Агата Кристи
Илюзия с огледала (21)

III.

Джина внесе екзотичен блясък в готическия полумрак на библиотеката. Дори инспектор Къри примигна, когато видя сияещата млада жена да сяда и да се навежда напред над масата, за да попита нетърпеливо:

— Е?

Инспектор Къри погледна червената й блуза и зелените й памучни панталони и отбеляза сухо:

— Виждам, че не сте в траур, мисис Хъд.

— Нямам нищо черно — отговори тя. — Зная, че всеки трябва да има по нещо и да го носи с перли. Но аз нямам. Мразя черното. Мисля, че е ужасно и трябва да го носят само чиновници, прислужници и други такива. А и Кристиян Гулбрандсен не ми е истински роднина. Той е доведен син на баба ми.

— Предполагам, че не сте го познавали много добре?

Джина поклати глава.

— Когато бях малка, е идвал само три-четири пъти. По време на войната заминах за Америка и се върнах тук едва преди шест месеца.

— Дойдохте с намерение да останете, така ли? Не сте само на гости?

— Още не съм мислила — отвърна Джина.

— Снощи, когато мистър Гулбрандсен се прибра в стаята си, вие бяхте в големия салон, нали?

— Да. Той каза „лека нощ“ и излезе. Баба го попита дали има всичко необходимо и той отговори, че Джули се е погрижила. Не точно с тези думи, но в този смисъл. Каза, че имал да пише някакви писма.

— И после?

Джина описа сцената, разиграла се между Луис и Едгар Лоусън. Беше съвсем същата, като тази, която инспектор Къри вече бе слушал много пъти, но в устата на Джина тя звучеше по-различно, имаше друг цвят. Превръщаше се в драма.

— Револверът на Уоли — каза тя. — Представете си Едгар да има куража да влезе в стаята и да го вземе! Никога не бих повярвала такова нещо!

— Обезпокоихте ли се, когато двамата влязоха в кабинета и Едгар Лоусън заключи вратата?

— О, не! — отвърна Джина и отвори огромните си кафяви очи много широко. — Даже ми беше забавно. Беше така фалшиво и така безумна театрално! Всичко, което прави Едгар, е чисто и просто смешно. Не мога да го взема насериозно нито за миг.

— Дори когато стреля два пъти?

— Е да. Тогава всички си помислихме, че въпреки всичко е убил Луис.

— И това ли ви беше забавно? — не можа да се сдържи инспекторът.

— О, не! Бях ужасена! Всички бяхме… Освен баба. Дори и окото й не мигна.

— Това ми се струва доста забележително.

— Не съвсем. Тя си е такъв човек. Сякаш не живее на този свят. Просто не вярва, че може да се случи нещо лошо. Много е мила.

— Кой беше в салона по време на тази сцена?

— О, всички бяхме там. Освен чичо Кристиян, разбира се.

— Не всички, мирис Хъд. Някои хора са влизали и излизали.

— Така ли? — попита Джина изненадано.

— Съпругът ви например. За да поправи осветлението.

— Да, Уоли много го бива за тези неща.

— Доколкото ми е известно, по време на отсъствието му се е чул изстрел. Всички вие сте решили, че звукът идва откъм парка, нали?

— Не помня… О, да, това беше точно след като светнаха лампите и Уоли се върна.

— Напускал ли е салона някой друг?

— Не мисля. Не помня.

— Къде се намирахте, мисис Хъд?

— До прозореца.

— Близо до вратата към библиотеката?

— Да.

— А вие самата излизахте ли?

— Да излизам? При цялото това вълнение!? Разбира се, че не.

Каза го сякаш беше скандализирана.

— Къде точно бяха другите?

— Повечето около камината, струва ми се. Леля Милдред плетеше, а също и леля Джейн… искам да кажа мис Марпъл… баба само седеше.

— А мистър Стивън Рестарик?

— Стивън? Най-напред свиреше на рояла. Не знам къде отиде след това.

— Мис Белъвър?

— Суетеше се наоколо както винаги. Тя никога не сяда. Търсеше някакви ключове или не знам какво. — И Джина попита неочаквано: — Какво е това с лекарството на баба? Да не би аптекарят да е сбъркал и да й е дал нещо друго?

— Кое ви кара да мислите така?

— Защото шишенцето изчезна и Джули обърна къщата наопаки да го търси. Голяма паника. Алекс й каза, че полицаите са го взели. Вярно ли е?

Вместо да отговори, инспектор Къри попита:

— Споменахте, че мис Белъвър е била обезпокоена, така ли?

— О, Джули винаги създава паника — отвърна Джина безгрижно. — Харесва й да го прави. Понякога се чудя как баба я търпи.

— Един последен въпрос, мисис Хъд. Имате ли някакво предположение кой може да е убил Кристиян Гулбрандсен и защо?

— Струва ми се, че е някой от смахнатите. Другите са разумни. Наистина… Искам да кажа, че могат да ударят някого, за да го ограбят… да вземат пари или бижута, но не за забавление. Но някой от смахнатите… наричат ги психически неуравновесени… може да го е направил и за развлечение, не мислите ли? Защото не виждам каква друга причина може да има, за да убият чичо Кристиян, освен за удоволствие… Не, нямам предвид точно удоволствие, но…

— Трудно ви е да си представите някакъв мотив, така ли?

— Да, това имах предвид — отвърна Джина с благодарност. — Не е бил ограбен, нали?

— Но вие знаете, че сградата на колежа се заключва и се охранява много добре. Никой не може да излезе оттам без разрешение.

— Не вярвайте на това — отговори Джина развеселено. — Тези момчета са в състояние да се измъкнат отвсякъде! На колко номера само ме научиха!

— Жизнено същество — намигна Лейк на Къри, когато Джина излезе. — За първи път я виждам отблизо. Хубава фигура. Наистина прилича на чужденка.

Инспектор Къри го изгледа хладно. Сержант Лейк побърза да добави, че Джина била много весела:

— Изглежда всичко това я забавляваше.

— Не знам дали Стивън Рестарик е прав, когато казва, че бракът й няма да издържи още дълго, но забелязах как държеше да ни увери, че Уолтър Хъд се е върнал в салона преди да са чули изстрела.

— А всичко останали твърдят обратното.

— Именно.

— Освен това тя не каза, че мис Белъвър е търсила ключовете извън салона.

— Не — поклати глава инспекторът замислено. — Не каза…