Айзък Азимов
Дейвид Стар — космически скитник (15)

15. Космическият скитник се намесва

Дейвид Стар действуваше по възможния най-бърз начин. Светлината от фенерчето му подскачаше ту тук, ту там. Това, което търсеше, можеше да не е в стаята. След като успешно бе получил ключа от тази стая, щеше бъде жалко, ако не го намереше. Хенес нямаше да се възстанови бързо. Дейвид се усмихна. Самият той не бе по-малко изненадан от него. Думите му „Аз съм Космически скитник“ бяха първите, които бе изговорил през щита силово поле, откакто напусна марсианските пещери. Приглушеността и дълбочината на гласа му бяха съвсем неочаквани. Вероятно щитът забавяше въздушните молекули, макар да ги пропускаше. Интерференцията естествено бе изкривила звуковите вълни.

Дейвид не съжаляваше. Гласът му в този си вид можеше да бъде полезен. Щитът бе реагирал добре на излъчването от бластера и в края на краищата ефектът върху него беше нищожен в сравнение с ефекта върху Хенес.

Методично, дори когато умореното му съзнание прехвърляше тези неща, той проверяваше съдържанието на полиците.

Светлинният лъч се задържа на едно място за миг и Дейвид се пресегна през другите дреболии, за да вземе един малък метален предмет. Сърцето му подскочи. Той имаше в ръцете си последното доказателство на всичките му предположения, почиващи на логиката. Сега тя бе подплатена с нещо материално.

Сложи предмета в джоба на ботуша си при маската, после излезе и заключи след себе си. Куполът над главата му бе започнал видимо да посивява. Скоро денят щеше да започне. Последният ден за отровителите или за земната цивилизация. Междувременно, той щеше да има време да поспи.

Под купола на фермата цареше ледено спокойствие. Малко от земеделските работници се досещаха какво става. Някои шепнеха, че Макиан бил хванат в сериозни финансови нарушения, но никой не вярваше. Не беше логично. Само заради това ли бяха изпратили цяла армия?

Униформени мъже със сурови лица обикаляха Централната сграда, стиснали в ръцете си многократно действуващи бластери, а на покрива й бяха инсталирани две оръдия. На всички земеделски работници, освен нужните за поддържане на специалните съоръжения, бе заповядано да останат в помещенията си.

Точно в дванадесет часа и петнадесет минути патрулиращите пред задния вход на сградата се отдръпнаха настрана, оставяйки този район без охрана. В дванадесет и тридесет те се върнаха и заеха местата си пред входа. После един от артилеристите заяви, че е видял в този интервал някой да влиза в сградата. Той призна, че го е видял само за миг и описанието му не беше много смислено. Твърдеше, че това бил мъж, обвит в пламъци.

Тогава никой не му повярва.

Д-р Силвърс не знаеше как да започне заседанието. Той огледа четиримата около масата.

Хенес беше с черни очила. По едно време ги свали. Очите му бяха кръвясали, а погледът гневен.

Бенсън беше спокоен и нещастен. Предишната нощ д-р Силвърс бе прекарал няколко часа с него. Бенсън бе говорил за истинските марсианци като за причинители на отравянията, но Силвърс знаеше, че е по-добре да не взима разказа му на сериозно.

Единствено Бигман беше щастлив. Той се бе облегнал назад, очевидно поласкан от факта, че е на една маса с важни личности.

Силвърс беше притеглил до масата и един допълнителен стол. Никой обаче не коментира този факт.

В дванадесет и петнадесет д-р Силвърс бавно се изправи. Никой не продума. Бигман бутна стола си и той се прекатури с трясък назад. Хенес се вкопчи в масата, а Бенсън се огледа и изхленчи. Само Макиан остана неподвижен.

— Аз съм Космически скитник! — обяви фигурата на прага и влезе в стаята.

Той седна на свободния стол и постави обвитите си в дим ръце върху масата.

— Дойдох да разговарям с престъпниците — каза Космическият скитник.

— Искате да кажете с нощните крадци ли? — попита жлъчно Хенес и посегна към тъмните си очила, но не ги махна.

— Истина е, че съм нощен крадец — отвърна Космическият скитник. — Ето ключовете ви. Повече не ми трябват.

Връзката метални пръчици прелетя през масата към Хенес, но той не ги взе.

— Нощната кражба — продължи Космическият скитник — бе извършена, за да бъде предотвратено едно по-голямо престъпление, това на доверения бригадир, който периодично прекарва нощите си в Уинград в самостоятелно търсене на отровители.

— Хей, Хенес — извика Бигман и малкото му лице светна от радост, — звучи, като че ли си бил проследен!

— Какво престъпно има в това? — попита Хенес, който виждаше и чуваше само призрака срещу него.

— Престъпление е нееднократното пътуване навън в посока на астероидите — отвърна Космическият скитник.

— Защо? За какво?

— Ултиматумът на отровителите не е ли дошъл от астероидите?

— Обвинявате ме, че стоя зад отравянето с храна ли? Отказвам да приема обвинението. Вашият маскарад няма да ме принуди да призная едно лъжливо твърдение.

— Къде бяхте двете нощи, преди да бъде получен последният ултиматум?

— Няма да отговоря. Отхвърлям правото ви да ме разпитвате.

— Тогава ще отговоря на въпроса вместо вас. Механизмът на огромното обединение по отравянето се намира на Астероидите, където са се събрали остатъците от пиратските банди, а мозъкът му е на територията на макианската ферма.

Тук Макиан се изправи и се опита да каже нещо, но Космическият скитник му махна с ръка да седне и продължи.

— Вие, Хенес, сте междинно звено.

Сега Хенес махна очилата си. Пълничкото му загладено лице, обезобразено от зачервените му очи, имаше сурово изражение.

— Космически скитнико, вие ме отегчавате — каза Хенес. — Това заседание, доколкото разбрах, имаше за цел да дискутира средствата за борба с отровителите. Ако то се е превърнало във форум за глупави обвинения от един актьор, аз напускам.

Д-р Силвърс се пресегна през Бигман и го улови за китката.

— Моля ви останете, Хенес. Никой няма да ви съди без достатъчно доказателство.

Хенес блъсна ръката на Силвърс и стана от стола.

— С удоволствие бих те видял застрелян, Хенес — каза спокойно Бигман, — защото точно това ще се случи, ако излезеш от вратата.

— Бигман е прав — намеси се Силвърс. — Отвън има въоръжени хора с инструкция да не позволяват на никого да напуска сградата без моя заповед.

Юмруците на Хенес се свиха и отпуснаха.

— Няма да помогна повече нито с дума на тази незаконна процедура. Всички сте свидетели, че съм задържан насила — рече той и седна.

— И все пак Хенес е междинно звено — започна Космическият скитник. — Той е твърде голям подлец, за да бъде истинският подлец.

— Вие си противоречите — обади се тихо Бенсън.

— Само привидно. Човек може да научи много за един престъпник по естеството на извършеното от него престъпление. Първо, налице е факта, че досега са умрели сравнително малко хора. Вероятно престъпниците биха могли да получат каквото искат по-бързо чрез всеобщи отравяния, вместо само със заплаха за шест месеца, през което време рискуват да бъдат заловени и нищо да не спечелят. Какво означава това? Изглежда че шефът се колебае да убива. Това определено не е в характера на Хенес. От Уилямс знам, че след пристигането му във фермата Хенес неколкократно се е опитвал да уреди убийството му.

— Лъжа! — извика Хенес, който бе забравил за решението си.

— Така че Хенес не би се поколебал да убива — продължи Космическият скитник, без да му обръща внимание. — Ние би трябвало да открием някой с по-мек характер. Все пак, какво би принудило една в основата си благородна личност да убива хора, които никога не е виждал и които нищо лошо не са му сторили? Вероятно е налице силно желание за богатство и власт, което надделява над благородството му. Какво е предизвикало това желание? Вероятно разочарование от живота, което го е довело до болезнена омраза към човечеството като цяло, до желание да покаже на тези, които го презират, колко велик човек е.

Сега всички гледаха съсредоточено Космическия скитник.

— Веднага след пристигането му във фермата — продължи Космическият скитник, — Уилямс бива заподозрян като шпионин. Лесно доказват, че историята с отравянето на сестра му е невярна. Хенес е за открито убийство, но шефът със своя по-мек характер се опитва да неутрализира Уилямс, представяйки му се като приятел и враждебно настроен към Хенес. Той е с комплекс за малоценност, получен от живот, пълен с разочарования. Той е различен от другите, по-дребен…

Последва бързо движение. Бе блъснат стол и една фигура отстъпи с бластер в ръка.

— За бога, Бигман! — извика Бенсън, изправяйки се на крака.

— Но… но — заекна д-р Силвърс, — аз трябваше да го взема като охрана! Той е въоръжен!

За момент Бигман остана с бластер, готов за действие, оглеждайки присъствуващите с малките си очи.