Анита Лус
Джентълмените предпочитат блондинки… (5)

Глава четвърта
Париж е божествен!

27 април

Париж е божествен! Искам да кажа, че двете с Дороти пристигнахме в Париж вчера и Париж наистина е божествен. Понеже французите са божествени. Защото, като слизахме от кораба и минавахме през митницата, беше много горещо и много миришеше и всички френски джентълмени в митницата много крещяха. И тогава аз се огледах и избрах един джентълмен, който беше облечен в разкошна униформа, и, изглежда, беше много, много важна личност и му дадох 20 франка френски пари и той стана много, много галантен, разбута всички и ни пренесе багажа през митницата. Понеже аз наистина смятам, че 20 франка е съвсем евтино за джентълмен, който има златни ширити за сто долара само на палтото си, да не говорим за панталоните.

Изглежда, френските джентълмени винаги доста крещят, особено шофьорите на такси, когато получат само една малка жълта монета, наречена 50 сантима за бакшиш. Но хубавото на френските джентълмени е, че щом един френски джентълмен започне да крещи, винаги можеш да го накараш да млъкне с пет франка — няма значение кой е той. А е толкова ободряващо да чуеш как един френски джентълмен спира да крещи, че и за десет франка пак щеше да е евтино.

Та се настанихме в хотел „Риц“ и хотел „Риц“ е божествен. Понеже, ако едно момиче може да седи в чудесен бар и да пие чудесни коктейли с шампанско, и да гледа всички важни французи в Париж, мисля, че това е божествено. И когато едно момиче си седи така и гледа Пърл Уайт и Мейбъл Гилмън Кори, и г-жа Неш, това просто е божествено. Понеже когато гледаш г-жа Неш и си помислиш само колко много е получила г-жа Неш от джентълмените, дъхът ти наистина секва.

И когато се разхождаш и четеш всички онези табелки с всички онези исторически имена, наистина ти секва дъхът. Понеже когато двете с Дороти излязохме на разходка и се разходихме само през няколко преки, успяхме да видим всички онези исторически имена като Коти и Картие и аз веднага разбрах, че най-сетне виждаме нещо образователно и че цялото ни пътуване не е било напразно. Искам да кажа, че наистина се опитвам да накарам Дороти да се образова. А когато заставахме на ъгъла на едно място, наречено „Плас Вендом“, и се обърнахме с гръб към паметника, видяхме, какво мислите? — знака на Коти. И аз казах на Дороти: „Не е ли наистина вълнуващо да стоиш на такова историческо място, където г-н Коти прави всичкия парфюм?“. А Дороти каза, че сигурно, когато г-н Коти пристигнал за първи път в Париж и го помирисал, разбрал, че нещо трябва да се направи. Дороти наистина никога няма да се научи на уважение!

И после видяхме един бижутерски магазин и на витрината му имаше бижута, които наистина, изглежда, струваха много евтино, но цената беше само във франкове, а на нас с Дороти, изглежда, не ни достига математиката, за да разберем колко прави това в пари. И затова влязохме вътре да попитаме и, изглежда, е само 20 долара, но, изглежда, също така, че това не са истински диаманти, а нещо, наречено „paste“^[1], което означава на френски „имитация“. А Дороти каза, че „paste“ означава какво трябва да направи едно момиче, ако един джентълмен му подари такъв диамант. И щях да се почувствам неудобно, но джентълменът като че ли не разбра английския на Дороти.

Наистина е много потискащо, понеже не можеш да разбереш кое е имитация. И един джентълмен може да те измами и да ти направи подарък, който в действителност струва само 20 долара. Затова, когато г-н Айсмън пристигне в Париж идната седмица и пожелае да ми направи подарък, ще трябва да отида с него, понеже по природа той е заклет търсач на евтиното. А джентълменът от бижутерския магазин каза, че много от известните момичета в Париж имат имитация на всичките си бижута и слагат бижутата си в сейф, а носят имитациите, за да могат хем да ги носят, хем да се забавляват. Но аз му казах, че според мен едно момиче, ако е лейди, никога няма дори и да си помисли да се забавлява толкова, че да забрави да си пази бижутата.

После се върнахме в „Риц“ и си разопаковахме багажа с помощта на един чудесен келнер, който ни донесе чудесен обяд и, който се казва Леон, и който говори английски почти като американец, и с когото ние с Дороти много си поговорихме. Леон каза, че не бива да седим само в „Риц“, а че трябва да разгледаме Париж. И тогава Дороти каза, че ще слезе долу във фоайето да се запознае с някой джентълмен, който да ни покаже Париж. И след няколко минути тя се обади от фоайето и каза: „Намерих тук една птица, дето е френски благородник с титла и се казва Виконт, така че слизай!“. А аз казах: „Как се е озовал в «Риц» французин?“. А Дороти каза: „Влязъл, за да се скрие от дъжда и не забелязал, че е спрял“. А аз казах: „Предполагам, че както обикновено си попаднала на някой, дето няма пари да плати и за едно такси. Защо не намери някой американски джентълмен, дето винаги има пари?“ А Дороти каза, че според нея един френски джентълмен познава Париж по-добре. А аз казах: „Ама той дори не може да познае, че дъждът е спрял!“. Обаче слязох.

Всъщност Виконтът се оказа чудесен. Обикаляхме и разглеждахме Париж и видяхме колко наистина е божествен. Искам да кажа, че Айфеловата кула^[2] е божествена и е много по-образователна от Лондонската, която дори не можеш да забележиш, ако си през две улици. А когато едно момиче гледа Айфуловата кула, то наистина разбира, че гледа нещо голямо. А и просто не можеш да не я забележиш.

После отидохме на чай в едно място, наречено Мадрид и беше наистина божествено. Искам да кажа, че видяхме там пак Пърл Уайт и г-жа Кори и г-жа Неш.

И после отидохме на вечеря, после в Момарт^[3] и наистина беше божествено, защото там пак ги срещнахме. Искам да кажа, че в Момарт има истински американски джаз и много нюйоркчани, които познаваме и наистина можеш да си помислиш, че си в Ню Йорк, а това е божествено. Та се върнахме в „Риц“ доста късно. С Дороти бая се поскарахме, понеже Дороти каза, че когато разглеждали Париж, аз съм попитала френския Виконт как се казва незнайният войн, дето е погребан под един голям паметник. А аз казах, че, всъщност не съм искала да го питам това, а съм искала да го питам как се казва майката на незнайния войн, понеже винаги мисля повече не за убития войн, който е умрял, а за майка му.

Френският Виконт ще дойде пак утре сутринта, но аз не искам повече да го виждам. Защото френските джентълмени всъщност много мамят — водят те на божествени места и те карат да се чувстваш чудесно и ти наистина сякаш чудесно се забавляваш, но като се прибереш вкъщи и се замислиш, излиза, че си получила само едно ветрило за 20 и една кукла, която са ти подарили без пари в един ресторант. Та едно момиче трябва наистина да внимава в Париж, понеже има опасност толкова много да се забавлява, без обаче да стигне доникъде. И наистина разбираш, че в края на краищата, американските джентълмени са най-добри, понеже може и да ти е приятно, когато ти се целува ръка, обаче една диамантена или сапфирена гривна е вечна. Освен това мисля, че не бива да излизам с никой джентълмен в Париж, понеже г-н Айсмън пристига идната седмица, а той ми каза, че единственият вид джентълмени, с които той иска да излизам, са интелектуалните джентълмени, които са полезни за ума на едно момиче. А аз наистина май не виждам в „Риц“ джентълмен, който да изглежда подходящ за ума на едно момиче. И затова утре ще излезем по магазините, а предполагам ще бъде прекалено да се надявам да намеря някой джентълмен, който хем да изглежда според г-н Айсмън подходящ за ума на едно момиче, хем да иска да ни заведе по магазините.

29 април

Какъв ден само беше вчера! Двете с Дороти тъкмо се приготвяхме да излезем по магазините, когато звънна телефонът и от рецепцията ми казаха, че лейди Франсис Бийкмън е долу и че иска да се качи горе. И аз наистина много се изненадах. Искам да кажа, че не знаех какво да кажа и затова казах „да“. И после казах на Дороти, и после седнахме да размислим. Понеже лейди Франсис Бийкмън, изглежда, е жената на онзи джентълмен, който се казва сър Франсис Бийкмън, който ми бе обожател в Лондон, който, изглежда, толкова много ме обожаваше, че ме попита дали може да ми направи подарък — едва диамантена диадема. И, изглежда, че жена му е чула за това и наистина, изглежда, че трябва да е дошла чак от Лондон. На вратата се почука много, много силно и ние казахме „влез“. И лейди Франсис Бийкмън влезе, и тя е една доста голяма лейди, която доста прилича на Бил Харт^[4]. Тоест според Дороти тя доста прилича на Бил Харт, само че всъщност прилича повече на коня на Бил Харт. Та лейди Франсис Бийкмън каза, че ако веднага не й дам диамантената диадема, тя ще вдигне голям скандал и ще ми очерни репутацията. Понеже тя твърди, че имало нещо нередно в цялата тая работа. Защото, изглежда, сър Франсис Бийкмън е женен за нея вече 35 години и последният подарък, който й е направил, е венчалната халка. И тогава Дороти се обади и каза: „Госпожо, можете да очернете репутацията на приятелката ми точно толкова, колкото и да потопите еврейския флот“. Наистина се гордея с Дороти, дето така защити репутацията ми. Понеже наистина смятам, че няма нищо по-прекрасно от две приятелки, които винаги се подкрепят и защищават. Понеже, колкото и да се пени лейди Франсис Бийкмън, трябва да разбере, че не може да потопи цяла флота, пълна с кораби. И че ще трябва да спре да говори срещу репутацията ми.

И тогава тя каза, че ще ме закара на съд и че ще каже, че съм упражнила особен натиск върху мъжа й. А аз й казах: „Ако и в съда се явите с тази шапка, ще видим дали съдията ще реши, че е нужен особен натиск, за да погледне сър Франсис Бийкмън някое друго момиче“. И после се обади Дороти и каза: „Моята приятелка има право, госпожо. Трябва да си английската кралица, за да можеш да си позволиш да се разхождаш с такава шапка на главата“. И изглежда, лейди Франсис Бийкмън много се ядоса и каза, че ще извика тук сър Франсис Бийкмън, който неочаквано заминал на лов в Шотландия, като разбрал, че лейди Франсис Бийкмън е разбрала. А Дороти каза: „Да не искате да кажете, че сте пуснали сър Франсис Бийкмън да се мотае съвсем свободно сред всичките онези разсипници в Шотландия?“. И Дороти още каза, че тя трябва много да внимава да не излезе той някоя вечер с момчетата и да похарчи някое петаче. Искам да кажа, че винаги насърчавам Дороти да говори много, когато говорим с неизискани хора като лейди Франсис Бийкмън, понеже Дороти може да говори на техния език, а изискано момиче като мен не може. И Дороти каза: „По-добре да не викате сър Франсис Бийкмън тук, понеже, ако моята приятелка наистина реши да се заеме с него, единственото, което ще му остане, ще е титлата му“. И тогава се обадих аз и казах: „Точно така!“. Понеже аз съм американско момиче, а нас американските момичета не ни привличат титлите, понеже ние, американските момичета, винаги казваме, че това, което стига на Вашингтон, стига и на нас. И тогава лейди Франсис Бийкмън, изглежда, започна все повече да се ядосва.

И каза, че ако е необходимо, ще каже на съдията, че сър Франсис Бийкмън не е бил на себе си, когато ми я е дал. И тогава Дороти каза: „Госпожо, ако отидете в съда и се оставите съдията добре да Ви огледа, той сигурно ще си помисли, че сър Франсис Бийкмън не е бил на себе си преди 35 години“. И тогава лейди Франсис Бийкмън каза, че вече е разбрала с какво момиче си има работа и че не желае да си има работа с такова момиче, понеже това накърнява достойнството. И тогава Дороти каза: „Госпожо, ако ние накърняваме достойнството Ви толкова, колкото Вие бодете очите ни, то се надявам заради самата Вас, че сте вярваща християнка“. Това, изглежда, наистина много разгневи лейди Франсис Бийкмън и тя каза, че ще извика адвоката си. А когато си тръгна, се препъна в дългите дипли на полата си и почти падна.

И аз наистина се почувствах много потисната, понеже прекарах такава неизискана сутрин само защото трябваше да разговарям с такава неизискана лейди като лейди Франсис Бийкмън.

30 април

А вчера сутринта наистина дойде адвокатът на лейди Франсис Бийкмън. Всъщност той се казва Мосю Брусар. Двете с Дороти тъкмо се обличахме и бяхме както обикновено по пеньоар, когато на вратата високо се почука и преди дори да успеем да кажем „влез“, той направо връхлетя вътре. И изглежда, че е от френско потекло. Искам да кажа, че умее да крещи точно като шофьор на такси. И крещеше доста високо и не спираше. Тогава двете с Дороти се втурнахме в салона, Дороти го погледна и каза: „Този град май започва всяка сутрин да си прави майтап с нас!“. Понеже нервите ни не издържат. А Мосю Брусар ни подаде визитната си картичка и продължи да крещи, като непрекъснато размахваше ръце. И Дороти каза, че той доста добре имитира „Мулен Руж“, което всъщност е червена вятърна мелница, обаче Дороти каза, че той вдига повече шум и се задвижва от свой собствен вятър. И стояхме, и го гледахме доста дълго, но започна да ни става скучно, понеже той говореше все на френски. И тогава Дороти каза: „Я да видим дали 25 франка могат да го накарат да млъкне, понеже щом 5 франка могат да спрат един шофьор, то 25 франка трябва да са достатъчни за един адвокат“. Понеже той вдигаше около 5 пъти повече шум, отколкото един шофьор на такси, а 5×5 прави 25. А той щом чу, че споменаваме франкове, изглежда, доста се поуспокои. Дороти си извади портмонето и му даде 25 франка. И тогава той спря да крещи и ги прибра в джоба си, но пък извади една доста голяма носна кърпичка с морави слончета по нея и започна да плаче. Тогава Дороти наистина се обезкуражи и му каза: „Вижте какво! Наистина добре ни позабавлявахте тази сутрин, но ако продължавате още със или без сълзи, направо ще излетите навън!“.

И тогава той започна да сочи телефона и, изглежда, искаше да го използва и Дороти каза: „Ако мислите, че можете да наберете някакъв номер с това нещо, моля! Според нас обаче е просто като тухла“. И после той започна да телефонира, а ние с Дороти се заехме да си гледаме нашта работа — т.е. да се обличаме.

Когато свърши с телефона, той започна да притичва до вратата на моята стая, после до вратата на стаята на Дороти, като плачеше и си приказваше нещо, но вече не ни беше интересен и спряхме да му обръщаме внимание.

После на вратата високо се почука и чухме как той се втурна да отвори, затова отидохме в салона да видим какво става и видяхме наистина цяла картинка — още един французин. Новият французин се втурна вътре и изкрещя: „Татко!“ — и го разцелува. Изглежда, това беше синът му, понеже синът му е негов съдружник в адвокатския бизнес. А после неговият татко дълго му говори и посочи мен и Дороти. И тогава синът ни погледна и високо изкрещя и каза на френски: „May papa, elles sont sharmant“. Та, изглежда, каза на татко си на френски, че сме очарователни. И тогава Мосю Брусар спря да плаче и си сложи очилата и ни погледна. А синът му повдигна щорите, та да може татко му по-добре да ни огледа. И когато таткото свърши да ни оглежда, наистина му стана много приятно. И целият разцъфна в усмивка, и ни ощипа по бузите, и продължи да повтаря „sharmant“, понеже това на френския език означава „очарователни“. И след това синът му проговори на английски и той наистина — говори английски добре като американец. И ни каза, че татко му му се обадил по телефона да дойде, понеже ние, изглежда, не сме разбирали това, което татко му се опитвал да ни каже. И, изглежда, през цялото време Мосю Брусар ни е говорил на английски, но ние, изглежда, не разбираме точно този английски. А Дороти каза: „Ако това, което татко ти приказваше, е английски, тогава трябва да ми дадат златен медал за моя гръцки“. Синът каза това на татко си и таткото се разсмя много, много високо, и ощипа Дороти по бузата и му беше много, много приятно, въпреки че си правехме майтап с него. И тогава двете с Дороти попитахме какво е искал татко му да ни каже, когато ни е говорил на английски. И синът каза, че ни е разправял за клиентката си лейди Франсис Бийкмън и че е плакал, понеже си е мислел за нея. А Дороти каза: „Ако плаче, когато си помисли за нея, тогава какво прави, като я види?“. И тогава синът обясни на татко си какво каза Дороти и Мосю Брусар се разсмя още по-високо, целуна ръка на Дороти и каза, че след всичко това наистина трябва да изпием едно шише шампанско заедно. И отиде на телефона и поръча шампанско.

После синът каза на татко си: „Защо не поканим тези очарователни дами във Фонтебло?“. И таткото каза, че това ще бъде очарователно. Тогава аз казах: „Как ще ви различаваме, понеже, ако и в Париж е като в Америка, вие и двамата трябва да сте Мосю Брусар“. И тогава се сетихме, че можем да ги наричаме на малко име. И, изглежда, името на сина е Луи, та Дороти каза: „Чух, че тук в Париж всички Луи имат номер“. Понеже все чуваме някой да говори за Луи XVI, който, изглежда, е в бизнеса със стари мебели. Искам да кажа, че много се изненадах, като чух Дороти да говори така исторически. Може би въпреки всичко тя наистина се образова. Но Дороти каза на Луи да не се мъчи да се сети за номера си, понеже Дороти го е преценила, още щом влязъл. И, изглежда, че таткото се казва Робер, което означава Робърт на френски. А Дороти се сети за своите 25 франка я каза на Робер: „Майка Ви добре си е знаела граматиката, като Ви е нарекла с това име“.

И после Дороти каза, че нямаме нищо против да отидем във „Фонтебло“ с Луи и Робер, ако обаче Луи си свали жълтите велурени панталони с розови перлени копчета. Понеже, както каза Дороти: „Смехът си е смях, но не мога непрекъснато все да се смея!“. Изглежда, Луи наистина винаги прави, каквото му кажеш, понеже веднага си свали панталоните, но тогава видяхме чорапите му. А когато видяхме чорапите му, видяхме, че са в шотландско каре с малки пъстроцветни дъгички. И Дороти ги погледа известно време и доста се обезкуражи, и каза: „Ами Луи, изглежда, най-добре пак да си обуеш панталоните!“.

И тогава Леон, нашият приятел келнер, донесе шампанското. И докато той го отваряше, Луи и Робер доста си поговориха на френски, и мисля, че ще трябва непременно да разбера какво са си казали, понеже може да е за диамантената диадема. Защото френските джентълмени са много, много галантни, но според мен едно момиче не може да им има доверие. Та при първа възможност ще попитам Леон за какво си говореха.

После ходихме във „Фонтебло“, после в Момарт, та се прибрахме доста късно, но наистина прекарахме чудесен ден и нощ, въпреки че не ходихме по магазините и нищо не си купихме. Но наистина смятам, че трябва повече да ходим по магазините, понеже, изглежда, Париж е най-вече за това.

1 май

Тази сутрин извиках Леон и го разпитах за какво си приказваха на френския език Луи и Робер. Излезе, че са казали на френски, че ние много, много ги привличаме, понеже те наистина смятат, че сме много, много очарователни и че те от много отдавна не са виждали такива очарователни момичета, и че ще ни канят много да излизаме с тях, и че ще пишат разноските за сметка на лейди Франсис Бийкмън, понеже ще търсят удобен случай да откраднат диамантената диадема. И после казали, че дори и да не успеят да я откраднат, ние сме били толкова очарователни, че за тях ще бъде истинско удоволствие да излизат с нас, дори и да не успеят да я откраднат. Така че, каквото и да стане, те нищо не губели. Понеже, изглежда, лейди Франсис Бийкмън с удоволствие ще плати всички сметки, когато й кажат, че е трябвало много да излизат с нас и да дебнат сгоден случай да я откраднат. Понеже лейди Франсис Бийкмън е от този род богати дами, които за нищо друго не харчат пари, освен за съдебни дела. И че тя наистина няма да има нищо против да похарчи тези пари, понеже нещо, което или аз, или Дороти сме й казали, изглежда, много я е ядосало.

И тогава аз реших, че е време да седна и да помисля, и наистина доста се размислих. И казах на Дороти, че съм решила да сложа истинската диамантена диадема в сейфа на „Риц“ и да купя от бижутерския магазин една фалшива — от онези, дето се наричат „paste“. И после ще я оставя да се въргаля наоколо, та да видят Луи и Робер колко съм разпиляна и така много да се окуражат. А когато излизаме с Луи и Робер, мога да я нося в чантичката си навсякъде с мен, та да могат Луи и Робер винаги да знаят, че могат да я откраднат.

И така двете с Дороти ще можем да ги заведем по магазините и да ги накараме да похарчат много пари, а щом започнат да се обезкуражават, аз ще отварям чантичката, та да могат да зърнат фалшивата диамантена диадема и пак да се окуражат, та да похарчат още пари. А накрая дори мога да ги оставя да я откраднат, понеже са наистина очарователни джентълмени, и аз наистина искам да им помогна. И ще е наистина забавно да я откраднат и да я дадат на лейди Франсис Бийкмън, и тя ще трябва да им плати много пари, а после ще разбере, че диадемата е фалшива. Понеже тя никога не е виждала истинската диамантена диадема и фалшивата наистина ще я заблуди поне докато Луи и Робер си получат всичките пари за цялата тая трудна работа, която са свършили, фалшивата диадема ще струва само около 65 долара, а какво са 65 долара, щом ще можем двете с Дороти да обиколим всички чудесни магазини и да получим чудесни подаръци, които са дори по-чудесни заради това, че лейди Франсис Бийкмън ще плати за тях. И ще й бъде за урок да не приказва неща като това, дето каза на две американски момичета, които са сам-сами в Париж и нямат с тях джентълмен, който да ги защити.

А когато разказах на Дороти всичко това, тя ме погледна и пак ме погледна, и каза, че според нея умът ми е наистина цяло чудо. И каза, че й прилича на радио, понеже можеш да го слушаш дни наред и да се обезкуражиш, но точно, когато се наканиш да го треснеш в стената, чуваш някой шедьовър.

После се обади Луи и Дороти му каза, че ще е чудесно те двамата с Робер да ни заведат по магазините утре сутринта. Луи попита татко си и татко му каза „добре“. И после ни попитаха дали искаме да отидем с тях довечера да гледаме едно представление, което се казва „Фоли Бержер“. И той каза, че всички французи, които живеят в Париж, обожават нас, американците, понеже така имат оправдание да отидат във „Фоли Бержер“. И тогава ние казахме, че ще отидем с тях. А сега двете с Дороти отиваме да купим фалшивата диадема, а също и да погледаме по магазините и да си изберем къде да ни заведат утре Луи и Робер.

Аз наистина вярвам, че, в края на краищата, всичко се оправя, понеже всъщност ние наистина имаме нужда от някой джентълмен, който да ни развежда из Париж, докато дойде г-н Айсмън, а не можем да излизаме с някой привлекателен джентълмен, защото г-н Айсмън настоява да излизам само с джентълмени с ум. И казах на Дороти, че въпреки че Луи и Робер не изглеждат толкова умни, можем да кажем на г-н Айсмън, че ни учат на френски. И макар, изглежда, още да не съм научила френския, вече почти се научих да разбирам английския на Робер, така че, когато Робер говори пред г-н Айсмън и аз разбирам какво казва, г-н Айсмън сигурно ще си помисли, че вече знам френски.

2 май

Снощи ходихме във „Фоли Бержер“ и беше наистина божествено. Там е много, много артистично, защото някои от момичетата са голи. И едно от тези момичета е приятелка на Луи и той каза, че тя била много, много мило момиче и че била само на 18. И тогава Дороти каза: „Сигурно те лъже! Как иначе може едно момиче толкова много да си изцапа коленете само за 18 години?“. И тогава Луи и Робер се разсмяха много, ама много високо. Искам да кажа, че Дороти се държа много неизискано във „Фоли Бержер“. Но според мен, когато момичетата са голи, това е много, много артистично и ако имаш артистични мисли, ще си помислиш, че това е много красиво, и аз наистина никога не бих се смяла на такова артистично място като „Фоли Бержер“.

За „Фоли Бержер“ си бях сложила фалшивата диамантена диадема. Тя би заблудила дори и някой експерт и Луи и Робер не можеха да откъснат очи от нея. Но аз не се тревожех, понеже я бях привързала наистина много, много здраво. Искам да кажа, че би било фатално, ако се доберат до нея, преди двете с Дороти да сме ги развели по всички магазини.

Тази сутрин сме готови да излезем по магазините и Робер е много свеж и дойде доста рано, и сега е в салона с Дороти и чакаме Луи. А аз оставих диамантената диадема на масичката в салона, та да види Робер колко съм небрежна, обаче Дороти го държи под око. Явно току-що дойде и Луи, понеже го чух, че целува Робер. Искам да кажа, че Луи вечно целува Робер и Дороти му каза, че ако не спре, хората може и да си помислят нещо за него.

А сега трябва и аз да отида при тях и ще сложа диадемата в чантичката си, та да знаят Луи и Робер, че е винаги под ръка. И така, тръгваме по магазините и ми се ще почти да се усмихна, като си помисля само за лейди Франсис Бийкмън.

3 май

Вчера наистина бе чудесен ден! Искам да кажа, че Луи и Робер ни купиха чудесни подаръци. Но после франковете, които носеха със себе си, започнаха да се свършват и те започнаха да се обезкуражават, но щом ги видех, че се обезкуражават, аз давах на Робер да ми подържи чантичката, докато мерех някоя блузка. И така той много се окуражаваше, но, разбира се, Дороти го държеше под око, та не му се отдаваше удобен случай. Но дори и само това, че я държеше, много го окуражаваше.

И след като им се свършиха всичките франкове, Робер каза, че трябва да се обади по телефона и предполагам се обади на лейди Франсис Бийкмън, и тя сигурно с казала „добре“, понеже Робер ни остави в едно кафене, понеже той трябвало да свърши една работа, и когато се върна от тая работа, като че имаше доста повече франкове. И после те ни заведоха на обяд, а след като обядвахме, още малко се разходихме по магазините.

Но въпреки всичко, наистина научавам доста френски. Например, ако искам за обяд пиле с грах, просто трябва да кажа „птипас“ и „пулей“. Френският всъщност е много лесен — например французите използват думата „шейх“ за всичко, а ние, изглежда, я използваме само за джентълмен, който прилича на Рудолф Валентино.

Докато пазарувахме следобед, видях как Луи дръпна Дороти в един ъгъл и дълго й шепна нещо. А после видях как Робер я дръпна в друг ъгъл и дълго й шепна нещо. Когато се върнахме в „Риц“, Дороти ми каза какво са й шепнали. И излезе, че когато Луи й е шепнел, той й е казал, че ако тя открадне диамантената диадема и му я даде тайно от татко му, той ще й даде 1000 франка. Понеже, изглежда, лейди Франсис Бийкмън наистина е вложила цялата си душа в тая работа и е готова добре да плати, понеже е много ядосана. А когато една лейди се ядоса толкова, тя просто става като всяка друга жена с фиксидея в главата. Та ако Луи успее да я вземе, без да знае татко му, всичките пари ще са само за него. Но, изглежда, по-късно, когато Робер шепнеше на Дороти, той й е направил същото предложение, но срещу 2000 франка, и й е казал, че Луи не бива нищо да разбере, за да получи Робер всичките пари само за себе си. А аз смятам, че ще е наистина чудесно Дороти да спечели малко пари, понеже това може да я направи по-амбициозна. И затова утре сутринта Дороти ще вземе диамантената диадема и ще каже на Луи, че я е откраднала, и после ще му я продаде. Но първо ще го накара да й даде парите, а след това, точно когато му подава диамантената диадема, аз ще вляза в стаята и ще кажа: „А, ето къде била диамантената ми диадема! А пък я търсих къде ли не“. И ще си я прибера. После тя ще му каже, че най-добре да не му връща парите, понеже пак ще я открадне следобед. А следобед ще я продаде на Робер и аз наистина смятам, че трябва да му я оставим. Понеже Робер много ми харесва. Той наистина е много мил възрастен джентълмен и е чудесно, че толкова много се обичат със сина му. Понеже, въпреки че за един американец е необичайно да гледа как един френски джентълмен винаги целува татко си, аз наистина мисля, че това е чудесно и че ние американците само бихме спечелили, ако американските бащи и синове се обичаха малко повече — като Луи и Робер например.

Двете с Дороти вече имаме много прекрасни чантички и чорапи, кърпички и шалчета и други неща, и много сладки вечерни рокли, целите покрити с фалшиви диаманти и наистина, според мен, едно момиче изглежда много сладко, когато цялото е покрито с фалшиви диаманти.

5 май

Вчера сутринта Дороти продаде фалшивата диамантена диадема на Луи. После си я взехме обратно. Следобед всички отидохме във Версай. Луи и Робер страшно се зарадваха, че няма повече да ходим по магазините — сигурно лейди Франсис Бийкмън наистина смята, че почти всяко нещо си има граници. Аз накарах Луи да се разходи с мен, та да може Дороти да я продаде на Робер. И после тя я продаде на Робер. И после той си я прибра в джоба. Обаче на връщане аз взех да премислям нещата и реших, че въпреки всичко не е лошо едно момиче да има и фалшива диамантена диадема, особено ако това момиче много се разхожда из Париж с обожатели, които са от френско потекло. А и, в края на краищата, не смятам, че едно момиче трябва да насърчава Робер да краде от две американски момичета, които са сам-сами в Париж, и нямат джентълмен, който да ги закриля. И аз попитах Дороти той в кой джоб си я е сложил, седнах до него в колата на връщане и си я прибрах.

После вечеряхме в един много специален ресторант. Робер си сложи ръката в джоба и тогава се разкрещя. Изглежда си беше загубил нещо и двамата с Луи изнесоха едно от обичайните си представления с много крясъци и ръкомахане. Но Луи каза на татко си, че не я е откраднал той. После Робер се разплака, че синът му може да открадне нещо от джоба на татко си. И когато двете с Дороти повече не можехме да издържаме, аз всичко им казах. Наистина съжалих Робер и затова му казах да не плаче, понеже това е само имитация и после им я показах. И после Луи и Робер ни погледнаха и сякаш онемяха. Та предполагам повечето момичета в Париж не могат да се мерят по ум с нас, американските момичета.

И след като всичко свърши, Луи и Робер, изглежда, бяха толкова потиснати, че наистина ги съжалих. И ми хрумна нещо: казах им, че утре всички можем да отидем във фалшивия бижутерски магазин и там те могат да купят друга фалшива диамантена диадема за лейди Франсис Бийкмън, и могат да помолят продавача да напише на бележката, че това е чантичка, и така ще могат да я прибавят към сметката на лейди Франсис Бийкмън. Понеже лейди Франсис Бийкмън никога не е виждала истинската диамантена диадема. Тогава Дороти се обади и каза, че що се отнася до познанията на лейди Франсис Бийкмън за диамантите, човек може да я излъже с парченце лед, само че, разбира се, то ще се стопи. И после Робер ме погледна, и пак ме погледна, и се наведе и ме целуна по челото наистина с голямо благоговение.

След това четиримата прекарахме чудесна вечер. И е чудесно, че така добре се разбираме и че имаме такова платоническо приятелство с Луи и Робер. Понеже, разбира се имаме нещо много общо, особено като се сетя за лейди Франсис Бийкмън.

Те ще поискат от нея да им плати доста пари, когато й дадат фалшивата диамантена диадема. И аз казах на Робер, ако тя недоволства, той да я попита дали знае, че докато бях в Лондон, сър Франсис Бийкмън всеки ден ми е пращал орхидеи за десет лири. Понеже това така ще я вбеси, че с удоволствие ще плати почти всякаква цена за диамантената диадема.

А когато лейди Франсис Бийкмън им плати всичките пари, Луи и Робер ще ни дадат вечеря в наша чест. А в събота, когато дойде г-н Айсмън, ние с Дороти ще го накараме да даде вечеря на Луи и Робер в тяхна чест, заради това, че толкова много ни помагаха на нас — две американски момичета сам-самички в Париж, които дори не могат да говорят на френския език.

Луи и Робер ни поканиха да отидем с тях на забава в къщата на сестра им, но Дороти каза по-добре да не ходим, понеже вали, а ние и двете имаме чисто нови чадъри, които са много сладки. И Дороти каза, че не би си и помислила дори да остави чисто нов чадър в антрето на къщата на една френска лейди, а когато си на забава, не е приятно през цялото време да си стискаш чадъра в ръка. Та по-добре да не ходим. Затова се обадихме на Луи и му казахме, че ни боли глава, но все пак му благодарихме за цялото му гостоприемство. Понеже гостоприемството на всички французи като Луи и Робер към нас, две американски момичета, прави Париж наистина божествен.