Харолд Робинс
Разказвачът (37)

36

Събуди го приглушеното бучене на корабния мотор. Джо погледна светещия циферблат на часовника си. Минаваше седем часа сутринта… Той внимателно се измъкна от тясното легло в каютата и стрелна Лаура с очи. Тя спеше дълбоко, завита през глава с чаршафа. Бързо надяна бермудите си и нахлузи отгоре ризата. Излезе тихо от каютата и затвори вратата, без да вдига никакъв шум.

Изкачи се по спираловидната стълба на главната палуба и се запъти към трапезарията. Там вече беше подреден малък студен бюфет за закуската. Джо си взе чаша доматен сок и бавно я изпи. През прозореца се виждаше как сушата се плъзга покрай яхтата, която следваше курса си.

— Това момиче ще се омъжи за тебе — разнесе се зад гърба му гласът на контесата.

Той се обърна стреснат. Тя беше облечена в копринена роба, под която носеше стегнат бански костюм.

— Кое ви кара да мислите така? — запита я.

— Има неща, от които разбирам — рече контесата, поднасяйки му бузата си за целувка. — Добро утро.

— Добро утро — отвърна Джо и я целуна. — Да не би да сте ясновидка?

— Не — каза тя. — Но вече три дни сме заедно и това е достатъчно, за да си състави човек мнение. Не се страхувай, ще ти бъде отлична съпруга…

Той замълча.

— Добра ли е в леглото? — попита контесата.

— Много — кимна Джо.

— Така си и помислих — рече тя. — Почувствах, че е жена, която дълго време е потискала сексуалните си желания. Сега за първи път има усещането за вътрешна освободеност.

— Какво още бихте могла да ми кажете, о, мъдра пророчице? — засмя се той.

— Тя те обича, Джо. Това е простата истина — отговори контесата. После добави: — Не би ли желал някаква американска закуска? Може би яйца с бекон?

— С удоволствие.

Стюардът се появи в своето безупречно чисто бяло сако. Тя му каза нещо на италиански и той излезе от салона. Аристократката с жест покани Джо да я последва на масата за хранене. Седна на централното място и му посочи стола от дясната си страна. Мълчаливо напълни с кафе от сребърната гарафа малката чашка пред себе си и наля втората за него.

— Скука… — отрони се от нея. — Пълна скука!

Джо не отвърна. Тя го погледна и извади мускал с кокаин и миниатюрна златна лъжичка от джоба на копринената си роба.

— Имам нужда от една доза за повдигане на настроението — обясни му. Смръкна дълбоко от белия прах във всяка ноздра и го протегна към него.

Той поклати глава:

— Цялата сутрин няма да мога да си намеря място…

— Тогава позволи ми да поръся пръстите ти и да ги напъхам между краката си — разсмя се контесата.

Джо едва не падна от стола.

— Ана! — прихна той, обръщайки се за първи път към нея на малко име. — За тебе наистина не съществуват задръжки! Та ние сме в трапезарията… Стюардът ще донесе закуската, а току-виж и на някой друг му хрумнало да надникне.

— Който и да дойде, няма да забележи нищо — рече тя, като повдигна края на покривката и разтвори краката си. — Ще трае само миг. Цялата горя… Кокаинът ще угаси пожара.

Джо я погледна, сетне изпълни желанието й. В първия момент лицето й стана пурпурночервено, после по челото й избиха капки пот. Почувства как по ръката му потече влагата от нейния оргазъм и я издърпа обратно. Контесата тежко въздъхна и му се усмихна вяло:

— Можеш да се измиеш в купичката с вода на съседната маса. Ароматизирана е с лимонова есенция.

Той спокойно изплакна пръстите си и се избърса с една салфетка.

— По-добре ли си вече? — усмихна й се.

Тя попи лицето си с кърпата за хранене, после попита:

— Размазах ли си грима?

— Изглеждаш великолепно — увери я Джо.

Контесата се наведе през масата и го целуна по бузата.

— Много си мил — рече му. — Повярвай ми, приятелката ти е голяма късметлийка!

Той се втрещи насреща й, обзет от недоумение, но в този момент в салона влезе стюардът със закуската му. Джо го изчака да се отдалечи и запита:

— Моля те, Ана, кажи ми защо правиш всичко това?

Някаква странна печал забули очите й.

— Животът е убийствено монотонен, скъпи мой — гласът и прозвуча така, сякаш бе сърдита на самата себе си. — От време навреме човек трябва до прави по нещо откачено…

Последният ден от увеселителното пътуване с яхтата завърши във вторник през нощта с фойерверки в залива на Кан. Яхтата на контесата беше заобиколена от по-малки и по-големи съдове, над които избухваха пъстроцветните огньове на зарята.

Джо и Лаура се бяха качили на откритата горна палуба, за да наблюдават небето. Другите бяха останали на кърмата, по-близо до отрупаната с храна за вечеря дълга шведска маса. Контеса Барони беше поканила около трийсет души гости на борда.

— Никога не съм виждала такива фойерверки — рече Лаура, вперила широко отворените си очи в светлините, които се пръскаха в нощното небе.

— Аз също — отвърна Джо. — Прекарах миналото лято в „Лидо“ във Венеция, но подобно зрелище нямаше.

Тя се надвеси през парапета:

— Нямам представа как контесата е успяла да събере всички тези знаменитости на едно място? — Лаура изви лицето си към него. — Зърнах Али Хан, Рита Хейуърт, Рубироза, Заза Габор… Има и още много познати физиономии, но не мога да си спомня имената им…

— Нейно превъзходителство ги колекционира — каза той. — В състояние е да си го позволи.

Една експлозия на ярка бяла светлина превърна нощта в ден.

— Харесва ли ти роклята ми? — запита тя.

— Прекрасна е — рече Джо. Черната коприна на дрехата елегантно хармонираше с женствените форми на тялото й.

— Струва двеста долара — поясни Лаура. — Никога не съм пръскала толкова много пари за някакъв парцал.

Той се разсмя:

— Ще ти дам парите. Струва си човек да плати тази цена, за да те види в нея.

Тя бързо го целуна.

— Докато се разхождах из Кан ми хрумна идея. Градът е значително по-малък и по-спокоен от Ница. Открих един малък апартамент на „Да Козет“, срещу самия плаж. Хотелът ще ни струва приблизително петдесет-шейсет долара на ден, бихме могли да наемем апартамента за две седмици за двеста долара. Има всички удобства — баня, кухня…

— Да не се каниш да готвиш?

— Аз съм добра готвачка — рече Лаура. — Пък и ще спестим малко пари, докато работиш.

Джо не отговори.

— Вече прочетох двайсет и седемте страници, които си написал. В тях си събрал есенцията на цялата книга. Ще ти помогна да я разбиеш на отделни части, след което ще нахвърля едно кратко резюме, което да предизвиква търговски интерес. Разбира се, ако приложиш към него пет готови глави. Сигурна съм, че ще успея да спазаря този роман за страхотна сума.

— А ще ни остане ли време за секс? — взря се в нея той.

Тя пристъпи към него. Ръката й мълниеносно отвори ципа на панталона и улови члена му, който се втвърди почти моментално.

— Винаги знам къде да го намеря — рече Лаура през смях и го стисна.

Джо вдигна ръце, имитирайки капитулация:

— Печелиш. Ще кажа на контесата, че на сутринта слизаме тук.