Тимъти Зан
Ударът на кобрата (6)

6.

Съветът — заедно с един все по-разширяващ се кръг от доверени лица — неочаквано добре запази тайната за предложението на трофтите почти цели четири седмици, след което Стигър реши да разгласи новините. От гледна точка на Коруин, не можеше да се избере по-лош момент. Въпреки това, още по време на обсъждането с трофтите на финансовите подробности, неочаквано му бе възложено да отговаря за триста и осемдесет хиляди авентинци. Терон Юти и останалите губернатори щяха непосредствено да ръководят голяма част от тях, но имаше доста много политически въпроси, които можеха да решат само той и Джони. И понеже беше поел задължението да разтоварва колкото се може повече баща си, Коруин прекарваше значителна част от времето си на телефона и на обществената информационна мрежа.

За щастие реакцията като цяло беше положителна. Повечето от възраженията — от етичен характер — бяха обсъждани в семейство Моро и на дискусиите в Съвета. Слава Богу, никой не повдигна въпроса, който най-много тревожеше Коруин, а именно защо Съветът бе чакал почти два месеца, преди да потърси общественото мнение. На него той трудно можеше да отговори.

Но цялата тази работа по връзките с обществеността отклони вниманието му от подробностите по подготовката на мисията — всъщност, той напълно изпусна важния въпрос за състава на проучвателната експедиция и научи за него едва когато беше официално разгласен — по-точно, когато му се обади Джошуа.

— А пък аз се чудех защо си толкова спокоен — каза Джони, щом няколко минути по-късно Коруин отиде при него. — Предполагам, че трябваше да ти съобщя за решението ни.

— Да ми съобщиш! — изръмжа Коруин. — Най-малкото трябваше да го обсъдиш с останалите от семейството, преди да се запишеш.

— Откъде-накъде? — възкликна Джони. — Какво смятаме да правим аз и майка ти с живота си е лично наша работа. Ние сме достатъчно възрастни, за да можем самостоятелно да решаваме този въпрос. Според нас, смяната на обстановката ще ни се отрази добре. — Той вдигна вежди. — Да не би да искаш да кажеш, че ние с майка ти не знаем как да се оправим в непозната среда?

Коруин стисна зъби.

— Не забравяй, че сега сте много по-възрастни от времето, когато сте дошли на Авентини. Там можете да загинете.

— Братята ти могат да загинат в Квазама — тихо му напомни Джони. — Трябва ли ние да си седим тук на спокойствие, докато те рискуват живота си? Така поне в известен смисъл ще споделим опасностите, на които са изложени.

По гърба на Коруин преминаха студени тръпки.

— Рискът, който поемате, с нищо няма да намали тези опасности.

— Зная. — Усмивката на Джони беше иронична, но без следа от самозаблуда. — Това е една от най-забележителните черти на човешката психика. Дълбокото подсъзнателно чувство може да бъде много силно, макар да не почива на здравата логика. — Той отново стана сериозен. — Искам да ме разбереш добре, Коруин. Не търся твоето одобрение, но трябва да се съгласиш, че познавам достатъчно добре и себе си, и своята съпруга, за да зная какво вършим.

Коруин въздъхна и махна с ръка.

— Добре. Гледайте поне да се върнете живи и здрави. Знаеш, че без теб не мога да ръководя Съвета.

Джони се засмя.

— Ще се постараем. — Той се пресегна и набра някакъв номер на видеотелефона. — Чакай да видя… аха, добре. Следобед ще обсъждат състава на контингента от кобри. Можем спокойно да изпуснем това заседание. Би ли желал да видиш някои политически ходове на баща си в действие?

— Разбира се — каза Коруин и се зачуди, какво ли има предвид баща му.

— Много добре. — Джони натисна още няколко клавиша. — Говори Джони Моро. Готова ли е поръчаната специална аерокола? Добре. Кажете на пилота, че ще излетим след около двадесет минути. Аз и още двама.

Той прекъсна връзката, стана и отиде до закачалката, където висеше термокостюма му.

— Иди и си вземи палтото — обърна се той към Коруин. — Сега ще връчим на клиента авентинския еквивалент на мостра без стойност, която с малко щастие ще се окаже, че съвсем не е без стойност.

Третият пътник се оказа първият говорител на трофтите.

Докато летяха над авентинските местности, Коруин тайно и с увлечение оглеждаше трофта. През живота си беше виждал много трофти, но никога толкова отблизо и толкова продължително. Сгъващи се назад колена и извити навън стъпала; прилични на насекомо торс и корем; ръце с гъвкави радиаторни мембрани; несъразмерно голяма глава с двоен гърлен мехур и странно, прилично на пилешко лице. Всичките основни анатомически особености на трофтите му бяха така познати, както и тези на човешките същества или дори на рогатите леопарди. Но Коруин откри, че има дребни подробности, които досега не бе забелязвал. Лъскавата кожа, например, беше по-матирана версия на бляскавите, прилични на трико дрехи. Дори от един метър разстояние се виждаха тънките бръчки, които пресичаха надлъж и нашир кожата му, и космите, подаващи се от всяка гънка. Седнал на специално конструирана седалка, трофтът се помръдваше от време на време и тогава Коруин съглеждаше възлести мускули и — понякога — очертание на скелетна конструкция. Големите главни очи имаха различен цвят от трите малки, допълнителни, разположени около тях. Някога беше чел, че главните очи са за бинокулярно зрение, а допълнителните — за нощно виждане и при поляризирана слънчева светлина. За голямо съжаление на Коруин късата човка остана затворена. Той много искаше да види как изглеждат тривърхите зъби на трофта.

По време на двадесетминутното пътуване Джони съобщи на пилота само крайния пункт и повече нищо не каза. Очевидно всичко бе предварително подготвено и нито той, нито първият говорител изпитваха нужда от по-нататъшни разговори. Коруин смяташе да понатисне баща си за малко повече информация, но после реши, че мълчанието на Джони е указание, че и той не трябва да говори. Разпределил вниманието си между трофта и гледката през прозореца, той култивираше необходимото му търпение.

Най-после се приземиха до една голяма, квадратна сграда, разположена в снежна гора, далеч от всякакво познато на Коруин селище. Посрещна ги ескорт от двама души. На гърдите им имаше монограм с надпис: „Тренировъчен център“, а под него се виждаше емблемата на академията „Кобри“ — стилизирана качулата змия. Едва тогава Коруин започна да се досеща какво е намислил баща му.

— Губернаторе — каза един от посрещачите и кимна на Джони. — Вие и вашите гости имате разрешение да влезете в мониторната зала. Последвайте ме, моля.

Влязоха през бронирана врата и тръгнаха по изключително еднообразен и безличен коридор, в който шумът от стъпките им кънтеше непривично сред металните стени. Качиха се на един асансьор и след тридесет секунди влязоха в огромна, неравномерно осветена зала, в която цареше безмълвно напрежение. В по-слабо осветените площи покрай стената най-малко тридесет души седяха пред малки монитори и работеха с клавиатури и джойстикове, а шестима мъже в куртки на кобри с червени и черни квадрати съсредоточено гледаха по-големи монитори, разположени върху полукръгла конзола в средата на залата. Един от тях се обърна да посрещне новодошлите. Когато се доближи, Коруин позна, че е координаторът Сън. „Истинско царско посрещане“, помисли си той.

— Губернаторе — кимна към Джони Сън. — Първи говорителю, господин Моро — добави той и кимна по същия начин към трофта и Коруин. — Минете насам, ако обичате. Групата току-що проникна във външния периметър на участъка.

— Атакуват ли? — попита първият говорител, докато отиваха към конзолата с форма на полукръг.

— В известен смисъл — отговори Сън. — Групата кобри, които ще отидат на Квазама, упражняват техниките за бой в сграда. Елате да погледаме.

На отделните монитори се показваха различни етапи от атаката. Коруин бързо огледа всичките и се опита да схване замисъла. Той скоро разбра, че въпреки различните ъгли, под които бяха насочени камерите, в боя участват само четири кобри: Алмо Пири, Джъстин и още две, които познаваше от снимки и доклади в Съвета: Майкъл Уинуърд и Дорджей Линк. Последните се промъкваха през един коридор, докато Пири и Джъстин се бяха изправили пред огромна врата.

— Онези двамата — обясни Сън и посочи Пири и Джъстин — са спрени от голяма врата с електронна брава. Вероятно могат да я разбият с бронебойните лазери, но засега не е обявена обща тревога и си заслужава да загубят малко време, като се опитат да я преодолеят без да вдигат излишен шум. Изглежда обаче, че един от квазаманците ще ги изненада. — Той включи друг монитор и на него видяха манекен на часовой.

Камерата се завъртя и на екрана се появи Джъстин. „Джъстин е самичък? — помисли Коруин. — Но нали Алмо също беше там?“

Екранът светна силно и изгасна. Коруин насочи поглед към мониторите с фиксирани камери точно навреме, за да види как Пири се спусна от тавана с готови за стрелба лазери във върховете на пръстите и се сви до „убития“ часовой. После надникна зад ъгъла, вдигна манекена и го занесе до вратата.

— Чисто е — прошепна Алмо на Джъстин.

— Ей сега и тук ще бъде чисто — отвърна също шепнешком Джъстин.

— Вътре е главната станция за насочване на ракети — обясни Сън. Той се пресегна, натисна един ключ и на екрана се появи схема на цялата тренировъчна площ. Коруин бързо откри точките, които представяха брат му и Пири, а после с ужас установи, че стаята, която се готвеха да превземат, не е празна. — Вие ще видите — продължи Сън със същия безразличен тон, — че вътре има осем дежурни квазаманци. Всичките са въоръжени, но кобрите трябва да се възползват от предимството на изненадата. Нека погледаме…

Джъстин се изправи, дръпна вратата и преди тя да се е отворила, алармен звън разтърси напрегнатата тишина.

По-късно Коруин щеше да научи, че Уинуърд и Линк по невнимание са задействали сигнализацията, но в първия момент му се стори, че са попаднали в капан. Двете кобри изглежда си помислиха същото и вместо да нахлуят през отворената врата, атакуваха стената от двете страни на вратата. Коруин чу Джони гневно да мърмори нещо, но когато кобрите разбраха ситуацията, вече беше много късно. Манекените в стаята за контрол бяха готови за бой. Пири си позволи да хвърли поглед зад страничната каса на вратата и получи един лазерен удар.

Коруин почувства, че челюстите го болят от стискане, но фигурите на монитора не губеха време за взаимни обвинения. Пири бързо направи на Джъстин няколко сигнала с ръце и получи потвърждение с кимване. Секунда по-късно двамата мъже откриха огън с лазерите към вратата. После Пири се хвана за касата и се хвърли в стаята.

Вътре и нагоре. Мониторите, които следяха стаята, показаха как тялото му се завъртя като жироскоп и полетя по дъга, а бронебойният лазер в левия му крак описа унищожителен конус. Той едва беше достигнал връхната точка на своя скок, когато влетя Джъстин. По-младата кобра се преметна през глава, падна по гръб, завъртя се в ембрионално положение и бронебойният й лазер също започна да сее смърт.

По разказите на баща си за войната Коруин позна, че това е класически маньовър „високо-ниско“. Срещу насочваната от сензорите на Пири стрелба от високо и по-ниския хоризонтален огън на Джъстин ефективна защита просто не съществуваше и може би за не повече от секунда и половина всичките дисплеи на манекените угаснаха.

Изведнъж Коруин осъзна, че следи операцията със затаен дъх. Той откъсна за секунда очи, за да разбере какво замислят Уинуърд и Линк. Бяха се разделили; Линк стоеше пред една отворена външна врата, а Уинуърд го охраняваше. Лазерите на пръстите му бяха насочени към пресечката на два коридора. Между тях имаше внушителен брой „убити“ манекени.

Неочаквано святкане и трясък върнаха вниманието на Коруин върху другите дисплеи и то точно навреме, за да види как Джъстин стреля с мълниемета към един контролен панел в залата за насочване на ракети. Последва второ святкане и трясък и Коруин стисна ръце в юмруци. Като дете го бе удрял ток от повреден електрически контакт и сега от силния токов поток на мълниемета по йонизираната от лазера траектория кожата му настръхна. Но той се насили и продължи да следи как Пири и Джъстин методично действат из помещението и унищожават и най-малките видими електронни апаратури. Пири спря за момент пред голям дисплей със защитен екран и в стаята се чу тихо жужене.

— Звуков разрушител — промърмори Сън. Вероятно обясняваше на трофта. Няколко секунди по-късно Коруин видя как дисплеят се пукна и жуженето престана.

Тяхното изчезване от стаята и последвалите два изстрела на мълниеметите бяха толкова недвусмислени, че не можеха да се разберат погрешно. Уинуърд и Линк бяха разчистили изхода. Пири повали още два манекена. После четиримата изскочиха през вратата и се насочиха към гората. Пулсът на Коруин почти се нормализира.

— Това е всичко — обяви Сън. — Всички манекени са убити. Даден е сигнал за връщане.

Коруин погледна над полукръглата конзола и видя, че във всички затъмнени места из залата дисплеите угасват, операторите стават и протягат изтръпналите си ръце. Той усети върху рамото си ръката на Джони.

— Бях забравил как изглеждат кобрите в бойни условия — каза развълнуван Джони.

— Изненадващо е колко много адреналин може да отдели хипофизната жлеза на човек — обади се друг познат глас. Коруин погледна край баща си изненадан. Толкова се беше съсредоточил върху дисплеите, че не бе забелязал стария съекипник на Джони, кобрата Кали Халоран, който също бе в събраната от Сън група. Халоран кимна на Коруин и след това погледна трофта, който стоеше мълчаливо до него.

— Разбрах, че демесна Балиу’чка’спми смята разходите за тази начална експедиция за много високи, първи говорителю — отбеляза той. — След като видяхте кобрите в действие, споделяте ли това мнение?

Първият говорител се размърда, протегна мембраните на ръцете си като крила на прилеп и после отново ги събра.

— Демесна Тлос’кин’фахи винаги е оценявала високо бойните качества на войника-кобрах — заяви той.

Коруин си помисли, че това не е отговор на зададения въпрос. Баща му също разбра, че трофтът хитрува.

— Но не е достатъчно впечатлена, за да поеме допълнителните разходи, които демесна Балиу’чка’спми не желае да плати? — обади се по-възрастният Моро. — Може би владетелят на вашата демесна ще желае да види видеозапис на това занятие.

— Сигурно ще му е интересно — съгласи се трофтът. — При условие, че цената е приемлива.

— Съвсем приемлива — кимна Джони. — Особено ако се вземе предвид, че вие ще си възстановите част от средствата, като продадете едно копие на демесна Балиу’чка’спми. Аз мисля, че след това владетелите на тези демесни могат да постигнат ново споразумение колко да плати всяка от тях, за да наемат нашите кобри.

— Да — каза първият говорител и на Коруин му се стори, че в безизразния глас на механичния преводач долавя вежлива нотка. — Мисля, че е възможно.

Предвиждането се оправда и за две седмици на масата за преговори уклончивите отговори на трофтите по финансовите въпроси изведнъж секнаха. Това обаче нямаше никакво значение, защото групите за планиране вече бяха решили да не се скъпят за жизненоважната апаратура и в същото време да сведат разходите до минимум. В емоционално отношение този carte blanche представляваше голяма подкрепа, а в политическо — признание за добрата репутация на световете на кобрите. В известен смисъл последното беше хубаво, но Коруин все още си спомняше дните, когато трофтите смятаха тези светове за заплаха. Прекъсването на връзката им с човешкия Доминион сложи край на техните страхове, но не бе далеч от ума, че слухът за силата на кобрите може да се раздуе и отново да стане така обезпокоителен за пришълците, сякаш са реално застрашени. За първи път той разбра болезненото нежелание на баща си да демонстрират истинските бойни възможности на кобрите.

Три седмици по-късно — само единадесет от одобряването на проекта от Съвета — от Авентини излетяха два космически кораба за далечни полети на световете на кобрите: „Капка роса“, на който бяха Джъстин и Джошуа Моро, с курс към Квазама; и „Менсаана“, с Джони и Крис Моро и засега официално неуточнен курс.

Коруин наблюдаваше излитането и се питаше, как на една планета с почти четиристотин хиляди души може изведнъж да се почувства толкова самотен.