Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (31)

Дванадесета глава

Една сутрин Мередит прекъсна скицирането на Лора.

— Дошъл е някакъв човек, който твърди, че представлява Комисията по сградния фонд — рече тя. — Не знам какво точно е това. Казва, че иска да разговаря с теб.

Въведоха в претрупания офис на Лора дребен, мургав мъж, облечен в прекалено ярки дрехи.

— Добър ден, Лора. — Той протегна ръка. — Името ми е Де Марко. Дани де Марко. Радвам се да се запозная с вас.

Лора се ръкува, като успя някак да се усмихне. Помисли си, че щеше да е хубаво сега Тим да е тук. Но тази сутрин Тим имаше работа в града.

— Какво мога да направя за вас? — попита.

— Не е нещо кой знае какво — отвърна той, сядайки на стола срещу нея. — Просто формалност на Комисията по сградния фонд. Вие имате втори действащ офис долу на ъгъла, нали?

Лора кимна.

— Там работят нашите шивачки.

— Точно така. — Малкият мъж се усмихна, подръпвайки вратовръзката си. — Та значи става дума просто за една от ония общински разпоредби. Разбирате ли, когато една фирма отваря филиал, градската управа трябва да бъде уведомена. И човек трябва да заплати специална такса за притежаване на две места, където работят хора. Виж, ако другото ателие беше просто склад, нямаше да има проблем. Но там вие имате служители и за да са доволни профсъюзите и осигурителните компании от техните работни условия, трябва да се съобразите с градските правила за откриване на филиали. И това включва таксата, срещу която получавате разрешение. Аз лично ще ви го изпратя.

— Колко е тази такса? — попита Лора.

— Сто долара на месец — отговори бързо той. — Знам, че изглежда много и повярвайте ми, мразя да я събирам. Такива са обаче градските правила. Разбирате ли, това е Правилникът за сградите. Нищо не мога да направя по въпроса, макар че недоволството на фирмите се излива върху мен…

Той вдигна безпомощно ръце, продължавайки да се усмихва.

Лора започна да се изнервя. Нещо в този малък човек с неговите припрени обяснения и крещящи дрехи предизвикваше тревога в съзнанието й.

— Ще предам за това на Тим Риордан — каза тя. — Той отговаря за паричните въпроси, наемането на служители и т.н. Днес за съжаление го няма, но защо не ми оставите телефонния си номер, за да ви се обади? Или направо бихте могли да се срещнете тук. Сигурна съм, че ще дойде утре сутрин.

В очите на малкия мъж проблесна загриженост.

— Вижте, градската управа не обича да чака за такива неща. Можете да загубите търговския си лиценз — рече той. — По-добре е да уредим въпроса веднага. Как казахте, че е името на вашия човек?

— Тим. Тим Риордан.

— Адвокат на компанията?

— Не. — Лора поклати глава. — Нямаме собствен адвокат. Но Тим ще се погрижи за това.

— Окей, вижте какво ще ви кажа. — Мъжът извади визитна картичка. — Ще дойда утре сутрин. Да се надяваме, че вашият Тим ще бъде тук. Трябва да свършим тая работа колкото се може по-скоро.

Лора взе картичката и стисна ръката му. След миг той си бе отишъл и само миризмата на одеколона му остана във въздуха след него.

Същата вечер Лора малко притеснена разказа на Тим за случилото се. Сумата от сто долара на месец я бе уплашила. Тя се съмняваше, че „Лора ООД“ можеше да си позволи такава голяма такса.

— Много добре — рече Тим. — Ще гледам да съм там утре сутринта, когато той дойде. Не се тревожи сега, Лора, това не е твоя работа. Аз ще се погрижа за човека.

На другата сутрин господин Дани де Марко се появи рано-рано в магазина. Тим го очакваше.

Мъжът заразказва все същата история и по същия забързан начин. Тим го спря, преди да е свършил.

— Мога ли да видя удостоверението ви?

— Оставих на шефката ви визитната си картичка.

— Имам предвид удостоверението ви на общински служител.

Настъпи пауза.

— Е добре, аз не съм точно общински служител — каза другият мъж. — Работя за една фирма, която събира таксата и дава удостоверенията. Нарича се „Комисия по сградния фонд“. Абсолютно легална е, ако това ви тревожи, господин Риордан. Можете да проверите.

Тим бавно се изправи, отиде до вратата на офиса и я затвори.

— Вече проверих — каза той. — Вие нямате никаква връзка с общината, господин де Марко. Нито споменатата пред Лора такса съществува според данъчния инспектор на Ню Йорк, Манхатънския регистър на таксите и Администрацията по сградите.

Той спря, гледайки студено малкия мъж, който изглеждаше видимо притеснен.

— Искате да си вземете рекета, нали, господин де Марко? — попита Тим тихо.

— Това не е мой рекет — каза мъжът и лицето му потъмня. — Мислите ли, че съм тук, за да представям самия себе си? Не съм толкова тъп, господин Риордан. Работя за Франк Рицо, в случай че това име ви говори нещо.

То му говореше, Франк Рицо беше един от по-малко известните, но независимо от това важни престъпни босове на Ню Йорк. Знаеше се, че дейността му включва защита на по-малките фирми в централната градска част.

— И? — попита Тим, вече с по-уважителен тон.

— И господин Рицо има уговорка с хората от вашия бизнес — каза де Марко, подръпвайки вратовръзката си с вид на накърнена гордост. — Сигурно сте нов в бранша и затова не сте разбрали. Общинските инспектори са опасни хора, господин Риордан. Никога не знаеш кога могат да ти отнемат разрешителното, защото не са получили известно заплащане, на което и бездруго нямат право. Благодарение на Франк, няма да се налага да се тревожите за това. Той се грижи за градския център. Плащаш му неговия малък хонорар и той те защитава.

Тим кимна замислено.

— А ако не платя на господин Рицо? — попита той.

Дани де Марко се разсмя мрачно.

— Никой не е опитвал това от много време — каза той. — Бизнесът на Франк е нож с две остриета. Налага му се да мисли и за собствената си репутация. Хората не му казват „не“, Тим. Повярвайте ми.

Сега Тим изглеждаше по-впечатлен.

— Сто долара на месец… — каза той. — Това е доста голяма сума. Виждате ли, ние сме нова фирма. Не можем да си позволим толкова пари. Ако ги платим, ще фалираме.

Благосклонна усмивка изкриви устните на малкия мъж.

— Добре де, защо не си казахте това още отначало? — попита той. — Франк не е Шейлок и не иска един фунт от живата ви плът. Естествено, той очаква дължимото му, но е гъвкав. Ако мога да го убедя в добрата ви воля, сигурен съм, че ще успея да го уговоря за временно споразумение. Да кажем, петдесет на месец? Платими тази седмица. А за бъдещето ще говорим, когато това бъдеще настъпи. Честно и почтено, нали?

Той се наведе напред със зле прикрито нетърпение; малката му ръка изглеждаше готова да се пресегне за парите.

Тим размисли за момент.

— Нямам налични тук — каза той. — Но съм сигурен, че до довечера ще намеря. Защо не се отбиете утре сутринта, да речем, около десет? Не бих искал да карам господин Рицо да чака по-дълго.

Дани де Марко се изправи.

— Така ви искам — рече. — Ще предам на хората на Франк думите ви. Не мисля, че ще има някакви проблеми. Поздравления за новия бизнес, Тим. Чувам, че тази дама Лора е направо страхотна в женските дрехи.

Тим не отвърна нищо. Не му харесваше да чува името на Лора върху устните на бандита пред себе си. Стана и се ръкува.

— Значи до утре?

— Рано-рано. Пак ще се видим, Тим.

 

 

На другата сутрин Дани де Марко се разхождаше по Гринич Авеню, правейки обичайните си обиколки, когато един плътен глас го спря.

— Имате ли огънче, господине?

Той се обърна и видя Тим Риордан да стои в началото на една тъмна пресечка, облечен в тънък шлифер. За момент не можа да го познае, после лицето му светна.

— Ха, проклет да съм, ако това не е господин Тим Риордан — каза той. — Радвам се да те видя. Мен ли търсиш?

Тим кимна.

— Бих искал да уредим това далеч от офиса, ако нямаш нищо против. Винаги е по-добре да си дискретен. — Той бавно отстъпи назад в уличката.

— Напълно съм съгласен с теб — каза Дани де Марко и го последва. — Благоразумието е другата страна на мъжеството, както се казва…

Когато стигнаха до един закътан ъгъл на уличката, Тим бръкна в джоба на шлифера си.

— Как ги искаш? — попита той. — По десет? Или на двайсетачки?

— Няма значение… — започна да казва Дани де Марко.

Преди да успее да произнесе още една дума, юмрукът на Тим изскочи от вътрешния джоб и се стовари върху лъщящия му малък нос. Веднага рукна кръв. И когато той залитна, втори удар, този път много по-силен, попадна върху брадичката му.

Дани де Марко се блъсна в тухлената стена на уличката с цялата си тежест и тъй се разтресе, че се свлече замаян в краката на Тим.

Тогава Тим коленичи край него и тихо му заговори.

— Ти нямаш никаква връзка с Франк Рицо — рече той. — Мислиш ли, че съм толкова глупав да не проверя? И Франк Рицо не се занимава с хората от нашия бизнес. Знаех това още вчера, но исках да те проверя. Ти си просто един самодеец, опитващ рекет за своя сметка.

Нисък, застрашителен смях прозвуча дълбоко в гърлото на Тим.

— Сто долара на месец… Сигурно я караш доста добре, господин де Марко. Желая ти всичко хубаво за в бъдеще. Макар че ще ти дам един безплатен съвет. По-добре внимавай какво правиш. Ако Франк Рицо научи, че използваш името му, не бих желал да съм на твое място.

— Добре, добре. — Малкият мъж разбра заплахата. Той погледна страхливо нагоре към Тим с лице, омазано в собствената му кръв. — Нищо лошо не е станало. Разбираме се един друг. Няма да ме видиш повече.

— Така те искам. — Тим грубо го изправи на крака и се престори, че приглажда реверите на шлифера му. — Живей и остави другите да живеят. Късмет, господин де Марко.

Дребният мъж се опита плахо да отвърне на усмивката на Тим. Докато го правеше, юмрукът на Тим изневиделица го удари с все сила по устата. Звукът на пукнати устни и изкъртени зъби се присъедини към глухото изтропване на главата му о тухлената стена на уличката. Той падна в безсъзнание в краката на Тим.

Тим извади носна кърпа и внимателно избърса юмрука си. Две от кокалчетата му кървяха. Не дишаше тежко, но изглеждаше бледен. Постоя за момент, сякаш в нерешителност, разглеждайки малкия мъж, свлякъл се край стената.

После, прицелвайки се, ритна два пъти Дани де Марко в ребрата. С безизразно лице, добави по един силен удар и върху всяко от коленете му, по още един в бъбреците и накрая ритник в тестисите, най-силният от всички.

— Това е, задето си показа грозното лице пред Лора — каза той, гледайки надолу към окървавения човешки вързоп пред себе си.

После, без да бърза, се обърна и напусна уличката.