Сюзън Кери
В плен на съдбата (8)

Глава осма

Аманда не знаеше какво да отговори. Игривите отблясъци на огъня искряха в очите му, изпълнени с нежност и любов, в чиято искреност трудно би могла да се съмнява. Ройс изглежда прие мълчанието й като недоверчивост.

— Помисли, когато те срещнах, дори не знаех името ти! — напомни той, за да разсее съмненията й.

— Така е… — промълви Аманда. Завладя я неудържимо желание да опита вкуса на устните му — бяха тъй примамливо близо до нейните!

Както винаги, Ройс усети колебанието й.

— Може би не знаеш, но миналата година поисках да видя дядо — продължи той в стремежа си да я убеди в искреността си. — Милисънт изобщо не ме допусна да прекрача прага. Аманда, дълбоко уважавам чувствата ти към Дейвид и семейството му, но не позволявай лоялността да се превърне в бариера между нас! Боже мой! Защо просто не приемем, че имаме различни мнения по някои делови въпроси? Защо тези съвсем естествени различия трябва да ни разделят?

— О, Ройс, ако знаеш как ми се иска да сме заедно! — неволно се изплъзна спонтанното признание.

Той се взря недоверчиво в очите й. Изглежда не успя да повярва веднага в искреността на тези думи. Бавно притвори очи — същите като на Дейвид, но в тях гореше неукротима страст. Потърси жадно устните й, а силните му ръце се сключиха около тялото й.

— Позволи ми да остана тази нощ с теб! — прошепна той, а горещият му дъх я опари. — Обещавам да си тръгна, преди Манди да се събуди. Моля те, не ме отпращай пак! Желая те и ще ми бъде много трудно да преживея още една раздяла!

Искреността му не пораждаше съмнение. Възбудата на Ройс отекна като мощен ек във всяка нейна клетка.

— Не… Не мога… — заекна колебливо тя. — Не бих направила това, когато дъщеря ми е вкъщи…

— Тогава извикай госпожа Джонсън. Нека остане с Манди тази нощ, а ние ще отидем в моя апартамент! Искам да обсипя с целувки всяка частица от великолепното ти тяло — толкова, колкото светлинки блещукат в мрака…

Притворила очи, за миг Аманда си представи влудяващите му целувки и потръпна.

— Ройс, моля те, не настоявай… — прошепна, останала без дъх. — Твърде много са нерешените въпроси, а когато си наблизо, просто не съм в състояние да разсъждавам трезво.

Признанието за начина, по който й въздействаше, изглежда го накара да приеме отказа й без горчивина.

— Моя сладка Аманда! — Целуна нежно устните й. — Приемам твоите задръжки заради Манди. Но не ти обещавам нищо повече. Ако се съгласиш да ми правиш компания край камината…

— Какво? Да прекараме нощта тук?

— Защо не? — Върху устните му заигра дяволитата усмивка. — Не ти ли се е случвало да останеш цяла нощ, свита на кравай върху дивана с този, когото обичаш? — Аманда поклати отрицателно глава и той продължи: — Е, да ти призная честно, и аз не съм! Все едно, решил съм тази нощ да проверя как е. — Протегна ръка и загаси лампата на масичката до дивана.

„Ройс ме обича… Май искаше да каже това… И най-невероятното е, че въпреки всичко, и аз го обичам!“, помисли тя и се сгуши до едрото му тяло. Тази мисъл я опияняваше.

— Бях сигурен, че не си толкова коравосърдечна, та да ме отпратиш за втори път в дъжда! — Топлите му устни докоснаха бузата й. — На твоя пират, Аманда, му трябва подслон в бурята… И жена, която да усмири бесовете в душата му…

Звучеше като истинско предизвикателство. Деловата дама претегли трезво примамливата възможност да усмири пиратското у Ройс Остин и реши, че шансовете й са минимални. Като жена обаче се почувства поласкана и окуражена. Гореше от желание да му докаже, че е способна да се пребори със силите, заплашващи да ги разделят. Отпусна се щастлива в прегръдката му и заспа…

Когато се събуди, минаваше три след полунощ. Разтърка очи и внимателно се измъкна от ръцете на Ройс. Той спеше като къпано дете. Прииска й се да го целуне.

В камината тлееха последните догарящи въглени. В стаята бе хладно. Аманда се изправи неохотно, извади от шкафа още едно одеяло и го метна върху спящия мъж. Ройс въздъхна в съня си, размърда се и обърна глава към нея.

„Колкото и да ми се иска, не мога да остана тук! Ако Манди ни завари, ще се затрудня да отговоря на хилядите й въпроси!“, каза си тя.

— Лека нощ! — прошепна тя и безшумно се отправи към стълбите.

Не се чувстваше достатъчно мъдра, за да прозре какво им готви бъдещето. Кой знае, може би за пръв и за последен път прекарваха толкова дълго време заедно? Господи, защо не можеха да избягат в Гренадините — само двамата, както веднъж й бе предложил Ройс?!

В седем и четвърт Аманда неохотно отвори очи, разбудена от шумни стъпки. Премигна срещу ярките слънчеви лъчи, струящи през прозореца. Засмени, пред нея стояха Ройс и Манди.

— Тази нощ чичо Ройс е спал на нашия диван заради дъжда! — съобщи тържествено момиченцето. Личеше, че е въодушевено от възможността първо да съобщи на майка си вълнуващата новина. — Ние ти приготвихме закуска. Дано обичаш палачинки, защото чичо Ройс не умее да прави друго!

Тя се надигна на възглавницата и придърпа завивката, съзнавайки, че прозрачната нощница едва ли може да скрие съблазнителните извивки на тялото й. Доказваха го дяволитите пламъчета в очите на Ройс, когато се наведе, за да остави подноса в скута й.

— Обожавам палачинки! — усмихна се Аманда, завладяна от неудържимото желание да прегърне в този миг и двамата „готвачи“. — Кой откъсна маргаритките и извади вазичката от бюфета? — попита тя.

— Госпожица Джеймисън би казала, че е колективно дело — отвърна сериозно Манди, а Ройс се ограничи с предизвикателната си пиратска усмивка.

— Намирам, че идеята ви е чудесна, в стила на най-изисканите хотели — пошегува се Аманда. — Едно не мога да си обясня — как не съм ви чула, докато сте се вихрили в кухнята ми? И защо съм се успала?

— Ами, защото си забравила да включиш алармата на часовника! — изкиска се доволна дъщеря й.

Аманда заля със сироп палачинките и ги опита. Бяха невероятно вкусни, което само потвърждаваше таланта на Ройс като готвач. Изглежда известно време се беше грижил сам за себе си, мина й през ума.

— Разкошни са! — похвали тя постижението. Лицата на двамата „готвачи“ засияха от задоволство. — Манди, направи място на чичо Ройс да седне на леглото и да опита палачинките.

Макар че преди да донесат подноса в спалнята, Ройс и Манди бяха унищожили доста голямо количество палачинки, двамата с удоволствие се включиха в „закуската за трима“. Слънчевата стая се изпълни със смях и оживление, с онова усещане за непринуденост и близост, което толкова дълго липсваше в живота й.

Изведнъж тя погледна часовника. Вниманието на Ройс и дъщеря й я беше накарало да забрави, че е работен ден и я чакат куп задължения, между които да закара Манди до детската градина. Всъщност преди пет минути трябваше да е потеглила, а още се излежаваше в леглото!

— Аз ще я заведа на детска градина — предложи Ройс, досетил се за безпокойството й. — Манди, ако обичаш, слез във всекидневната и намери ключовете от колата ми, струва ми се, че са на масичката до дивана.

Момиченцето изхвърча от стаята. Ройс се наведе и я целуна по устата.

— Много си красива, когато се събуждаш! — Прошепна той. — Липсваше ми! — Добави и обгърна леко голите й рамене.

Аманда предпочете да не реагира на комплимента, но и не направи нищо, за да се освободи от прегръдката на силните ръце.

— Беше много мило от твоя страна, че си се сетил да приготвиш закуската. Благодаря ти! — каза тя. — Само че, дори да откараш Манди в градината, аз все пак трябва да отида на работа. Затова, ако обичаш…

— Няма да ти преча! — вметна усмихнат Ройс, но не стана от леглото.

— Ще ми е трудничко да се измъкна от леглото, докато си тук. Тази нощница…

— Доста е прозрачна. Успях да го забележа. — Неохотно се изправи. — Добре, засега ще те оставя, но ти предлагам сделка. Аз ще откарам Манди, както обещах, и ще се върна. Ако дотогава не си тръгнала за работа, оставаме тук!

— Не те разбирам…

— Какво има за неразбиране? Ще останем тук и ще се любим!

Тя не отговори. С предизвикателна усмивка Ройс напусна спалнята, без да се сбогува. Явно й се налагаше да приеме хвърлената ръкавица. В момента, в който входната врата хлопна, тя излетя като стрела към банята. Ройс и Манди все още бъбреха оживено край колата, а Аманда вече се беше пъхнала под освежителните струи на душа. Ройс не даваше вид, че бърза много — явно бе наясно, че детската градина е само на пет минути път от дома и.

Аманда приключи на две на три с душа, грабна кърпата и като търкаше безмилостно влажната си кожа, се върна в спалнята. Облече първия костюм, който й попадна под ръка. Гримът се сведе до червило и малко руж, а косата й — винаги изрядно прибрана в делова прическа — мина само със сресване. Грабна чантата и хукна към изхода. Забрави даже слънчевите очила, ала реши, че не си струва да губи време заради тях, макар че ярките лъчи щяха да й пречат да шофира.

Тъкмо ровеше в чантата за ключа от колата, когато червената алфа ромео изръмжа и се показа зад завоя. След секунда Ройс се измъкна от автомобила и едрото му тяло й препречи пътя.

— Още не си тръгнала за работа! Мисля, че спечелих! Моля те, нека да се върнем у вас! — Поглъщаше я с поглед. — Трябва само да се обадиш на две-три места… Първо — в компанията, за да ги уведомиш, че днес ти се налага да отсъстваш. После ще кажеш на госпожа Джонсън, че има почивен ден, защото следобед ще бъдеш вкъщи…

— Ще бъда вкъщи? — повтори колебливо тя.

— Да. — Ройс пристъпи крачка и я прегърна. — Нека забравим всички задръжки и предразсъдъци, обич моя! Нека сега не мислим за нищо друго, освен за нашата любов!

Времето сякаш внезапно забави своя ход. От цъфналия олеандър долиташе монотонното жужене на пчелите, а слънцето обливаше със злато пищната зеленина. Някъде наблизо се обади присмехулник. Откъм крайбрежната алея се надигна лек ветрец и като палавник разроши непокорния кичур на челото на Ройс.

Аманда имаше усещането, че не диша. Ако сега тръгнеше с него, това можеше да се окаже повратна стъпка в живота й. Начало на нещо безценно и дълбоко, което би оставило неизлечима рана в душата й, ако различия и неумолими обстоятелства един ден ги принудеха да се разделят.

Тя мълчеше, приковала поглед в прекрасните очи на Ройс. „Знам, че твърде много неща ни пречат, хубавице моя!“, говореха безмълвно те. „Готов съм да приема даже твоя отказ. Моля те единствено да бъдеш честна и да ми кажеш, че също ме желаеш!“

„Нима не знаеш, че копнея за теб, за страстните целувки, за опияняващите ласки, способни да разпалят в мен бушуваща възбуда, чиито пламъци само ти си в състояние да угасиш?“, се четеше в нейния поглед.

Навярно бе възможно да загърбят онова, което ги разделяше, и да се отдадат на чувствата, които неудържимо ги привличаха един към друг. Аманда съзнаваше какво означаваше тази стъпка. Трябваше да се прости с работата си, да отреже мостовете, свързващи я с единствените близки хора на този свят. Цената бе твърде висока, но тя бе готова да я плати. Бе живо същество и не можеше вечно да живее със спомена за един мъртвец.

— Ще бъда откровена — изрече тихо и непоколебимо. — След онази първа вечер копнея за твоите обятията!

— Наистина ли? — Ройс бе замрял, сякаш не можеше да повярва на ушите си. — Ако е така…

— Така е! — Той протегна ръка и преплете пръсти с нейните. Могъщите флуиди на покоряващата страст я разтърсиха цялата. — Ела, да не се бавим! — промълви с дрезгав глас.

Тя се обади в компанията, после съобщи на госпожа Джонсън, че може да си вземе почивен ден. Прегърнати, двамата изкачиха стълбите и влязоха в спалнята, окъпана от ярките лъчи на пролетното слънце. Аманда нямаше желание да пуска щорите. Искаше да се отдаде на своя пленителен „пират“ без задръжки и без фалшива свенливост.

— Съблечи ме! — Гласът му бе приканващ и настойчив. — Покажи, че ме желаеш!

Аманда протегна ръце към ризата му. Топлите вълни на предвкусваното удоволствие се понесоха стремително по тялото й. С нетърпеливо движение Ройс й помогна да го освободи от ризата. Пръстите й докоснаха изваяните му гърди и тя изстена тихо, опиянена от наслада.

— Сега колана! — Ройс хвана ръката й и я плъзна по-надолу.

Трескавите, станали внезапно непохватни, пръсти на Аманда се справиха с катарамата, после с ципа. След секунда панталонът и слиповете се свлякоха на пода.

— А сега аз ще те съблека, любима…

Тя опря длани на раменете му, докато той разкопчаваше копринената блуза. Вещите му пръсти за миг освободиха гърдите й от сутиена. Той се наведе и потърси с устни втвърдените й от желание зърна.

— Ройс! О, господи! — Разтърсена от неудържима страст, Аманда зарови пръсти в гъстата му коса. — Ако знаеше какво изпитвам…

— Не е толкова трудно да си го представя, защото ме влудяваш с вълшебното си тяло!

С преднамерено бавни движения свали полата й, после дантелените бикини и я пренесе до леглото. Всякакви съмнения, задръжки, ако все още съществуваха, се изпариха като утринна роса. Аманда не искаше, не можеше да чака! Дива страст бушуваше във всяка клетка на младото й тяло. И само този мъж бе в състояние да я утоли!

— Ройс, моля те, не се бави! Ще полудея! — простена тя задъхано.

Той обаче искаше да удължи онази умопомрачителна възбуда, предхождаща сливането на телата. Някак неохотно се премести между бедрата й и преди да проникне в нея, прошепна задъхано:

— Искам още много, много пъти да те даря с вълшебната наслада на споделената любов! Часовете са пред нас и аз ти обещавам да утолим изгарящата ни страст…

Чувството за съвършената хармония на две тела и две души, които си принадлежат взаимно, защото така е предопределено от съдбата, ги понесе неудържимо към висините на райското блаженство. С възторжен вик почти едновременно приветстваха върха.

— Господ да ми е на помощ! Обичам те, Аманда! — прошепна Ройс, когато най-после беше в състояние да говори. — Сигурно ще умра, ако отново решиш да ме отпратиш! Ти си част от мен, ти си моето сърце… Дъхът ми…

— Никога вече не бих позволила да си тръгнеш! Мисля, че го знаеш! — Сгуши се в обятията му. — Обичам те, Ройс!

 

 

Към два часа автобусът докара Манди от детската градина. Хлапето замръзна на място от изненада, когато завари майка си да мие чиниите от закуската, а чичо Ройс да се върти с отвертка в ръка около вратичката на шкафа, която отдавна се нуждаеше от поправка.

— Хей, чичо Ройс, ти още си тук! — заподскача край него Манди. — И мама… Днес да не е празник?

— Разбира се, че днес е празник! Поне за възрастните… — Той погледна нежно Аманда. — Котенце, ще подържиш ли тези клещи за минутка? — Обърна се към детето. — След малко свършвам. Ако искаш, после ще се поразходим и ще наберем пащърнак за пая.

„Сякаш отново имам истинско семейство!“, каза си преливаща от щастие Аманда, когато тримата се събраха край масата за късен обяд. Как й се искаше да изживее живота, отреден й съдбата с тези, които я обичаха и които тя обичаше! Рязкото иззвъняване на телефона прекъсна мислите й.

Обаждаше се Джеръми.

— Надявам се, че си по-добре — каза той. Гласът му бе напрегнат и тревожен. — Артър старши отново получи удар. Откараха го в болницата. Струва ми се, че този път ще е фатално…

Аманда остави слушалката. Застана до стола на Ройс и хвана ръката му.

— Дядо ти е зле. Откарали са го в болницата. Навярно няма да го бъде. По-добре да тръгваме.

— Аз ще те закарам — предложи той с равен глас, макар че трудно можеше да скрие вълнението си.

Обясниха внимателно на Манди какво е станало и я оставиха в дома на Джеръми и Рони. Всеки погълнат от мислите си, до болницата не размениха и дума.

— Ела с мен покани го Аманда, когато Ройс паркира пред болницата. Отказът му не я изненада особено. — Мислех, че искаш да видиш дядо си. Нали ми каза, че миналата година…

— Зная какво съм казал! — Тонът му подсказваше, че е излишно тя да настоява. — Не съм сигурен обаче, че той би искал да го видя точно сега. Мисля, че е твърде късно… — добави малко по-меко. — Ще те изчакам тук.