Сюзън Кери
В плен на съдбата (5)

Глава пета

Аманда тайно се надяваше, че по някакъв начин Ройс Остин ще опита да се свърже с нея. Той не се обади до края на седмицата, нито пък през следващата. Ядът й се превърна в несигурност. Мъчеше се да се концентрира върху работата, стараейки се да убеди себе си, че връзката им е безнадеждна. Голяма част от времето минаваше в неофициално допитване до акционерите — задача, възложена от Артър. Резултатите не бяха изненадващи. Групировката на Остин печелеше терен. Както беше заявил бившият й кавалер, винаги постигаше целта, която си поставеше. Но не и с нея! При тези обстоятелства нямаше шанс. Завинаги щяха да принадлежат на противникови лагери.

— Трябва да измислим нещо! — Резултатите от нейното допитване очевидно ядосаха Артър. — Цифрите никога не лъжат. Вече се носят слухове, че сме изпаднали в затруднено положение. Вчера в Клуба дори се осмелиха да ми подхвърлят подобно нещо…

— Може би ще се възползваш от плана, който смятам да ти предложа — вметна нехайно Джеръми. — Аманда смята, че Остин цели отмъщение. Заради отношението към майка му…

Аманда го стрелна с поглед.

— Аз не бих отишъл толкова далече — продължи доброжелателно девер й. — Съгласен съм обаче, че връзките му със семейство Йейтс — или по-точно, липсата на връзки — играят решаваща роля. Защо не направим опит да го поукротим, като го поканим в семейното гнездо?

— Какво по-точно предлагаш? — Свъсил вежди, Артър го изгледа подозрително. — Как да се сближим с този човек?

— Е, не смятам да му устройваме прием… — На устните на Джеръми заигра усмивката на опитния адвокат. — Дори не ти предлагам да му купиш подарък за рождения ден. Но преговорите ще бъдат къде-къде по-леки, ако все пак установим личен контакт с него. Например, можем да организираме нещо като семеен излет с твоята яхта… Аманда би могла да го покани.

— Как не! — Аманда изгледа гневно обичайния си съюзник. Едно нещо беше тайничко да мечтае да чуе гласа на Ройс поне по телефона, съвсем друго — да го кани на разходка с яхта. Той несъмнено би го изтълкувал като „аванс“. Не можеше да поеме такъв риск, дори в името на благородна кауза!

— Разбирам отлично чувствата ти, Аманда! — потупа я по ръката Джеръми. — Остин не е постъпил джентълменски с теб и съвсем естествено е сега да не искаш да го виждаш. Но това е война, скъпа, затова сме длъжни да оставим настрана личните чувства и да я водим с всички възможни средства. Въпреки всичко имам усещането, че интересът на Остин към „личните контакти“ с теб не е намалял…

Не й убягна дружелюбната ирония в гласа на Джеръми, нито недоволният поглед на Артър. Внезапно Аманда си даде сметка, че девер й, който я познаваше добре и хранеше към нея отлични чувства, се бе досетил, че Ройс още я привлича. Ами Артър? А останалите членове на семейството? Трябваше да се разграничи — поне външно — от плана на Джеръми.

— Идеята за този цирк не е моя, затова не искам да имам нищо общо! — заяви категорично тя. — Смятам, че това е погрешна стъпка. Дори ако Ройс… Остин… реши да участва в представлението, нищо няма да постигнете! Сигурна съм, че атмосферата ще бъде доста тягостна за всички!

— Естествено, аз няма да участвам в това скандално представление! Намирам обаче, че идеята ти, Джеръми, дава известни предимства — каза Артър. Очевидно Джеръми нарочно предизвика отказа на Аманда, за да спечели на своя страна изпълнителния директор. — Аманда, моля те, помогни на Джеръми, доколкото ти е възможно! Дължиш го на компанията след онази каша, която забърка пред управителния съвет.

Макар че обвиненията бяха несправедливи, Аманда не можеше да не се съобрази с разпореждането. В кабинета си обмисли отново идеята на Джеръми и намери, че не е лишена от рационално зърно. В крайна сметка позициите и на двете воюващи страни едва ли можеха да се нарекат безупречни.

Аманда изчака Лиз да си тръгне и чак тогава позвъни на Ройс. Той вдигна слушалката след третото иззвъняване.

— Аманда! — възкликна изненадан, като чу гласа й. — Ако знаеш как ми се искаше да ти се обадя! Но след онова, което стана не мислех, че…

Случи се точно това, от което Аманда се боеше. Краката й се подкосиха, когато плътният му тембър погали слуха й.

— Обаждам се по поръчение на семейство Йейтс — побърза да уточни тя. — Джеръми, Рони и аз решихме да се поразходим в събота с яхтата на Артър. Помислихме, че може би ще приемеш да дойдеш с нас. Все пак сме роднини, макар временно да се намираме на противоположните страни на барикадата.

— По дяволите, това е бизнес и ти го знаеш не по-зле от мен! — каза той след кратко мълчание, последвано от попресилен смях.

— Не мисля, че е точно така — настоя сдържано Аманда.

— Наистина ли? — Тонът му омекна — Защото ако си откровена, моя прелестна Аманда, ще споделя с теб една малка тайна. Откакто те видях, мисля само за теб!

Тя успя да запази самообладание, макар да й се искаше да се разкрещи от радост, и доста хладно го осведоми, че ако желае, може да си доведе приятелка.

— Освен Ноел, за когото трудно бих могъл да кажа, че е мой тип, ти си единствената ми приятелка в Тампа. Защо просто не решим да си правим компания?

Аманда нямаше как да отклони молбата — все пак явяваше се нещо като домакиня. От друга страна, трябваше да си признае, че едва ли би понесла да види Ройс с някоя друга впечатляваща жена.

— Добре тогава… — съгласи се тя. — Ще се видим пред Клуба в десет.

— Ще броя минутите до събота! — отвърна въодушевено Остин.

Сърцето щеше да изхвръкне от гърдите й…

 

 

През оставащите дни Аманда трудно се съсредоточаваше върху задачите си в компанията, но не отдаде своята разсеяност на предстоящата среща.

В събота сутринта застана пред огледалото, свали брачната халка и годежния си пръстен. Подържа ги известно време, а сетне ги прибра в кутията с бижутата, като се оправда пред себе си, че би могла да ги загуби. Без тях ръката й изглеждаше непривично. Чувстваше се странно весела, когато махна за довиждане на Манди, след като я остави с братовчедите й в дома на Джеръми и Рони.

Ройс я очакваше на паркинга пред яхтклуба до мерцедеса. Беше облечен със светла тениска и къси панталони в защитен цвят. Забеляза я веднага и тръгна към нея. Слава богу, че поне носеше тъмни очила, които скриваха изразителните му очи. Не можеше обаче да избегне протегната му ръка. Той нарочно задържа за малко ръката й в топлата си длан, с което едва не сложи край на решението й да проявява твърдост.

— Не е ли забавно? Май ни е писано да се срещаме по паркинги! — усмихна се Ройс. — Тази сутрин косите ти сякаш са от злато! — Добави неочаквано.

Тя не беше сигурна какво трябва да му отговори, затова измърмори да побързат, защото Рони и Джеръми ги очакват на яхтата. Принудена да играе ролята на домакиня, представи Ройс на Рони и потъна в мълчание, което общо взето й се случваше рядко. Рони я изгледа озадачена, приветства сърдечно с „добре дошъл“ госта и му предложи водка с доматен сок Джеръми подмина липсата на светски маниери у Аманда и приятелски помоли Ройс да му помогне да опънат платната. Ройс му отвърна с подобаваща сърдечност.

Когато яхтата се насочи към тесния пролив, който делеше залива на Тампа от океана, двамата мъже вече разговаряха оживено и непринудено. Дори беглото споменаване на въпроса за пълномощията не помрачи дружелюбното настроение. Силният попътен вятър издуваше платната, Аманда, застанала на носа на яхтата, наблюдаваше крадешком как Ройс се разполага удобно до Джеръми и двамата продължават оживения си разговор. С разрошена от вятъра коса и засмян, Ройс изглеждаше безгрижен и абсолютно спокоен.

„Господи, страхотен е!“ — мерна се неволно в съзнанието й. Тази мисъл буквално я завладя. Та той бе най-привлекателният мъж, когото познаваше. Прииска й се да го докосне…

След около час и половина заобиколиха най-южното от островчетата. Джеръми предложи да хвърлят котва недалеч от фара на кея Егмонт. До него, на самия бряг сред вековни австралийски борове, бе кацнала метеорологичната станция.

— Хей, господа! Наближава обед. Ще пийнете ли още по едно, или ще минете на сандвичи и бира? — весело попита Рони. Беше свалила джинсите и тениската и се разхождаше на палубата по бански.

Мъжете решиха да продължат със сандвичи и бира. Джеръми побърза да последва жена си и също се съблече по бански. Без особено желание, Аманда започна да разкопчава блузата си. Беше с белия бански, защото й се струваше, че не е толкова предизвикателно изрязан. Почти се изчерви, когато забеляза одобрителния поглед на Ройс Остин.

Тя забрави моментално сдържаността си, щом Ройс също се съблече по бански. С нескрито възхищение тя, заоглежда дискретно — или поне така си мислеше — съвършеното му мъжко тяло с невероятен бронзов загар. Усети, че страните й пламват от смущение, и чак тогава забеляза множество почти незабележими белези по цялото тяло, подобни на онзи край окото. Изглежда преди години някой му бе нанесъл жесток побой. А може би не само веднъж… Разумът отказваше да възприеме такова варварство! Как й се искаше да го разпита какво се е случило!

— Аманда, мога ли да те помоля за една услуга? Нали си нещо като моя домакиня… — прекъсна мислите й Ройс и приближи към нея с шише лосион против слънчево изгаряне. — Ще ми намажеш ли гърба?

Без да дочака съгласие, й подаде лосиона, разпъна две големи плажни кърпи и легна по корем върху едната. Аманда погледна крадешком към Джеръми и Рони. Те бъбреха спокойно и изобщо не поглеждаха към тях. Сипа в шепа солидно количество кокосово масло и започна да го размазва върху раменете и гърба му. Как ли щеше да се чувства в леглото с него, мерна се против волята в съзнанието й. Какво ли означава да си негова любима?

— Хей, не смяташ ли, че стига? Нямам намерение да преплувам Ламанша, поне засега! — пошегува се Ройс.

Това я накара да се изчерви.

— Искаш ли още сандвичи и бира? — попита тя, като размаза излишния лосион върху краката си.

— Не, благодаря, но ще бъда наистина щастлив, ако легнеш до мен — посочи той свободната хавлиена кърпа. — Може и да съм акула, но ти обещавам да не хапя!

Щеше да е глупаво, ако не приемеше поканата. Аманда се излегна на кърпата до него. Не можеше да се отрече, че той притежава непоклатима самоувереност. Очевидно за него не беше трудно да се чувства в свои води навсякъде. Може би единственото изключение бяха роднините му, които преди много години бяха „отлъчили“ майка му…

Аманда не можеше да се освободи от някакъв особен вид напрежение и възбуда, които усещаше от сутринта. Изобщо не си представяше, че ще се отпусне и ще се унесе. Е, помогнаха, разбира се, и питиета, и лекото поклащане на яхтата, и ленивата ласка на пролетното слънце. Събуди я леко побутване по рамото.

— Аманда, събуди се! — настоя Ройс. — Съобщиха по радиото, че се задава буря. Трябва да се връщаме!

Когато подминаха военновъздушната база в най-южната част на Тампа, вече валеше пороен дъжд. Плитките води на залива сякаш кипяха и подхвърляха яхтата на Артър като черупка. Рони и Аманда, които се опитваха да помогнат на мъжете да съберат платната прогизнаха до кости.

Някак се добраха до пристана. Джеръми предложи да пийнат нещо за загрявка в яхтклуба.

— Аз май предпочитам да се прибера вкъщи — отклони поканата Аманда. — Чувствам, че настивам. Ще пийна нещо за загряване, свита под дебелото одеяло край камината.

Ройс настоя да я придружи до колата. Аманда се качи, завъртя ключа, но моторът отказа да запали.

— Като че ли повредата е в бензиновата помпа… — предположи той и я погледна със съчувствие. — По това време едва ли ще намериш отворен сервиз. Аз ще те закарам.

Тя се колебаеше. Манди щеше да спи при братовчедите си, така че ако тръгнеше с Ройс, щяха да са съвсем сами в дома й. Другата възможност бе да се върне в клуба и да помоли Джеръми да я откара. И в двата случая в понеделник трябваше да мисли как да стигне до офиса.

— Хайде, какво толкова му мислиш! — подкани я Ройс, застанал под дъжда. — Ще хвана пневмония, ако продължаваш да се колебаеш!

Аманда май не разбра как се озова в мерцедеса. Струваше й се, че с Ройс са единствените живи същества в цялата Вселена. Дъждът се лееше по предното стъкло, а ефектът от чистачките бе почти нулев.

— Паркинги и поройни дъждове! — Ройс се усмихна многозначително. — Кой посмя да твърди, че съдбата няма пръст във всичко това?

И двамата не бяха особено разговорливи, докато пътуваха към Дюндин. Когато спряха пред дома на Аманда, вече бе тъмно, а пороят не бе намалял. Ройс настоя да я придружи вътре. Влязоха през задната врата в кухнята. Бяха мокри като мишки.

За миг той се задържа на прага. Обгърна с жаден поглед обстановката. Напомняше начина, по който гледаше снимката на Манди. После се обърна към Аманда.

— Преоблечи се, защото наистина ще се разболееш! След това ще те помоля да ми направиш кафе. Трябва да изпия нещо топло, преди да тръгна обратно.

Тя не отговори. Не беше сигурна кое от двете е по-невъзпитано — баналният претекст на Ройс, за да остане, или мисълта й веднага да го изпрати в дъжда без кафета и всякакви глезотии…

— Ако не искаш да изстинеш, трябва да поизсушиш тези мокри дрехи! — измърмори тя накрая. — Дъждът май няма да спре скоро… Можеш да облечеш един халат на Дейвид и ще сложим дрехите в машината за сушене.

— Страхотна идея! Ще се възползвам! Макар да е странно, че пазиш толкова време дрехите на съпруга си.

Качиха се до спалните. Аманда пазеше повечето дрехи на Дейвид. Извади халат, подаде го на Ройс и му показа банята на Манди.

После влезе в другата баня и пусна душа. Дълго стоя под парещите струи, като не преставаше да мисли за сдържаната реплика на Ройс, че доста време пази вещите на Дейвид. Имаше право, може би, реши тя. Все някой ден трябваше да се раздели с дрехите на Дейвид. Не можеше да се вживява вечно в ролята на неутешимата вдовица.

Излезе от банята затоплена и освежена. Облече огромна роба от памучно кадифе и тръгна да потърси Ройс. Завари го в стаята на Манди. Стоеше до креватчето на дъщеря й и гледаше прехласнато плюшените играчки върху пъстрата покривка. Посегна и докосна нежно с ръка, сякаш искаше да я помилва, розовата пижамка, която се подаваше изпод възглавничката. Явно усети присъствието на Аманда, защото попита тихо:

— Къде е Манди? Мислех, че е тук…

— Ще спи при Рони и Джеръми. Оставихме една жена да се грижи за трите хлапета. Манди умира от желание да спи при братовчедите си. Те са на една и съща възраст… — отвърна тя и в същия миг се усети, че Ройс несъмнено би възприел думите й като покана.

Той обаче продължи да оглежда някак замислено стаята на Манди. Даже не опитваше да скрие любопитството си.

Би могъл да й е баща! Тази безумна мисъл се вряза ненадейно в съзнанието й, докато го наблюдаваше до креватчето на детето. За момент й се стори, че е невъзможно да се възприеме като чисто съвпадение еднаквия необикновен цвят на очите на Ройс, Дейвид и Манди. Момиченцето бе наследило този цвят от неизвестен донор. Възможно ли бе да е Ройс?! Объркана, тя побърза да отхвърли опасната мисъл. Прие я като плод на превъзбуденото си въображение.

— Сигурно съжаляваш, че нямаш деца — вметна тя, колкото да каже нещо.

— В известен смисъл… — отвърна Ройс. — Имаш ли и други снимки на Манди?

— Да, в спалнята.

Някак съвсем естествено тръгнаха натам. Аманда запали лампата на масичката до канапето, извади от шкафчето голям кожен албум и даде знак на Ройс да седне до нея. Коленете им почти се докосваха, но тя се мъчеше да не обръща внимание на допира. Ройс като че ли наистина не забелязваше смущаващата близост. Беше изцяло погълнат от снимките.

— Дъщеря ти е прелестна! — Необяснимо вълнение накара гласа му да потрепери. — Ще стане истинска красавица! Като теб, Аманда… — Протегна ръка и я прегърна.

— Ройс, недей… — прошепна тя несигурно. — Знаеш, че това е невъзможно…

Той поклати глава.

— Аманда, моля те, не ме отблъсквай! Не знаеш колко дълго съм копнял за този миг!