Робин Кук
Кома (11)

Понеделник, 23 февруари, 12:34 ч.

За Сюзан Уилър и четиримата студенти щурмът към асансьора съвпадна напълно с предварителните им представи за силните усещания, които предлага клиничната медицина. Имаше нещо страшно драматично в това неудържимо търчане. Стреснатите пациенти, които седяха и небрежно прелистваха стари списания „Ню Йоркър“, докато чакаха да бъдат прегледани, прибираха крака по-близо до столовете си при вида на панически препускащата група. Те се заглеждаха в тичащите фигури, които стискаха писалки, фенерчета химикалки, стетоскопи и други принадлежности, за да не изхвърчат от джобовете им.

Когато групата се изравнеше с някой пациент и го отминеше, той извръщаше глава след нея, за да я проследи с поглед. Всеки предполагаше, че това са група лекари, извикани за спешен случай, и за пациентите беше успокояващо да видят колко добросъвестно откликват те. Мемориалната болница беше знаменито нещо.

Пред асансьора настъпи моментно объркване и забавяне. Белоус непрекъснато натискаше бутона „Надолу“, сякаш малтретирането на пластмасовото копче щеше да докара по-бързо металната кабина. Етажният индикатор над всяка врата навеждаше на мисълта, че асансьорите не си дават много зор, издигат се бавно от етаж на етаж, като свалят и качват пътници с обикновеното си бавно темпо. За такива спешни случаи до тях имаше телефон. Белоус грабна слушалката от вилката и набра централата, но никой не вдигна. Обикновено минаваха пет минути, преди операторите в Мемориалната болница да успеят да отговорят на повикване.

— Шибани асансьори! — Белоус натисна бутона за десети път. Погледът му се стрелна към знака „Изход“ над стълбището, после отново към етажния индикатор над асансьора. — По стълбите! — каза решително той.

Един подир друг всички се спуснаха към стълбището и започнаха дългото въртеливо слизане от десетия до втория етаж. Спиралата изглеждаше безкрайна. Прескачаха по две-три стъпала наведнъж, като се държаха плътно вляво, и постепенно групата започна да се разкъсва. Минаха шестия етаж, после петия. На четвъртия предпазливо забавиха ход в тъмното заради липсващата електрическа крушка. После възобновиха темпото.

Феъруедър започна да изостава и Сюзан го задмина от вътрешната страна.

— Да пукна, ако знам за какво търчим — изпъхтя той, когато тя мина край него.

Сюзан успя да отмахне косата от лицето си и да я закрепи зад дясното си ухо. „Докато Белоус и останалите са начело, нямам нищо против да потичам. Искам да видя какво става, но не и да пристигна първа.“

Феъруедър премина към по-спокоен ход и бързо изостана. Сюзан наближаваше площадката на третия етаж, когато чу Белоус да блъска по затворената врата на втория. Той изкрещя с всичка сила някой да отвори вратата. Гласът му се издигна нагоре по стълбището и отекна странно, с някакво бълбукащо ехо. Докато Сюзан завие на последната площадка, вратата на втория етаж се отвори, Найлс я задържа пред нея и тя влезе в коридора. От постоянното завиване наляво по стълбите беше малко замаяна, но не се спря. Като следваше другите, връхлетя право в интензивното отделение.

В пълна противоположност на предишния мрак сега залата беше обляна от ярка флуоресцентна светлина, от която предметите излъчваха някакво треперливо сияние. Белият линолеум на пода засилваше ефекта. В ъгъла трите сестри от отделението бяха заети с външен сърдечен масаж на Нанси Грийнли. Белоус, Картрайт, Рийд и студентите се струпаха около леглото.

— Спрете — каза Белоус, като наблюдаваше сърдечния монитор.

Сестрата, коленичила на ръба на леглото отдясно на Нанси Грийнли, се изправи. Електронният сигнал на монитора бясно прескачаше.

— Фибрилира от четири минути — каза Шъргуд, като гледаше монитора. — Започнахме масажа на десетата секунда.

Белоус се премести бързо отдясно и както наблюдаваше монитора, удари с юмрук гръдната кост на пациентката. Сюзан трепна от тъпия звук на удара. Картината на монитора не се промени. Белоус започна външен масаж на сърцето.

— Картрайт, потърси пулс в слабините! — нареди той, без да откъсва поглед от монитора. — Заредете дефибрилатора до четиристотин джаула. — Последната заповед не беше конкретно адресирана. Една от сестрите я изпълни.

Сюзан и другите студенти се оттеглиха до стената с ясното съзнание, че са само наблюдатели и независимо от желанието си не могат да се включат в светкавичните действия, които се разиграваха пред тях.

— Пулсът се усеща добре — каза Картрайт, натиснал ръка в слабините на Нанси Грийнли.

— Имаше ли някакво предупреждение, или стана съвсем неочаквано? — попита с известно затруднение Белоус между две компресии на гръдния кош. Той посочи с глава към монитора.

— Съвсем малко — отговори Шъргуд. — Отначало загатна за повишена сърдечна възбудимост с няколко вентрикуларни екстрасистоли и за леко нарушение на атриовентрикуларната проводимост, което констатирахме на записа. — Шъргуд вдигна електрокардиограмата, за да я види Белоус. — Последва неочаквана серия от екстрасистоли и хоп… фибрилация^[1].

— Какво сте й дали до този момент?

— Нищо.

— Окей. Сложете й една ампула бикарбонат и пригответе десет кубика епинефрин с концентрация едно на хиляда в спринцовка с кардиална игла.

Една от сестрите инжектира бикарбоната, друга приготви епинефрина.

— Някой да вземе кръв за изследване на електролити и калций. — Белоус накара Рийд да поеме масажа. Усети пулса на феморалната артерия под ръката на Картрайт и остана доволен. — От това, което Билинг каза на консилиума, личи, че сега с нея става същото, което се е случило в операционната и първоначално е причинило всичките й беди — каза замислено той. Взе спринцовката с епинефрина от сестрата и я вдигна нагоре, за да изкара и последните следи от въздух.

— Не съвсем — каза Рийд между компресиите. — В операционната не е фибрилирала.

— Но е имала вентрикуларни екстрасистоли. Очевидно и тогава, както и сега, е имала възбудимо сърце. Добре, спри!

Белоус мина отляво на Нанси, като размахваше спринцовката с кардиалната игла.

Рийд се изправи, за да може Белоус с опипване по продължение на гръдната кост да намери мястото, наречено „ъгълът на Луис“. То му служеше като ориентир, за да локализира четвъртото междуребрено пространство.

Иглата на спринцовката беше девет сантиметра и една искрица отразена светлина танцуваше по дългото й стоманено острие. Белоус решително я заби докрай в гръдния кош на момичето. Когато изтегли малко буталото, в прозрачния епинефринов разтвор нахлу тъмночервена кръв.

— Точно на място — каза той и бързо инжектира епинефрина право в сърцето.

Сюзан настръхна при самата представа за дългото острие, което си пробива път в гръдния кош на Нанси Грийнли и пронизва трептящата маса на сърдечния мускул. Тя почти почувства студенината на иглата в собственото си сърце.

— Хайде пак!

Белоус подкани Рийд и се отдръпна от леглото. Рийд незабавно поднови масажа на сърцето. Картрайт кимна, за да покаже, че напипва силен феморален пулс.

— Старк ще побеснее, като научи за това — продължи Белоус, като следеше монитора, — особено след неговата лекция за бдителността при подобни случаи. По дяволите, аз наистина не заслужавам тия главоболия. Ако тя хвърли топа, свършено е с мен.

Сюзан трудно възприе факта, че Белоус действително е казал тези думи. Още веднъж трябваше да приеме, че той, а вероятно и целият екип, не мисли за Нанси Грийнли като за човек. Тя по-скоро изглеждаше като част от сложна игра, като връзката между футбола и играещите отбори. Футболът беше важен само като средство за изява, което ще даде предимство на единия отбор. Нанси Грийнли беше едно предизвикателство за техническите им умения, една игра, която трябваше да се изиграе. Окончателният резултат вече бе от по-малко значение, отколкото ежедневните игри, ходове, контраудари.

У Сюзан се оформяше двойствено отношение към клиничната медицина. Нейната събудила се женска чувствителност, изглежда щеше да й попречи правилно да се ориентира в тази бездушна обстановка. Тя мълчаливо копнееше за познатата стара аудитория с нейните абстракции. Действителността беше твърде горчива, прекалено студена и съвсем безучастна.

И в същото време беше очарована и удовлетворена от това, че вижда как се прилагат основните научни познания, които бе придобила. Благодарение на физиологичните опити със сърца на животни тя разбираше какъв проблем представлява фибрилиращото сърце на Нанси Грийнли. Ако само можеше да се деполяризира цялата му маса, за да спре всякаква електроактивност, то нормалният му ритъм би се възстановил.

Сюзан си наложи да гледа как Белоус поставя наконечниците на дефибрилатора върху оголения гръден кош на Нанси Грийнли — единия точно над гръдната кост, а другия отстрани вляво, леко деформиращ лявата гърда с бледо зърно.

— Всички да се дръпнат от леглото! — заповяда Белоус.

Той натисна контакта с десния си палец и мощен електрически заряд премина през гръдния кош на Нанси, а между двата наконечника се образува дъга. Тялото й подскочи нагоре. Ръцете й паднаха тежко върху гърдите, с изкривени навътре длани. Електронният сигнал изчезна от екрана, после отново се появи, като показваше сравнително нормална картина.

— Има добър пулс — каза Картрайт.

Рийд преустанови външния масаж. В продължение на няколко минути пулсът остана равномерен. Появи се вентрикуларна екстрасистола. Пулсът отново се стабилизира за няколко минути, после една след друга се появиха нови три екстрасистоли.

— Вентрикуларна тахикардия — промълви Шъргуд. — Сърцето е все още много лесно възбудимо. Тук трябва да има нещо доста сериозно.

— Ако знаеш какво е, не го крий от нас! — каза Белоус. — Междувременно нека направим малко лидокаин, петдесет кубика.

Той пое готовата спринцовка от сестрата и го инжектира в системата. Сюзан се премести така, че да вижда по-добре екрана на монитора.

Въпреки лидокаина ритъмът бързо се влоши и отново започна фибрилация. Белоус изруга, Рийд поднови масажа, а сестрата отново зареди дефибрилатора.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита Белоус и махна с ръка, за да му подадат нова ампула с бикарбонат. Не очакваше отговор; въпросът му беше чисто реторичен.

Нова доза епинефрин, поставен венозно и последван от втори опит за дефибрилация, върна сърцето към някакво подобие на нормален ритъм. Но екстрасистолите се появиха пак въпреки допълнителния лидокаин.

— Проблемът трябва да е същият като в операционната — каза Белоус, като наблюдаваше как екстрасистолите зачестяват, докато ритъмът се разпадне във фибрилация. — Почвай отново, Рийд, момчето ми! Хайде, дружина!

До 1:15 ч. Нанси Грийнли беше дефибрилирана двайсет и един пъти. След всеки шок се възвръщаше сравнително нормален ритъм, който съвсем скоро се разпадаше във фибрилация. В 1:16 ч. телефонът в интензивното иззвъня. Обаждаха се от лабораторията за стойностите на електролитите. Всичко беше нормално, с изключение нивото на калия. То беше много ниско — едва 2,8 милиеквивалента на литър.

Служителят подаде резултатите на една от сестрите, която ги показа на Белоус.

— Боже мой! Две цяло и осем! Как се получи това? Поне имаме отговор. Окей, да й вкараме малко калий. Сложете осемдесет милиеквивалента в тази банка от системата и я пуснете да тече със скорост двеста кубика в час.

В отговор на това назначение Нанси Грийнли изпадна във фибрилация за двайсет и втори път. Рийд започна да масажира сърцето, докато Белоус приготвяше наконечниците на дефибрилатора. Калият беше прибавен към венозната система.

Изцяло погълната от тази борба за живот, Сюзан така се бе съсредоточила, че почти не чу името си по високоговорителя до регистратурата. През цялото време, докато екипът се опитваше да овладее сърдечния блок, системата за повикване съобщаваше имена на лекари, последвани от вътрешен телефонен номер, но нейното име се беше смесило и сляло с общия шум и Сюзан не го бе чула до момента, в който то изпълни залата заедно с вътрешен номер 381.

Някак неохотно тя напусна мястото си до стената и вдигна телефона върху главното бюро, за да отговори на повикването.

381 се оказа номерът на стаята за следоперативно събуждане и тя искрено се учуди, че я викат оттам. Представи се като Сюзан Уилър, а не като доктор Сюзан Уилър. Служителят я помоли да изчака на телефона.

— Трябва да вземете артериална кръв за газов анализ от един пациент тук.

— Газов анализ?

— Точно така. Кислород, въглероден двуокис и киселинните нива. Спешно е.

— Откъде взехте името ми? — попита Сюзан, като въртеше телефонния кабел. Надяваше се, че е била повикана по погрешка.

— Правя каквото ми наредят. Името ви е записано върху картона. Не забравяйте, че е спешно. — Линията прекъсна. Служителят беше затворил, преди Сюзан да успее отново да отговори. Пък и нямаше какво толкова да му казва. Остави слушалката и се върна до леглото на Нанси Грийнли.

Белоус отново поставяше наконечниците. Шокът разтърси нежното тяло. Ръцете безпомощно и тежко паднаха върху гърдите. Гледката беше едновременно вълнуваща и жалка. Мониторът отчете нормален ритъм.

— Пулсът е добър — констатира Картрайт, с ръка върху слабините на Нанси.

— Като че ли сега, когато е поела малко от калия, поддържа по-добър синусов ритъм — каза Белоус, приковал поглед върху екрана на монитора.

— Доктор Белоус — обърна се Сюзан към него, като използва временното бездействие. — Извикаха ме да взема артериална кръв за газов анализ от някакъв пациент в стаята за следоперативно събуждане.

— Приятна работа — отговори й той разсеяно и се обърна към Шъргуд. — Къде, за бога, са специализантите от вътрешното? Щом ти потрябват, веднага се изпокриват. Но само опитай да закараш пациент в операционната, и започват да се навъртат като лешояди и ти отменят случая заради недоказана употреба на алкохол.

Картрайт и Рийд се засмяха пресилено по понятни съображения.

— Не ме разбрахте, доктор Белоус — продължи Сюзан, — никога не съм взимала артериална кръв за газов анализ. А и не съм виждала как се прави.

Белоус откъсна поглед от монитора и се обърна към нея.

— Исусе Христе, като че ли си нямам достатъчно грижи. Същото е както при вземане на венозна кръв, само че се взема от артерия. Какво, по дяволите, учихте двете години в института?

Лицето й пламна. Искаше да каже нещо в своя защита.

— Не ми отговаряйте! — побърза да добави Белоус. — Картрайт, иди със Сюзан и…

— След пет минути трябва да бъда за онази тироидектомия^[2] с доктор Джейкъбс, за която ме определи — прекъсна го Картрайт, като гледаше часовника си.

— По дяволите! — изруга Белоус. — Окей, доктор Уилър, ще дойда с вас да ви покажа как се хваща артерия, но първо ще изчакаме нещата тук да се поуталожат. Трябва да призная, че вече изглеждат малко по-добре. — Белоус се обърна към Рийд. — Вземи кръв и я изпрати да повторят калиевата проба. Нека видим какво сме постигнали. Може би ние сме вън от опасност.

Докато чакаше, Сюзан се замисли върху последните думи на Белоус. Беше използвал местоимението „ние“, вместо да каже, че Нанси Грийнли е вън от опасност. То явно беше общоприето, тя просто трябваше да свикне с неволното обезличаване. Сети се и за Старк. Той, изглежда, също не се интересуваше какви местоимения употребява Белоус.