Оливия Голдсмит
Лошо момче (29)

29

Трейси седеше на обичайното им място в „Джава, Колибата“, и нетърпеливо очакваше Джон. Играеше си с мъничките краища на косата си. Наистина я мразеше и мразеше Стефан, който я беше подстригал; Фил, който се шегуваше с нея и Лора, която само й бе казала да не се притеснява, защото косата ще порасне отново. Поне можеше да разчита на подкрепата на Джон. Погледна часовника си. Дойде тук почти с двайсет минути закъснение, но него все още го нямаше. Не беше типично за него.

Моли се приближи и Трейси трепна предварително. Не я чакаше нищо приятно.

— По дяволите! Да не си постъпила в манастир? Изобщо не знаех, че си католичка. Освен това, ти дойде на време, а той закъснява. Това е краят на света.

— Не винаги закъснявам.

Моли се облегна на стола.

— Не и ако петдесет и една седмици годишно три години поред не означава винаги. — Сервитьорката извади бележника за поръчки. — Ще преминем ли през обичайния пантеон, докато избереш обичайните си бъркани яйца? — попита тя. — Или просто смяташ да седиш тук и да подръпваш краищата на косата си, като че ли това ще им помогне да пораснат?

Трейси отпусна ръце в скута си.

— Моли, под този отвратителен английски екстериор, ти наистина не ме харесваш, нали? — подхвърли тя.

— Не, всъщност не те харесвам — жизнерадостно се съгласи сервитьорката.

Трейси се изненада. В действителност не бе очаквала да чуе, че Моли я мразеше. За момент не знаеше какво да каже.

— Но защо? Никога не съм те засягала.

— Предполагам, че просто не обичам глупаците — отвърна Моли. — Аз съм дъщеря и бивша съпруга на такива. Наречи ме свръхчувствителна, но изпитвам отвращение към тях. — Тя сви рамене.

— Не съм глупачка — възпротиви се Трейси.

— Да, а аз не съм сервитьорка. — Моли посочи пластмасовата табелка, закачена на гърдите й. — Прочети какво пише тук. — После посочи Трейси. — Твоята гласи: „Трейси Хигинс — журналистка на непълен работен ден, глупачка на пълен работен ден“!

— Какво направих? — попита Трейси и по някаква причина се сети за съня си, където боядисваше кокер шпаньола си в синьо.

— Какво не си направила? — ядосано процеди Моли. — Ходиш с кретени. Скачаш от един безполезен скапаняк на следващия и не ти стига умът да престанеш. — Тя се настани на мястото срещу Трейси. — И тъй като попита, извинявай, ако това не е достатъчно, превръщаш единственото добро момче в целия Северозапад в кретен.

— Джон! Той не е кретен. Само е… малко по-шик — заяви Трейси. — И има по-добро самочувствие — добави тя.

— За сметка на другите? — подхвърли Моли. — Знам какво става. Води ги тук на кафе, преди да отидат у тях. По същия начин моят Моги ми носи мишките, преди да ги довърши. Три различни жени миналата седмица! И ми се похвали, че има две срещи в събота. — Тя се наведе по-близо до Трейси. — Ти взе едно сърдечно, чувствително момче, момче, което умее да изслушва жената, момче, което знае как да доставя удоволствие — което наистина иска да достави удоволствие, — и му даде всичките тънкости на занаята, които ни прилагат студените копелета. Сега той е пълноправен член на Гилдията на мъжете. Знаеш ли какво си направила?

Трейси престана да протестира, остана на мястото си и се замисли.

— Нещо много, много лошо? — колебливо промълви накрая. Моли се взря в нея и всичко, което бе казала сервитьорката, се свърза в ума на Трейси със съня й, с ревността на Фил и с предупреждението на Лора. Нуждаеше се от малко помощ и малко късмет, но смяташе, че би могла да компенсира вредата, която беше нанесла. — Моли, права си — призна тя. Сервитьорката кимна. Трейси преглътна гордостта си. — Ще ми помогнеш ли да му попреча да се превърне в кретен?

— Как? — поинтересува се Моли.

— Намери ми два билета да Рейдиохед. Ти имаш връзките. — Въпреки че Моли беше престанала да пътува с рок групите, те все още й се обаждаха и я посещаваха, когато свиреха в Сиатъл. Тя познаваше — а вероятно и спеше, — с всички вокалисти на турне, да не споменаваме повечето китаристи в бранша.

Моли направи физиономия, която показваше съмнението й в мотивите на Трейси.

— Каква полза ще имам от тази работа?

— Получаваш обратно най-доброто момче в Северозапада.

— Ще си помисля — заяви тя, но Трейси позна по изражението й, че е склонила.

— Благодаря ти, Моли.

— Извинявай, не съм сигурна, че мога да го направя. И не го връщай напълно в предишното му състояние. Хареса ми какво беше направила, когато подобри външния му вид — да си кажем истината, наистина се нуждаеше от посещение на модната полиция. — Това беше първият път, за който се сещаше Трейси, когато Моли одобряваше някаква нейна постъпка. — Но не разбираш ли, че да промениш начина, по който действа е нещо съвършено различно от това да промениш начина, по който изглежда!

— Сигурно е така.

— Ти предаде жените по целия свят — изсъска Моли. — По-рано той беше надарен, а сега си въобразява, че е дар божи. Има голяма разлика. — Посочи с брадичка през рамото си. — Погледни.

Трейси се обърна. Джон влизаше в заведението. Имаше нов облик, нова индивидуалност.

— Наистина сгреших — съгласи се Трейси.

Тогава Моли кимна с глава и изчезна в кухнята.

— Ето ме! Твоят звезден ученик — заяви Джон, като се вмъкна в сепарето и зае мястото на Моли. Трейси го огледа от главата до петите. Видя, че той не само изглеждаше добре, но и се чувстваше добре. Запита се как ли се чувстваше Бет в момента. — Хей, какво се е случило с косата ти? — попита Джон.

— Какво да се е случило? — подхвърли Трейси, като насила се въздържа да не я покрие с ръце. Не можеше да повярва, че Джон я критикуваше.

— Не знам — отвърна той и сви рамене. — Кой те е подстригвал? Може би не бива да опитваш нови фризьори. Аз просто ходя при Стефан.

— Е, браво — процеди Трейси. — Именно Стефан ме подстрига така.

— О, добре. Хубаво е. — Той почти притвори очи в някакво примижаване. — Да — добави Джон. — Отива ти.

— А как ти отива новият ти живот? — студено попита Трейси. — Време ли е за още няколко урока? — Готвеше се да му каже, че се нуждаеше от уроци по вежливост и съобразителност, и да помни старите си приятели. Но преди да успее да започне, той се съгласи с нея.

— Напълно. Но предполагам, че сега влизам в класа за напреднали.

Не можеше да го понася, а очевидно и той не можеше да се понася.

— О, наистина ли? — възкликна Трейси, като се постара да не показва яда си. — И от какво ще се състои той? От оргии? От шведска и руска тройка?

Джон се разсмя, сякаш всичко това беше някаква голяма шега. За момент се запита дали Моли не бе права за всичко. Не мислеше така, но изглежда, че тя имаше право за Джон.

Тогава лицето му стана сериозно. Може би имаше възможност и Джон да искаше да се промени обратно.

— Ами, да ти кажа истината, наистина имам нужда от помощ. — Погледна я със старото си изражение, с някакъв „моля те, кажи ми как“ поглед. — Ъ, Трейси, наистина не знам как да ти задам този въпрос, но… как да се отърва от тях?

— Да се отървеш от кого?

— Ами, да кажем… — той замълча, сякаш се опитваше да даде пример, — от Бет. Тя звъни поне по четири пъти на ден. Накрая се видяхме, просто за да се отърва от нея. Каквото и да казваш, тя не се отказва. Искам да кажа, знам, че е твоя приятелка и не искам да проявявам неуважение, но мисля, че трябва да поработи върху самоуважението си. Междувременно, не знам какво да правя.

Трейси пое дълбоко дъх. Това беше Джон, когото познаваше. Може би не бе безчувствено гадно копеле. Може би беше само неопитен, малко глупав. И, очевидно, много, много добър в леглото. Тя се изчерви.

— О, не се сърди — обади се той, приел почервенялото й лице за признак на гняв. — Тя е хубава и всичко останало, но е…

Трейси си каза, че никога не бе очаквала Джон и Бет да завържат постоянна връзка. Беше очаквала Бет да бъде жестока или отегчена от Джон. Беше се заблудила и това беше грешка в преценката от нейна страна, а не негов морален грях. И според нея нямаше нищо лошо Бет да лудее по незаинтересувания Джони, отколкото по незаинтересувания Маркъс. Всъщност, може би беше по-добре, защото Джон не можеше да я уволни. Трейси пое дълбоко дъх.

— Виж, ако се налага да разкараш някого, винаги използвай репликата ВНЕВТАВМ.

— Какво е това?

Трейси разтълкува инициалите над мокрия плот помежду им.

— ВНЕВТАВМ. „Вината не е в теб, а в мен.“ Нали знаеш…

— Чувал съм го от жените! — възкликна Джон.

— Да — съгласи се приятелката му. — И ние постоянно я използваме. Но е някак по-секси от устата на мъж. Нали разбираш: „Не мога да улегна. Аз съм скитник по душа“. — Трейси замълча. — Когато бях тийнейджърка, полудявах всеки път, когато чуех онази песен „Скитникът“.

— Мъжът, който обикаляше от град в град? — попита Джон.

— Да. Нали знаеш, типът мъж, който никога не би могъл да се установи. Когато си този тип…

— Приличаш на Джеймс Дийн? — предложи Джон.

— Да. Типът мъж, който казва: „Ти си момичето, което бих могъл да обичам, но…“.

— Схванах, схванах — възкликна Джон, развълнуван и отново ентусиазиран. После се наведе напред, толкова близо, че Трейси можеше да преброи миниатюрните жички брада по бузите и брадичката му. — Хей, чуй това: прекарах Саманта.

Трейси подскочи, сякаш я бяха ударили.

— Защо не млъкнеш? — извика тя и стана. Без да помисли, тя замахна с ръка, за да го удари. Джон размаха двете си ръце във въздуха, за да се предпази от нея.

— Ох! Какво има? — учуди се той. — Мислех, че ще си доволна от напредъка ми.

— Напредък? Повече не ми се обаждай. Срещаш се с Каръл и Рут, не се обаждаш на Бет за друго, освен, за да скъсаш с нея! После, от скука или от слабост, се виждаш с нея — и спиш с нея, за да продължиш да я мотаеш? — Трейси спря, за да си поеме дъх. — Съобщаваш ми, че си „прекарал“ Сам. Прекарал? Ти наистина харесваше Сам. По този начин ли ми казваш, че си правил секс с нея?

— Хей, не се сърди. Беше безопасен секс — възрази Джон.

Това беше прекалено. Трейси скочи от сепарето, грабна сакото си и пое към вратата. Джон я настигна и я улови за ръката.

— Не ме ли обучи точно за това? — попита той. — Смятах, че ще си впечатлена от всичко, което съм направил. Кълна се, и на Бет, и на Сам, и на Рут им хареса.

— Рут? Спал си и с Рут?

— Е, двамата с Рут почти не мигнахме. — Джон се ухили. Трейси не можа да се ядоса отново — не можеше да го преглътне. Винаги ли е бил вълк в овча кожа? Той се взираше в замаяното й лице. — Хей, забавлявахме се — увери я той. — Това означава, че си ме обучила добре, Йода. Не беше ли това смисълът? Осъзнаваш ли, че забърсах дори Инид от моята кооперация. Инид, личната треньорка.

— Инид? — повтори Трейси с повишен глас. Повечето хора в ресторанта вдигнаха поглед. — Инид? Тя… тя… — Знаеше, че заекваше, но понякога човек оставаше без думи. — Тя е десет години по-стара от теб и е алкохоличка. И уличница!

— Няма да се женя за нея, Трейс — отвърна Джон с нисък глас. — Беше нещо случайно.

Моли се приближи към тях.

— Не приготвяме храна за вкъщи — намеси се тя и ги отведе обратно на масата. Като постави двете си ръце върху рамената им, Моли ги настани да седнат, извади бележник и се приготви да запише поръчките им. — Трябва да поговорите. Междувременно, обичайното ли?

— Не — небрежно подхвърли Джон. — Нов човек. Ново меню. Вафли.

— Искаш ли шунка към тях? — уточни Моли.

Трейси не можеше да повярва. Като че ли щеше да яде с него, като че ли всичко беше наред.

— Не — заяви тя. — Той не яде прасета — само ги чука. — Моли се подсмихна. Това вбеси Трейси още повече. — Отвратителен си — обърна се тя към Джон. — Не искам да ям с теб, не искам да седя с теб, дори не искам да разговарям с теб. — После погледна Моли. — Забрави за брънча — каза на сервитьорката. — Той е твърде зает за брънч с мен. — Стана и излезе.