Клер Лоримър
Шантал (16)

Четиринадесета глава

Септември 1838

Поради чиста случайност Джон се принуди да прекъсне пътуването си за Диеп, тъй като конят му започна да куца на около километър от Бове. Тъй като не бързаше, той реши да остави животното в конюшнята на странноприемницата, в която бе отседнал. Нае друг кон и с него пропътува краткото разстояние до замъка на дук Дюбоа.

И да имаше някакви съмнения дали е добре дошъл, те се разпръснаха още при пристигането му с радостните викове на шестте дъщери и сърдечното ръкостискане на техните родители. Джон бе въведен в голямото каменно преддверие, където свали шапката и връхната си дреха, докато красивите момичета на дук Дюбоа му приказваха в един глас. Весело засмян, баща им нареди да млъкнат за малко, след което Джон беше въведен в големия салон и настанен в удобно кресло, а пред него на една малка масичка сложиха кана студено вино.

— Кажете ни какви щастливи обстоятелства ви позволиха да ни посетите? — каза дукът и прибави с дяволито намигване: — Едва ли нашият предишен разговор ви е накарал да задълбочите познанството си с нас.

Джон не можеше да не забележи колко се радват всички на неговото пристигане. След като разказа за премеждието си с коня, той беше убеден да остане не само една вечер, а няколко дни. Най-голямата дъщеря — Фльор, предложи на Джон да го заведе до неговата стая. Тя се извини за не дотам доброто обзавеждане (мебелите действително бяха доста износени) и го поведе по стълбите нагоре, към една врата в дъното на дълъг коридор.

— Страхувам се, че не можем да ви осигурим кой знае какъв лукс — каза му тя на английски с пленителен френски акцент. После малко притеснено добави: — Затова пък радостта ни от посещението ви е толкова по-искрена.

Джон й благодари с усмивка и се загледа във високото момиче с кестеняви коси. Докато тя отиваше към прозорците да дръпне избелелите кадифени завеси заради горещото следобедно слънце, той я сравни с по-младите й сестри. Може би не бе така красива като останалите, но това се компенсираше от чистосърдечната дружелюбност на характера й. Младата французойка беше малко пълна и с твърде закръглено лице, за да бъде наистина красива. Но очите й с цвета на лешник излъчваха нежна пламенност, която Джон намери за привлекателна и възбуждаща.

— Тъй като съм гост във вашия дом, трябва най-сетне да науча имената на сестрите ви. Те са толкова много и мисля, че ги пообърках, откакто се видяхме за последен път.

С наклонена настрани глава Фльор го наблюдаваше замислено.

— Питам се коя от нас най-много ви харесва? — каза тя. В очите й се четеше шеговитост, като че ли той й бе стар доверен приятел. — Може би Роз изглежда най-красива. Тя има русите коси и сините очи на майка ни. Би могла да бъде и Еми, която е дребна, с матова кожа като татко. Или пък близначките Жан и Сюзън? А може би предпочитате Ноел, най-младата и най-сладката? Тя е като малка порцеланова кукличка с големите си сини очи, не мислите ли?

— Като изброявахте предимствата на сестрите Дюбоа, пропуснахте, струва ми се, себе си! — галантно забеляза Джон. — Мисля, че вашите родители могат да се гордеят с вас. Що се отнася до въпроса, коя е най-красива от всички, като че ли още не съм решил. Без всякакво колебание мога да кажа, че вие, Фльор, имате най-красивата коса, ако ми позволите да отбележа.

Фльор направи пресилено дълбок поклон:

— Когато един млад мъж реши да ми направи комплимент, не трябва да ме моли за разрешение! Ще позволите ли сега да ви покажа градината. Ние спазваме вашия английски обичай и в горещите дни пием там чай.

Последваха няколко приятни часа, през които Джон имаше достатъчно време да се замисли за различния чар на момичетата. В приятелска надпревара те се състезаваха за неговото внимание. Както Фльор беше казала, Роз бе най-хубава, но тя нямаше буйния нрав на по-големите. Интересите й бяха свързани главно с това, как да се накипри; говореше единствено за роклите, за които копнее, или за онези, които майсторски е ушила на себе си и своите сестри. Джон си помисли, че не всяко момиче би могло като Шантал да си поръча роклята, която пожелае, при шивач, без да се съобразява с цената. Семейство Дюбоа, изглежда, се справяше със своята бедност и не се опитваше да я крие. Интересът на Еми бе изцяло насочен към градината. Тя каза на Джон, че прекарва много часове в грижи за нея.

— Ние можем да си позволим само един градинар и той е твърде зает с поддържането на терасата пред замъка, с тревните площи и с подрязване на живия плет — обясняваше тя. — Аз сама трябва да се грижа за цветята, за да е винаги красива градината. Ако не бяхте дошли, сигурно и в момента щях да работя там — добави тя с дяволита усмивка. — Но заради една толкова приятна компания с удоволствие изоставям задълженията си.

Близначките, които бяха едва на седемнадесет години, се забавляваха с Джон, като всяка от тях се правеше на сестра си и флиртуваше без заобикалки с него. Това беше безобидна игра, предизвикваща много смях, в която дори и добросърдечната им майка се включваше от своето кресло в сянката на кестена.

— Не можете ли да останете завинаги тук, сър? — питаше тя замислено.

След известно време Джон забеляза, че Фльор е единственият член на семейството, който мълчеше през цялото време. При това именно тя се бе показала отначало тъй общителна и разговорлива. Въпреки че не приказваха много този следобед, Джон постоянно усещаше погледа й. Очите му срещаха нейните всеки път, когато я погледнеше. В тях имаше малко странна усмивка и, както Джон се осмеляваше да мисли, покана. „Но за какво?“ — питаше се той. Жизнерадостните дъщери на дука бяха отлично възпитани, както се полагаше на общественото им положение. Трудно можеше да допусне, че някоя от тях има намерения, по-дръзки от невинното кокетиране. Въпреки това Фльор успяваше да събуди у него чувства, които бяха всичко друго, но не и невинни. Той се срамуваше от тайните желания, които го обземаха, когато срещнеше изпитателния й поглед или предизвикателната й усмивка.

Вечерята не можеше да се нарече разточителна, състоеше се едва от няколко ястия, но приготвени майсторски и страшно вкусни. Без съмнение твърдението на дука, че семейството му е обедняло, не бяха пресилени, мислеше си Джон. Красивите килими, както и платовете на мебелите, бяха протрити. Еми му беше казала, че държат един градинар, а изглежда, че за цялата къща се грижеха едва четирима прислужници. Големите светли петна по стените подсказваха, че някога там са висели картини или гоблени, които вероятно са били продадени. Джон би се натъжил от очевидната бедност на семейството, ако не бе тяхната непринудена веселост. Прекара в компанията им една щастлива вечер. Момичетата пяха едно след друго или свириха на пианото. Фльор изпълни песен, в която ставаше дума за момиче, готово да открие сърцето си за любовта. На Джон отново му се стори, че текстът се отнася за него: „За малко любов ще ти дам сърцето си…“. Почувства облекчение, когато дукът му предложи да се оттеглят в библиотеката и да оставят бъбривите жени сами, както с обич се изрази главата на семейството. Двамата си легнаха, много след като дамите се бяха оттеглили. Джон добре си бе пийнал от коняка на дука. Изтегна се върху огромното легло в гостната стая и въпреки душната септемврийска нощ веднага заспа.

Не знаеше колко време е минало, когато някой тихо отвори вратата на стаята и после безшумно я затвори. Стреснат, Джон се взираше в неясната фигура, която се приближаваше към леглото му. Беше още замаян от съня, за да изпита страх. Когато човекът се приближи, Джон смаян установи, че това не е злосторник, а жена. Той бързо се изправи в леглото.

— Кой е? — попита на английски.

— Значи сте буден, приятелю! — бе отговорът.

Джон в миг позна гласа на Фльор.

— Мадмоазел Фльор! — удивено извика той. — Какво правите тук? Случило ли се е нещо?

Чу как момичето се засмя и пристъпи толкова близо до него, че можеше да различи чертите й на лунната светлина. Носеше широк пеньоар от лъскава синя материя, обшит по края с ресни. Кестенявата й коса блестеше почти като златна в млечнобялата светлина на луната. Джон беше слисан и същевременно възбуден, виждайки я така оскъдно облечена пред себе си.

— Няма ли да ме поканиш да седна? — каза тя с едва доловим шепот и без да дочака отговора му, седна на рамката на леглото.

Дрехата й се разтвори. Сърцето на Джон затуптя до пръсване, когато откри, че отдолу тя не носи нощница. На сребърната светлина очертанията на гърдите й можеха да се видят съвсем ясно. Тя докосна ръката му и Джон отново почувства как пулсът му запрепуска. Тялото й излъчваше един непознат, възбуждащ аромат, който той не можеше да назове, но намираше много женствен.

— Не бива да стоите тук! — Гласът му прозвуча дори за него самия сурово и неестествено. — Крайно неуместно и опасно е!

Фльор отново се засмя, с което го обърка напълно.

— Аз не се страхувам от опасността, Джон. — Тя се наведе напред. Гръдта й докосна ръката му. Джон бе обхванат от силно желание и трябваше да направи огромно усилие, за да не я привлече към себе си.

— Тогава трябва да внимавам и за двама ни — каза той колкото се може по-спокойно. — Името ви… Вашата чест… Ако някой ни открие тук заедно?…

— Никой няма да ни открие! — каза Фльор тихо. — Защо мислиш, че ти предложих тази стая? Защото е най-отдалечена от другите.

Преди Джон да отгатне намеренията й, тя остави пеньоара си да падне на пода и разгръщайки завивките, се плъзна до него в леглото. Онемял от изненада, той лежеше, без да помръдне. В главата му цареше пълен безпорядък. Не му липсваше опит с жените, но той беше имал вземане-даване само с онези от тях, чийто морал се измерваше с цената, която получаваха.

Голото тяло на Фльор потръпваше до него.

— Излъгал ли ме е моят инстинкт? Не ме ли желаеш? — попита тя.

Джон бе благодарен, че тя не може да види как се изчервява. Изпълнен с възмущение, той отговори:

— Абсурден въпрос! И не е честно да ми го задаваш! Разбира се, че те желая! Но не искам да съблазня едно невинно момиче. Няма да е джентълменско!

Тя се разсмя с глас. Захвърли всяка предпазливост и се наложи Джон, противно на добрите маниери, да й запуши устата с ръка. Но веднага я отдръпна, когато малките й бели зъби се впиха в нея.

— По дяволите! — изруга той. — Заболя ме!

Изведнъж тя легна върху него и покри лицето, раменете и ръцете му с безброй целувки.

— Глупавичкият ми, сладък Джон — шепнеше тя. — Какво да направя, за да те убедя, че не съм малко и невинно момиченце! — каза тя. — Позабавлявай се с мен! Не съм девствена, Джон, уверявам те! Аз съм жена, която като теб е жадна за любов. Няма ли да утолиш тази жажда и да ме вземеш? Ще го направиш ли заради мен?

Усилията на Джон да се държи като джентълмен отслабваха все повече. Той опита още веднъж да остане господар на положението.

— Аз съм гост на твоя баща! Не мога да злоупотребя с доверието му…

— Не мисля, че баща ми ще ме осъди за тази постъпка. Той добре знае колко малко възможности имам, за да се осъществя като жена. Трябва да му е известно, че едва ли ще се омъжа. Дори и да приемем, че се появи кандидат, той ще избере някоя от по-младите ми сестри, Еми или Роз. Те са и по-млади, и по-красиви. Предпочитам да гледам истината в очите и да се ориентирам правилно. Не си първият ми любовник, нито дори вторият или третият. Ето, сега знаеш. Ако съвестта ти продължава да те гризе, ще те целуна за лека нощ и ще те оставя на спокойствие.

След тези думи обаче тя така страстно го целуна, че бе сигурна, че Джон няма да я остави да си отиде. Когато той се обърна към нея, тя вкара езика си между зъбите му, а ръцете й се спуснаха надолу по тялото му. Джон престана да си задава въпроса, редно ли е тази млада дама да е в леглото му. Може би момичетата от добрите френски семейства бяха по-различни от тези в неговата родина. Това вече беше без значение. Беше ясно само, че Фльор цял следобед постепенно го бе възбуждала, за да го съблазни през нощта. Той я облада буйно и необуздано, а тя го прие всеотдайно, притискайки се с всички сили към него, с вик на болка или може би на удоволствие — Джон не знаеше. Когато задъхани се отделиха един от друг, той изведнъж изтрезня. Със свито сърце се взираше в момичето до себе си.

— Не те разбирам, Фльор! — каза той.

Тя протегна ръка и докосна бузата му с върховете на пръстите си.

— Трудно би могъл. Мъжете обикновено не разбират, че ние не се различаваме много от тях. Често казват, че не прилича на една жена да се наслаждава на любовта, но аз никога не можах да открия защо на жената трябва да е забранено да изпитва удоволствие както мъжът. Поведението ми те възмущава, нали, Джон?

Мълчанието му можеше да се тълкува като съгласие, ала тя продължи усмихната:

— Но ти достави удоволствие, нали?

— А на тебе? Ти не ми каза дали можах да ти доставя радост.

Тя се притисна плътно до него и сложи глава на рамото му, докато пръстите й галеха гърдите и бедрата му.

— Да, малко, но не достатъчно. Прощавам ти необуздаността, нали беше за първи път. След малко ще се любим отново, но по-бавно, нали?

Това момиче е пълно с изненади, мислеше си Джон. Говори такива неща, че да ти настръхнат косите, но спокойният й тон прави всичко да изглежда естествено.

— Мога да ти покажа много начини да доставиш удоволствие на една жена — каза Фльор. — Всичко това научих от един мъж, за когото някога исках да се омъжа. Ще ти разкажа за него. Испанец по произход, от благородно семейство. Беше приятел на баща ми и, разбира се, много по-възрастен от тебе. Казваше се дон Хуан Алварес. Беше привърженик на Карлос. Когато след раждането на инфантата Изабела кралица Кристина стана регентка, дон Карлос беше изпратен в изгнание, понеже се надяваше след смъртта на брат си Фердинанд да стане крал. Онези, които го подкрепяха, трябваше да заминат заедно с него. Хуан загубил цялото си състояние. Когато потърси баща ми, беше вече толкова беден, колкото и ние сега. Влюби се в мен. По онова време бях на двадесет години. Сгодихме се и искахме да се оженим веднага след като той си възвърнеше именията. Ако можех да му предложа добра зестра, сватбата щеше да стане незабавно. Наложи се обаче Хуан да отиде при дон Карлос в Северна Испания. Там горкият ми годеник е бил разпознат и убит от привърженици на кралица Кристина.

— Съжалявам много — каза Джон. — Смъртта му сигурно е била ужасен удар за тебе.

Фльор въздъхна.

— Още повече че бяхме обявили намеренията си по всички правила и вече живеехме заедно. Хуан беше този, който ми показа изкуството на любовната игра. Докато бях още девствена, не подозирах тези неща, но след като изпитах щастието и удовлетворението в любовта с Хуан, открих, че животът без любов е като цвете без слънчева светлина. След това при първа възможност си намерих любовник, точно както се случи и с тебе сега, ще има и други след теб, винаги, когато имам желание да правя любов. Много осъдително ли ти се струва всичко това?

— Не зная — каза Джон. — Разбирам твоята самотност, но… аз не бих искал да обичам момиче, което се е радвало на любовта с други мъже.

— Говориш като човек, който смята да се жени — отвърна Фльор. — Ако аз бях момичето, което обичаш, нямаше да желая да ме прегръща друг мъж. Един щеше да ми е достатъчен. Но знаеш, предполагам, че никога няма да се омъжа.

Като я слушаше, Джон изведнъж си спомни болезнено за Шантал. През целия ден не се беше сещал за нея, да не говорим за тази нощ. Ето че в съзнанието му изникна образът й. Знаеше, че любовта му към нея е дълбока и силна. Защо не лежеше тя сега до мен, а не Фльор, мислеше си той, обзет от силен копнеж. Шантал обаче се интересуваше от друг, от красивия му несъщ брат Антоан.

— Не мисли за нея! — каза Фльор, инстинктивно отгатнала насоката на мислите му. — Една френска поговорка гласи: по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на покрива.

Без да иска, Джон се усмихна на тази мъдрост.

— О, Фльор, колко трезво разсъждаваш. В сравнение с теб се чувствам ужасно тесногръд.

Тя се обърна към него и го целуна.

— Ти си романтичен! — поправи го тя. — Аз не искам да ме обичаш, скъпи мой, а да се любим! До зори има още толкова време. Прегърни ме и ме целуни!

Фльор обхвана главата му с ръце и насочи устните му към зърната на своите стегнати гърди. Тя усети как мъжествеността му се събужда и го гали толкова дълго, че той, извън себе си от желание, я сграбчи и я облада.

— Бавно, бавно! — шепнеше тя. — Първо ме целуни тук и после тук… А сега искам аз да те целуна. Не е ли хубаво, скъпи мой!

Джон не чуваше какво му говори. Той долавяше само нежния шепот на гласа й, докато ласките й ставаха все по-интимни. Обхвана го неописуемо чувство на блаженство и изпита непреодолима нужда да се слее изцяло с нея, но Фльор продължи тяхното общо удоволствие, докато двамата заедно достигната една дива, необуздана кулминация.

Въпреки изтощението си Джон не можеше да заспи. Изпитваше голяма нежност към момичето в прегръдките си. Силно притисната до него, Фльор лежеше неподвижно. Това, което чувстваше към нея, не беше любов, а по-скоро благодарност, че му откри един нов свят, който без нейна помощ щеше да остане заключен завинаги за него. Любовната игра с нея нямаше нищо общо с егоистичните наслаждения, които бе получавал от жените, търгуващи с тялото си. Никога не бе изпитвал толкова радост от това, а само едно животинско задоволство, което забравяше веднага щом затръшнеха вратата след него. Това странно френско момиче му показа, че най-голямата наслада е в това да даряваш наслада.

— Не бъди тъжен! — Тя отново беше отгатнала инстинктивно чувствата му. — Аз не се разкайвам, защо не направиш и ти като мен. Ще се върнеш в родината си и веднага щом спиш с любимото си момиче, ще ме забравиш. Но да не мислим за бъдещето! Пред нас има три дни и три нощи. Да не си разваляме удоволствието с тъжни чувства.

— Момичето, което обичам, не е в Англия — каза Джон. — Вероятно корабът, с който пътува, вече е пристигнал в Индия. Няма да видя Шантал най-малко три години.

— Тогава трябва непременно да ни посетиш отново — отвърна Фльор практично. — Ще бъда много щастлива.

— А другите ти любовници? Моето присъствие едва ли ще ги зарадва много — каза Джон. Думите му бяха само отчасти шеговити; изведнъж беше започнал да ревнува от другите мъже, които се ползваха от благосклонността на Фльор.

— Не се грижи за това — каза тя. — Достатъчно е просто да знаеш, че ги има. Моето тяло ми принадлежи, Джон, и аз го дарявам на когото пожелая. При това не се съобразявам с чужда воля.

Подобен светоглед у една млада жена беше за Джон нещо ново и смущаващо. Той наистина не можеше да се съгласи с такъв начин на мислене. Сега обаче едва ли беше моментът да спори с Фльор върху нейната житейска философия.

Те се любиха за трети път, след което тя го остави и се прибра в стаята си. Дълго след като момичето си отиде, Джон не можа да заспи, потънал в размисли за събитията от тази нощ. Питаше се дали би се оженил за Фльор, ако я нямаше Шантал. Мисълта, че едно толкова мило момиче трябва да изживее живота си като стара мома, го натъжаваше. С годините красотата й ще отлети и нямаше да има наоколо мъж, който да я боготвори, да се грижи за нея, да я дари с дом и деца. Джон можеше да си представи, че се жени за нея само ако ги нямаше тези любовници в миналото. Според него един мъж трябваше да държи на това жена му да е девствена в първата брачна нощ.

Сънят бягаше от очите му и въпреки изтощението мислите не му даваха покой. Животът беше много по-сложен, отколкото си го беше представял като момче. Преди добро и зло бяха ясно разграничени. Съвестта му можеше точно да определи в кое има морал и чест, в кое не. Сега обаче не можеше така лесно да нарече Фльор лекомислена. Без съмнение начинът й на живот според съвременните разбирания бе неморален. Но не можеше да си обясни защо продължаваше да уважава тази жена въпреки всичко.

Изведнъж се сети за сестра си Тамариск. Нейният съпруг знаеше, че не е девствена, и въпреки това се беше оженил за нея. Очевидно за Чарлз нямаше значение, че тя е била бременна от своя любовник, а няколко години по-късно е била изнасилена от някакъв търговец в Генуа. Джон беше разбрал от втория си баща, че едва не е загинала в ръцете на този тип. По онова време Джон беше попитал Пери дали е убивал човек през живота си.

— Никога! — беше отвърнал той. — Но в случая с Тамариск нямаше да е зле да го сторя.

Накратко той му разказа ужасното приключение на Тамариск, за което бе научил от Морийн след завръщането си от Италия.

— Имах намерение и без това да се върна в Италия, за да взема Шантал от семейство Шели — разказваше Пери. — Реших да пътувам до Генуа, за да открия онзи негодник и да го убия. Майка ти и Тамариск не знаеха за намеренията ми, но аз бях твърдо убеден, че това чудовище трябва да заплати с живота си. Беше извършил почти убийство, понеже Тамариск щеше да е мъртва, ако цигани не я бяха намерили на склона на един хълм, където лежала. Когато пристигнах в Генуа, научих, че онзи мъж, някой си Галванти, е арестуван и хвърлен в затвора. Британският консул в Генуа, към когото Тамариск се беше обърнала за помощ, бе поискал от италианските си колеги Галванти да бъде наказан. На него дължа факта, че днес ръцете ми не са изцапани с кръв. Без съмнение щях да убия онзи мръсник!

Тази история даде възможност на Джон по-лесно да разбере отношенията на Тамариск и нейния съпруг. Те му изглеждаха някак хладни и резервирани. Като че ли липсваше онази почти демонстративна привързаност, която се усещаше между майка му и Пери.

Зазоряваше се, когато Джон най-сетне заспа. Непрекъснато се питаше как ще трябва утре да се държат двамата с Фльор, за да не разберат сестрите и родителите й за техните отношения след случилото се тази нощ.

Изглежда, тя не беше много загрижена за това. В присъствието на семейството си Фльор се държеше не по-различно от миналия следобед. Към края на деня Джон дори започна да се пита дали нощното приключение не е било само сън.

Същата вечер тя отново дойде при него. Развесели я неговото смущение, целуна го и заяви предизвикателно, че той сигурно не я намира много привлекателна, щом й се е наситил толкова бързо.

Това само засили объркването му.

— Мислех си само дали ще дойдеш и тази нощ. В противен случай щях да се чувствам много разочарован.

— Но не чак толкова разочарован, че да ме потърсиш в собствената ми стая — върна му го Фльор със смях. — Мъж с плахо сърце не може да завладее една красива жена, Джон, а на мен ми се струва, че ти имаш плахо сърце.

Предизвикан по този начин, Джон побърза да я увери в обратното. Часовете отново литнаха. Беше като някаква магия и Фльор с мъка напусна стаята му на сутринта.

Още на третия ден от пристигането му дукът и съпругата му се отнасяха към Джон като към член на семейството. Те се отказаха от формалностите и го насърчиха да се чувства в техния кръг като у дома си. Джон счете за свое задължение да каже на дука, че сърцето му принадлежи вече на друга и не може да бъде кандидат за ръката на някоя от дъщерите му. Домакинът остана видимо разочарован, но въпреки това не загуби доброто си чувство за хумор. Дори направи опит да убеди Джон да поостане още известно време. За младежа възможността да прекара още няколко нощи с Фльор бе голямо изкушение и ето че измина цяла седмица, изпълнена с радост, докато в един момент мисълта и чувствата му се насочиха изцяло към Англия и преди всичко към Шантал. Въпреки че все така изпитваше удоволствие със съблазнителната Фльор, непрекъснато си мислеше за истинската си любов, дори и когато лежеше в обятията на французойката. В такива моменти се чувстваше предател. Усещаше необходимост да се сбогува с Фльор, преди новите му преживявания да се превърнат в навик.

Както и при първата им среща, тя веднага усети настроението му. И сама заговори за това, че той като че ли вече не изпитва същото удоволствие, както в началото. Причината според нея беше в чувството му за вина, че не е останал верен на Шантал. Джон си призна, не искаше да я лъже.

— Мисля непрекъснато за нея — каза той. — Освен това смятам, че няма оправдание за нашата връзка, макар да твърдиш, че си доволна от този начин на живот.

— Зная, че би желал да имам дом, съпруг и деца! — каза тя разчувствана. — Дълбоко в сърцето си ти си моралист. Не искаш да видиш, че аз съм по-различна от другите момичета. Не отричам, че сигурно щях да се оженя за Хуан, но след като това не стана, се покорих на съдбата си и просто устроих живота си в съответствие с нуждите си. Не се тревожи за моето щастие, скъпи Джон. Аз се наслаждавам на всеки миг от живота и това ми е достатъчно.

— Ще ми липсваш — каза Джон и това беше самата истина.

Фльор се усмихна.

— Аз също се надявам да е така. Тогава ще се завърнеш един ден при мен. Ти също ще ми липсваш, Джон.

Джон напусна дома на семейство Дюбоа едновременно натъжен и облекчен. Бе щастлив, че едно така прекрасно момиче като Фльор го беше научило на тайните на любовта. Но съвестта му го бе измъчвала и вече поел на път, той се почувства окрилен. Докато яздеше през Бове, усети остра необходимост да се завърне в родната атмосфера на имението във Финчкок. Знаеше, че майка му и Пери прекарват там последните дни на лятото. Всъщност беше малко прибързано да се надява на писма от Тамариск и Шантал. Те едва ли щяха да стигнат Индия преди ноември, но Джон предполагаше, че около Средиземноморието може да са срещнали завръщащ се в родината кораб, с който да са разменили новини, а може би и поща. Най-малкото щеше да е между хора, които често говорят за Шантал. Във Финчкок щеше да е по-близо до нея. Там беше някогашната й детска стая. Роклите й висяха в гардеробите. В конюшнята бялото й пони търпеливо я чакаше да се завърне, както и самият Джон.