Трейси Синклеър
Коледна целувка (3)

Трета глава

Мат се опита да контролира настроението си този петък, но всичко го дразнеше. Служещите пристъпваха безшумно и се споглеждаха в недоумение.

Вечерта не мина по-добре. За да изтрие от съзнанието си Кристи, Мат се обади на Мими Уорън.

— Мили, колко е чудесно! — възкликна тя. — Не те очаквах толкова скоро. Наистина ли ти липсвах?

— Без теб не беше същото — отговори той уклончиво.

— Ти си сладур! Нямам търпение да те видя! Нали идваш тази вечер у Дебенхам? Щях да ходя с Томи Армистед, но ще измисля някакво оправдание.

— Не искаш ли да отидем да вечеряме някъде сами?

— О, любими, много бих искала, но не мога. Пат Стилмън вече описа вечерната ми рокля в утрешния вестник.

— Не ми дойде на ум. Не можем да излагаме редактора на светската хроника.

— Не се сърди, мили — гласът на Мими се понижи до мъркане. — Купонът няма да бъде цяла нощ.

Мат отказа да й бъде кавалер. Като разбра, че е безсмислено да го убеждава, Мими сподави досадата си и каза със съжаление:

— Ти знаеш, че ако можех, бих се отказала от този ангажимент. Но няма начин. Ще наваксам с теб през новогодишната нощ!

Мат затвори телефона с облекчение. Какво ли правеше Кристи?

 

 

Кристи не бе в по-добро настроение.

— Цял ден се мотаеш! — възкликна Сара с раздразнение. — Защо не отидеш на кино с Крейг Селби, щом те кани?

— Не искам — отговори Кристи с отчаян глас. — Боли ме глава.

— Тогава вземи аспирин и си легни.

— Едва седем и половина е.

— Тогава прочети нещо или включи телевизора — каза Сара и отново подхвана кръстословицата.

Кристи взе някакво списание и седна срещу леля си. Започна да прелиства страниците.

— Толкова потискащо е след Коледа — въздъхна тя.

— Винаги по това време очакваме Нова година.

— И аз мисля така.

— Искам да карате внимателно от Скуо Вали. През новогодишната нощ има всякакви луди глави по пътищата.

На Сара не й харесваше намерението на Кристи да отиде на танци с приятели в близкия хотел, но си беше наложила да не се бърка.

— Крейг кара добре… — Кристи гледаше замислено пращящия огън. — Той прави добре всичко.

— С тебе трудно се говори.

Кристи хвърли списанието и се изправи.

— Понякога мисля, че искаш да се освободиш от мен.

— Знаеш много добре какво искам — каза спокойно Сара. — Само това, което е най-добро за тебе. Моят живот е в Пайн Гроув, но няма защо ти да прахосваш времето си тук. Навън пред теб е целия свят, дете!

— Говориш като Мат!

— Той е твърде проницателен човек.

— Ти пък какво знаеш за него! — възкликна Кристи разгневена. — Може да е избягал престъпник. Забеляза ли как не искаше да говори за себе си?

— Сигурно е имал причини за това.

— Ти си твърде доверчива, лельо.

— Странно — промълви Сара. — Той каза същото за тебе.

При спомена за прегръдката на Мат бузите на Кристи пламнаха.

— Това не ти ли подсказва с какви жени е имал работа? — запита студено тя.

— Такива, които са останали доволни.

— Лельо Сара!

— Няма смисъл да отричаме, че е един чаровен дявол! Интересно, какво ще стане с него?

— Няма да узнаем — каза Кристи вяло.

— Не съм толкова сигурна. Имам чувството, че отново ще имаме вест от Мат Дестри.

 

 

След една скучна вечер пред телевизора в събота сутринта Мат стана рано. Беше неспокоен и възбуден и за да намери някакво занимание, се уговори със свой приятел за игра на хандбал. След изтощителната партия се почувства по-добре, но през останалата част на деня се очертаваше пълен вакуум. Около два часа следобед Мат реши, че трябва да действа. Образът на Кристи го преследваше. Идеализираше едно кратко запознанство. Неочакваните обстоятелства, обстановката, всичко допринесе срещата им да се превърне в нещо, което не беше. Кристи беше твърде красива, но той познаваше десетки красиви жени. Сигурен бе, че ако я види отново, ще да бъде разочарован. Очите на Мат светнаха при тази идея. Ето от това се нуждаеше — клин клин избива! На тази среща ще разкаже всичко за себе си. Преследваше го мисълта, че непреднамерената измама продължава.

Мат погледна часовника. Можеше да бъде в Пайн Гроув преди вечеря. Ягуарът бе в сервиза, но това бе дреболия. Щеше да вземе една от разносните коли от гаража на „Компютренд“.

 

 

Кристи гледаше равнодушно снега през прозореца. Едно от потискащите неща на зимата бе ранното настъпване на нощта. Ето вече се стъмни, а бе само пет и половина часа.

По алеята се зададе странна закрита кола. Кристи загледа с любопитство надписа отстрани, ала бе твърде тъмно и не можеше да се прочете. Що за доставка в този час? От колата слезе един мъж и се запъти към къщата.

За момент Кристи помисли, че сънува. Не, нямаше грешка! Това беше Мат!

Тя отвори стремително вратата и се хвърли в снега с разперени ръце.

— Ти се върна!

Маг я прегърна така силно, че Кристи усети туптенето на сърцето му. Тя се притискаше към него и вдишваше познатия мирис на чистота и сила.

— Не можех да остана сам! — Устните му галеха бузата й. — Липсвах ли ти?

Кристи се отдръпна. Изведнъж осъзна импулсивните си действия.

— Аз… Чудехме се какво правиш?

— Нищо особено… — Светлината от звездите се отразяваше в морскосините му очи и ги караше да трептят. Погледът му беше прикован към нежното й лице.

Всичко започваше отново. Възбудата, която непрекъснато се засилваше. Необяснимото чувство, което я караше да трепери.

— Студено ти е, нали? Ела бързо вътре, преди да си се разболяла! — Мат я поведе към къщата.

Кристи топлеше ръцете си на огъня. С изненада видя, че под якето на Мат се подава сако от камилска вълна, риза и вратовръзка. Носеше добре скроен панталон. Той изглеждаше елегантен и светски, съвсем не приличаше на човек без късмет.

— Изглеждаш различно — каза тя замислено.

— А ти — не! — Той я приближи. — Точно такава си, каквато те запомних.

— Е, беше само преди два дни.

— Трябва да е било повече… — Гласът му прозвуча дрезгаво.

Кристи се стараеше храбро да сподави надигащата се вълна от желание. Не трябваше отново да става за смях!

— Съжалявам, че нещата не вървят добре, но не ти личи. Изглеждаш много издокаран — бързо каза тя.

— Не бях казал, че нещата не вървят добре — леко се намръщи Мат. — Това е една от причините, които ме доведоха тук.

— Получил си работа! — светна лицето на Кристи. — О, Мат! Толкова се радвам за теб…

— Не е това, което мислиш — започна той.

— Не ме интересува какво представлява работата! Ти ще изплуваш на повърхността!

Като гледаше радостното й лице, Мат не можеше да продължи обяснението.

— Мога ли да те поканя на вечеря? Леля Сара също.

Може би щеше се открие възможност по време на вечерята, мислеше той разсеяно. Нищо не вървеше по плана. Още от минутата, когато Кристи се хвърли в обятията му, знаеше, че идването бе грешка. Споменът за гъвкавото й тяло опроверга всичките му теории за клина.

— Леля Сара е на събрание на „Жените за благотворителност“, но аз с удоволствие ще дойда — каза Кристи. — Дай ми десет минути да се облека.

Кристи хвърли безгрижно пуловера и джинсите, нещо, което никога не правеше. След малко размишление избра най-модната вещ в гардероба си — черна плетена рокля с малки бисери, пръснати върху горната част. Тя бе прилепнала към безупречната й фигура като втора кожа, а леките отворени обувки на висок ток подчертаваха дългите й слаби крака. Още няколко минути бяха отделени за грима и косата.

Нещо тлееше в очите на Мат, който не сваляше поглед от нея:

— Това се казва бързо.

— Не исках да разваля впечатлението, което съм ти направила.

— Така ли мислиш за мен?

— Не, ти винаги си бил благороден.

Тя го каза на шега, но паметният случай в обора мина през ума и на двамата. Усмивката на Мат изчезна.

— Във всеки случай винаги, когато трябва.

Кристи нервно прехапа устни.

— Ти… Къде би искал да вечеряме? В Пайн Гроув няма голям избор.

— Мислех да те закарам до Скуо Вали. Ако нямаш нищо против пътуването в тази кола, искам да кажа.

— Нямам, но бихме могли да вземем моята кола. Отоплението вече е поправено.

— Добре, може би така ще бъде по-удобно. Имаш ли нещо против аз да карам?

Тя му подаде с усмивка ключовете:

— Уплаших ли те с моето каране онази вечер?

— Не, направи ми голямо впечатление как преодоляваше заледените участъци. Просто съм един от онези неуверени кавалери, които биха искали да контролират нещата.

— Не ми правиш впечатление на неуверен.

— Напоследък тази ми черта се прояви — отговори той кратко.

Когато стигнаха до Скуо Вали, Мат спря на паркинга пред един хотел. Тук имаше кафене и по-официален ресторант, където се танцуваше. Мат я поведе към ресторанта.

— Тук е твърде скъпо — възрази Кристи. — Да отидем в кафенето.

— Случаят е специален — приветливо каза Мат. — Искам да се поздравим с шампанско.

— Можем да го направим и с ябълков сок. Има същият цвят и е много по-евтино.

— Нека се поглезим. Иска ми се да празнувам.

— Не знаеш колко е скъпо тук! — запротестира отново тя. — Веднъж обядвах и беше жестоко. Мога да си представя какви са вечерните цени.

Той сложи ръка на рамото й, поглеждайки я дълбоко в очите.

— Искам да направя за теб толкова много, Кристи, а не мога. Нека аз водя тази вечер.

В този момент Кристи разбра — влюбена е в Мат. Досега вярваше, че между тях има само физическо привличане. Оказа се много повече. Той притежаваше всичко, което бе искала да открие у един мъж — нежност, разсъдливост, щедрост. Тя бе трогната от желанието му да й даде нещо. Той се бе върнал, след като уж окончателно бе казал довиждане. Изпълнена с надежда, Кристи последва Мат.

Главният сервитьор ги настани на отделна маса до прозореца.

— Мога ли да ви предложа коктейл, господине? — обърна се той почтително към Мат.

— Мисля, че ще поръчаме вино. Изпратете, моля, специалиста по вината. И менюто за гости, ако имате такова.

— Разбира се, господине.

Кристи бе озадачена.

— Какво значи меню за гости?

— Нещо специално за красиви момичета — засмя се Мат.

Той не обясни нищо повече, но тя сама откри разликата и възкликна:

— Тук няма цени!

— Искам да се наслаждаваш на вечерята си.

— Как мога да го сторя, след като всеки залък струва най-малко долар?

— Е, доларът вече не е това, което беше някога. А можеш да си кажеш, че по този начин съдействаш за откриването на нови работни места.

— Добре, че ти имаш такова. Обаче като гледам с каква скорост харчиш аванса си, май още дълго ще бъдеш беден.

Очите на Мат помръкнаха.

— А ако ти кажа, че съм богат?

— Парите нямат значение за мене. Харесваш ми такъв, какъвто си — каза нежно тя.

— Но ако наистина е вярно? — настояваше той.

— Мисля, че ще бъда много ядосана.

— Защо?

— Защото това ще означава, че се подиграваш с нас — каза тя бавно, — че скрито се присмиваш на живота ни в малкия град.

— Ти не мислиш така!

— Все пак много ще ме заболи. Всъщност ние не знаем нищо за тебе. Наистина ли си богат, Мат?

По лицето на Мат заигра един мускул.

— Никога не съм те лъгал, Кристи.

Това бе вярно, макар че се изплъзна от отговора. Как да признае всичко сега? Малките измами се превърнаха във въже около врата му.

— Семейството ти е богато, нали? — запита тя. Това би обяснило неговата увереност в тази обстановка, която иначе би му била чужда.

— Достатъчно печелеха — призна Мат.

Кристи запита със съмнение:

— Не си споменавал нищо за семейството и приятелите си. Има ли причина за това?

— Не съм имал ужасно минало, ако това искаш да знаеш.

— Но не искаш да говориш за себе си. — В гласа на Кристи прозвуча въпрос.

— Не тази вечер. Трябва да реша някои малки проблеми — той се протегна и хвана ръката й. — Тази нощ е особена. Не искам нещо да я развали.

Кристи имаше чувство, че независимо от уверенията, Мат крие някаква тъмна тайна. Но когато погледна спокойните му очи, й се стори, че това е невъзможно. Макар и да знаеше много малко за него, бе сигурна, че той не е в състояние да извърши нещо нечестно.

— Готов ли сте с поръчката, господине? — Появата на сервитьора разведри атмосферата.

Мат знаеше, че Кристи ще се опита да избере най-евтините блюда в менюто, ето защо поръча и за двамата:

— Стриди, салата от пресни зеленчуци и стек „Диана“.

— Прието, господине — каза сервитьорът. — Бихте ли желали суфле за десерт? Трябва да бъде поръчано предварително.

— Отлична идея. Ще вземем суфле „Гран Марние“ със същата марка ликьор и кафе. А шампанското можете да донесете сега.

Кристи наблюдаваше с учудване как Мат обсъжда със сервитьора годината на вината. Свободното му държане в този лукс и почтителното отношение на обслужващия персонал бяха откритие за нея.

— Разкажи ми за твоята нова работа! — помоли тя, след като сервитьорът се бе отдалечил. — Колата, която караш, собственост на компанията ли е? Видях нещо написано отстрани, но не можах да разбера наименованието.

— „Компютренд“ — отговори кратко той. — Електронна фирма.

— Та това отговаря точно на желанието ти! Какво работиш там?

— По малко от всичко — умело отклони посоката на разговора той. — Като помисля сега, не трябваше и на празника да се влачим в Скуо Вали. Нали изминаваш този път всеки ден на работа. Може би трябваше да вечеряме в Пайн Гроув.

— Там нямаше да намериш ресторант като този.

— Важна е компанията, не кухнята — засмя се Мат.

— Щеше да е необходим много чар от моя страна, за да поръчам храната в кафене „Елит“!

— На теб ти трябва само да бъдеш каквато си. Никога не се променяй, Кристи!

— Всеки се променя — каза тя бавно.

— Ти си съвършена и така.

Едва сега Кристи започна да усеща, че по някаква причина Мат я поставяше на пиедестал.

— Аз съм човек, Мат — подчертано каза тя, — не принцеса в кула от слонова кост. Не съм по-различна от жените, които познаваш.

През ума му мина Мими Уорън, игричките й, дребнавите й прищевки.

— Много грешиш.

— Кажи ми с какво се различавам, освен с това, че те имат много по-голям опит от мен? — Бузите на Кристи пламнаха, но очите й гледаха право в неговите.

Мат отговори на въпроса й с въпрос:

— Какво обичаш да правиш през свободното си време?

— О, ски през зимата, плуване и тенис през лятото.

— А вечерите? — настояваше той.

— Същото, както всички останали — събираме се с приятели или ходим на кино. Не всяка вечер, разбира се. Понякога просто оставам у дома и чета книги.

— Била ли си някога на три коктейла през една вечер?

Тя го погледна учудена:

— Защо е необходимо някой да прави това?

Започна да свири музика и Мат я поведе към дансинга.

В главата на Кристи бръмчаха хиляди въпроси без отговор. Дали бе взела успешно изпита или бе пропаднала? Мат ли бе този, който трябваше да ходи на тези безкрайни коктейли? Кристи знаеше, че физически му харесва. Но не беше ли нейната компания скучна за него?

Когато се плъзна в ръцете му, въпросите изчезнаха. Тя се отпусна и даде свобода на чувствата си. И Мат не говореше. Ръката му нежно галеше гърба й. Нейното тяло откликваше на всяко движение на неговото. Имаше някакво странно привличане между двамата.

 

 

Мат я притегли още по-силно и целуна затворените й очи. Тя въздъхна несъзнателно.

— Какво има, миличка?

Кристи отвори очи и се загледа в любимото лице.

— Нищо… Аз просто имах желание…

— Какво? — запита той, когато тя спря. — Ще ти дам всичко, което поискаш — каза настоятелно.

Не беше толкова лесно; не можеш да молиш някого да се влюби в теб. Тя се усмихна с усилие.

— Коледа свърши.

— Може пък да успея да хвана Дядо Мраз, преди да се е върнал на Северния полюс.

— Вече ми даде достатъчно.

Музиката свърши и те се върнаха на масата.

Вечерта беше и приятна, и горчива. Всеки момент бе скъп, защото Кристи не знаеше дали това не бе краят. Мат не беше споменал за бъдещи срещи. Отново ще изчезне и дали ще се върне? Тя отхвърли тази потискаща мисъл. По-добре да се наслаждава на присъствието му!

Кристи бе оставила бележка на леля си. Когато се върнаха в къщата, Сара си бе легнала. На масата имаше бележка, в която пишеше, че стаята за Мат е готова.

— Добре се е сетила, но не очаквах, че ще се наложи да остана — каза той.

— Имаш три часа шофиране — възпротиви се Кристи. — Ще стигнеш не по-рано от два и половина часа през нощта.

— И преди съм закъснявал толкова — усмихна се той. — Но бих искал да видя леля Сара. Тя е мъдра жена.

— Която ще бъде страшно ядосана, ако ти позволя да тръгнеш в този час на такъв дълъг път. Разбрахме се.

— Убеди ме. Скоро ще трябва да плащам наем.

— Или да имаш една резервна пижама тук.

— Не употребявам пижами.

Пред нея изведнъж изникна картината на голото му тяло и тя физически го почувства. Лицето й пламна.

— Е, добре, хм, имаме късмет.

— Не мога да повярвам, че се изчервяваш. Толкова хора спят голи, мила!

— Знам — промърмори тя. Не можеше да му каже причината за това внезапно пламване.

— Би трябвало да очаквам такава реакция от една малка пуританка, която носи нощница до брадичката.

— Става ми студено — промълви тя.

Мат отново стана сериозен и малки искрици проблеснаха в тъмносините му очи. Той каза нежно:

— Извинявай за думите ми.

— Грешката е моя. Трябваше да си купя електрическо одеяло.

Той сякаш не я чу. Протегна ръка и я притегли по-близко до себе си.

— Бих искал да те стопля, мила. Бих искал да държа красивото ти тяло в ръцете си цяла нощ. Бих искал да целуна всеки сантиметър от копринената ти кожа и да съм този, който ще те събуди за нов живот.

Кристи не откъсваше поглед от хипнотичните му очи, а цялото й тяло пулсираше от вълнение. Мат я бе притежавал по всички начини, освен най-важния. Това ли беше магическия момент?

Мат я притисна в прегръдките си и я целуна.

— Ти ме подлудяваш — изстена той. — Никога не съм се чувствал така с жена.

Всичко останало спря да съществува от мига, в който устните му докоснаха нейните. Кристи покри шията му с целувки.

— Защо те вълнува това? Ние се желаем. Не е ли достатъчно? — Тя разхлаби вратовръзката и разкопча ризата му.

— О.‍ Господи! Не прави това! — възкликна той, като почувства как пръстите й галят голите му гърди.

— Толкова дълго исках това — въздъхна тя, обзета от чувствено удоволствие при вида на неговата мъжественост.

— Не трябва — отново изстена той, но ръката му захлупи гръдта й и започна нежно да гали твърдия връх.

Кристи потрепери, обхваната от възбуда.

— Защо? — прошепна тя.

— Не искам да ти причиня болка, не разбираш ли?

— Зная, че ще бъдеш нежен — промълви тя.

— Не това искам да кажа. Разбира се, че ще бъда нежен. Но не мога да взема това, което си готова да ми дадеш!

Тя потърка буза о гърдите му и разкопча ризата му още по-надолу.

— Нищо не искам в замяна.

— А трябва! — Обърна лицето й и се взря в него с пламтящи очи. — Не се хвърляй на такъв като мене. Не го заслужавам.

— Люби ме, Мат! — Ангелското й лице молеше. — Само тази нощ!

— Как да откажа? — промърмори той. Вдигна я на ръце и впи устни в дълга, възбуждаща целувка. Пръстите на Кристи потънаха в гъстата му коса, тялото й се притисна в неговото. Тя гореше от любов към този човек, той беше всичко, за което бе мечтала. В този момент нямаше значение дали я обича. Тя искаше да изпита висшето удоволствие в ръцете му, независимо от последствията.

Мат я отнесе бавно през хола, сякаш искаше да удължи времето до сюблимния момент. Ръцете и устните му поддържаха възбудата, измъчваха тялото й с интимни докосвания. Кристи тихо стенеше и впиваше нокти в твърдите мускули на гърба му.

Изведнъж от стаята на леля й се чу шум. Беше нотка реалност в един нереален свят. И двамата бяха забравили лелята на Кристи. Очите им се срещнаха в ужас. Мат я постави на крака.

— Това място не подхожда — промълви Мат.

— Наистина… — Не можеше да го погледне. Тя се обърна с гръб към него, но той я привлече в обятията си и я целуна леко.

— Съжалявам, мила…

Кристи се съблече бързо и се сви под завивките. Вълни от срам нахлуваха в главата й. Мат наистина бе прав — това място не беше подходящо! Ами ако леля Сара се бе събудила и бе дошла да пита… Кристи се обърна и зарови глава във възглавницата. Леля й щеше да бъде толкова разочарована! В много отношения старата жена бе без предразсъдъци, но за някои неща нейното поколение беше твърде консервативно. Тя нямаше да разбере, че Кристи бе влюбена в Мат, че искаше да му принадлежи изцяло. Дали той лежи в леглото си със същите желания? Или бе почувствал облекчение? Мат имаше изключително присъствие на духа. То му измени тази нощ, ала това всъщност не бе негова грешка. Той беше опитал да се въздържи, макар че желанието му не отстъпваше на нейното. Защо се отнася с нея по-различно, отколкото с други жени?

Мат седна в леглото със скръстени ръце, задавайки си същия въпрос. Какво го възпираше? Тя го бе докарала до ръба на желанието и все пак нещо не му позволяваше да продължи. Защо?

— Тя е толкова невинна — стенеше Мат гласно.

Поне щеше да я обладае нежно. Друг може би нямаше така да се церемони. Мисълта го ужаси. Мат никога не бе съблазнявал жена. Всички тези, които бе притежавал, бяха пълнолетни и бяха съгласни. Кристи, разбира се, също отговаряше на изискванията. Тогава защо бе тази нужда да й бъде закрилник на всяка цена? Това чувство се пази само за жена, която е обичана…

Мат стана от леглото и закрачи неспокойно из стаята. Идеята бе идиотска! Човек не се влюбва в някого, когото познава един ден и две нощи. Между двамата имаше само физическо привличане. То го беше довело в Пайн Гроув отново, но здравият смисъл подсказваше, че посещението бе грешка.

През тази нощ само един човек в къщата се наспа…