Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (22)

Глава XXII
Заради щастието на любимата

Беше светло слънчево утро, когато Хюг се върна в Лондон. От Кардиф се бе качил в последния миг, бе скочил в тръгналия вече влак. Тъкмо в минутата, когато Хюг даваше нареждания на шофьора, в хотела се яви агентът по изборите и му съобщи, че за следващия ден е насрочен митинг на миньорите, на който придават много голямо значение.

— Заминавам за Лондон с пощенския влак — отговори Хюг решително. Той дори не поиска да изслуша потока жалби, молби, а след туй и проклятия, в които избухна дошлият в отчаяние дребен уелсец.

И ето, той е най-после в Лондон, след тая ужасна нощ, която прекара в страх и досада от себе си, от обстоятелствата, от времето, даже от самата Ди.

Хюг се обърна, за да покаже на носача нещата си; в същата минута някой го дръпна за ръката.

Той бързо се огледа — пред него стоеше лорд Гарън.

Хюг веднага разбра, че агентът е телеграфирал на Гарън за заминаването му. Злоба избухна у него при мисълта, че Гарън пак иска да наложи волята си; Хюг предварително схвана плана му. Той хладнокръвно го попита:

— А, Гарън, къде отивате?

Слабото лице на лорда беше наполовина прикрито от ръката, с която държеше кибрит — той палеше цигара в този момент.

— Отивам там, където и вие ще идете, приятелю — каза той меко.

Кръв нахлу в лицето на Хюг; злобата му все повече се увеличаваше — донякъде бе изгубил и самообладание.

— Това е много любезно от ваша страна — каза той с известна доза ирония, — но мисля, че носачът ми е ангажирал вече такси.

Гарън леко повдигна вежди, като чу, че Хюг назова номера на дома на Едуард Скуеър. Той се вгледа в лицето на Хюг. Сякаш чувствувайки това, Хюг се обърна към него:

— Може би в погледа ми не се отразява радостта, разлята сред природата през туй ярко слънчево утро? — запита той Гарън с горчив смях. — Мога да ви обясня защо имам толкова невесел вид. Ние ще идем сега в дома, който наех за любимата жена; но тя ме остави. — Той наново горчиво се усмихна. — Мисля, че сте дошли да ме срещнете, за да ми повлияете. Този път няма да ви се удаде.

Гарън направи гримаса.

— Дойдох да ви напомня, че честният човек, ако веднъж даде дума, не може да я наруши — каза той хладно.

Хюг отново безрадостно се засмя:

— Извинете, драги Гарън, че ви прекъсвам. Струва ми се, дошли сте да ми напомняте, че ако навреме не бъда в Ланбен, за да говоря пред миньорите, не мога да се смятам повече за протеже на кабинета.

Таксито спря пред малката къща на Едуард Скуеър.

— Виждам, че всеки по-нататъшен разговор между нас е безполезен — заядливо отбеляза лорд Гарън. Той се наведе към шофьора и му даде адреса на клуба си.

Но Хюг решително го хвана под ръка.

— Не, влезте, моля — каза със странен глас. — Искам да поговоря с вас.

Хюг поведе Гарън в гостната покрай мисис Банти, която напразно се опита да сподели с Хюг своето огорчение, в онази стая, където прекара с Ди последната незабравима вечер.

Той пусна ръката на Гарън и затвори след себе си вратата.

— Сега — каза той, като го гледаше с блеснали очи, — искам да ми отговорите на един въпрос. Чрез кого се постарахте да повлияете на тая жена, която надявам се да стане скоро моя съпруга?

— Вие трябва да сте си изгубили ума — отряза Гарън, гласът му трепереше от сдържан гняв, — ако можете да допуснете мисълта за провала на кариерата си заради някакво си увлечение. Не трябва да правите това. Чувате ли ме? Вие имате задължения, които не можете да пренебрегнете. Ако изгубим Уест Бъртън, вие, само вие ще бъдете виновен за това. Длъжен сте да се върнете там, длъжен сте да изпълните…

— Длъжен съм? Наистина ли? — запита Хюг. Лицето му пламтеше. — Ето какво ще ви отговоря — извика той. — В живота си сега имам само един дълг — да намеря Диана. И ето още какво искам да ви кажа, Гарън: в живота има нещо, което е по-скъпо от славата, по-скъпо от честта, по-скъпо от самия живот — и то е любовта. Макар, както повечето измежду нас, да мислех, че не зная това. И само пред заплахата за загубата разбрах, че за мене най-високо трябва да бъдат интересите на тази, която ме обича и при туй повече от себе си. Ние, мъжете, рядко сме способни на такова чувство. Ние обичаме жената, но без да забравяме и себе си, и нашата кариера, и въпросите за честолюбие, и работите си. Жената, която обичам, ме напусна, защото се страхуваше да не ме обвърже. Да обвърже мене! А спомнете си сега как за пръв път я оставих, като заминах с вас, а скоро след това пак направих същото заради ореола на властта. Вие казвате, че трябва да живея за славата. Но това не е истински живот! Не! Кълна ви се, че съм готов да се отрека от слава и всякакви почести за една дума на Диана, за един неин поглед! Сега всичко знаете и можете всекиму да го разправяте.

Той се отпусна в креслото и погледна Гарън. Без да се смята гневът, очите на лорда изразяваха възторг: той бе обичал и знаеше цената на любовта.

Гарън се приближи до вратата, след това се обърна и погледна Хюг. Лицето му сега бе прекрасно: то светеше от сила, светеше от дълбока вяра в могъществото на любовта. И бремето на годините се бе смъкнало от плещите му; той забрави за миг политическата борба; лъхът на романтизма, който сякаш премина през тази стая, докосна и него…

Хванал вече дръжката на вратата, Гарън спря за малко и меко каза:

— Желая ви щастие, Хюг!

Когато той си отиде, настана странна тишина. Хюг гледаше стаята с нейните килими, старинни полирани маси, широкия диван, където неотдавна седеше с Диана. Тази тишина подчертаваше жестоката истина, която той временно забрави, говорейки разпалено в защита на любовта. Но Диана не можеше да го чуе, а той не знаеше и къде да я търси. Заради любовта той се отказа от съблазните на външния свят, но… Бе изгубил жената, заради която правеше тази жертва.

Той бързо излезе и повика мисис Банти. Нейният разказ не се отличаваше с много подробности.

— Дойде някаква дама; след това мисис Картън излезе и повече не се върна.

— Дама? — запита Хюг.

Още в същия миг се приближи до телефона и повика Виолета.

— Кога се видя за последен път с Диана? — запита я той.

Гласът на Виолета, който току-що радостно го приветствуваше, изведнъж затихна.

— Сега ще дойда при тебе — каза Хюг.

Той я намери в будоара.

— Струва ми се, че нещата са много сериозни — започна той рязко. — Най-напред искам да знаеш, че сложих край на политическата си кариера, когато узнах, че Диана ме е напуснала. Ако имаш пръст в това, най-хубаво е всичко откровено да ми кажеш. Предполагам, че си постъпила така, страхувайки се от общественото мнение. Но сега трябва да имаш повече основания за притеснение, защото ако не ми се удаде незабавно да намеря Ди, ще прибягна до помощта на полицията.

— Ти си глупак, ако си решил да се откажеш от своя дял в успеха на партията си.

— Не искам да мисля сега за нищо друго, освен как да намеря Диана. И ако искаш да ми помогнеш, то незабавно разказвай всичко, в противен случай ще си отида. Знай това.

В очите на Виолета се появиха сълзи на ярост и обида.

— Не зная къде е сега Диана — промълви тя с глух глас, — но и ако знаех, заради нея самата не бих ти казала. През целия си живот си мислил само за себе си. Когато поиска Диана, взе я, без да обръщаш внимание на факта, че е още дете. О, разбира се, тя те обичаше. Отдавам дължимото на твоето обаяние. Имах много случаи да видя неговите резултати. За последен път се уверих в него, когато бях при Диана. Тя достатъчно силно те обича, за да желае твоя успех, твоята победа. Ти също я обичаш, но вървеше по свой път, знаейки, че не можеш да се ожениш за нея…

— Грешиш! — възкликна Хюг бързо. — Хермиън ми дава развод; и щом бъда свободен, ще се оженя за Диана. Трябва да призная, че в много неща си напълно права — продължи той бавно, — но си изпуснала най-важното: обичам Диана не по-малко, отколкото тя ме обича.

Той се приближи до Виолета.

— Помогни ми! Обещай ми, че ако ми се удаде да намеря Ди, ще я наглеждаш, докато се оженим.

Нещо в неговото напрегнато лице, в пълните му от скръб очи, в които Виолета бе привикнала да вижда обикновения израз на насмешка и равнодушие към живота, трогна сърцето й.

— Ще ти помогна, Хюг — рече ласкаво тя.

През цялата следваща седмица Хюг използува всички средства да търси Диана. Но в края на седмицата беше толкова далеч от целта си, колкото и в първия ден на издирванията.

Без всякакъв ентусиазъм той прочете, че партията му е победила в Уест Бъртън; Селингер бил избран в парламента.

Хюг захвърли вестника и в същия момент забрави прочетеното. Той чакаше в клуба да му се обадят по телефона от Скотланд Ярд, където му бяха казали, че сякаш са попаднали на следа. В продължение на цялата тази седмица му повтаряха все същото. И сега вече се надяваше по-малко.

Той излезе от клуба и заповяда на шофьора да го заведе вкъщи, но после се позамисли и му каза да кара за Едуард Скуеър.

Стаите бяха пълни с цветя: бе се разпоредил всеки ден да изпращат нови; къщата изглеждаше приветливо.

Той седна на дивана и си спомни, както вече за стотен път си спомняше през тази седмица, последната вечер, прекарана с Ди. Тя стоеше до него, притиснала лицето си до бузата му, и весело пушеха от една цигара.

Сега, седейки в тази полутъмна стая, Хюг се питаше: защо не може мъжът да обича и да не изпитва при това някаква пресита? И внезапно разбра: беше така, защото бе обичал Диана само за себе си, а не за нея. Любовта за него е означавала собствено удоволствие, а не изпълнение на нейните желания. Разбра, че любовта му, въпреки голямата й сила, е била крайно егоистична.

Ди знаеше това: Ди му показа какво означава истинска любов. Той я остави само заради вероятността да придобие власт, възможности за която се бяха открили пред него.