Кир Буличов
Горният град (1)

Пролог

Залата на Съвета на директорите не бе ремонтирана от години. Свещените фрески, с които таванът беше изрисуван, бяха избелели, влажни петна с най-причудливи форми ги покриваха и придаваха загадъчност на баталните сцени.

Господин директорът Спел разглеждаше тавана и се мъчеше да отгатне смисъла на рисунките. Той не искаше да покаже, че се интересува от онова, което ставаше в залата.

Господин директорът Мекил, началник на полицията, вече завършваше речта си и до слуха на Спел стигаха откъслечни изрази: „… Престъпно нарушавайки Реда, инженер Лемен… Опорочавайки честното име на едно от най-уважаваните семейства, инженер Лемен…“

Мекил, по прякор Мокрицата, имаше предвид семейство Спел: инженер Лемен се канеше да се жени за дъщерята на Спел.

Шестнадесетте директори, които седяха в твърдите дървени кресла около масивната, лъсната от лактите им маса, слушаха внимателно и се мъчеха да разберат каква заплаха за всеки от тях крие гневната реч на Мокрицата. Слаб, мрачен, приличен на прилеп, Първият директор Калгар замислено въртеше с пръсти камбанката. За него не бе изгодно властта на началника на полицията да бъде разширена, а престъплението на Лемен, това бе ясно за всеки, беше наполовина измислено от Мекил.

Калгар погледна към Спел. Той разглеждаше фреските на тавана. Спел не беше посмял да се опълчи срещу Мокрицата и сега даваше вид, че това, което става, не го засяга.

Мокрицата свърши. Директорите се размърдаха. Някой се закашли. Калгар стана. Той беше Първи директор и той трябва да проведе гласуването.

— Господин Спел — каза Калгар, — съгласен ли сте, че нарушителят на Реда инженер Лемен заслужава смърт в Огнената Бездна?

Спел наведе глава.

— Господин директорът на шахтите?

Директорът на шахтите дълго дъвка устните си, давайки вид, че мисли. Калгар се досети, че Мокрицата му е платил, но недостатъчно.

— Предполагам, че постъпките на инженер Лемен излизат, така да се каже, извън рамките… А неговата идея за съществуването на Горния Град…

— Ние съдим Лемен не за идеи, а за нарушаване на Реда — прекъсна го Мекил.

— Да — каза Директорът на шахтите бързо. — Да, да…

— Господин директорът на комуникациите?

Директорът на комуникациите има болен черен дроб. Той се мръщи, вслушва се в болката, изважда шишенце с лекарство и махва със свободната си ръка — разбира се, какво има да се обсъжда…

Когато и последният от директорите гласува за смъртта на Лемен, Калгар се надигна тежко.

— Тогава — каза той, — съгласно с Традициите и Реда трябва да направим всеобщо Уведомяване. Господин Директор Спел!

Пазителят на ключа, директорът Спел бавно се изправи. Мокрицата го гледаше. Настъпил бе часът на неговото тържество.

На вратата Спел се обърна. До черната завеса, която закриваше входа на залата за заседания, сред чиновниците, жреците, лакеите и охраната стоеше и неговият син във формата на офицер от тайната полиция. Спел-старши срещна погледа му. Спел-младши незабелязано кимна.