Пол-Лу Сюлицер
Пари (10)

10

В рамките на замисления от мен план те, и то в много по-голяма степен дори и от Турчина, бяха основното препятствие, което ми предстоеше да преодолея.

Свързвам се с тях на 21 февруари — един ден след като успявам да уговоря Турчина да ми преотстъпи полицата; но не лично — нито за миг през цялата операция „Ландау“ няма да се появя официално — а чрез посредничеството на Марк Лаватер, което ми дава двойно предимство: преди всичко дискретността (не искам Мартин Ял да установи самоличността ми и държа да продължи да ме смята за недорасло побъркано копеле, кръстосващо нейде из Кения), а след това и фактът, че въпросните господа биха изслушали много по-благосклонно един Лаватер с неговата солидна репутация, отколкото някакво си хлапе, току-що пристигнало от Хонконг. Освен това собственият им данъчен съветник е приятел на Марк. А данъчната мафия…

Марк Лаватер им заявява:

— През ноември сте направили на Анри-Жорж Ландау предложение за закупуване. Тогава той ви е отговорил, че не възнамерява да продава. Искате ли все още да купите?

— А вас това какво ви засяга?

Марк им показва полицата и добавя:

— Предложили сте на Ландау осем милиона. Би могло да се предположи, че сте били склонни да дадете и малко повече. Да речем, осем и половина.

Безизразни лица.

— В резултат на някои събития, които се очаква да се развият през близките месеци, бистрото на Ландау ще бъде най-вероятно купено от един от моите клиенти, чието име не съм упълномощен да разкривам. Ясно е едно — само по себе си бистрото не интересува моя клиент. В момента, в който стане негов собственик, той е готов да ви го препродаде, при това за значително по-ниска сума от онази, която сте били готови да заплатите през ноември.

— Колко по-ниска?

— Седем милиона и половина. Така ще спечелите между петстотин хиляди и един милион франка, ако не и повече. Вече не сме ноември, а оттогава цените скочиха.

— При какви условия?

— Предстоят два последователни търга. Вие просто не трябва да участвате.

— В замяна на какви гаранции?

— Договор за продажба, който клиентът ми е готов да състави на ваше име, без да се упоменава сумата.

— Това е незаконно.

Широка усмивка на Марк.

— Е, и какво от това?

Мълчание. „Буквално четях мислите им“, ще сподели по-късно Марк.

— А ако предположим, че въпреки това се явим на търга?

Втора, този път ангелска усмивка на Марк Лаватер.

— Ако в който и да било момент решите да участвате в търга като купувачи, независимо дали сте поели, или не ангажимент към моя клиент, то искам да ви припомня, че моят клиент разполага с полицата за четири милиона и половина и ще продължи да наддава дотогава, докато не се откажете. Излишно е да ви уча, че при подобни обстоятелства всяко наддаване е ограничено до десет процента от цялата стойност. Така че намесата ви не би дала никакъв друг резултат, освен изкуствено да вдигне цената на бистрото на Ландау, което клиентът ми непременно ще препродаде на всеки друг, но не и на вас.

Установяването на пряк контакт с въпросните лица включваше един риск, а именно, да предупредят Ландау. Но да го предупредят за какво? Те не знаеха нищо особено. А и ние бяхме заложили преди всичко на безмилостния им делови нюх или, с една дума — на тяхната низост. Довериш ли се на човешката низост, никога не оставаш излъган. „Франц, стане ли дума за бизнес, тия двамата биха уплашили и акула. От една страна, те видяха полицата с очите си. А от друга, какво рискуваха, приемайки предложението ни? Ландау вече е бил отхвърлил категорично тяхното предложение, лишавайки ги от всякаква надежда. Така че станете ли собственик на бистрото след втория търг, то дори и да се откажете да изпълните обещанието си за продажба, на тях ще им остане единствено възможността да наддават. А те не са луди. Още повече, че си спестяват един милион и дори милион и половина, като се има предвид инфлацията.“

Собствениците на питейни заведения се съгласяват и удържат на думата си, като изобщо не се намесват в търга, присъствайки на изпълнението на смъртната присъда с жестоко безучастие. Четири дни след втория търг им препродавам бирарията за седем милиона и двеста хиляди франка (междувременно те успяха да смъкнат още от цената). Още същия ден ликвидирам структурите, които използвах в операцията „Ландау“: анонимното дружество „Сара“, фиктивната лихтенщайнска компания, другата — в Люксембург, след това германската, като заличавам и последните следи от анонимното дружество с ограничена отговорност, закупило недвижимите имоти на Ландау и препродало ги на моето хонконгско дружество.

От тях няма да остане абсолютно нищо. И името Цимбали никога няма да се чуе.

Ако се прибегне до финансовата терминология, може да се каже, че съм убил Анри-Жорж Ландау. Убивайки го, аз спечелих и пари, въпреки че не това беше моята цел. От препродадения малко по-късно апартамент в XVI район вземам три милиона и двеста хиляди франка.

Сделката ми със собствениците на питейни заведения ми донася почти два милиона.

Или общо около три милиона и седемстотин хиляди, които обаче не представляват чиста печалба: от тях трябва да приспадна дължимото на Марк, дела на Хаят, този на Турчина, разноските, а също, след като сме във Франция, и трийсетпроцентните данъци, които изплащам с усмивка на родните данъчни власти.

Но наистина им го дължах.