Анита Лус
Джентълмените предпочитат блондинки… (3)

Глава втора
Съдбата продължава да се случва

11 април

Ами, представете си, двете с Дороти наистина сме на парахода и пътуваме към Европа, както всеки би се досетил, ако погледне океана. Аз обичам океана. Искам да кажа, че обичам корабите, а най-вече „Маджестик“, защото няма да кажеш, че е кораб — точно като „Риц“ е, а и стюардът казва, че този месец океанът не е толкова бурен. Господин Айсмън ще дойде в Париж идния месец, защото трябва да дойде там по работа. Той твърди, че Париж е мястото, където човек наистина може да види последната мода в копчетата.

Дороти се разхожда нагоре-надолу по палубата с един джентълмен, когото срещна на стълбите, но аз нямам намерение да си губя времето в разходки с джентълмени, защото няма да ми остане време за дневника и за четене на хубави книги, които развиват ума. Дороти обаче не я е еня за ума й и аз винаги й се карам, защото тя просто си пилее времето да се разхожда с разни джентълмени, които нямат пукната пара, а Еди Голдмарк от „Филми Голдмарк“ е наистина много богат и прави чудесни подаръци. Тя обаче само знае да си губи времето, и вчера, това бе денят, преди да отплаваме, отказа да отиде на обяд с г-н Голдмарк, а отиде на обяд с някакъв джентълмен на име г-н Менкън от Балтимор, който печата някакво зелено списание, което дори не е илюстровано. Но както казва г-н Айсмън, не всяко момиче иска да напредне и да се образова като мен.

Та г-н Айсмън и Лулу дойдоха на кораба да ме изпратят и Лулу много плака. Искам да кажа, че дори да беше бяла, а не чернокожа, нямаше да ме обича повече от това. Животът на Лулу е много тъжен, понеже още когато била съвсем млада, един кондуктор лудо се влюбил в нея. Тя му повярвала и той я подлъгал да избяга с него в Аштабула и там я измамил. Не след дълго обаче Лулу разбрала, че е измамена и сърцето й щяло да се пръсне от мъка, та решила да се върне у дома. Но се оказало твърде късно — най-добрата й приятелка, на която винаги вярвала, била вече подмамила мъжа й и той отказал да прибере Лулу обратно. Аз винаги й казвам, че тя винаги може да остане при мен. И тя ще се грижи за апартамента, докато ме няма, защото аз не искам да го давам под наем, понеже Дороти даде нейния под наем миналата година, като замина за Европа, и джентълменът, който го взе под наем, приемаше там разни лоши момичета.

Господин Айсмън направо напълни стаята с цветя и стюардът бая се потруди да намери достатъчно вази. Той каза, че още като ни видял с Дороти, разбрал, че ще падне голямо тичане за вази. И, разбира се, г-н Айсмън ми изпрати много хубави книги, защото знае, че хубавите книги са винаги добре дошли. Той ми изпрати една доста голяма книга за Етикета, понеже, както той казва, в Англия и в Лондон има много Етикет и това е нещо, което едно момиче е добре да знае. И затова следобед ще я взема с мен на палубата да я чета, защото често се чудя какво трябва да направи едно момиче, когато джентълменът, с когото току-що се е запознало, го заговори в таксито. Разбира се, аз винаги се дразня от това, но смятам, че трябва да дам на джентълмена още един шанс.

Стюардът ми каза, че е време за обяд, та ще се качвам горе, тъй като джентълменът, с когото Дороти се запозна на стълбите, ни е поканил на обяд в „Риц“ — един специален салон-ресторант на кораба, където човек може да похарчи доста пари, а в останалите салони просто раздават яденето безплатно.

12 април

Тази сутрин няма да ставам от леглото, защото съм много разстроена, понеже видях един джентълмен, който много ме разстрои. Аз всъщност не съм сигурна, че това е същият джентълмен, понеже го видях само от далеч, но ако наистина е той, това показва, че когато едно момиче има много съдба в живота си, тя със сигурност ще продължи да се случва. Та когато помислих, че виждам този джентълмен, бях с Дороти и с майор Фалкън, който е джентълменът, с когото Дороти се запозна на стълбите. И майор Фалкън забеляза, че съм разстроена, и настоя да му кажа защо, но това наистина е толкова ужасно, че на никого не искам да казвам. Казах на майор Фалкън „лека нощ“ и го оставих с Дороти, а аз слязох долу в нашата стая и се разплаках и изпратих стюарда да донесе шампанско, за да се успокоя. Шампанското винаги ме настройва философски, защото ме кара да разбера, че когато животът на едно момиче е толкова пълен със съдба, както, изглежда, е моят, просто няма какво да се прави. Та тази сутрин стюардът ми донесе кафе и голяма кана вода с лед, та, ще остана в леглото и няма да пия повече шампанско чак до обяд.

Дороти няма съдба в живота си и затова просто си пилее времето и наистина се чудя — дали не сбърках, че не взех с мен Лулу вместо нея. Искам да кажа, че тя прави лошо впечатление на джентълмените, защото използва много неприлични думи. Понеже вчера, като се качих на палубата, я чух да казва на майор Фалкън, че наистина обича да се отцепва от време на време. А аз толкова пъти съм й казала, че „отцепвам се“ е неприлична дума и не бива да я използва.

Като за англичанин майор Фалкън е наистина много приятен джентълмен. Искам да кажа, че харчи доста пари — и прекарахме чудесно в „Риц“ и на обяд, и на вечеря, но после аз помислих, че виждам онзи джентълмен, който ме разстрои, и съм толкова разстроена, че смятам да се облека и да изляза на палубата да видя дали наистина е този, за когото го мисля. А и няма какво друго да правя, понеже свършвам да пиша в дневника си за днес, а реших да не чета книгата за Етикета, тъй като я прелистих и не намерих в нея нищо, което бих искала да знам. В нея са загубили доста време да обясняват как да се обръщаме към един лорд, а всички лордове, които аз познавам, сами ми казват как да им викам и обикновено това е нещо сладко, като например Куку, чието истинско име е лорд Куксли. Така че няма защо да си губя времето с такава книга. Жалко само, че се чувствам толкова разстроена заради онзи джентълмен, когото мисля, че видях.

13 април

Наистина е точно този джентълмен, за когото го помислих. Когато разбрах, че наистина е той, сърцето ми се сви. Защото си спомних неща, които никой, който и да е той, не би искал да си спомня. Та вчера, като се качих горе на палубата да видя дали мога да видя джентълмена и да видя дали наистина е той, срещнах един чудесен джентълмен, с когото се запознах веднъж на едно събиране, на име г-н Гинзберг. Само че той вече не се казва г-н Гинзберг, понеже един джентълмен в Лондон на име г-н Батенберг, който е някакъв роднина на някакъв цар, си сменил името на г-н Маунтбатен, а както казва г-н Гинзберг, това означава точно същото. Та г-н Гинзберг си сменил името на господин Маунтгинц, тъй като според него е по-аристократично. Та ние се разхождахме по палубата и се сблъскахме лице в лице с онзи джентълмен и така видях, че наистина е той и той видя, че това съм аз. Искам да кажа, че лицето му толкова почервеня, почти като на филм. А аз толкова се разстроих, че казах довиждане на г-н Маунтгинц и хукнах надолу по стълбите към стаята си, за да плача. Но се сблъсках с майор Фалкън, който забеляза колко съм разстроена и ме накара да отидем в „Риц“ да изпием по малко шампанско и аз всичко да му разкажа.

И тогава аз му разказах за времето в Арканзас, когато татко ме изпрати в Литъл рок да уча стенография. Всъщност двамата с татко бая се поскарахме, защото той не одобряваше един джентълмен, който идваше да си говори с мен в парка, и според татко щеше добре да ми се отрази за известно време да сменя мястото. И бях вече в колежа в Литъл рок цяла седмица, когато един джентълмен на име г-н Дженингс дойде на посещение там, понеже си търсеше нова секретарка. И като огледа всичките момичета в колежа, той избра мен и каза на учителката, че ще ми помогне да довърша образованието си в кантората му, защото беше само адвокат и затова нямаше нужда аз да знам чак толкова много. Господин Дженингс много ми помогна и останах при него около година, но после разбрах, че той не е джентълмен, с когото едно младо момиче е в безопасност.

Една вечер, когато отидох да го посетя в апартамента му, заварих там едно момиче, което бе известно с лошото си име в цял Литъл рок. И като разбрах, че такива момичета посещават г-н Дженингс, аз изпаднах в истерия и нищо не помня, но когато се съвзех, излезе, че съм държала пистолет в ръката си и че този пистолет е застрелял г-н Дженингс.

Та джентълменът на кораба бе всъщност прокурорът от съдебния процес. Тогава той се държа с мен много грубо — наричаше ме с разни имена, които дори в дневника си не бих записала. Защото всички на процеса, освен този прокурор, бяха много мили с мен и всички джентълмени съдебни заседатели плакаха, когато моят адвокат ме посочи и им напомни, че на практика те всички имат или майка, или сестра. И съдът стигна до решение само за три минути и тогава ме обявиха за невинна, и всички бяха толкова мили, че трябваше да ги разцелувам. А когато целунах съдията, видях сълзите в очите му и после той ме заведе право у тях при сестра си. След като г-н Дженингс бе застрелян, на мен ми хрумна идеята да отида в киното и съдията Хибърд ми купи билет за Холивуд. Та именно съдията Хибърд ми даде името, което сега нося, понеже той не харесваше старото ми име и смяташе, че името на едно момиче трябва да отразява характера му. Та той каза, че аз трябва да се казвам Лорелай, както се казвало едно момиче, дето станало известно с това, че седяло на една скала в Германия. И аз вече бях в Холивуд, в киното, когато се запознах с г-н Айсмън и той каза, че момиче с моя ум не бива да остава в киното, а трябва да се образова, и тогава той ме накара да напусна киното и се зае с образованието ми.

Майор Фалкън прояви голям интерес към всичко, което му разказах, защото, както той каза, било съслучайност, че този прокурор, който се казва г-н Бартлет, сега работел за американското правителство и бил на път за едно място Виена по работа за чичо Сам, която работа била много тайна. А майор Фалкън много искаше да узнае тайната, защото правителството в Лондон го изпратило в Америка специално, за да я разбере. Разбира се, г-н Бартлет не знае кой е майор Фалкън, защото това е наистина голяма тайна, но майор Фалкън може да ми я разкрие, защото той знае на кого може да се довери и на кого не. Та майор Фалкън каза, че според него момиче като мен трябва да забрави и да прости на г-н Бартлет и той искал да ни сдобри и казва, че когато наистина ме опознае, г-н Бартлет ще се разприказва. Защото ще бъде много романтично да станем приятели с г-н Бартлет, а джентълмените, които работят за чичо Сам, обикновено обичат да бъдат романтични с момичетата.

Та той ще ни събере на палубата след вечеря и тогава аз ще му простя и много ще разговарям с него, защото едно момиче не бива да се сърди на един джентълмен, който е бил принуден да го направи. И майор Фалкън ми купи от малкия магазин на борда доста голямо шише парфюм и много сладко куче. Искам да кажа, че майор Фалкън наистина знае как да ободри едно момиче и довечера ще се сдобря с г-н Бартлет.

14 април

Ами снощи се сдобрих с г-н Бартлет и ще бъдем вече добри приятели и много ще разговаряме. Когато слязох в стаята си, беше доста късно, но майор Фалкън дойде да разбере дали аз и г-н Бартлет наистина сме вече приятели, защото според него едно момиче с ум като мен сигурно има много неща, за които да разговаря с един джентълмен с ум като г-н Бартлет, който знае всички тайни на чичо Сам.

И аз разказах на майор Фалкън, че според г-н Бартлет, той и аз сякаш сме в някаква пиеса, понеже през цялото време, докато ме е наричал с всички онези имена в Литъл рок, той наистина ме е смятал за такава. А като разбра, че всъщност не съм, той каза, че винаги е смятал, че използвам ума си срещу джентълмените и сърцето ми е студено като камък. И каза, че трябва да напиша пиеса за това, как той ме е наричал с всички онези имена в Литъл рок и как след седем години сме станали приятели.

Аз казах на майор Фалкън, че съм казала на г-н Бартлет, че бих искала да напиша тази пиеса, но нямам време, тъй като писането в дневника ми отнема много време, както и четенето на хубави книги. Господин Бартлет не знаеше, че чета книги, което е голяма съслучайност, защото и той ги чете. Та следобед ще ми донесе една философска книга, озаглавена „Усмихвай се, усмихвай се, усмихвай се“, която четат всички сенатори с ум във Вашингтон и която много ободрява човека.

Казах на майор Фолкън, че приятелството с г-н Бартлет е много изтощително, понеже г-н Бартлет въобще не пие, да не говорим пък как танцува. Той ме покани да се храня на неговата маса, която обаче не е в „Риц“, и аз му отговорих, че не мога, но майор Фалкън ми каза, че трябва, а аз казах на майор Фалкън, че почти всичко си има граници. Та ще стоя в стаята си чак до обяд, когато ще обядвам в „Риц“ с г-н Маунтгинц, който наистина знае как да се отнася с едно момиче.

Дороти е горе на палубата и си пилее времето с един джентълмен, който е някакъв си шампион по тенис. Затова аз сега ще позвъня на стюарда да ми донесе шампанско, което много добре се отразява на човек на кораб. Стюардът е наистина мило момче и е имал много тъжен живот и обича да ми го разказва. Искам да кажа, че го арестували във Флетбуш, защото обещал на някакъв джентълмен да му донесе много, много добро уиски, та го взели по погрешка за контрабандист. Изглежда, го бутнали в затвора, в една и съща килия с двама други джентълмени, които били много, много известни крадци — снимките им наистина били във всички вестници и всички говорели за тях. Та моят стюард, чието истинско име е Фред, бил много, много горд, че е в същата килия, и когато те го запитали за какво е вътре, той не искал да им казва, че е просто контрабандист, а им казал, че запалил някаква ферма в Оклахома и там изгоряло цялото семейство. И всичко щяло да бъде наред, ако обаче полицаите не били сложили диктофон в килията и не го пуснали, докато не разследвали всички пожари в Оклахома. И аз винаги съм смятала, че е много по-образователно да разговаряш с момче като Фред, на което много му е минало през главата и наистина е страдало, отколкото с джентълмени като г-н Бартлет. Но ще трябва да разговарям с г-н Бартлет цял следобед, понеже майор Фалкън ми е уредил среща с него.

15 април

Снощи на кораба имаше голям бал с маски, който всъщност бе с благотворителна цел, тъй като повечето моряци, изглежда, имат сирачета, понеже излизат в океана, когато морето е бурно. Та бая пари събраха, а г-н Бартлет държа дълга реч в защита на сираците, особено ако родителите им са моряци. Господин Бартлет наистина много обича да държи речи. Искам да кажа, че обича да държи речи, дори когато е насаме с едно момиче и се разхождат нагоре-надолу по палубата. Но балът бе много сладък и един джентълмен почти съвсем приличаше на г-н Чаплин. Двете с Дороти въобще не искахме да ходим, но г-н Бартлет ни купи по един шал от малкото магазинче на борда и ние си го завързахме около бедрата и всички казаха, че сме точно като една много сладка Кармен. А г-н Бартлет, майор Фалкън и шампионът по тенис бяха журито. Аз и Дороти спечелихме наградите и се надявам, че няма да получавам повече големи кучета — вече имам три и се чудя защо капитанът не покани г-н Картие да отвори бижутерски магазин на кораба, тъй като въобще не е интересно да си на кораб с толкова много джентълмени и да можеш да си купиш само кучета.

Та след като спечелихме наградите, имах уговорка да отида горе на палубата с г-н Бартлет, тъй като, изглежда, той доста обича да гледа луната. Аз му казах да се качи горе и да ме чака, а аз ще дойда по-късно, защото имах уговорка да танцувам с г-н Маунтгинц. И той ме попита колко дълго ще танцувам, а аз му казах да отиде да ме чака горе и ще разбере. Та, двамата с г-н Маунтгинц чудесно танцувахме и пиехме шампанско, когато ни намери майор Фалкън. Защото той всъщност търсеше мен и ми каза, че наистина не бива да карам г-н Бартлет да чака. И аз се качих на палубата и там ме чакаше г-н Бартлет и, изглежда, той наистина е лудо влюбен в мен, защото не можел да мигне, откак се сприятелихме. Понеже той никога не е допускал, че имам ум, но сега, като разбрал, се оказа, че от години търсел момиче като мен и каза, че единственото подходящо място за мен, като се върнем, е Вашингтон, където той живее. Аз му казах, че смятам, че такова нещо е почти винаги резултат от съдбата. И той иска да сляза от кораба утре във Франция и да пътувам с него до Виена, тъй като, изглежда, Виена е във Франция, а ако продължиш до Англия, много се отклоняваш. Но аз му казах, че не мога и че според мен, ако наистина е лудо влюбен в мен, той трябва да дойде в Лондон. Но той ми каза, че има важна работа във Виена, която е много, много тайна. Но аз му казах, че не вярвам да е работа, а сигурно е някое момиче, понеже каква работа може да е толкова важна? А той каза, че това е работа за правителството на Съединените щати във Вашингтон и че не може на някого да каже каква е. След това дълго гледахме луната. После аз му казах, че бих отишла във Виена, ако съм сигурна, че е работа, а не някое момиче, понеже не мога да разбера как една работа може да бъде толкова важна. И тогава той всичко ми каза. Та, изглежда, че чичо Сам иска да купи някакви нови самолети, които, изглежда, всички също искат, особено Англия. Но чичо Сам е измислил много хитър начин да ги получи, но е много дълго да го описвам в дневника си. Та стояхме и дочакахме изгрева и аз почти се вдървих и казах, че трябва да си сляза в стаята, защото корабът пристига във франция днес, и ако ще слизам във Франция, за да отидем във Виена, ще трябва да си приготвя багажа.

И така, отидох си в стаята и си легнах. После дойде Дороти. Тя била горе на палубата с шампиона по тенис, но не забелязала изгрева, понеже всъщност не обича природата, а винаги си губи времето и си разваля дрехите, въпреки че аз винаги й казвам да не пие шампанско направо от бутилката на палубата, тъй като там много се люлее.

Ще обядвам в стаята си и ще изпратя бележка на г-н Бартлет, че не мога да сляза от кораба във Франция и да отида с него във Виена, защото имам ужасно главоболие, но ще се видим пак някой път. Майор Фалкън ще дойде в 12 часа и аз трябва да премисля с какви имена ме наричаше г-н Бартлет в Литъл рок и съм много разстроена. Защото един джентълмен никога не плаща за тези неща, а едно момиче винаги трябва да плати. И мисля да разкажа на майор Фалкън за онази работа със самолетите, тъй като това май наистина го интересува. А и в края на краищата смятам, че г-н Бартлет наистина не е джентълмен, след като ме наричаше с всички онези имена в Литъл рок, макар че това беше преди седем години. А майор Фалкън е винаги джентълмен и наистина иска много да ни помогне в Лондон. Понеже той лично познава Уелския принц и според него двете с Дороти много ще харесаме принца, когато го опознаем. Та ще си стоя в стаята, докато г-н Бартлет слезе от кораба, но всъщност, изглежда, не ме е грижа дали пак някога ще го видя.

И така, утре сутринта рано и бодро пристигаме в Англия. Наистина съм много развълнувана, защото тази сутрин г-н Айсмън ми изпрати телеграма, както всяка сутрин, и каза да се възползваме от всички, които срещаме, докато сме на път, понеже пътуването е най-висшата форма образование. Господин Айсмън вината е прав и майор Фалкън знае всички забележителности на Лондон, даже и Уелския принц, та изглежда, двете с Дороти ще прекараме чудесно в Лондон.