Анита Лус
Джентълмените предпочитат блондинки… (7)

Глава шеста
Наистина всичко опира до ума

14 юни

Ето че вчера пристигнахме с Дороти в Ню Йорк, понеже г-н Айсмън най-накрая реши да ни изпрати обратно вкъщи, понеже, както той каза, дори и целият му бизнес с копчета няма да стигне, за да ме образова повече в Европа. Така че се разделихме с г-н Айсмън в Будапеща, защото той трябваше да замине за Берлин да навести всичките си гладуващи роднини там, които от войната насам не правят нищо друго, освен да гладуват. Точно преди да отплуваме, получих от него писмо, че е намерил всичките си гладуващи роднини и добре ги е огледал и е решил да не ги взима със себе си в Америка, понеже между тях няма ни един, за когото да не се наложи да доплаща за свръх тегло на парахода.

Тъй че двете с Дороти се качихме на парахода и през цялото време трябваше да си напрягам мозъка да реша дали наистина искам да се омъжа за известния Хенри X. Спофърд или не, понеже той ме чакаше да пристигна в Ню Йорк и бе толкова нетърпелив, че едва можеше да ме дочака да пристигна в Ню Йорк. Но аз не съм си загубила времето с Хенри, понеже дори и да не се омъжа за него, имам някои негови писма, които ще ми дойдат много, много добре, ако не се омъжа за него. И, изглежда, Дороти доста е съгласна с мен, понеже, както тя казва, има нещо, което е за предпочитане пред Хенри, и то е да бъдеш вдовицата на Хенри, когато си на 18 години.

Та на парахода аз реших да не се занимавам с разни джентълмени, понеже каква е ползата да се запознаваш с разни джентълмени, щом единственото нещо, което можеш да направиш на парахода, е да ги заведеш в единственото малко магазинче, където не се продава нищо по-скъпо от пет долара. А освен това, ако се запозная с някой джентълмен на парахода, той ще поиска да ме изпрати, като пристигнем, и тогава може да се сблъска с Хенри. После обаче чух, че на парахода имало един джентълмен — голям търговец на диаманти от един град Амстердам. Та се запознах с него и доста се разхождахме заедно, но вечерта, преди да пристигнем, доста се поскарахме и затова, като слизахме, аз дори не го погледнах, а сложих всичките диаманти в чантичката си, та да не се налага да ги обявявам на митницата.

Хенри ме чакаше, понеже бе дошъл от Пенсилвания специално да ме чака. Тяхното имение е в Пенсилвания и баща му е много, много болен в Пенсилвания, така че Хенри трябва да стои там непрекъснато. На пристанището имаше и много репортери и те всички разбраха, че ние с Хенри сме сгодени, и искаха да разберат аз каква съм била, преди да стана годеница на Хенри. Така че им казах, че съм била просто едно момиче от обществото на Литъл рок, щата Арканзас. И много се ядосах на Дороти, понеже един от репортерите я запита кога съм дебютирала в обществото в Литъл рок и Дороти отговори, че 15-годишна съм дебютирала в традиционния уличен карнавал там. Искам да кажа, че Дороти никога не пропуска случай да бъде неизискана, дори и когато разговаря с литературни джентълмени като репортерите.

Хенри ме докара вкъщи с неговия ролс-ройс и по пътя ми каза, че искал да ми подари годежен пръстен, и аз наистина много се развълнувах. И той каза, че е ходил в „Картие“ и е огледал всички годежни пръстени там и след като добре ги огледал, решил, че не са достатъчно хубави за момиче като мен. И после той извади от джоба си една кутийка и аз наистина много се заинтригувах. А Хенри каза, че когато гледал всички онези неприлично големи диаманти, наистина почувствал, че им липсва всякаква романтика, и затова решил да ми подари пръстена си от времето, когато бил в колежа „Амхърст“. И тогава аз го погледнах и пак го погледнах, но съм толкова пълна със самоконтрол, че не казах нищо на тоя етап на играта, ами казах, че това наистина е много, много мило.

А после Хенри каза, че се налагало веднага да замине за Пенсилвания да говори с баща си за нашата сватба, понеже изглежда, баща му желае от сърце тя да не се състои. Тогава аз казах на Хенри, че може би, ако се запозная с баща му, ще спечеля сърцето му, понеже аз, изглежда, винаги спечелвам сърцата на джентълмените. Но Хенри каза, че точно там е бедата, че разни момичета непрекъснато печелили сърцето на баща му и семейството просто не го изпуска из очи — дори и на църква не го пускат сам. Понеже последния път, като отишъл сам на църква, на един ъгъл едно момиче спечелило сърцето му и когато се прибрал вкъщи, нямал пукната пара и те не му повярвали, че ги е пуснал в подноса в църквата, понеже от 15 години не бил оставял там повече от петак.

Та, изглежда, истинската причина бащата на Хенри да е против сватбата ни е, че той смята, че само Хенри се забавлява и всеки път, когато баща му поиска малко да се позабавлява, Хенри винаги му пречи и дори не му дава да е болен в болницата, където може малко да се позабавлява, а го държи вкъщи и сестрата, дето се грижи за него, е подбрана от Хенри и е всъщност мъж. Та, изглежда, сега той се дърпа, за да си го върне. Но Хенри казва, че цялото му дърпане не може още дълго да трае, понеже е вече на 90 и рано или късно природата си взима своето.

А Дороти казва, че съм много глупава, че си губя времето с Хенри, когато трябва да се запозная с баща му и така цялата работа да се свърши за няколко месеца и тогава ще притежавам на практика целия щат Пенсилвания. Но аз не смятам, че трябва да последвам съвета на Дороти, понеже всички бдят като орли над баща му, а самият Хенри е негов пълномощник, така че от това нищо няма да излезе. А и защо да слушам съветите на момиче като Дороти, което пропътува цяла Европа я се върна само с една гривна!

Хенри прекара вечерта в моя апартамент и после трябваше да се връща в Пенсилвания, за да бъде там в четвъртък сутринта, понеже всеки четвъртък сутрин той принадлежи към един клуб, който цензурира всички филми. И те отрязват всички части във филма, които показват рисковани неща, дето хората не бива да гледат. После слепват всички рисковани части и ги гледат още няколко пъти. Тъй че е наистина трудна работа да откъснеш Хенри от тези негови сбирки и той едвам дочаква да дойде четвъртък сутрин. Понеже, както изглежда, той най обича да цензурира филми, но след като един филм е вече цензуриран, сякаш губи целия си интерес към него.

След като Хенри си тръгна, аз доста си поговорих с Лулу. И Лулу наистина смята, че трябва да се омъжа за г-н Спофърд въпреки всичко, понеже тя го е изучавала през цялото време, докато ми разопаковаше багажа, и е сигурна, че винаги, щом поискам да се отърва от него, мога просто да го сложа да седне на пода и да му дам едно тесте рисковани френски картички да ги цензурира и така аз ще мога да правя каквото си искам.

Хенри ще уреди да отида в Пенсилвания някой уикенд, за да се запозная с цялата фамилия. Но ако всички те са толкова превъзпитани, колкото е Хенри, това ще бъде голямо изпитание дори за момиче като мен.

 

 

15 юни

Вчера сутринта бе голямо изпитание за едно изискано момиче, понеже всичките вестници отпечатаха историята, как ние с Хенри сме сгодени един за друг, но без да споменават, че съм момиче от обществото, с изключение на един вестник и това бе вестникът, който цитира думите на Дороти, че съм дебютирала в уличния карнавал. И тогава аз се обадих на Дороти в хотел „Риц“ и й казах, че момиче като нея трябва да си държи езика зад зъбите в присъствието на репортери.

Изглежда, че разни репортери непрекъснато се обаждат на Дороти, но Дороти каза, че нищо не им казвала, освен на онзи репортер, който попитал от какво са парите ми, и тя му казала: „От копчета“. Ама Дороти наистина не бива да приказва такива неща, понеже, изглежда, доста хора знаят, че г-н Айсмън се грижи за образованието ми, а него цяло Чикаго го знае като Гюс Айсмън — царят на копчетата, тъй че малко по малко някой може да започне да си мисли нещо.

Но Дороти каза, че повече нищо не е казала за дебюта ми в обществото на Литъл рок, понеже Дороти всъщност добре знае, че не съм имала никакъв дебют, понеже точно когато дойде време за дебюта ми, моят приятел г-н Дженингс бе застрелян, а след процеса, когато целият съд ме освободи, бях толкова изтормозена, че не ми беше до дебют.

И тогава Дороти каза: „Защо да не направим един прием и така ще можеш да дебютираш и да ги поставиш всичките на място?“. Дороти е винаги готова за приеми. Но всъщност това е първото разумно предложение, което Дороти някога е правила, понеже според мен всяко момиче, което е сгодено за джентълмен от такава изискана стара фамилия, наистина трябва да бъде дебютантка. И затова й казах веднага да дойде, та да направим план за моя дебют, но ние трябва да го направим тайно, понеже, ако Хенри разбере за моя дебют, той веднага ще пристигне от Пенсилвания и на практика ще развали забавата, понеже не се иска много, за да развали Хенри една забава — достатъчно е само да дойде.

Та двете с Дороти направихме план. Първо решихме да поръчаме да гравират гравирани покани, но това винаги отнема много време, пък е и глупаво, понеже всички джентълмени, които ще поканим, членуват в клуб „Тенис-ракета“ и просто мога да напиша обява, че давам прием и да помоля Уили Гуйн да я окачи на дъската за обяви в клуба.

И Уили Гуйн я окачи и после ми се обади и каза, че не е виждал подобен ентусиазъм в клуба от боксовия мач между Дъмпси и Фирпо и каза още, че целият клуб ще дойде в пълен състав. Но, изглежда, аз не познавам чак толкова много момичета от обществото, понеже едно момиче, разбира се, не се познава с момичетата от обществото, преди да е дебютирало, а след дебюта всички момичета от обществото му идват на гости. Обаче познавам на практика всички мъже от обществото, понеже на практика те всички членуват в клуб „Тенис-ракета“, тъй че след като мине дебютът ми, единственото, което трябва да направя, за да заема полагащото ми се място в обществото, е да се запозная с техните майки и сестри, понеже вече се познавам с всичките им приятелки.

Но според мен е чудесно на един прием да има много момичета, ако, разбира се, има достатъчно джентълмени, и би било чудесно да дойдат всичките момичета от „Фолис“, но за съжаление не мога да ги поканя, понеже не са от моята среда. Но после премислих нещата и реших, че ако не е по етикета да ги поканя на прием, то е напълно по етикета да ги наема да ни забавляват, а след като свършат с представлението си, могат да се смесят с гостите и така няма да има грешка в етикета.

После звънна телефонът и Дороти вдигна слушалката и, изглежда, беше Джо Сангинети, който е почти официалният контрабандист на уиски за целия клуб „Тенис-ракета“. Той разбрал за дебюта ми и дали можел и той да дойде и да доведе неговия клуб, който е бруклинският клуб „Сребърните капки“ и щял да се погрижи за цялото пиене.

Аз казах на Дороти да му каже, че може да дойде, и тя затвори, преди да ми каже какво точно е казал той, и аз много се ядосах на Дороти, понеже неговият клуб дори не се споменава в списъка на клубовете на висшето общество и затова не му е мястото на дебюта на едно момиче. Но Дороти каза, че като се развихри забавата, ще трябва да си гениален, за да познаеш кой от кой клуб е. И аз наистина почти съжалих, че поканих Дороти да ми помогне в организирането на дебюта ми, но всъщност по време на прием Дороти е безценна, особено ако дойде полицията, понеже тя винаги знае как да се оправи с тях и аз не познавам полицай, който да не се влюби лудо в Дороти. И после Дороти се обади на всички репортери от всички вестници и ги покани на дебюта ми, та да го видят със собствените си очи.

И Дороти каза, че ще се погрижи дебютът ми да бъде на първа страница на всички вестници, дори ако трябва да извършим убийство за това.

 

 

19 май

Ами вече трети ден, откак започна дебютът ми, но аз наистина се уморих и снощи отидох да си легна, понеже, изглежда, губя всякакъв интерес към един прием след няколко дни. Дороти обаче никога не губи интерес и когато тази сутрин се събудих, тя точно изпращаше някои от гостите. Дороти, изглежда, има голяма жизненост, понеже тези последни гости бяха гости, които намерихме на Лонг Бийч, когато отидохме да поплуваме там завчера, и те бяха съвсем свежи, а Дороти изкара цялата забава от начало до край, без дори да спре, за да отиде на турска баня, както направиха повечето от джентълмените. Така че дебютът ми беше много необикновен, понеже доста от гостите, които го завършиха, не бяха същите, дето го започнаха, и за едно момиче наистина е необикновено да види на дебюта си толкова много различни видове джентълмени. Та това наистина е много, много голям успех, понеже всичките вестници писаха за моя дебют и се почувствах доста горда, когато видях голямото заглавие на първа страница на „Дейли нюз“:

„Дебютът на Лорелай — истински бум.“

А седмичникът „Зид“ направо каза, че ако такъв прием бележи влизането ми в обществото, те се надяват да са живи да видят това, което ще направя, когато вече съм преодоляла дебютантската си свенливост и съм заела полагащото ми се място в света.

И наистина трябваше да се извиня на Дороти за Джо Сангинети, понеже той наистина донесе толкова много чудесно пиене, че едва не се удавихме в него. Бе наредил на контрабандистите си да го докарват направо от пристанището и единствената неприятност бе, че после не можеше да ги накара да си тръгнат. Стана дори малък скандал, понеже Уили Гуйн се оплака, че контрабандистите на Джо се отнасяли презрително към членовете на „Тенис-ракета“ и не ги допускали да пеят в техния квартет. А момчетата на Джо казаха, че момчетата от „Тенис-ракета“ знаят само песни, които са неизискани, а те искат да пеят песни за майката.

И после всички започнаха да се карат, а момичетата от „Фолис“ още от самото начало бяха на страната на контрабандистите на Джо и ги слушаха с просълзени очи. Това обаче накара „Тенис-ракета“ да ревнува и така нататък, и така нататък… докато не дойде полицията.

Но както обикновено Дороти спечели сърцата на цялата полиция. Изглежда, че полицията имаше нареждане от съдията Шулцмайер, който е известният съдия, дето се занимава с всички случаи на нарушение на сухия режим, щом открият забава, дето изглежда истинска забава, да му се обаждат независимо колко е часът, понеже съдията Шулцмайер обожава забавите. И така полицията се обади на съдията Шулцмайер и той пристигна почти светкавично. После и Джо Сангинети, и съдията Шулцмайер се влюбиха лудо в Дороти. Двамата доста се поскараха и съдията каза на Джо, че ако пиенето му си заслужаваше да се пие, той би го конфискувал всичкото, но че не си заслужавало труда да се конфискува, ако човек наистина уважава стомаха си, и че затова той никога няма да падне толкова ниско, че да го конфискува. А когато стана 9 часът сутринта, Шулцмайер трябваше да напусне забавата и да иде в съда да съди всички онези престъпници, които нарушават законите, и трябваше да остави Дороти на Джо и затова бе много, много ядосан.

И аз наистина съжалих всички подсъдими, които е трябвало да се изправят пред съдията Шулцмайер тази сутрин, понеже той, изглежда, е дал на всички по 90 дни и така успя да се върне на забавата още преди 12 часа. И нищо не можа да го откъсне от нея до завчера, когато решихме да отидем да поплуваме на Лонг Бийч, а той, изглежда, бе изпаднал в безсъзнание, та се наложи по пътя да го оставим в болницата.

И така моят дебют се превърна в сензацията на сезона, понеже втората вечер съвпадна с вечерта, когато сестрата на Уили Гуйн даваше танцова забава в тяхното имение на Лонг Айлънд, и Уили Гуйн каза, че там биело на очи отсъствието на всички джентълмени, които са добра партия за женитба, понеже те всички бяха на моя дебют. Та изглежда, ще стана много известна с приемите си, само ако успея да накарам да стана госпожа Хенри Спофърд.

А тази сутрин се обади Хенри и каза, че вече е безопасно да се запозная с баща му и че ще дойдел да ме вземе следобед, за да ме представи на фамилията и да видя известния исторически дом в Пенсилвания. И после ме попита за дебюта ми, за който, изглежда, някои вестници в Пенсилвания са споменали. Но аз му казах, че дебютът ми е станал малко набързо и че не ми е дало сърцето да го извикам толкова неочаквано и да го откъсна от баща му в такъв тежък момент.

А сега се приготвям за срещата със семейството на Хенри и се чувствам така, сякаш цялото ми бъдеще зависи от това. Понеже, ако се окаже, че не мога да търпя семейството на Хенри дори повече, отколкото не мога да търпя самия Хенри, цялата работа сигурно ще свърши с дело за обезщетение.

 

 

21 юни

Ами вече съм при семейството на Хенри в старото имение близо до Филаделфия и започвам да си мисля, че въпреки всичко на този свят има и други неща освен семейството. И започвам още да си мисля, че семейният живот е само за онези, които могат да го понасят. Например в семейството на Хенри винаги се става рано. Всъщност не е лошо да станеш рано, ако има за какво да станеш, но когато едно момиче трябва да стане рано, а няма нищо, което да си заслужава ставането, наистина започва да изглежда, че в това няма никакъв смисъл.

Та вчера всички станахме рано и тогава се запознах с цялото семейство на Хенри, понеже ние с Хенри пристигнахме завчера, но всички вече си бяха легнали, понеже минаваше 9 часът. Тъй че сутринта майката на Хенри дойде да ме събуди за закуска, понеже майката на Хенри много ме обича и винаги иска да й давам роклите си за модел и обича да бърка из нещата ми, да види какво ново имам. И намери кутия бонбони с ликьор и наистина много се зарадва. Най-накрая обаче успях да се облека, а тя захвърли празната кутия и аз й помогнах да слезе по стълбите към трапезарията.

А там чакаше Хенри със сестра си и така се запознах със сестра му. И изглежда от войната насам тя много се била променила, понеже преди войната и преди да стане шофьор на линейка, тя никога не била носила мъжки ризи и вратовръзки, а сега не могат да я накарат да ги свали. От примирието насам сестрата на Хенри, изглежда, започнала да смята, че обикновените женски дрехи са твърде женствени. Та сега не мисли за нищо друго освен за коне и автомобили и ако не е в гаража, единственото друго място, където се чувства добре, е конюшнята. И не обръща почти никакво внимание на семейството, а още по-малко на Хенри, понеже, изглежда, според нея умът на Хенри не е достатъчно мъжествен. После започнахме да чакаме да дойде бащата на Хенри, за да прочете библията преди закуска. И тогава се случи нещо, което наистина е цяло чудо. Понеже, изглежда, вече месеци наред бащата на Хенри е в инвалидна количка и мъжът, дето му е сестра, го тика насам-натам. И той го дотика в трапезарията и Хенри каза: „Татко, това е бъдещата ти снаха“. Бащата на Хенри добре ме огледа и направо скочи от количката и проходи! И всички ние много се изненадахме, обаче Хенри не се изненада, понеже добре познава баща си. После всички се опитаха да успокоят баща му и той се опита да прочете библията, но явно умът му не беше в нея и едва можа да хапне нещо, понеже, когато един джентълмен е толкова немощен като бащата на Хенри, силите не му стигат хем да не изпуска от очи едно момиче, хем да гледа в овесената си каша. Накрая Хенри направо се обезкуражи и каза на баща си най-добре да се прибере в стаята му и беше много сърцераздирателно, понеже той плака като дете. И тогава аз започнах да премислям онова, дето Дороти ме посъветва за бащата на Хенри и наистина започвам да мисля, че ако бащата на Хенри успее само да се скрие от всички и остане малко насаме, съветът на Дороти всъщност не е чак толкова лош.

А след закуска всички се приготвихме да ходим на църква, но сестрата на Хенри не ходи на църква, понеже обича да прекарва неделния ден в гаража и да разглобява и сглобява форда. Хенри казва, че това, което войната е направила от момиче като сестра му, е по-лошо от самата война. И после аз, Хенри и майка му отидохме на църква. После се върнахме от църква и обядвахме и, изглежда, обядът е съвсем като закуската, освен че бащата на Хенри не можа да слезе за обяд, понеже като ме видя, го удари такава треска, че се наложи да извикат доктора. Следобед Хенри отиде на религиозно събиране, а аз останах да си почивам с майка му, за да можем след вечеря пак да отидем на църква. Майката на Хенри смята, че съм като слънце и не ме изпуска от погледа си, понеже не обича да остава самичка — като е сама, мозъкът й май въобще не може да работи. И обожава да мери всичките ми шапки и да ми разправя как момчетата от черковния хор не могат да откъснат очи от нея. И, разбира се, трябва да се съгласявам с нея, а е доста трудно да се съгласяваш с някого, ако трябва да се съгласяваш през слухова тръба, понеже рано или късно губиш глас.

А после се оказа, че вечерята е също като обяда, само че дотогава вече не ми беше интересно. Та казах на Хенри, че имам ужасно главоболие и не мога пак да отида на църква, така че Хенри отиде само с майка си, а аз се качих в стаята си и седнах и се размислих, и реших, че животът е твърде кратък, та да го прекарам целия само в гордост със семейството, дори и то да има много пари. Така че най-добре е да измисля някакъв план, та Хенри да реши да не се жени за мен и аз да взема, каквото мога да взема, и да съм доволна.

 

 

22 юни

Вчера накарах Хенри да ме качи на влака във Филаделфия, а той да остане във Филаделфия, та да е близо до баща си. И седнах в купето и се размислих, и реших, че е вече време да се отърва от Хенри на всяка цена. И се сетих, че това, което, изглежда, най-много обезкуражава джентълмените, са магазините. Понеже дори и г-н Айсмън, който направо е роден да ходи по магазините и който знае какво точно го чака, често доста се обезкуражава от моето ходене по магазините. И реших, като пристигна в Ню Йорк, да отида направо в „Картие“ и да направя голяма сметка за сметка на Хенри, понеже годежът ни е обявен във всички вестници и сметката на Хенри е вече и моя сметка.

И докато седях и обмислях нещата, на вратата се почука и аз казах „влез“, и той влезе, и това беше един джентълмен, който ме бил виждал в Ню Йорк и винаги искал да се запознае с мен, понеже сме имали много общи приятели. И тогава ми даде визитната си картичка и на нея бе написано името му, и то е г-н Джилбъртсън Монтроуз, а професията му е писател на филмови сценарии. И тогава го поканих да седне и водихме дълъг литературен разговор.

Наистина имам чувството, че вчера бе повратен ден в живота ми, понеже най-сетне се запознах с джентълмен, който е не само артистичен, но освен това има и мозък. Искам да кажа, че той е от онзи вид джентълмени, в чиито нозе едно момиче може дни наред да седи и да слуша, и почти винаги да научи нещо. Понеже, в края на краищата, нищо друго не вълнува едно момиче така, както джентълмен с мозък, особено ако момичето е прекарало няколко дни с Хенри. Та г-н Монтроуз говори и говори през целия път до Ню Йорк, а аз седях и не правех нищо друго, освен да слушам. По мнение на г-н Монтроуз Шекспир е много велик драматург и той смята, че „Хамлет“ е много известна трагедия, а що се отнася до романите, според него почти всеки непременно трябва да прочете Дикенс. А когато стигнахме до въпроса за поезията, той започна да рецитира „Застрелването на Дан Макгрю“ така, че човек почти можеше да чуе изстрела.

После аз помолих г-н Монтроуз да ми разкаже нещо за себе си. И излезе, че се връща от Вашингтон, където е имал среща с българския посланик, за да се опита да накара България да финансира един негов сценарий с голям исторически сюжет, в основата, на който е интимният живот на Доли Медисън^[1]. Изглежда, г-н Монтроуз се познава с доста българи от един български ресторант на Лексингтън авеню и това му е дало идеята да поиска пари от България. Понеже г-н Монтроуз каза, че може да напълни сценария с българска пропаганда. И казал на българския посланик, че само като си помисли колко е невежа американската филмова публика по въпроса за България, му идва да се разплаче.

А аз казах на г-н Монтроуз, че се чувствам наистина нищожна, като говоря с джентълмен като него, който знае толкова много за България, а аз нищо не знам. Господин Монтроуз каза, че според българския посланик обаче, изглежда, нямало нищо, което да свързва Доли Медисън с днешна България, но г-н Монтроуз му обяснил, че това е понеже и той и понятие си няма от драматична постройка. Понеже г-н Монтроуз може така да нагласи сценария, че да излезе, че Доли Медисън е имала български любовник, който искал да се ожени за нея. И тогава Доли Медисън се замисля какви ще бъдат правнуците й, ако се омъжи за българина, и тогава може да седне и да си представи България през 1925 година. И тогава г-н Монтроуз ще отиде да снима в България. Българският посланик отхвърлил цялото предложение, обаче подарил на г-н Монтроуз една бутилка от българското национално питие. А българското национално питие прилича съвсем на вода и дори на вкус не е много силно, но след около пет минути човек започва да разбира грешката си. Но аз си казах, че ако разбирането на грешката ще ми помогне да забравя това, което преживях в Пенсилвания, наистина съм длъжна заради сама себе си да забравя. И тогава поисках още една чаша.

После г-н Монтроуз каза, че му е много трудно във филмовата професия, понеже всичките му сценарии са много трудни за разбиране. Понеже, когато г-н Монтроуз пише за секса, сценарият е пълен с психология, а когато другите пишат за секса, сценарият е пълен с прозрачни нощници и богато украсени вани. И според г-н Монтроуз, за филмите няма бъдеще, ако не си решат проблема със сексуалните мотиви и не разберат, че една жена на 26 може да има точно толкова много сексуални проблеми, колкото и едно девойче на 16. Понеже г-н Монтроуз обича да пише за светските дами и е против това, някакви си 15-годишни момиченца да играят ролята на светски жени, понеже те не познават въобще живота и дори не са стъпвали в поправителен дом.

И преди дори да усетим, и двамата пристигнахме в Ню Йорк, и аз си помислих как същото това пътуване в ролс-ройса с Хенри ми изглежда като цяло денонощие и точно това ме накара да си кажа, че парите не са всичко, понеже всъщност всичко опира до ума. Та г-н Монтроуз ме закара до вкъщи и ще обядваме заедно вече всеки ден и ще водим литературни разговори.

И затова трябва да измисля как хем да се отърва от Хенри, хем да нямам неприятности по-късно. И повиках Дороти, понеже Дороти не я бива да заинтригува някой джентълмен с пари, но е пълна с идеи как да се отърве от такъв.

Отпърво Дороти каза, че най-добре да рискувам и да се омъжа за Хенри, понеже според нея той няма да издържи и две седмици и ще се самоубие. Но аз й разказах за плана си да обиколя всичките магазини и да повикам Хенри, но да ме няма вкъщи, когато той дойде, а тя да е тук и да завърже разговор с него, и да му разкаже за всичките ми покупки и колко съм екстравагантна, и че той ще стигне до приюта за бедни само след година семеен живот с мен.

И Дороти каза да оставя Хенри в нейни ръце и следващия път, когато го видя, ще е в съда и може би дори няма да го позная, понеже тя така ще го е наплашила, че той няма да прилича вече на себе си. И реших да го оставя, в ръцете на Дороти и да се надявам, че всичко ще бъде наред.

 

 

10 юли

Изминалият месец сам по себе си беше почти цял дневник и аз трябва най-накрая да призная, че просто съм от онези момичета, на които винаги се случва нещо. И трябва още да призная, че въпреки всичко животът е прекрасен. Понеже през последните няколко седмици се случиха такива неща, че мозъкът на едно момиче почти се завъртва.

На първо място отидох в „Картие“ и си купих чудесен смарагдов пръстен и дълъг наниз перли — все на сметката на Хенри. После се обадих по телефона на Хенри и му казах, че много искам да го видя и той беше много, много доволен и каза, че веднага идва в Ню Йорк.

После казах на Дороти да дойде вкъщи да чака Хенри и да му покаже всичко, което съм купила за негова сметка, и да му каже колко съм екстравагантна и че ставам все по-екстравагантна. И й казах да говори каквото си иска, но да не споменава нищо срещу характера ми, понеже колкото по-неопетнен е той, толкова по-добре ще се развият нещата по-късно. Хенри трябваше да пристигне около 13.20 и аз казах на Лулу да приготви обяд уж за мен и Дороти, а на Дороти казах да му каже, че съм отишла да разгледам руските царски скъпоценности, които някаква руска велика княгиня предлага за продан в „Риц“.

А аз отидох да обядвам с г-н Монтроуз, понеже той умира да ми разказва идеите си и казва, че му приличам на едно момиче на име мадам Рекамие, на което всички интелектуални джентълмени разказвали идеите си, въпреки че около тях течала френската революция.

Та обядвахме чудесно, но аз всъщност никога не забелязвам какво точно ям, когато съм с г-н Монтроуз, понеже, когато той говори, едно момиче може само да слуша. Но докато го слушах, все си мислех за Дороти и се тревожех да не би да отиде твърде далеч и да каже на Хенри нещо, което може после да ми навреди. Най-накрая дори и г-н Монтроуз забеляза и попита какво ме тревожи.

И тогава аз всичко му разказах. А той доста се замисли и ми каза: „Много жалко, че социалният живот на г-н Спофърд сякаш те отегчава, понеже той е идеалният човек, дето може да финансира моя сценарий“. И после г-н Монтроуз каза как от самото начало разбрал, че аз ще съм идеална за ролята на Доли Медисън. А това ме накара да се замисля и казах на г-н Монтроуз, че когато всичко свърши, аз ще имам една доста голяма сума и че ще мога аз самата да го финансирам. Но г-н Монтроуз каза, че ще бъде твърде късно, понеже вече всички филмови корпорации се бият за него и веднага ще го глътнат.

И тогава аз почти изпаднах в паника, понеже изведнъж се сетих, че ако се омъжа за Хенри и същевременно работя в киното, социалният ми живот с Хенри няма да е чак толкова тежък. Понеже, ако едно момиче е ангажирано през цялото време, изглежда, няма да е толкова трудно да издържа компанията на Хенри, когато не е ангажирано. Но тогава се сетих какво прави в този момент Дороти и казах на г-н Монтроуз, че почти се страхувам, че е много късно. Все пак се втурнах към телефона и позвъних на Дороти и я попитах какво вече е казала на Хенри. Дороти каза, че му е показала смарагдовия пръстен и му казала, че това е прищявка и че съм го купила, за да върви със зелената ми рокля, но на роклята имало петно, та съм щяла да дам и роклята, и пръстена на Лулу. И после му показала перлите и му казала, че след като съм ги купила, съм съжалила, че не съм купила розови, понеже белите са толкова обикновени, и затова съм щяла да накарам Лулу да ги изниже и да ги пришие на нощницата ми. А после му казала, че е жалко, че искам да купя руските царски скъпоценности, понеже тя била чувала, че носели нещастие, но че съм й казала, че ако наистина излезе така, просто съм щяла да ги хвърля през лявото си рамо в река Хъдсън по време на новолуние и това ще радвали магията.

И според нея тогава Хенри започнал да става нервен. А после тя му казала колко се радва, че най-сетне ще се омъжа, понеже винаги съм имала такъв лош късмет и всеки път, щом съм се сгодяла, нещо се случвало с годеника. Хенри попитал какво например. И Дороти казала, че няколко завършили в лудницата, а един се самоубил заради много дългове. И тогава Хенри попитал как са стигнали дотам, а Дороти отговорила, че дотам ги била докарала само моята екстравагантност и чудно, че той нищо не бил чувал за това, понеже било достатъчно само да обядвам в „Риц“ с някой борсов посредник и на следващия ден пазарът падал главоломно. И тя му казала, че не иска нищо да намеква, но че съм вечеряла с един много, много важен немец в деня преди немската марка да започне да пада.

И аз почти щях да откача и казах на Дороти да задържи Хенри вкъщи, докато аз се върна и всичко му обясня. И чаках на телефона, докато Дороти отиде да пита Хенри дали може да почака. Но тя веднага се върна и каза, че гостната е празна, но че ако побързам, сигурно ще видя облак прах, който лети към гара Пенсилвания, и че това сигурно е Хенри.

Тогава аз се върнах при г-н Монтроуз и му казах, че трябва на всяка цена да хвана Хенри на гарата. И ако някой каже, че направо излетяхме от ресторанта, ще бъде меко казано. Когато стигнахме до гарата, оставих г-н Монтроуз да чака и да си гризе ноктите от напрежение. Но после му извиках да се върне в хотела и да чака да му се обадя.

После тръгнах през влака и намерих Хенри с такова изражение, което никога няма да забравя. А когато ме видя, той сякаш наполовина се смали. А аз седнах до него и му казах, че ме е срам заради самия него и че ако любовта му към мен не може да издържи малкия изпит, който на шега измислихме двете с Дороти, повече не искам да говоря с него. И му казах, че ако не може да различи един истински смарагд от фалшив, купен за 10 цента, то трябва да се срамува от себе си. И му казах, че ако си мисли, че всеки наниз бели мъниста е перли, то не е чудно, че е направил толкова грешна преценка за характера на едно момиче. И после се разплаках заради недоверието му. После той се опита да ме успокои, но аз бях прекалено обидена дори да разговарям с него чак, докато минахме Нюуарк. После обаче Хенри се разплака и това толкова смекчи сърцето ми, че накрая му простих. Така че щом се върна в Ню Йорк, ще трябва веднага да ги върна в „Картие“.

После обясних на Хенри, че искам животът ни да има смисъл и че искам да направя света по-добър. И му казах, че той толкова добре познава филмовата професия, понеже цензурира всичките филми, че смятам, че трябва да се залови с нея. Понеже му казах, че джентълмен като него наистина го дължи на света — да прави не покварени филми за пример на всички останали филмови корпорации и да покаже на хората какво означава чист филм. И Хенри много, много се заинтригува, понеже никога не му бе хрумвало за това. И после му казах, че може да накара Джилбъртсън Монтроуз да пише сценариите, а той да ги цензурира, а аз да играя във филмите и когато и тримата си свършим работата, ще се получи истинско произведение на изкуството, но по-чисто, отколкото повечето произведения на изкуството.

Така че, когато стигнахме Пенсилвания, Хенри каза, че ще се заеме с това, но че наистина не мисли, че аз трябва да играя във филмите. Но аз му казах, че съм виждала толкова много светски дами да си опитват късмета във филмовата професия, че според мен ще бъде чудесно, ако една от тях най-сетне успее. Така че успях да го уговоря.

А когато стигнахме до имението на Хенри, разказахме всичко на семейството и те много се зарадваха. Понеже това е първият път от войната насам, когато семейството на Хенри има за какво да мисли. Искам да кажа, че сестрата на Хенри наистина прегърна идеята, понеже ще може да се грижи за всички коли и камиони на студиото. Аз дори обещах на майката на Хенри, че ще може да играе във филмите. И смятам, че от време на време можем дори да я показваме отблизо, понеже в почти всеки филм трябва да има и смях. И обещах на бащата на Хенри, че ще го тикаме в количката из студиото и ще му позволим да гледа всички актриси и от това пак щеше да го удари треската. И после се обадих на г-н Монтроуз и му уредих среща с Хенри и г-н Монтроуз ми каза: „Бог да те благослови!“.

И вече почти започнах да вярвам, когато всички ми казват, че съм просто като слънце, понеже всеки, с когото вляза в допир, изглежда, става по-щастлив. Искам да кажа с изключение на г-н Айсмън. Понеже, когато се върнах в Ню Йорк, отворих всичките му телеграми и разбрах, че се връща още на следващия ден с парахода на обяд в „Риц“ и всичко му разказах. И тогава той много, много се разстрои и каза, че едва е успял да ме образова и аз веднага съм хуквала да се омъжвам. Но аз му казах, че всъщност трябва да се гордее с мен, понеже в бъдеще, като ме срещне в ресторанта на „Риц“, като вече съм съпругата на известния Хенри Спофърд, аз винаги ще му кимам, ако го видя, разбира се, а той ще ме сочи на приятелите си и ще им разказва как той, самият Гюс Айсмън ме е образовал така, че да стигна до това положение. Това много ободри г-н Айсмън и всъщност не ме е грижа той какво ще разправя на приятелите си, понеже те не са от моята среда. И след като свършихме обяда, наистина мисля, че ако не щастлив, то той поне се почувства някак облекчен, особено като се сети за това колко обичам да ходя по магазините.

А след това се омъжих и цялото висше общество на Ню Йорк и Филаделфия дойде на сватбата ми, и всички бяха толкова мили с мен, понеже на практика всеки един от тях е автор на сценарий. И всички казват, че сватбата ми е била много, много изискана. Искам да кажа, че дори и Дороти каза, че съм била много красива, само че тя трябвало да се концентрира и да си мисли за клането на арменците, за да не се изсмее в лицето на всички. А това само показва, че дори и бракът не е свят за момиче като Дороти. След като свърши сватбата, чух, че Дороти приказва с г-н Монтроуз и я чух да му казва, че аз наистина ще стана филмова звезда, ако той ми напише роля, в която да има само три неща — радост, скръб и лошо храносмилане. Така че смятам, че Дороти не ми е чак толкова истинска приятелка, в края на краищата.

Аз и Хенри не заминахме на меден месец, понеже аз му казах, че наистина ще бъде много егоистично от наша страна да заминем нанякъде, когато всички толкова се нуждаят от нас. Понеже трябва да прекарвам доста време с г-н Монтроуз, за да обсъждаме заедно сценария, понеже, както казва той, аз съм просто пълна с идеи.

А за да има Хенри с какво да се занимава, докато ние с г-н Монтроуз работим върху сценария, аз го накарах да организира благотворително дружество на статистиките и те да му разказват за всичките си проблеми, та да може той да им окаже духовна помощ. И това наистина се оказа много, много успешно, понеже и по другите студия в момента няма много работа и статистиките нямат какво друго да правят, а и добре знаят, че ако не членуват в дружеството, Хенри няма да ги наеме в нашто студио. А колкото по-лоши се изкарват те в разказите си, толкова повече му харесва на Хенри. Дороти казва, че била в студиото вчера и че ако някой заснеме сценариите, които тези статистики разправят на Хенри за живота си, и ако успеят да заобиколят цензурата, филмите ще трябва да започват още от ранното им детство.

И Хенри казва, че аз съм му открила цял нов свят и че никога не е бил толкова щастлив. И наистина, изглежда, че всички, които познавам, никога не са били толкова щастливи през целия си живот. Понеже аз накарах Хенри да разреши на баща си да идва в студиото всеки ден, понеже във всяко студио трябва да има по някой досадник, така че защо това да не е бащата на Хенри? И съм наредила на осветителите да не го осветяват, а да го оставят да се забавлява, понеже му е за първи път. А що се отнася до майката на Хенри, тя се подстрига късо и си направи пластична операция и се готви за ролята на Кармен, понеже някога, през медения си месец, видяла едно момиче на име мадам Калве в тази роля и винаги е имала чувството, че може да я изиграе по-добре. А аз не я обезкуражавам и я оставям да прави каквото си иска. Но нямам време да говоря с осветителите за нея. Сестрата на Хенри пък не е била толкова щастлива от битката при Вердюн, понеже трябва да се грижи за 6 камиона и 15 коня, и казва, че филмовата професия е съвсем като на война. И дори Дороти е много щастлива, понеже, както тя казва, за този един месец се е смяла повече, отколкото някой комик за цяла година. А що се отнася до г-н Монтроуз, мисля, че той е най-щастлив от всички заради истинското разбиране и състрадание, което получава от мен.

И така аз самата съм много щастлива, понеже, в края на краищата, най-прекрасното нещо в живота е да можеш да правиш другите щастливи. А щом всички са щастливи, сега е моментът да завърша дневника си, понеже всъщност съм много заета да обсъждам сценариите с г-н Монтроуз и нямам време за друг вид литературна работа. А и съм толкова заета да грея като слънце в живата на Хенри, че според мен едно момиче не трябва да се опитва да върши нищо повече от това. И наистина мога вече да кажа сбогом на дневника си с чувството, че, в края на краищата, винаги всичко се оправя.