! Започнах ли въобще да му казвам… да го попитам… През ума й препусна всичко, което имаше там, всяко глупаво, повърхностно наблюдение, всяко тъпо прилагателно, и най-лошото, басът й. Трейси затвори очи и отправи безплодна молитва Джон просто да се обърне и да продължи към банята, но той не го направи. Прочете няколко от бележките. После видя разпечатката на статията. Трейси отново произнесе безмълвна молитва да не я вземе, но Джон го направи. Лицето му помръкна.

Трейси не можеше да повярва, че можеше да премине от такава пълна радост в такова пълно нещастие за по-малко от минута. Искаше да извика, да каже на Джон да остави статията, да не й обръща внимание. О, знаеше, че толкова отдавна трябваше да му каже за нея.

Лицето на Джон беше побеляло и той върна черновата обратно на бюрото й. Отиде до мокрия куп дрехи до леглото и започна да нахлузва гащетата си, после джинсите си.

— Джон, недей — изтърси глупаво Трейси.

— Трябва да тръгвам — отвърна той с мъртъв глас. После я погледна за пръв път, откакто беше видял снимките. — Не обичам да оставам за през нощта — добави той. — Обичам да спя сам.

Тя разпозна думите, на които го беше научила. Скочи, загърна се с чаршафа и се изправи.

— Върху мен ли използваш номерата на лошо момче? — възкликна Трейси. Тогава й хрумна, че може би всичко това — да й върже тенекия, да я проследи, да я съблазни — може би беше просто сложна част от новата му индивидуалност. Господи, какво е това? Нима всичко това е било само игра, лъжица от собственото й лекарство? Отново започна да трепери. — Какво съм аз? Още една точка върху твоя флопи диск? — попита го тя.

Джон вече обличаше ризата си.

— А какво съм аз? Твоят шанс да станеш следващата Ана Куиндлън? — сряза я той. Навлече сакото си, грабна статията и я хвърли пред нея. — Направи това с мен, за да получиш голяма рубрика? — възкликна той.

— Не, разбира се. Направих го, защото ти ме помоли. — Как можеше да му хрумне подобно нещо? И дори част от него да бе вярна, нима онова, което току-що бяха споделили, не надхвърляше всичко станало досега? — Започнах статията, защото…

Джон й обърна гръб и излезе от спалнята. Трейси изтича след него, стиснала чаршафа около себе си.

— Джон! Чакай!

Той беше до вратата, но се обърна към нея.

— Не мога да повярвам. Аз съм нагледен пример. История? „Тъпак“. Така ли ме възприемаше? „Смотанякът на фирмата“. Много ласкателно.

— Джон, щом започнах да я пиша, разбрах, че никога няма да я публикувам.

— Но така си ме виждала някога — възрази Джон, като погледна една от снимките, която все още държеше в ръка. Поклати глава, смачка снимката и я хвърли на пода. — Знаеш ли, когато се любихме, малко се страхувах, че може би го правиш по погрешна причина. Но досега никога не бях помислял, че съм просто възможност за кариера. — Усмихна се, но с неприятна усмивка, каквато Трейси никога не бе виждала на лицето му. — Какво щеше да бъде това? Кулминацията на статията?

— Джон, аз…

Той поклати глава.

— Казваш, че ме обичаш, но ми се подиграваше и ме използва в тази глупава вестникарска статия. Двамата с Маркъс сигурно добре сте се посмели. Ами Бет — и тя ли беше вътре в играта? Ами Лора? Тя видя ли статията? Двамата с Фил четохте ли я заедно в леглото?

— Джон, когато започнах, смятах, че е добра идея. Вложих много от теб и много от обичта си към теб в нея. И е хубава. Но просто ще я скъсам. Винаги съм възнамерявала да поискам разрешението ти, а после, някак, всичко стана твърде деликатно и…

— Деликатно! Ха, голям смях — възкликна той. — Ще има специално предаване по „Найтлайн“ в деня, когато проявиш деликатност. Ти си тази, която ме научи да наранявам хората — напомни й той. — Ти си тази, която ме научи колко е забавно да съм господин „Ако те излъжа, мога да те изчукам и да те забравя“. Деликатно?

— Забрави за статията.

— Ще забравя теб. — Джон се обърна да си върви.

— Чакай! Преди пет минути ми обеща, че никога няма да ме оставиш. Приятел си ми от седем години. Казах ти, че статията беше грешка. Щях да я зарежа. Защо сега се държиш така с мен?

Джон се приближи до вратата.

— Хей, ти обичаш да се държат така с теб. Нали на това ме научи? На всички номера. Жените се стремят към болката, нали? Искат да се отнасят лошо с тях. Аз съм добър ученик, въпреки че ти не ми позволи да си водя бележки.

— Моля те, Джон. Обичам те.

— Какво означава за теб любовта? Предателство? Забрави за това. То е… нищо. — Той отвори вратата, после се обърна, за да я погледне. — Ще кажеш ли на Фил за станалото?

— За кое? Нищо не се е случило, нали?

Джон се обърна и затвори вратата зад себе си. Трейси успя да изчака само да изчезне от полезрението й, преди да избухне в ридания.