Трейси Синклеър
Коледна целувка (4)

Четвърта глава

Мат беше в кухнята със Сара, когато Кристи слезе на закуска. Той се бе изтегнал в един дървен стол и се смееше. Беше толкова красив, че дъхът на Кристи спря. Ризата му беше отворена на врата, а изпод навитите ръкави се показваха силните му ръце.

— Ето те и тебе, поспаланке! — обърна се Сара към племенницата си. — Дълго ли те държа Мат снощи?

— Не, върнахме се преди полунощ.

— Добре ли прекарахте?

— Защо не попиташ Мат? — Кристи отиде до бюфета и започна да нарежда масата.

— Толкова се бях увлякла да разказвам за събранието на нашата организация „Жените за благотворителност“, че не ми остана време за това — погледна го лелята. — Трябва да станеш репортер в телевизията, Мат. Имаш дарба да караш хората да се изказват.

— В приказките го бива — вметна Кристи хапливо.

Нервите й бяха опънати до скъсване. Студенината на Мат след снощната история бе обидна. Най-малкото, можеше да й каже „Добро утро“.

— Какво те е прихванало тази сутрин? Изглеждаш доста нервна. — Сара я гледаше учудено.

— Аз съм виновен, лельо Сара, съжалявам! — Тъмните очи на Мат бяха непроницаеми. — Снощи пихме твърде много шампанско, нали, Кристи?

Сара гледаше ту единия, ту другия. Не й трябваше много, за да разбере взаимните им чувства, ала нещо бе тръгнало накриво. И двамата страдаха много.

Мат замина след закуска. Под предлог за неотложни дела той учтиво отказа поканата на Сара да остане.

— Добре, връщай се скоро — каза Сара, без да обръща внимание на мълчанието на Кристи.

— Мисля, че следващите няколко седмици ще бъда твърде зает — отговори уклончиво той.

— Е, не ни забравяй.

— Разбира се. Благодаря за чудесната вечер, Кристи!

— За мене също беше удоволствие. — Погледна го безизразно.

Бяха като непознати, които си разменяха учтиви любезности. Сара съчувстваше и на двамата.

След като Мат замина, тя си придаде весел вид.

— Е, това беше приятна изненада, Мат да се отбие просто така. Нали ти казах, че ще го видим отново.

— Той няма да се върне.

— Не искаш ли да ми разкажеш всичко? — запита тихо леля й, като остави изкуствената поза.

— Няма нищо за разказване.

— Ти си влюбена в него, нали?

— Не! Признавам, че е привлекателен. Много е красив. Но не мисля, че си подхождаме. Не искам да го виждам повече!

 

 

Мат се радваше от сърце — Кристи бе затворена страница в неговия живот. Тази неделя той покани на вечеря Диана Кук. Тя беше брюнетка. В понеделник вечерта, след един дълъг работен ден, отиде на опера с една невероятна червенокоса красавица. Но и двете жени посрещнаха с учудване неговото „Лека нощ“ на прага на вратата.

В новогодишната нощ той взе Мими Уорън. Тя изглеждаше умопомрачително. Блестящата руса коса беше разположена върху главата й в сложна прическа. В тон бе роклята уникат от черна дантела, през която се виждаше отличната й фигура.

— Харесвам ли ти? — завъртя се тя.

— Страхотна си!

Мат огледа красивата жена, която бе делила неведнъж леглото му, обаче не изпита нищо — в мислите му беше едно слабо, русо момиче в джинси и карирана блуза.

— Благодаря ти, мили! Ти също изглеждаш внушително. — Мими се любуваше на черно-бялото съвършенство на широкоплещестата мъжка фигура. Тя обви врата му. — Ние сме идеална двойка.

— Точно така! — Мат се протегна и взе късото й кожено палто. — Хайде, не бива да закъсняваме за коктейла на Помройз.

Едва в Кънтри клуба, след като бяха посетили два коктейла, Мат капитулира и когато Мими стана да танцува, отиде да телефонира на Кристи. Дълго звъня, но никой не вдигна. Той знаеше, че разочарованието му е безпричинно — беше Нова година. Разбира се, тя няма да стои вкъщи. Но в края на краищата му стигаше и Сара. Най-малкото, щеше да му каже къде е Кристи и кога ще се върне. Звъня на интервали през цялата нощ. Никой не отговори. С напредването на новогодишното празненство май все по-трудно прикриваше скуката си.

 

 

Кристи прекара новогодишната нощ не по-добре от Мат. Роклята й далеч не струваше колкото на Мими, но й стоеше съвършено. Беше от шифон с цвят на праскова и подчертаваше гладката й кожа.

Косата й бе сресана просто и падаше на раменете й като коприна.

— Изглеждаш чудесно — одобрително каза Сара.

— Благодаря — отговори Кристи без ентусиазъм.

— Имаш ли ключ? Не забравяй, че ще играем бридж у Рода Търнър — каза Сара. — Рода и аз ще ги размажем!

Звънецът съобщи за пристигането на кавалера на Кристи. Крейг Селби бе рус, с вечно момчешко лице. Беше му малко неудобно в официалното сако, но двамата с Кристи бяха приятна двойка.

— Да караш внимателно! — предупреди го Сара.

— С тази малка кукла няма да поемам никакви рискове — увери я Крейг. Той постави ръката си на раменете на Кристи и я привлече към слабото си тяло.

Тя отново помисли за силното мъжко тяло на Мат. Опита се да отпъди мисълта. Орлите може и да летят високо, но в същото време унищожават слабите същества. Тя не искаше да става жертва!

Всички приятели на Кристи бяха дошли на танците. Те бяха празнични и оживени. С напредване на времето шумът и веселието се засилиха още повече.

Отначало Кристи се забавляваше. Атмосферата на празника заразяваше. Но по-късно удоволствието й намаля, особено когато на танците Крейг започна да скъсява разстоянието между двамата. Кристи честно се опита да отговори на тази проява на чувствата му. Тя харесваше Крейг. Излизаха вече доста дълго и имаха много общи интереси. Е, между тях не избухваха особени чувства и страсти, ала тя не се сещаше за това, докато не срещна Мат. Той пръв й показа колко възбуждащо е мъжкото привличане. Къде ли бе той тази вечер? Без съмнение, в любовно приключение с някаква жена. Дали й казва колко е красива и неотразима?

— Честита Нова година, кукличке! — Гласът на Крейг я върна към реалността. — Надявам се, че тази година ще се случат хубави неща!

 

 

Мат едва убеди Мими да си тръгнат към два часа. Отношенията им се развалиха съвсем, когато на прага й пожела лека нощ. Мислите му бяха при Кристи. Беше й звънял още два пъти от клуба и сега го хванаха нервите. Разбира се, Нова година е. Но трябва ли цяла нощ тя да бъде навън? Едва дочака да се добере отново до телефона. Когато не получи отговор и в три часа, Мат почти се паникьоса. Не се ли бе случило нещо? Дано не беше направила нещо необмислено! Накрая призна на себе си — въпреки неговите опити за обяснение, Кристи все пак се чувстваше отхвърлена. Напълно бе възможно да прекарва нощта с някого, само за да докаже на себе си, че е желана!

Когато към четири часа Кристи най-после отговори, радостта на Мат се превърна в гняв.

— Къде, по дяволите, беше? — избухна той.

— Мат? — за момент Кристи помисли, че желанието да чуе гласа му е предизвикало халюцинации.

— Зададох ти въпрос. Къде беше?

— Отидох на танци в Скуо Вали… — Кристи така се смути, че отговори като провинено дете.

— Не знаеш ли, че е опасно по тези планински пътища? Има толкова пияници!

— Наистина видяхме транспортно произшествие — призна тя. — Затова се забавихме.

— Какво е мислила Сара, като те е пускала в Скуо в такава нощ? — продължи да се ядосва той.

След първата реакция Кристи се окопити и отговори предизвикателно:

— Леля Сара не ми казва какво да правя и със сигурност това не те засяга. Защо ми звъниш в този час?

Ядът на Мат се изпари моментално.

— През цялата вечер мислех за тебе.

— Веднага ти повярвах!

— А ти мисли ли за мен? — запита той деликатно.

— Нито веднъж — излъга тя.

— Кажи ми истината, любима!

— Не ме наричай така! Не съм твоя любима или каквато и да е. Между нас вече няма нищо. Никога не е имало!

— Знаеш, че не е вярно.

Кристи бе решена да не му позволи да предизвика спомени. Тя запита направо:

— Какво искаш, Мат?

— Доста дълго не знаех — призна той бавно.

— Кажи ми нещо, което не знам!

— Не мога да ти се сърдя, че си ядосана, скъпа. Имаше трудни минути с мен. Но опитай се да разбереш — не съм срещал такава като тебе!

— Предполагам, че девствениците отдавна са пренесени в жертва — каза саркастично тя. — Ние сме умиращо племе.

— Не това исках да кажа!

— Признай си! Изкарах ти ангелите! — продължаваше да обвинява тя.

— Но не за това, което мислиш. Даже аз не го разбрах онази нощ.

— Хайде, сподели откритието си с мен.

— Обичам те, Кристи!

За момент по линията се възцари тишина. Кристи не можеше да повярва — бе казал това, което мечтаеше да чуе. Изпълни я невероятна радост, ала след това заговори чувството й за предпазливост.

— Какво те кара да мислиш така? — запита тя.

— Как се обяснява любов? — отговори той с въпрос. — Не мога да спя. Настроението ми е никакво. Не мога да се концентрирам. На думи звучи като признаци на грип.

— А може би имаш грип? — усъмни се тя.

— Любима Кристи — от сърце се засмя Мат, — ако си тук, ще ти покажа колко съм здрав.

— Колко си изпил?

— Единственото, от което съм пиян, е любов! — засмя се той. — Идвам да те видя! Чакай ме!

— Почти утро е. По-добре първо поспи — каза тя загрижено.

— Мисля, че си права — съгласи се той с нежелание. — Добре, ще бъда при тебе следобед.

Кристи успя да поспи само няколко часа. Когато Сара се върна късно сутринта, я намери в кухнята с чаша кафе.

— Очаквах да си в леглото най-малко до обяд — възкликна Сара. — Как беше купонът?

— Приятно беше — отговори Кристи. Сара не пропусна зачервените бузи на Кристи и искриците в сините й очи. — Същата стара тълпа.

— Смятах да вляза на пръсти, но щом не спиш, ще направя закуска.

— За мен не — отказа Кристи. — Трябва да се облека.

— Ще излизаш ли? — учуди се Сара.

— Не, Мат идва.

— Откъде знаеш?

— Снощи ми се обади по телефона.

— Разбирам — Сара дълго я наблюдава, преди да определи своето отношение. С равен глас тя каза: — Радвам се, че ще имаш компания. Дойдох само да се преоблека. Обещах на Рода да се върна, за да почистим.

Кристи не й повярва. Явно леля й бе разбрала, че трябва да остави насаме двамата влюбени.

— Благодаря ти, лельо Сара!

— Ще се върна най-рано към пет часа! — предупреди лелята.

Кристи се преоблича най-малко три пъти. Първият й импулс бе да облече нещо меко и примамващо, обаче гордостта й се възпротиви. Мат бе длъжен да я приеме и в обичайните й домашни дрехи — джинси и блуза. Но Кристи не искаше да се облича така. Накрая избра бял панталон и бял пуловер с голяма избродирана роза. Цветът съответстваше на розовия цвят на бузите й. Единствено трескавият блясък на очите издаваше бурята в душата й. Макар нервите й да бяха опънати до скъсване, при звука на колата Кристи направи усилие да изглежда спокойна.

Мат все още използваше закритата товарна кола на компанията, тъй като неговата бе в сервиза. Той спря пред входната врата с чувството, че се връща у дома.

Този път Кристи не се хвърли в снега да го посрещне. Тя почака да позвъни. Беше подивяла от нетърпение, но сега, когато той беше тук, я обхвана неувереност. Държеше ли Мат все още на казаното през миналата нощ? Или беше пил много, както тя подозираше. Все едно, той бе тук.

— Здравей, Кристи! — приглушеният му глас достигна до нея като морска вълна.

Тя го гледаше, неспособна да каже нещо, макар да разбираше, че е смешно да се държи така.

— Трябва да носиш по-топло палто.

Мат бе облечен с яке и черни панталони. Той отхвърли глава и се засмя.

— Говориш като леля си.

— През тези години много от нея се е предало на мен.

Когато Мат влезе и затвори вратата, тя отстъпи.

— Отново валя тази сутрин. Чисти ли са пътищата?

— Горе-долу. — Той я последва до огнището. Блестящите му очи потвърждаваха впечатлението.

— Искаш ли нещо за ядене? — попита тя.

— Не, благодаря. Хапнах малко, преди да тръгна.

— Тогава кафе. Леля Сара е направила ореховки.

Мат поклати глава, оглеждайки се.

— Къде е леля Сара? Искам да й честитя Новата година.

— Тя прекара миналата нощ при приятелката си Рода. Имаха партия женски бридж.

— Ето защо никой не е отговарял! — възкликна Мат. — Бях решил да звъня в полицията.

— Нова година е! — напомни Кристи. — Не мисля, че си стоял у дома.

— Не, прекарах отвратително, като се притеснявах за теб.

— Не разбирам защо?

— Защото съм идиот.

— Ти не знаеше, че съм в Скуо Вали. Тогава как си могъл да предполагаш, че съм катастрофирала?

— Сега това няма значение! — Той се чувстваше неудобно.

— За какво се тревожиш?

— Сега — за нищо. Но когато никой не вдига телефона цяла нощ, на човек му минават всякакви мисли през главата.

— Мислеше, че няма да се прибера? — погледна го тя изумена. — Че съм останала да нощувам у някого?

— Бих го удушил! — притегли я той към себе си. Пръстите му потънаха в косите й.

— О, Мат! Наистина си идиот!

— Зная — изстена той и я притисна силно до себе си. — Не мога да те обвинявам, след като се отнесох така с тебе.

— Не беше приятно. Защо винаги, когато си тръгваш, се сбогуваш?

Той я взе на ръце и я отнесе до дивана, положи главата й на гърдите си и я загледа.

— Никога не съм се влюбвал и не знаех симптомите на болестта.

— Рядко е фатална — подразни го тя.

— Говориш като познавач. Колко пъти си била влюбена? — Гласът му беше подигравателен, но се чувстваше вътрешното напрежение.

— Никога — прокара пръст по скулите на гладкото му лице.

— Означава ли това…

— Влюбена съм от момента, когато на Бъдни вечер отворих вратата и те видях на прага да трепериш — каза просто тя. — Може би не знаех това в онзи момент, но разбрах много по-рано от тебе.

— Моят мил ангел! — Целувката му беше и страст, и нежност. — Не помислих за това. Смятах, че…

— Че желаеше само красивото ми тяло — довърши тя.

— Мина ми през ума — засмя се той невесело.

— Не си сгрешил.

— Това ли е всичко, Кристи? — погледна я въпросително той.

— Не чуваш ли какво ти казвам? — Тя го прегърна, като не откъсваше поглед от него.

— Ти си расла, заобиколена с внимание и доверие. Толкова лесно можеш да сбъркаш любовта с желанието!

— О, не, не, Мат Дестри! Този път няма да ти позволя да разиграеш още един акт с изчезване!

— Никога повече, мила! — с жар каза той. — Не бих могъл да те напусна, даже ако желаех! — Дългите му пръсти решеха косите й.

— Обещаваш ли? — попита Кристи престорено игриво, но не можа да скрие страха си.

— Това ще отговори ли на твоя въпрос? — Устните му много нежно допряха нейните. Целувката му изразяваше цялата любов и копнеж, които той така напразно се стремеше да прогони. Това беше клетва в любов.

Пръстите на Кристи галеха лицето му. Тя имаше нужда да се допира до него, отново да се убеждава, че не сънува. Нейните леки ласки докосваха затворените клепачи, правия нос. Тя погали силния му врат, а после плъзна ръка в отвора на ризата му. Когато подразни с нокти гърдите му, Мат издаде дълбок гърлен звук. Мускулите на ръцете му се стегнаха, а устните му станаха по-настойчиви. Кристи усети познатата тръпка и също разтвори устни за по-страстна целувка. Тя отново чувстваше същата растяща възбуда, която Мат предизвикваше.

И той беше зареден със същите чувства. Ръцете му галеха врата й, плъзгаха се надолу към талията, докосваха нежната кожа над затворения пуловер. После едната му ръка се провря под пуловера и си проправи път до гърдите й.

— Мечтаех за хубавото ти тяло — промърмори той върху разтворените й устни. — Ти си съвършена.

Когато пръстите му се плъзнаха под сутиена и обхванаха твърдото връхче, тя издаде тих стон.

— Харесва ли ти това, мила? — прошепна той. — Искам да ти бъде много хубаво.

— Винаги ми е хубаво с теб — промълви тя в отговор.

— Сладка, красива Кристи! — Той покри лицето й с неистови целувки. — Искам да те накарам да полетиш от радост! Искам да ми принадлежиш изцяло!

Мат стана и я притисна до гърдите си. Погледите им се срещнаха. Тя обхвана здраво раменете му и зарови глава в гърдите му. Мат я понесе към спалнята с думи на любов, които още повече разпалваха огъня в нея. Той я изправи до леглото, после й свали пуловера и сутиена. Кристи потрепери под изгарящия му поглед. Той погали гърдите й и тя се олюля към него. Мат я взе на ръце и я притисна към себе си. Благоговейната сила на желанието му стопи цялата й сдържаност. Тя притегли главата му и раздели устните му за страстна целувка. Искаше час по-скоро да я освободи от сладката болка в тялото й.

— Не ме карай да бързам, ангел мой! — изстена той. — Искам с теб да е фантастично!

— Ще бъде — прошепна тя, като изваждаше ризата от панталона му.

Чувството на голата кожа върху възбудените й гърди подкоси коленете й. Тя се притисна към него и разкопча панталоните му. Когато паднаха на пода, Мат я положи на леглото, наведе се над нея и пъхна пръсти под дантелата на гащичките й. Като почувства, че сваля и последната част от облеклото й, обхваната от внезапно стеснение, тя изви един крак върху другия. После се отпусна. Беше съвършено гола под парещия му поглед. Мат нежно разтвори краката й. Очите му излъчваха толкова любов, че дъхът на Кристи секна.

— Вярвай ми, мила! Ще бъда много внимателен.

Докосването му до най-интимната част от тялото й премахна и последната бариера на срамежливост.

— Моля те, Мат! — умоляваше го тя. — Искам те!

Думите й сякаш го заредиха. Той я остави за миг и хвърли дрехите си. След това се обърна към нея и я притисна със сила към твърдото си тяло. Чувството беше като от електрически ток. Кристи не си беше представяла нищо подобно. Тя се изпъна до него в очакване на удовлетворение, което само той можеше да й даде.

— Не знаеш какво правиш с мен! — Дрезгавият му глас прозвуча отчаяно, той обърна тялото й по гръб и се наведе върху нея.

Кристи бе пронизана от пулсираща болка. Мат усети как тя се сковава и ръцете му се стегнаха. Постепенно вдървеното й тяло се отпусна. Това беше човекът, когото обичаше. Кристи се движеше неспокойно и се търкаше в Мат, опитвайки се да потуши огъня, който бушуваше в нея. Когато неговите движения затихваха, тя се извиваше към него и с тяло го караше да не спира. Мат отговаряше на желанието й със сила, която носеше сладко удовлетворение. Той я издигаше все по-високо и по-високо. Кристи бе изпълнена с екстаз, тя бе пред прага на един нов, неподозиран свят. Изведнъж я заля гореща вълна, която сякаш я издигна в пространството. Толкова силно чувство я разкъсваше, че се притисна за помощ към Мат. Той я прегърна и нежно я приземи. Страстта, която я беше изгаряла, постепенно се разсейваше, и тя бавно идваше на себе си в прегръдките на Мат.

Дълго време останаха прегърнати. Най-накрая Мат се размърда и нежно целуна затворените й очи.

— Беше ли това, което очакваше, мила? — тихо каза той.

— Беше много повече — протегна се за целувка, изпълнена с удовлетворение. — Не знаех, че ще е толкова хубаво!

— Ще бъде даже по-добре — ръката му бавно се движеше по тялото й. — Ще се любим всяка нощ.

— Да не би да възнамеряваш да сновеш между Сан Франциско и тук? — подразни го тя.

Той ухапа леко ухото й.

— Не, мисля да те преместя от Пайн Гроув.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам те в леглото ми всяка нощ! — Желанието му се събуждаше отново. — Искам да те прегръщам в тъмнината и да виждам красивото ти лице всяка сутрин, когато се събудя.

— Искаш да се преместя при теб?

— Това наистина е за предпочитане пред ежедневно пътуване — засмя се Мат.

Идеята беше толкова внезапна, че я накара да онемее. Нейното старомодно възпитание й подсказваше, че момичетата не живеят с мъже, даже когато се предвижда сватба. Но времената се менят. Галещата голото й тяло ръка потвърждаваше това. И все пак, би ли могла открито да живее с него?

— Зная, че идеята те плаши, мила, но ще бъдем заедно. Ще се погрижа да бъдеш щастлива.

Когато устните му докоснаха нейните, Кристи знаеше своя отговор. Един официален документ нямаше да направи любовта им по-свята. Тя вече принадлежеше на този мъж изцяло. Колкото повече свикваше с тази мисъл, толкова повече се изпълваше с растяща възбуда.

— Аз също искам да те направя щастлив! — Тя разроши с любов косата му. — Аз ще получа някаква хубава работа и ще ти помагам с наема.

Мат изведнъж промени израза на лицето си.

— Няма нужда да правиш това, мила.

— Искам да ти помогна. Мат. Зная, че едва сега започваш. А освен това, нима в днешните съвременни отношения двамата не делят всичко? — запита тя сериозно.

Той я изгледа недоверчиво.

— Смяташ, че аз искам… — той рязко спря, после продължи бавно: — Мисля, че грешиш относно това какви отношения имам предвид.

— Не, аз разбирам — ясните й очи бяха насочени към него с доверие. — Винаги си бил честен към мене. Няма нужда да таим собствените намерения един към друг.

Мат беше ужасен. Той беше така сигурен, че Кристи знаеше — той искаше тя да се омъжи за него. Трябваше да направи предложение, преди да й позволи да се отдаде. Мат чувстваше признателност, че тя се бе съгласила да живее с него. Знаеше колко много й струва това. Но сега тя ще мисли, че с това я изпитва — дали обича него, или парите му. Всичко, което бе направил досега, сочеше натам. Дали ще разбере, че случилото се е ред несъзнателни недоразумения и ще му прости?

— Трябва да поговорим, любима.

Но когато Кристи се сгуши и отправи поглед към него, тялото му се отдаде на растящата възбуда.

— Всъщност този разговор може да почака! — промърмори едва разбрано той…