Анита Лус
Джентълмените предпочитат блондинки… (2)

Глава първа
Мъжете предпочитат блондинки

16 март

Снощи вечерях с един джентълмен в „Риц“ и той каза, че ако взема лист и молив и започна да записвам всичките си мисли, ще се получи книга. Това почти ме накара да се усмихна — ами тогава би се получила цяла поредица енциклопедии. Аз, изглежда, просто не спирам да мисля — това е любимото ми занимание и понякога седя с часове и като че само мисля. Джентълменът каза, че момиче с ум трябва да го използва не само за мислене. Той още каза, че веднага можел да познае кой има ум в главата си, тъй като бил в Сената, прекарал много време във Вашингтон, та забелязвал ума още щом го срещнел. Всичко това сигурно щеше там да си остане, но тази сутрин получих от него едва книга. И когато прислужницата ми я донесе, аз й казах: „Я гледай ти, Лулу, още една книга, а не сме прочели и половината от тези, които имаме!“.

Но когато отворих пакета и видях, че книгата е с бели страници, си спомних онова, което ми каза джентълменът, и се досетих, че това е дневник. И ето, че вместо да чета, започвам да пиша:

Днес е вече 16 март и е много късно, разбира се, да се връщам чак до януари, но това няма значение, тъй като моят приятел г-н Айсмън бе тук в града целия януари и февруари, а когато той е в града, всички дни съвсем си приличат.

Бизнесът на г-н Айсмън е продажбата на копчета на едро в Чикаго и цяло Чикаго го знае като Гюс Айсмън — царят на копчетата. Той има силно желание да ме образова и затова често идва в Ню Йорк да види как се развива умът ми. Но когато е в Ню Йорк, г-н Айсмън винаги прави едно и също, и ако опиша в дневника си един ден, то за всички останали дни просто ще трябва да поставя знак за повторение. Искам да кажа, че винаги вечеряме в „Колонията“^[1], гледаме представление, отиваме в „Трокадеро“ и после г-н Айсмън ме изпраща до вкъщи. Разбира се, когато един джентълмен се интересува от образованието на едно момиче, той обича да седи и да разговаря до доста късно и на следващия ден съм толкова изтощена, че ставам чак когато вече е време да се приготвям за „Колонията“.

Колко странно, ако се окаже, че съм наистина писателка! Семейството ми в Литъл рок, щата Арканзас, винаги е настоявало да се занимавам с музика. Всичките ми приятели твърдяха, че имам талант, и не ме оставяха на мира — все настояваха да репетирам. Но аз някак си не обичах особено това занимание. Просто не можех да седя с часове да репетирам само заради някаква си кариера. И един ден ме хванаха дяволите, захвърлих мандолината в стената и никога повече не я докоснах. Но писането е друга работа, понеже не е нужно да се учиш или упражняваш. Репетирането сякаш изстискваше всичките ми сили. Сега наистина трябва почти да се усмихна — забелязах, че съм запълнила цели две страници — до 18 март, така че стига за днес и за утре. А това показва колко съм упорита, започна ли веднъж.

19 март

Снощи се обади Дороти и каза, че се е запознала с някакъв джентълмен, който й се представил във фоайето на хотел „Риц“. После отишли на обяд, на чай и на вечеря, след това — на представление и накрая в „Трокадеро“. Дороти каза, че той се казвал лорд Куксли, но тя го наричала Куку, и защо да не сме отидели заедно с Куку довечера във „Фолис“ и да вземем с нас и Гюс, ако е в града. След което двете с Дороти доста се поскарахме, понеже винаги, когато споменава г-н Айсмън, тя го нарича на малко име и сякаш не може да разбере, че когато един джентълмен — такава важна личност като г-н Айсмън — харчи толкова пари за образованието на едно момиче, наистина е непочтително да го наричаш на малко име. Аз дори не мога и да си помисля да нарека г-н Айсмън по име, и когато искам да се обърна към него, му викам „татенце“, а не го наричам дори и „татенце“, ако мястото изглежда публично. Та казах на Дороти, че г-н Айсмън ще пристигне чак вдругиден. Тогава Дороти и Куку дойдоха да ме вземат и отидохме във „Фолис“.

Тази сутрин се обади Куку и ме покани на обяд в „Риц“. Какво нахалство имат тези чужденци! Като е англичанин и лорд, си мисли, че едно момиче трябва да пропилее часове с него в „Риц“, а той през цялото време да говори, че бил ходил на някаква експозиция в някакво място, наречено Тибет, и след като е говорил с часове, аз да разбера, че там е имало някакви си порцеланови човечета^[2]. Ще бъда много доволна, когато дойде г-н Айсмън — той винаги разказва интересни неща. Например последния път, когато беше тук, ми подари много красива смарагдова гривна. Идната седмица имам рожден ден, а той винаги ми прави прекрасни изненади за рождените ми дни.

Наистина имах намерение да обядвам днес с Дороти в „Риц“, но, разбира се, Куку трябваше всичко да развали! Аз му казах, че не мога да обядвам с него, тъй като брат ми е в града по работа, но че има заушки и не мога да го оставя. И ако отидех в „Риц“, щях, разбира се, да се сблъскам с Куку. Понякога трябва почти да се усмихвам на собственото си въображение, защото нямам никакъв брат и с години дори не съм се сещала за заушки. Искам да кажа, че не е чудно, че мога да пиша.

Та причината, поради която толкова исках да обядвам в „Риц“, е, че там сега е г-н Чаплин, а аз обичам да подновявам стари познанства. С г-н Чаплин се запознах, когато и двамата работехме в едно и също студио в Холивуд, и съм сигурна, че той си спомня за мен. Мъжете сякаш винаги си спомнят блондинките. Освен да бъда авторка, единствената ми друга амбиция е да стана филмова звезда, и добре вървях в киното, но г-н Айсмън ме накара да се откажа от него. Защото, разбира се, когато един джентълмен проявява такъв приятелски интерес към образованието на едно момиче, момичето иска да покаже, че оценява това, а той е против да съм в киното, понеже майка му е ортодоксална.

20 март

Господин Айсмън пристига утре — навреме за рождения ми ден. Та си помислих, че наистина ще е чудесно да се позабавлявам поне веднъж, преди да дойде г-н Айсмън, и затова поканих снощи един литературен джентълмен, понеже г-н Айсмън обича да ми идват на гости образовани хора. Той настоява, че едно момиче трябва да се образова, и се интересува толкова много от мен, защото аз винаги искам да се образовам, а не да си пилея времето. И г-н Айсмън иска да имам нещо, което французите наричат „сало“ — това означава, че хората се събират вечер и взаимно се образоват. Така че аз каня всички умни джентълмени, които зная — например един джентълмен, който е професор по цялата икономика в Колумбийския колеж, един редактор, който е известният редактор на „Ню Йорк транскрипт“, и един друг джентълмен, който е известен драматург и пише много, много известни пиеси все за живота. И всеки би познал името му, но аз все не мога да си го спомня, тъй като ние, истинските му приятели, го наричаме просто Сам. Та Сам попита дали може да доведе един джентълмен от Англия, който пише романи. Аз казах „да“ и той го доведе. И тогава се събрахме всички и повикахме Глория и Дороти, а джентълмените бяха донесли питиета. Разбира се, на сутринта апартаментът бе в пълен безпорядък и двете с Лулу работихме като библейските кучета да го почистим. Но само господ знае как ще поправим полилея!

22 март

Е, рожденият ми ден мина и замина, но беше направо потискащ. Искам да кажа, че според мен, ако един джентълмен като г-н Айсмън проявява такъв приятелски интерес към образованието на едно момиче, той ще желае то да има най-големия диамант в Ню Йорк. Трябва да призная, че бях доста разочарована, когато той дойде с едно малко нещо, което едва се забелязва. Казах му, че е много сладко, но че имам ужасно главоболие и най-добре цял ден да не излизам никъде и че ще се видим утре може би. Защото дори и според Лулу диамантът е много малък и на мое място тя би предприела нещо решително, понеже твърдо вярва в старото адажио „Напускай ги, докато все още си красива“. Но вечерта той дойде с една много, много хубава гривна с големи диаманти и аз се почувствах по-добре. После вечеряхме в „Колонията“, ходихме на представление и в „Трокадеро“ — както винаги, когато е в града. И поне това ще му призная — разбра колко малък беше подаръкът. Искам да кажа, че непрекъснато се оплакваше колко лошо върви бизнесът и че професията се е напълнила с болшевики, които създават само неприятности. Защото г-н Айсмън смята, че страната е наистина на ръба на болшевизма и аз много се разтревожих. Ако болшевиките наистина дойдат, има само един джентълмен, който може да се справи с тях, и това е г-н Д. У. Грифит. Никога няма да забравя, когато режисираше „Нетърпимост“. Това бе моето последно кино, точно преди г-н Айсмън да ме накара да се откажа от кариерата си. Аз играех ролята на едно от момичетата, които припадат в битката. И когато видях как г-н Грифит се справяше с всички онези тълпи, разбрах, че той може всичко, и смятам, че правителството на Америка трябва да каже на г-н Грифит да бъде готов, ако болшевиките дойдат.

Ами забравих да спомена, че английският джентълмен, който пише романи, като че ли много се заинтересува от мен, като разбра, че се занимавам с литература. Отбива се всеки ден и аз два пъти излизах с него. За рождения ден получих от него цял комплект книги от някакъв г-н Конрад. Те май всички са за океански пътешествия, макар че имах време само бегло да ги прегледам. Винаги съм обичала романи за океански пътешествия, откак позирах на г-н Кристи за корицата на един роман за океанско пътешествие, понеже според мен едно момиче изглежда най-добре на палубата на параход или яхта.

И както знаят тези, които са чели романите му, името на английския джентълмен е г-н Джерълд Ламсън. Той ми изпрати и няколко от собствените си романи, които май всичките са за един възрастен джентълмен, който живее в провинцията в Лондон и кара велосипед — въобще доста различно от Америка, с изключение на Палм Бийч. Та разказах на г-н Ламсън, че си записвам всички мисли, и той каза, че още от мига, в който ме видял, разбрал, че в мен има нещо. Смятам, когато се опознаем по-добре, да му дам да прочете дневника ми. Аз дори разказах за него на г-н Айсмън и той, изглежда, много са зарадва. Понеже г-н Ламсън е, разбира се, много известен и г-н Айсмън, изглежда, е изчел всичките му романи, докато пътува нагоре-надолу с влака, а г-н Айсмън обича да се запознава с известни хора и да ги кани на вечеря в „Риц“. Но, разбира се, аз не казах на г-н Айсмън, че г-н Ламсън започва доста да ми харесва, защото г-н Айсмън си мисли, че интересът ми към г-н Ламсън е чисто литературен.

30 март

Най-сетне г-н Айсмън си замина с експреса „Двайсети век“ и трябва да кажа, че съм много изтощена и добре ще ми дойде малка почивка. Не че имам нещо против да стоя до късно всяка вечер, ако танцувам, но г-н Айсмън не е чак толкова по танците и повечето време просто седим и пием шампанско. Аз, разбира се, не танцувам с никой друг, когато съм с г-н Айсмън. Но г-н Айсмън и Джери, както г-н Ламсън настоява да го наричам, станаха добри приятели и излизахме тримата заедно няколко пъти. Сега, когато г-н Айсмън вече най-сетне си замина, довечера ще изляза с Джери. Но Джери ми каза да не се докарвам специално, защото той ме харесвал заради душата ми. И трябваше да му кажа, че ако всички джентълмени бяха като него, досега мадам Франсиз да е останала без работа. Но Джери не харесва момичета, които са просто кукли — той обича момичето да донася чехлите на съпруга си вечер и да го разтоварва от тежкия ден.

Преди да си замине за Чикаго обаче, г-н Айсмън ми каза, че това лято ще ходел в Париж по работа, и мисля, че иска да ми направи подарък едно пътуване до Париж. Както той казва, няма нищо по-образователно от едно пътуване. Миналата пролет пътуването в чужбина ужасно добре се отрази на Дороти и никога не ми омръзва да слушам как на въртележките в Париж вместо коне има прасета. Но не знам наистина дали да се чувствам радостна или не, понеже, ако замина за Париж, ще трябва, разбира се, да се разделя с Джери, а двамата с него сме решили вече никога да не се разделяме.

31 март

Снощи вечеряхме с Джери на едно много странно място, където ни сервираха печено говеждо с картофи. Той винаги настоява да ям неща, които са хранителни — повечето мъже никога не мислят за това. А после взехме файтон и с часове се разхождахме из парка, понеже Джери каза, че чистият въздух ще ми се отразял добре. Наистина е много мило някой да мисли за всички тези неща, за които мъжете сякаш никога не се сещат. Искам да кажа, че Джери знае как да накара едно момиче да се отпусне и да му разкаже неща, които дори не бих записала в дневника си. А след като му разказах целия си живот, той много се натъжи и очите и на двама ни се просълзиха. Защото той каза, че никога не си е представял, че едно момиче може да преживее това, което аз съм преживяла, и да остане толкова мило и да не се огорчи от живота. Според Джери повечето мъже са животни, които никога не помислят за душата на момичето.

Изглежда самият Джери има много неприятности и дори не може да се ожени за бъдещата си жена. Те двамата никога не са били влюбени един в друг, но тя била суфражетка^[3] и го помолила да се ожени за нея и той не можел да откаже. Та ние обикаляхме целия парк до доста късно — водихме философски разговор и най-накрая аз му казах, че според мен най-висшата форма на цивилизация е животът на птиците. Джери ме нарече „моята малка мислителка“ и не бих се учудила, ако моите мисли му дадат доста нови идеи за романите му. Защото Джери казва, че досега никога не е срещал момиче с моята външност и с толкова много ум. И че той почти се бил отказал вече да търси своя идеал, когато пътищата ни се пресекли. А аз му казах, че според мен такова нещо почти винаги е резултат от съдбата.

Джери казва, че аз много му напомням за Хубавата Елена, която била от гръцки произход. Но единственият грък, когото аз познавам, е един гръцки джентълмен на име г-н Георгополис, който е много богат и е, както казваме ние с Дороти, „роден купувач“, защото можеш да му се обадиш по всяко време и да го поканиш по магазините и той винаги е очарован — нещо, което малко мъже са. Освен това той никога не се интересува от цената. Искам да кажа, че г-н Георгополис е много образован, защото познавам много джентълмени, които могат да говорят на келнера на френски, но г-н Георгополис може да говори на келнера на гръцки — нещо, което много малко джентълмени могат.

1 април

Отсега нататък ще обръщам особено внимание на дневника си, тъй като вече го пиша за Джери. Искам да кажа, че ще го четем заедно пред камината някоя вечер. Довечера обаче Джери заминава за Бостън — трябва да чете лекции там за всичките си творби, но ще се върне колкото може по-скоро. Докато го няма, аз ще прекарам цялото си време да се образовам. А следобед ще ходим в един музей на Пето авеню, понеже Джери иска да ми покаже една много красива чаша, направена от един древен бижутер — г-н Челини — и иска да прочета живота на г-н Челини — една много, много хубава книга и никак не била скучна.

Тази сутрин се обади моят приятел Сам — известният драматург, и ме покани на литературно събиране довечера, което той и още няколко литературни джентълмени организират в Харлем, но Джери не ми дава да излизам със Сам, понеже Сам винаги настоява да ми разказва рисковани истории. Аз лично съм с широки разбирания и винаги казвам, че нямам нищо против рискованите истории, стига само да са смешни. Искам да кажа, че имам страхотно чувство за хумор. Но Джери казва, че Сам невинаги избира и подбира историите си и че той би предпочел въобще да не излизам с него. И затова ще си остана вкъщи и ще чета книгата от г-н Челини, защото всъщност единственото нещо, което ме интересува, е да обогатявам ума си. И докато Джери е в Бостън, няма да нравя нищо друго, освен да си обогатявам ума. Искам да кажа, че току-що получих телеграма от Уили Гуйн, който пристига утре от Европа, но аз дори не искам да го видя. Той е мило момче, но никога не стига до никъде и аз не смятам да си губя времето с такива като него сега, когато срещнах джентълмен като Джери.

2 април

Тази сутрин май съм доста потисната — както винаги, когато няма за какво да мисля. Реших да не чета книгата от г-н Челини. Вярно, че на места е доста забавна, защото наистина е доста рискована, но тези места са доста нарядко и аз май не обичам непрекъснато да прелиствам една книга, за да намеря тези места, особено ако те не са чак толкова много. Та реших да не си губя времето с нея, а тази сутрин казах на Лулу да остави домакинската работа и да прекара деня в четене на една книга, озаглавена „Лорд Джим“, и после да ми я разкаже, та да мога да си развия ума, докато го няма Джери. Но когато й давах книгата, за малко не й дадох по погрешка една друга книга — „Черният негър от Нарцис“, което наистина щеше много да я обиди. Чудя се защо авторът не е казал просто „негър“ вместо „черен негър“ — ами нали и техните чувства са също като наште!

Току-що получих телеграма от Джери, че се връща чак утре, а получих и букет орхидеи от Уили Гуйн, така че най-добре да отида довечера на театър с него, за да не се депресирам самичка вкъщи, тъй като въпреки всичко той е мило момче. А е много депресиращо да си седиш вкъщи и само да четеш, освен ако, разбира се, книгата наистина си заслужава труда.

3 април

Тази сутрин бях толкова потисната, че се зарадвах дори на писмото от г-н Айсмън. Защото снощи Уили Гуйн дойде да ме вземе, за да отидем във „Фолис“, но беше толкова пиян, че се наложи да се обадя в клуба му да изпратят такси да го прибере. Така че в 9 часа останах сама вкъщи само с Лулу и нямаше какво да правя. Поръчах телефонен разговор с Джери, но не ме свързаха. Лулу се опита да ме научи да играя маджонг, но бях толкова депресирана, че не можех да се съсредоточа. Затова най-добре днес да отида при мадам Франсиз да си поръчам няколко нови вечерни рокли, за да се ободря.

Ами Лулу току-що ми донесе телеграма от Джери, че се връща тази вечер, но да не ходя да го посрещам на гарата, тъй като ще е пълно с репортери, които винаги го посрещат на гарата, когато се връща. Но той ще дойде направо вкъщи, защото имал нещо важно да ми казва.

Каква вечер само прекарах снощи! Изглежда, че Джери е лудо влюбен в мен. Защото през цялото време, докато изнасял лекции пред женските клубове в Бостън, гледал лицата на всички онези членки на клубовете и разбрал колко всъщност съм красива аз. И той каза, че в целия свят има само една жена и това съм аз. Но, изглежда, според Джери г-н Айсмън е ужасен и че нищо добро няма да излезе от моето приятелство с него. Това много ме изненада, тъй като те сякаш добре се разбираха, но Джери настоява повече да не се срещам с г-н Айсмън. И иска да се откажа от всичко и да уча френски, а той ще получи развод и ще се оженим. Защото, изглежда, Джери не одобрява живота, който водим в Ню Йорк, и иска да се върна при татко в Арканзас, а той ще ми праща книги за четене, та да не се чувствам самотна. И ми даде масонския пръстен на чичо си, който е чак от времето на Соломон и той никога не разрешава на жена си да го носи. Това е нашият годежен пръстен. Следобед една негова приятелка ще ми донесе нова система за изучаване на френския, която тя е измислила. Но аз май се чувствам потисната въпреки всичко. Искам да кажа, че цяла нощ не съм мигнала — мислех си за ужасните неща, които Джери каза за Ню Йорк и за г-н Айсмън. Разбирам, че Джери изпитва ревност към всичките ми приятели и никога не съм смятала г-н Айсмън за Рудолф Валентино, но Джери каза, че го побиват тръпки само като си помисли, че мило момиче като мен може да има приятелство с г-н Айсмън. И това много ме потисна. Джери много обича да приказва, а аз смятам, че многото приказки действат потискащо, защото тормозят мозъка с неща, за които дори не се сещаш, когато си зает. Но тъй както Джери няма нищо против да излизам с други джентълмени, ако те могат да ме обогатят с нещо, аз ще обядвам с Еди Голдмарк от „Филми Голдмарк“, който винаги е настоявал да подпиша договор с киното. Защото г-н Голдмарк е лудо влюбен в Дороти, а Дороти иска аз да се върна в киното, понеже ако аз се върна, тя казва, че и тя ще дойде.

Ами писах на г-н Айсмън, че ще се омъжвам, и, изглежда, той веднага ще пристигне — сигурно иска да ми даде съвети. Женитбата е сериозна работа и Джери с часове ми говори за това. Той сякаш никога не се изморява да приказва и дори не иска да ходи на представления или на танци, или пък въобще да прави нещо друго, освен да приказва, и ако скоро не намеря нещо, с което да занимавам ума си, ще се разкрещя.

7 април

Ами г-н Айсмън пристигна тази сутрин, имахме дълъг разговор и, в края на краищата, мисля, че е прав. Защото това е първата истинска възможност, която някога съм имала. Искам да кажа да отида в Париж и да разширя и подобря писането си. И защо да се отказвам от всичко това само за да се омъжа за един автор, и докато той е нещо, аз да бъда просто „жената на Джерълд Ламсън“. И отгоре на това ще се окажа въвлечена в скандала около развода му и ще се окаля името ми. Господин Айсмън каза, че възможностите не се откриват всеки ден в живота на едно момиче, та аз толкова лесно да се отказвам от първата, която някога съм имала. Така че във вторник заминавам за Франция и Лондон. Взимам и Дороти с мен, а г-н Айсмън ще дойде по-късно. Дороти е добре ориентирана и може така да се оправи в Париж, сякаш знае френски, а освен това тя познава един френски джентълмен, който е роден и отгледан там, та го говори като местен човек и знае Париж на петте си пръста. Дороти казва, че когато отидем в Лондон, там почти всички говорят английски. А и имам късмет, че г-н Ламсън изнася лекции в Синсинати и се връща чак в сряда. Аз ще му напиша писмо, че сега трябва да замина за Европа, но ще се видим пак някой път. Така ще избегна потискащия разговор. Господин Айсмън ми подари доста хубав перлен гердан, а на Дороти — диамантена брошка, и тримата вечеряхме в „Колонията“, после ходихме на представление и в „Трокадеро“ и прекарахме една много приятна вечер.