Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- One More Time, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Димитър Романов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,1 (× 42 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2009)
- Разпознаване и корекция
- Еми (2013)
Издание:
Рита Клей Естрада. Щастлив шанс
Американска. Първо издание
ИК „Арлекин-България“, София, 1993
Редактор: Ани Димитрова
ISBN: 954-11-0194-1
История
- — Добавяне
Седма глава
Продажбата на къщата на Тони наруши новооткрития начин на живот на Каролайн с него. Той се зае с трудната задача по подреждането и сортирането на мебелите, документите и личните бележки, натрупали се с течение на времето.
Тони ходеше в дома си сутрин, като че отиваше на работа, трудеше се цял ден и накрая се връщаше при Каролайн за вечеря.
Скоро стана ясно, че тази работа го изтощава емоционално. Много бързо Каролайн започна да разбира кога той се е занимавал с вещите на сина си. Наблюдаваше как се измъчва от спомените си за живота със семейството му — живот, за който тя не знаеше нищо.
Това се оказа много тежко за нея. Нямаше представа как да овладее чувствата, които Тони изпитваше. Дори не бе сигурна дали би могла да му помогне, затова реши да го подкрепя мълчаливо.
Нощем в тъмнината тя го притискаше силно към себе си, докато сънят ги оборваше. Но усещаше, че сънищата му са изпълнени със смущаващи спомени…
В желанието си да направи нещо, с което да облекчи страданията му, Каролайн предложи да прегледа кутиите със стари документи, но той решително отказа и продължи упорито да ходи в къщата си. Нощем се будеше в тъмнината, потънал в пот и със заседнал в гърлото му вик.
Настроението му малко се подобри, когато започна да преглежда книжата и списанията на жена си. Отново сънищата му се преплетоха със спомените. Тези спомени обаче явно бяха хубави. В съня си Тони прегръщаше Каролайн, сякаш тя бе най-скъпоценното същество за него… Денем обаче се държеше дистанцирано, почти хладно.
Следобед тя му се обаждаше по телефона с надеждата да отклони вниманието му от миналото към настоящето. От време на време в разговорите им се намесваше Джеф Хардън, ала Каролайн не се смущаваше от него. Тя искаше Тони отново да стане такъв, какъвто беше, преди да започне мъчителните си срещи с миналото. Преди тях той топло я посрещаше, когато тя се прибираше у дома след работа. Но сега…
Тъй като вниманието й бе съсредоточено върху него, тя мислеше, че ще им е по-леко да говорят за неговите проблеми. Но когато се опита да изкопчи от него някои отговори, Тони отклони въпросите й с усмивка. За първи път той не споделяше с нея нищо и тя силно се засегна.
Неговите уклончиви отговори или премълчаването им я връщаше към нейния собствен проблем. Като усещаше неговата самота, тя смяташе, че все пак нейният случай е по-различен.
Това не й даваше мира. Но най-трудното беше да признае пред себе си, че обича Тони. Все пак го направи. Като се опита да запази вътрешно спокойствие, каквото всъщност й липсваше, тя си каза, че в края на краищата всичко има край — животът, сезоните, отношенията с приятели и клиенти, както и времето й заедно с Тони. Би се радвала на съвместния живот с него до момента, в който той си намереше съпруга, която да подхожда повече от Каролайн на начина му на живот.
Защото те двамата не бяха създадени един за друг. Тя съзнаваше различията, които се кореняха в отношението им към работата и развлеченията, а това определяше кое е главното и кое — второстепенното за всеки от тях.
Беше убедена, че нещата, по които си приличат, не могат да компенсират различията и това я караше да бъде песимист.
Самата мисъл, че Тони би могъл да се влюби в друга жена, я измъчваше така, че затаяваше дъх от болката, която я спохождаше и през деня, и през нощта.
Това я влудяваше. Сякаш беше прокълната да прекарва част от всеки божи ден в емоционално раздвоение. Чувстваше физически липсата на Тони, когато не бе с нея, а се притесняваше, когато той търсеше вниманието й.
И така тя се въртеше в омагьосан кръг. Това изцеждаше всичките й сили. По-рано винаги бе смятала, че е решителен човек. Приятелите й често твърдяха, че са мислили за нея като за силна личност с определено мнение по всеки въпрос, като я уверяваха, че това не е само комплимент. С Тони обаче всичко се обръщаше наопаки…
Каролайн вече не оставаше да работи до късно. Всеки път, когато напускаше службата си и бързаше да се прибере вкъщи, я измъчваше мисълта, че Тони я чака, като в същото време се надяваше да го завари там. Обичаше да разговаря с него за различни неща, а също — да споделя пречките, смутили хода на иначе добре организирания й ден. Благодарение на шеговитите му коментари и чувството за хумор, нерешимите през деня проблеми започваха да й изглеждат съвсем незначителни.
Обикновено след вечеря той започваше любовната игра, на която тя се отдаваше с наслада. После се любеха, диво, необуздано, страстно. А когато бяха твърде изморени за това, Тони я притегляше към себе си, а дланите му леко докосваха гърдите й. Тя се сгушваше в обятията му и заспиваше безгрижно.
Обожаваше да се събужда сутрин и да наблюдава как след душа той енергично разтрива стегнатото си мускулесто тяло. Малко по-късно той я целуваше и й поднасяше току-що направено кафе с точно толкова сметана, колкото тя обичаше. Тогава я целуваше и тази целувка беше истински рай за нея. Закуската приготвяше той, а когато Каролайн тръгваше на работа и го оставяше вкъщи, тя изпитваше приятното усещане, че не е сама. И понеже излизаше след нея, всъщност домакинската работа вършеше той.
През цялото това време Тони не пророни и дума за вътрешните си терзания, които тя съзнаваше, че е длъжен да изживее. Но всяка вечер, когато сядаха край масата, той я поглеждаше с присвити очи, сякаш очакваше тя да каже нещо.
Накрая Каролайн се престраши.
За вечеря имаше гръцка салата и изключително вкусно филе от бяла риба в пикантен доматен сос. Каролайн обаче отмести чинията си встрани. Тони остави вилицата, наведе се напред и я погледна изпитателно.
— Кажи ми, Каролайн — настоя той твърдо, — какво те тревожи? Нека да изясним нещата.
— Смятам, че трябва да се заловиш с някаква работа. С нещо, което да те върне към настоящия живот.
— За продажбата на къщата съм наел посредническа фирма, която се грижи за всичко. Но от време на време помагам.
— Имам предвид да се заемеш с нещо по-сериозно. Да работиш постоянно — настоя тя.
Не искаше да сподели притесненията си, че докато тя е на работа, Тони би могъл да се занимава с друга жена. Ако му кажеше за страховете си, щеше да признае собствената си несигурност, а и той щеше да възприеме реакцията й като детинска.
— Да се захвана с постоянна работа ли? Предполагам такава, за която да можеш да кажеш на приятелите си, а не да мълчиш.
— Какво лошо има в това да работиш? И милионерите работят.
— Точно това правя и аз. Уверявам те, че прекарвам повече време в разговори с брокери, отколкото ти — с клиенти.
— Знаеш какво исках да кажа.
Тони се облегна назад.
— Защо е толкова важно за теб да имам какво да правя? Да не би да се боиш, че не си единствената, с която се занимавам?
— Не — излъга Каролайн съзнателно.
— Аха. Чудя се защо ли не ти вярвам.
Тя гордо вдигна глава.
— На теб ти е нужно нещо, което непрекъснато да занимава мислите ти.
— Защо си се загрижила толкова много за моята заетост? Не е задължително човек да прави кариера. Имам достатъчно пари да живея в разкош до края на дните си. Не ми трябва помощ нито при плащането на сметки, нито при финансирането на проекти.
— Не съм се „загрижила толкова много“, както каза ти, но всеки човек би трябвало да има цел. — Опита да скрие тревогата си. — Когато човек се мъчи да постигне някаква цел, и мислите, и духът, и тялото му са в пълна хармония. Не мислиш ли?
Тони мълчаливо отпи от силното червено вино. Внезапно Каролайн осъзна каква бе истинската причина да иска Тони да е постоянно зает — така той нямаше да има време да забележи престореното й държание. Нямаше да разбере, че тя не е способна да се отдаде изцяло на една връзка с мъж и че не заслужава да бъде обичана…
Гласът му прекъсна тревожните й мисли:
— Струва ми се, че искаш да работя, за да не се тревожиш за мен. Но повярвай, вече се чувствам много добре.
Той, разбира се, грешеше, ала думите му поразсеяха натрупалото се напрежение помежду им.
— Не е вярно. Всяка вечер се прибираш натъжен и аз не мога да не забележа това.
— Разбира се, че тъгувам. Но се уча да приема тази тъга и да живея с нея. — Погледна я така, сякаш четеше мислите й. — А какво натъжава теб, Каролайн?
Звънецът на входната врата прекъсна разговора им. Нямаше значение кой е дошъл, важното беше, че тя успя да се измъкне от отговора. Каролайн стана от масата с въздишка и отиде да отвори.
Засмяното лице на брат й говореше, че изпитва истинско удоволствие от нейната изненада. Каролайн широко отвори вратата.
— Не си очаквала, че ще те посетя, без официално да си ме поканила, нали? — Ед влезе в коридора и я прегърна.
— Никога не съм очаквала, че ще те видя без половинката ти. Къде е Тами? — Тя се освободи от прегръдката му. — Добре ли са майка и татко?
Той кимна.
— Старите са добре, както обикновено. А моята половинка е на учителска конференция в Сан Антонио. Наех жена да гледа децата, и ето ме тук, за да те изненадам.
Щастлива, че се виждат, Каролайн го прегърна. В края на краищата, едно време бяха много близки.
— Толкова ми липсваше, Ед! Радвам се, че дойде.
Той я погледна внимателно. В очите му се четеше истинска обич.
— Ти си твърде лаконична по телефона. Особено след смъртта на Майк и Кора…
Болка прободе сърцето й, но успя бързо да се овладее. Усмихна се и леко стисна ръката му.
— Чувствам се много добре. — Сама се учуди на думите си. — Честна дума!
— Добре де… — Той се отдръпна и тя си даде сметка, че не й вярва и продължава да се тревожи за нея.
— Наистина, Ед! Повярвай ми! — Сложи тържествено ръка на сърцето си, сякаш даваше клетва.
Едуард се усмихна на жеста й. После нещо го смути и той погледна над рамото й. Каролайн усети, че зад нея стои Тони. Не бе казвала на брат си нищо за него. Хвана Ед под ръка и го побутна към Тони.
— Ед, запознай се с Тони Валънтайн. Тони, това е големият ми брат Едуард.
Тони стисна ръката му.
— Приятно ми е да се запозная с вас. Когато става дума за семейството й, сестра ви е истинска мълчаливка.
— Нима не знаехте, че има брат?
— Знаех, но явно е забравила да спомене, че също живеете в Хюстън.
Каролайн наблюдаваше как двамата се измерват с погледи. Очевидно проявяваха предпазливост и не бързаха да правят заключения един за друг. Тя обаче разбра, че Тони е усетил нейната близост с брат й. А Ед явно бе учуден от дългата коса на Тони, вързана на опашка, както и от свойското му държание тук като у дома си.
— Отдавна ли познавате Каролайн? — попита Ед.
— От няколко месеца — отвърна Тони. — Запознахме се горе-долу по времето, когато почина сестра ви.
Едуард кимна замислено.
— Преди или след злополуката?
Каролайн понечи да се намеси, но ръката на Ед, обвита около кръста й, я стисна предупредително.
— Запознахме се същия ден.
Ед присви очи, ала Тони изглеждаше напълно спокоен. Той продължи да се държи като домакин.
— Току-що отворих нова бутилка вино. Ще седнете ли да ни направите компания?
— С удоволствие.
Отидоха в столовата и седнаха. Ед видя недовършената вечеря на масата, но не каза нищо. Тони взе още една кристална чаша за вино, напълни я и я подаде на гостенина.
Ед вдигна чашата си за наздравица.
— За успеха и щастието на сестра ми! — каза той.
Тони също вдигна чаша, усмихна се съблазнително на Каролайн и това я накара да се изчерви.
— За работата и развлеченията!
Веждите на Ед учудено се повдигнаха — това беше доста странен тост, но той пи за него. Двамата мъже оставиха чашите си на масата и се изгледаха предизвикателно.
Каролайн усети как в нея се надига гняв — в този момент двама зрели мъже се гледаха така, сякаш тя беше някаква награда за победителя в мълчаливия им двубой.
— Как са децата, Ед? — попита Каролайн, за да отвлече вниманието им.
— Много добре, благодаря. А как е твоята скъпоценна работа?
— Също добре — отвърна тя сухо.
Брат й кимна разсеяно, защото наблюдаваше как Тони си взема парче риба.
— Бихте ли ми подали солницата, Едуард? — помоли Тони. В гласа му се долавяше явно предизвикателство.
Ед я взе и я постави до чинията му.
— Очевидно сестра ми много се грижи за вас и ви глези. Тя не е свикнала да готви. За никого. Веднъж я помолих да сготви и донесе едно ястие вкъщи по случай Деня на благодарността, а тя се появи с купа, в която имаше нещо странно и на вид, и на вкус. Каролайн обикновено купува храна от ресторанти.
Тони безцеремонно посоли рибата си. Каролайн беше сигурна, че той се държи по този начин съвсем умишлено.
— Тя и сега не умее да готви. Аз сготвих.
Веждите на Ед отново се извиха в недоумение.
— И донесохте ястието тук?!
Сестра му въздъхна. Трябваше да се намеси, за да предотврати назряващия скандал. А и Тони щеше да излезе победител, а тя не искаше брат й да си тръгне обиден.
— Тони живее тук, Ед — поясни тя с безизразен глас.
Новината направо го шокира.
— Той живее тук?! — И когато сестра му кимна, той продължи: — В тази къща? В твоя дом?
Каролайн отново кимна. Сред пълно мълчание Едуард се облегна на облегалката на стола. Изразът на лицето му показваше, че е смаян.
— Проклет да съм! — изрече той най-сетне.
Тони сипа в чинията си още едно парче риба, като мълчеше. Очевидно чакаше Ед да осъзнае новината. Явно Тони смяташе, че не е необходимо да държи връзката им в тайна. Но Каролайн още не бе готова за това.
В същото време Ед заслужаваше добър урок, защото поведението му приличаше повече на поведение на баща, възразяващ срещу връзката на дъщеря си с друг мъж, макар и след развода й.
Ед я изгледа сърдито.
— Каролайн, нека да поговорим насаме.
Очевидно въпреки старанията й назряващият скандал щеше да се разрази. Все пак тя поведе брат си към спалнята, която деляха с Тони. Чак след като влязоха в нея, се сети, че ако Ед забележи някоя вещ на Тони, обстановката ще се нажежи още повече. Но вече бе късно.
По средата на стаята Каролайн рязко се обърна с лице към брат си. Боеше се да се огледа, за да не види това, което неизбежно щеше да забележи Ед.
— Казвай каквото имаш да казваш, Ед, само че по-бързо, защото съм гладна и изморена. И изобщо не съм в настроение да влизам в спорове.
— Така ли? А ти се иска да живееш с някакъв тип с коса, хваната на опашка, който да ти готви, докато ти го издържаш, а? Нима не си извади поука от връзката си с Майк? Всъщност ти изобщо спомняш ли си за него? — Гневно я изгледа. — Да не би и този да пие като бившия ти съпруг?
— Да, да, да и не! — отвърна тя на всичките му въпроси в реда на тяхната последователност.
— Да не си полудяла? — извика той.
— Да.
Ед въздъхна. Объркването му беше така очевидно, а братската му загриженост — толкова истинска, че тя едва не започна да съжалява за държанието си.
— Аз също не си спомням, братко, твоят брак да ти е донесъл някакъв доход.
— Да не би да си намислила да се омъжваш за този… този… — не се доизказа той.
— Не — поклати глава тя, учудена от лекотата, с която отговори на този доста сложен въпрос. — Но имам право сама да избирам с кого и как да прекарвам времето си, с кого да живея и дали да се омъжа. Това просто не е твоя работа.
Въздишката му прозвуча като поражение.
— Той приятен ли е като човек, или просто готви добре?
Тя се приближи до него и го прегърна през кръста.
— И двете. А да се намери добър съпруг не е лесно.
— Стига, Каролайн. — Той леко се отдръпна. — Веднага усещам хората с хищническа същност. А този мъж прилича на опасна и много гладна акула.
— Така ли мислиш?
Той кимна.
— Съвсем определено. Не му позволявай да те нарани, Каролайн. Заслужаваш много повече, всъщност — най-доброто!
— Ще го имам предвид.
— Вероятно, но съм сигурен, задето през повечето време мислиш, че не заслужаваш нищо хубаво.
— Не е вярно.
— Вярно е. Винаги си отблъсквала хубавите неща в живота си, като си смятала, че ако не ги постигнеш сама, не ги заслужаваш.
— Ед… — започна тя, ала не намери сили да отрече истинността на думите му. Поне бяха верни за онази Каролайн, която Ед познаваше. Но тя се бе променила, без сама да го подозира. — Виж, това беше вярно едно време — каза накрая.
— Не ми ги разправяй на мен! Тъкмо това беше основната разлика между теб и Кора. Тя винаги знаеше какво й трябва, за да се чувства добре, а когато го получеше, направо го обсебваше. Кора често споменаваше, че заслужава най-доброто.
Каролайн въздъхна. Той беше прав. Сестра им винаги знаеше какво иска. Макар да изглеждаше слабохарактерна и беззащитна, тя винаги поставяше нещата така, че желаното от нея да й бъде поднесено на тепсия.
А въпреки амбициозността по отношение на работата си, въпреки решителността си, Каролайн никога не бе наясно какво точно й трябва или какво заслужава. В отношенията си с хората тя даваше много, а се задоволяваше със съвсем малко. Точно това бе причината Майк да я напусне, двете с Кора да се разделят и Ед добре го съзнаваше.
— Да не би да си дошъл тук да ми напомниш, че Кора е мъртва и затова не може да се погрижи за Тони, както направи това за Майк?
Изразът на лицето му стана решителен.
— Опитвам се да ти напомня, че Тони е човек, който знае какво иска. За разлика от теб.
Тя прехапа долната си устна. Все пак се насили да отговори:
— Да не би да твърдиш, че Кора би хукнала и след него?
Той рязко и силно стисна едното й рамо.
— По дяволите, Каролайн! Ти дори не слушаш какво ти говоря! Няма никакво значение дали сестра ни би хукнала след Тони, или не! Изобщо не ме е грижа за него. Мисля единствено дали ще ти помогне, или ще те нарани!
— Казваш го така, като че ли съм малка и не мога да разбера разликата.
— Поне досега не си доказала по никакъв начин, че си в състояние да я разбереш! — Думите му я шибнаха в лицето като камшик и очите й се напълниха със сълзи. Ед въздъхна тежко. — Моля те, Каролайн, недей да плачеш — каза вече по-меко. — Нямах намерение да те обидя. Честна дума!
Сълзите й обаче започнаха да се търкалят неудържимо по страните. Тя не направи дори опит да ги изтрие или да отмести погледа си от Ед. Гледаше го право в очите.
— Вече ме обиди, Ед. Твърде късно е да си вземеш думите назад. Ти смяташ, че не зная какво искам. Дълбоко грешиш. Ако не бях сигурна какво желая, нямаше да постигна всичко това. — Тя посочи с жест спалнята и вътрешния двор с басейна.
— Става дума за личния ти живот, скъпа!
— Виж, аз контролирам кой да живее тук, както и това с кого да съм близка и с кого — не. — Чак сега избърса мокрото си лице.
— Чудесно — отстъпи брат й. — Така да бъде.
— А Тони ми е много близък. Поне засега…
— Но единственото, което твърдя, е, че той съвсем не е като… — Млъкна, защото вероятно не искаше да завърши изречението, с което би рискувал нов порой от сълзи.
— … като Майк — довърши обаче тя думите му. — Нали това искаше да кажеш? Но аз зная много добре, че двамата са съвсем различни. И точно затова Тони ми харесва.
— Рискувам да се повторя, но той е много по-опасен от Майк. Тони никога няма да те дари с деца, за които винаги си мечтала.
Тя едва издържа този удар. Темата бе табу. Действително беше копняла да има деца — много, четири или пет… И възнамеряваше да ги отгледа и възпита по начин, съвсем различен от този, по който бяха възпитавани тя, Кора и Едуард.
Каролайн с мъка преглътна отново напиращите сълзи.
— Това е забранен удар под кръста, Ед.
— Зная, но не можеш ли да разбереш, че ако искаш деца, ти никога няма да ги имаш от него? Не си попаднала на мъжа, който ти трябва. А отгоре на всичко си се примирила! Не си ли спомняш, че като деца си обещахме и тримата да открием щастието?
— Да, но когато пораснах, осъзнах, че това са били само детски мечти и нищо повече. — Тя наведе глава.
— А аз разбрах, че дори детските мечти се сбъдват. Тами ми го доказа, скъпа. Ти, Кора и аз бяхме прави, като мечтаехме да бъдем щастливи. Аз постигнах своето щастие. — Той повдигна брадичката й, като я накара да го погледне в очите. — И макар да не ти се иска да го признаеш, но Майк и Кора също бяха щастливи.
— О, Ед! Та аз й помагах както можех! Кора бе не само моя сестра, но и най-добрата ми приятелка! Дадох й всичко, което пожела, я тя отне моя съпруг!
— Той никога не е бил твой. Вие изобщо не си подхождахте.
Каролайн не желаеше да обсъждат повече темата, която й причиняваше болка. Насили се да се усмихне леко и предложи:
— А сега ела заедно да хапнем от десерта. Може пък да откриеш у Тони и такава черта на характера, която да ти допадне.
— Добре, ще опитам десерта, но не искай от мен да харесам този тип! Той вече доказа, че е опасен.
— Аз допуснах да стане такъв, Ед.
— Е, поне ти е останал достатъчно здрав разум, за да го проумееш и признаеш — отбеляза брат й. — И обещавам да се държа прилично дотолкова, доколкото и той се държи така.
— Ще се погрижа за това — обеща тя, макар да знаеше, че въпреки нейните усилия, Едуард е приел Тони като опасен човек и едва ли щеше да промени мнението си.
В действителност и тя самата смяташе, че Тони е опасен за нея, само че по причина, съвсем различна от тази на брат й…