Айзък Азимов
Дейвид Стар — космически скитник (5)

4. Извънземен живот

Преди още да дойде в съзнание, Дейвид усети далечното ужилване на отсечени плесници по бузите си. Отвори очи. Над него се бе навел Бигман.

— Ей богу, помислих, че са те довършили! — възкликна той.

— Като че ли почти го направиха — каза Дейвид. — Къде се намираме?

— В земеделския затвор — отвърна Бигман.

Дейвид се опипа под мишницата. Бяха му взели бластерите. Естествено! Това трябваше да се очаква.

— Бигман, тебе също ли те зашеметиха?

— Зъкис ме повали с приклада на револвера си — отвърна Бигман и посочи черепа си.

Пред вратата се чуха стъпки. Дейвид седна и зачака. Влязоха Хенес и един по-възрастен мъж с продълговато лице, украсено с бледо сини очи и сиви рунтави вежди. Облечен бе в градски костюм.

— Отивай в склада за храна — обърна се Хенес към Бигман, — и първия път, когато кихнеш без разрешение, ще бъдеш счупен на две.

— Този е, мистър Макиан. Нарича себе си Уилямс — представи го Хенес на мъжа със сивите вежди.

— Ей ти там — строго се обърна към Дейвид Макиан. — Тази ферма е моя. Тук аз казвам кой да бъде освободен или затворен, кой да работи или гладува и дори кой да живее или умре. Разбираш ли какво ти казвам?

— Да — отвърна Дейвид.

— Тогава бъди откровен и няма от какво да се страхуваш. Ако се опиташ да скриеш нещо, ние рано или късно ще го разберем и може би ще трябва да те убием. Разбираш ли ме все още?

— Отлично.

— Уилямс ли ти е името?

— Това е единственото име, под което съм на Марс.

— Достатъчно откровено. Какво знаеш за отравянето с храна?

— Сестра ми умря след една следобедна закуска с хляб и конфитюр — каза Дейвид. — Тя бе дванадесетгодишна. Повикахме доктор. Той каза, че е отровена от храна и ни предупреди да не ядем нищо в къщи, докато не се върне с подходяща екипировка за анализ. Не се върна. Вместо него дойде друг, който водеше със себе си цивилно облечени мъже за охрана. „Починала е от сърдечен удар“, каза лекарят и ни предупреди, че ако разпространяваме смешни истории относно отравяния с храна, ще си имаме неприятности. После взеха буркана с конфитюр и си отидоха.

Свързах се с нашия доктор, но той ми каза, че е поставил погрешна диагноза. Изглежда се страхуваше. Отидох в полицията, но те не пожелаха да ме изслушат. Бурканът с конфитюр, от който беше яла единствено сестра ми, бе доставка от Марс. Това бе единственият продукт от Марс в къщи. Опитах се да открия чрез вестниците дали е имало и други подобни отравяния. Дори отидох в Международния град. Напуснах работа и реших на всяка цена да разбера какво е убило сестра ми, но навсякъде претърпях неуспех. И тогава дойде полиция със заповед за арест. Аз почти я очаквах и успях да избягам. На Марс дойдох по две причини. Първо, за да избегна затвора и второ, защото открих, че в ресторантите на Международния град, чиято отличителна черта е марсианската кухня, е имало два или три подозрителни смъртни случаи.

— Историята изглежда логически свързана, Хенес — каза Макиан. — Какво мислиш?

— Бих предложил да вземем имената и датите и я проверим.

— Ти знаеш, че това е невъзможно — прозвуча почти раздразнително гласът на Макиан. — Разпространяването на тази бъркотия би могло да навреди на синдикатите. Ще изпратя нашия агроном Бенсън да поговори с него, а ти стой тук, докато дойде.

След малко вратата се отвори и един благ колеблив глас каза:

— Аз съм Бенсън, а предполагам, че вие сте Уилямс, нали?

— Точно така — отвърна Дейвид.

Бенсън беше на около четиридесет години с кръгло лице и рядка коса. Носеше очила без рамки. Той изгледа внимателно младия землянин.

— Предразположен ли сте към насилие?

— Аз съм обезоръжен — изтъкна Дейвид — и се намирам във ферма, пълна с хора, готови да ме убият, ако прекрача прага на позволеното.

— Съвсем вярно. Ще ни оставиш ли сами, Хенес?

— Това не е безопасно, Бенсън — запротестира Хенес.

— Моля те — благите очи на Бенсън го погледнаха над очилата.

Хенес изръмжа недоволно и излезе. Бенсън заключи вратата след него.

— Кажете ми, Уилямс, наистина ли сте били свидетел на смъртен случай от това странно отравяне с храна? — попита той.

— Да, на сестра ми.

— О! — Бенсън се изчерви. — Ужасно съжалявам. Зная, че тази тема на разговор е болезнена за вас, но може ли да науча подробностите. Много е важно.

Дейвид повтори историята, която бе разказал на Макиан.

— И смъртта настъпи толкова бързо?

— Пет-десет минути, след като беше яла.

— Това е ужасно! Във всеки случай, Уилямс, аз също се чувствувам отговорен за смъртта на вашата сестра. Ние всички тук, на Марс, сме отговорни, докато не разгадаем тази мистерия. Проследихме по обратен път отровените храни и сме сигурни, че не идват от нито една ферма. Случайно бе открито, че всички идват от Уинград-сити. Другите два града засега са извън подозрение. На база на това Хенес бе предприел по своя инициатива едно среднощно пътуване до града, но нищо не бе открил.

— Сега разбирам забележката на Бигман — рече Дейвид.

— Да, той видял Хенес да напуска фермата през нощта и последният го изхвърли. Твърде импулсивен човек е. Сега дори мистър Макиан вярва в преднамереното разпространяване на заразата от някоя агенция. Той и някои други от синдикатите са получили писмени предложения да продадат фермите си на нищожно ниски цени. За отравянето не се споменава нищо и няма никакви доказателства за каквато и да е връзка между предложението за покупка и тази ужасна история.

Дейвид слушаше внимателно.

— И кой е направил това предложение? — попита той.

— Откъде да знаем? Аз съм виждал писмата, но в тях само се казва, че ако предложението се приеме, синдикатите трябва да изпратят кодирано радиосъобщение по една частна субетерна вълна. В писмата се споменава още, че предложената цена се намалява всеки месец с десет процента.

— Не можеше ли да бъде проследен пътят на писмата?

— Страхувам се, че не. Те минават през обикновената поща с пощенски знак „астероид“. Кой би се наел да претърсва астероидите? Предложих тази информация да бъде предоставена на Научния Съвет, но мистър Макиан не се съгласи. Той каза, че Съветът се е занимавал безуспешно с отравянето и че той би се справил и без тези проклети глупаци.

— Вие също ли работите върху отравянето?

— Да. Аз съм агрономът на фермата.

— Така ви титулува и мистър Макиан.

— Специализирал съм се по марсианските проблеми. Такива като мен се броят на пръсти. Човек може да постигне много в тази област, макар земеделските работници понякога да губят търпение със специалисти като нас и да ни наричат колеж от идиоти без практически опит. Изучавал съм също ботаника и бактериология, така че съм назначен от мистър Макиан за завеждащ изследователската програма на Марс по въпроса за отравянията. Другите членове на синдикатите ни сътрудничат.

— И какво открихте, мистър Бенсън?

— В същност толкова малко, колкото и Научният Съвет, въпреки много по-лошата ми екипировка. Отравянето настъпва твърде бързо и аз подозирам, че причината е марсианска бактерия.

— Какво?

— Знаете ли, на Марс има живот. Когато пристигнали тук първите земляни, планетата била покрита с прости форми на живот. Това били огромни водорасли, чийто синьозелен цвят бил забелязан през телескопите, преди още да бъдат възможни космическите пътешествия. Имало и подобни на бактерии форми, които се хранели с тях.

— Съществуват ли още?

— Разбира се. Ние ги изчистихме напълно от областите, които превърнахме в наши собствени ферми, и на тяхно място внесохме наши бактерии, необходими за развитието на растенията. В некултивираните области обаче марсианският живот все още процъфтява.

— Но как тогава биха могли да се заразят нашите растения?

— Марсианските ферми не приличат на земните. Тук житните култури растат под огромни стъклени плоскости. Те се сеят, отглеждат и жънат почти напълно автоматизирано, фермите се напояват изкуствено посредством общопланетна система от тръби, водещи началото си от полярните шапки.

Разказвам ви това, за да разберете, колко трудно би било обикновеното заразяване на растенията. Полетата са затворени и пазени от всички посоки освен отдолу, където се намират знаменитите Марсиански пещери. В тях може би има разумни марсианци.

— Искате да кажете марсианци-хора ли?

— Не хора, но организми, разумни като човека. Имам причина да вярвам, че съществуват марсиански умове, горящи от желание да изгонят нас, нашествениците-земляни от лицето на своята планета!