Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (18)

Глава XVIII
На прага на нов живот

Най-после всичко бе наредено, всичко — до последната книга, до последния лист хартия.

Ди се огледа наоколо и без да обръща внимание на умората си, на праха, който я покриваше, на тъжния вид на стаята, радостно се усмихна. Тази нощ ще тръгне от Ница, а след две нощи и един ден ще види Хюг.

Неговото писмо я изпълни с щастие; сега то лежеше до гърдите й, тя го усещаше при всяко движение.

Без да я е видяла, тя се възхищаваше от къщата с бялата врата и никелово чукче. Тя прислони глава до сандъка, който старият Питър трябваше сега да дойде да завърже, и потъна в мечти за своя бъдещ живот с Хюг.

Всичките й страхове изчезнаха. Тя съзнателно ги изгони от себе си, макар може би писмото да ги бе разсеяло.

Нима не беше позволена тази любов, която доставяше толкова щастие на двамата влюбени?

„Ние никому не пречим — си казваше Диана. — Нали жената на Хюг не го обича, не го желае.“

Диана не искаше да преценява своето чувство от гледна точка на еснафския морал, не искаше да признава никакви други закони, освен законите на любовта.

Лека въздишка се изтръгна от устните й. Тя сложи глава на ръцете си и отново се върна към своите мечти.

Някой почука на вратата, ала тя нищо не чу.

Почукването се повтори, след туй вратата се отвори и в стаята влезе баща й.

— Ти!? — извика тя смаяна.

— Да, аз съм — промълви Казъм Лестър, опитвайки се да се усмихва весело. Той седна до прозореца и внимателно загледа Ди. — А къде е моят… псевдозет? — запита той.

Ди пламна. Очите й яростно заблестяха.

— О, извини ме — бързо каза Лестър. — Не искам да бъда отегчителен. Дойдох, скъпо дете, да видя по-скоро теб, отколкото Картън. Ти, разбира се, знаеш, че той ми писа.

— А откъде е узнал твоя адрес? — бавно проговори Ди. — Не мога да разбера.

— Ние обикновено се чудим, докато всъщност всичко е много просто — бързо поде Лестър. В дълбочината на душата си той много се радваше, че Хюг не е разправил на Ди за тяхната преписка. — О, да, Картън ми писа много мило писмо — каза той небрежно.

— Колко пари взе от него? — запита Ди.

Очите на Лестър злобно светнаха.

— От разстояние няколко хиляди километра не е лесно да трогнеш сърцето дори на най-близките и най-скъпите — отбеляза той. После се наведе напред и поправи монокъла си. — Ето защо, мило дете, аз се постарах да съкратя колкото е възможно повече това разстояние — добави с приветлива усмивка.

— Но Хюг замина — каза Ди, ставайки от мястото си. — А аз нямам много пари; само толкоз, колкото да покрия разходите по пътуването.

— За какво пътуване, мога ли да те запитам?

— До Лондон, при Хюг — каза тя. — А къде е жена ти? — бързо попита след това.

— Благодарение на Бог, във Валпарайсо — отговори Лестър, потрепервайки. — Всеки брак е грешка, повярвай ми, скъпа Ди. — После стана от мястото си и се прозина. — Имаш ли нещо за хапване? — запита той.

— Разбира се — каза тя с оттенък на топлота. — Закуси с мен.

Изтича до кухнята, взе бутилка вино, останало от Хюг, заповяда на готвачката да приготви особено вкусен омлет.

Лестър с одобрение помириса виното. Той бързо изпи три чаши една след друга. Тъй като беше останал без пари, той бе ял малко през този ден и затова виното го удари в главата.

— Твоят живот, скъпа моя, като се изключат някои дреболии, се нареди според мен напълно задоволително — усмихнато каза той на Ди. — Много се радвам… че се отнесох тъй снизходително с Картън… по отношение избрания от него начин на живот.

— Как смееш да говориш така! — нахвърли се Ди на него.

— О, не ви осъждам, скъпа моя. Нямам намерение да ти държа проповед. Но Картън веднъж вече ми плати, и сега трябва отново да плати.

— Хюг ти е платил? — повтори Диана.

Лестър беше още достатъчно трезв, за да не забележи своята грешка.

— Малък заем — каза той с вид на собствено достойнство. — Приятелска услуга, която един мъж прави на друг. Но освен това, скъпа моя Ди, има едно нещо, което се нарича приличие. Не трябва да забравяш това; и моята… моята готовност да те държа на положение ще има голямо значение в очите на хората. Запомни думите ми.

Ди стана. Тя вдигна към него очи, пълни със сълзи.

— Ти омърсяваш всичко, до което се докоснеш! — извика тя гневно. — Ти сякаш искаш да покриеш с кал всичко, което е красиво в живота. Хюг… би се оженил незабавно за мен, ако можеше да го направи, той…

Тя смаяно го изгледа.

— Прочетох сутрешното издание на „Таймс“ от четвъртък — продължи Лестър, като поклати глава. — Още не съм напълно оглупял, скъпа моя. Знам, че се е издигнал сега твоят Хюг. Щастието му се е усмихнало, признали са го — ето всичко. На друг това няма да се удаде. Сега аз съм затруднен и искам да ми помогне да стъпя на крака. Той ще бъде принуден да го направи.

— Но ти, разбира се, няма да изнудваш Хюг! — рече Ди.

— Бог да ме пази — каза Лестър. — Не мисля, че ще трябва да прибягвам до такива крайни и неприятни средства. Струва ми се, че няколко думи относно въпросите за морала, навреме отправени към лицето, което се готви да заеме официален пост в правителството, ще се окажат напълно достатъчни. Хората имат толкова ограничени възгледи за морала, когато се касае за хора, които се намират начело на управлението. Не само скандал, но и намек за него — и те са готови да съчинят цяла история. Не, не предвиждам никакви неприятности, уверявам те, аз…

— Ти искаш да кажеш, че ще се опиташ да провалиш кариерата на Хюг? — запита Ди направо.

— Мила моя, правиш мелодрами — каза Лестър насмешливо. — Нали всички псевдозетьове са създадени, за да служат като доходен източник на близките до любимата му хора?

Ди се приближи до него и го изгледа втренчено. Погледът й изразяваше дълбоко презрение.

— Любовта ти е от полза: разхубавила си се — добави Лестър, като я гледаше спокойно, — ала на характера ти е оказала съвсем обратно действие.

— О, как те ненавиждам! — прошепна Ди.

Той се сви от безсилна злоба, след това изкуствено се разсмя й излезе от стаята.

 

 

Ди узна, че според разписанието има и друг влак, който пътува по-бавно, но все пак по-рано пристига в Лондон, понеже тръгваше от Ница значително по-рано.

Макар че пътуването трябваше да бъде по-продължително, тя все пак реши да се възползува от този влак. Всичките излишни пари остави на баща си, като поръча да му ги предадат след нейното заминаване.

Ди презираше и проклинаше баща си, но в същото време не можеше да забрави напуканите му лачени обувки, мръсните му маншети, които той напразно тъпчеше в ръкава.

Багажът й трябваше да дойде след нея, тя не искаше да губи време до изпращането му. Единствената й мисъл сега беше как може по-скоро да се озове при Хюг и да го предпази, да отбие опасността, която заплашваше кариерата му. Мисълта, че тази опасност го грози заради нея, я изпълваше с ужас.

Ди посрещна зазоряването, седнала до запрашения прозорец на вагона. Влакът минаваше през равните поля на Франция.

Най-после стигна Париж; тук имаше престой. Радостен лъч отново озари сърцето на Диана. Каквото и да бе се случило, днес вечерта щеше да е с Хюг. Без да се смята онова, което й предстои да му каже, той все пак ще я обича, те пак ще си принадлежат един на друг.

А това е върхът на всичко! Нищо не ще може да го унищожи!…

Най-сетне Ди мина през Ламанша и седна в лондонския влак. Всяка отлитаща минута я приближаваше до Хюг.

Тя не му изпрати телеграма за своето пристигане — оставаха й само толкова пари, колкото да се добере до вкъщи.

Лондон… Най-после тя е в Лондон през тази есенна вечер, когато вятърът полюлява светлината на фенерите и хилядите фарове на автобусите се разбягват на всички страни.

Ди безгрижно повика такси и даде на шофьора адреса на апартамента на Хюг.

Струваше й се, че сърцето й ще изскочи от гърдите й, когато най-после спря пред вратата на квартирата. Вратата случайно не бе заключена.

Тя на пръсти влезе в хола и тихичко подвикна.

— Хюг, аз съм, Диана. Хюг, къде си?

В същия момент пред нея се отвори врата. Ди стоеше в полутъмния хол; сноп от силна светлина, която излизаше от отворената врата, я ослепи.

Тя различи високата фигура на мъж.

— Хюг, скъпи мой! — извика тя, простирайки ръце към него.

Зад фигурата на стоящия отпред лорд Гарън се раздаде гласът на Хюг, сдържан, но пълен със злоба:

— Извинете ме за миг, мистър Гарън.

След това тръгна при Диана.

— Хюг, какво съм направила? Аз не исках да те разсърдя, не предполагах, че имаш гост… Аз…

Хюг се приближи до нея. Той бе страшно ядосан от тази внезапна поява на Ди, но с всички сили се стараеше да се сдържи.

Без да я гледа, той лекичко я побутна към вратата на гостната. Като почувствува допира му, тя се обърна и се притисна до него.

— Тъй съм изморена — прошепна. — Не исках… да… ти причиня никаква неприятност. О, Хюг…

— Защо не ми изпрати телеграма? — запита Хюг със задавен глас.

Сълзи се появиха в очите на Ди. Гласът й се прекъсваше от ридания.

— Аз… о, нима не ме обичаш вече? — в отчаяние извика тя.

Изведнъж рязко се отдръпна от него, хвърли се в едно голямо кресло и като закри лице с ръцете си, избухна в горчиви ридания, прекъсвани от несвързани думи, от откъслечни фрази.

Колкото повече я слушаше, толкова злобата му утихваше.

Той искрено се радваше, че отново вижда Диана. Любовта му към нея и сега не беше по-малко светло, поглъщащо чувство, каквото бе в деня, в който наеха розовата вила в Ривиерата. Само че сега Ди не беше единственият интерес в живота му. Него отново го вълнуваше въпросът за кариерата — страхът за нея извика в него прилив на гняв при неуместната поява на Ди по време на Гаръновото посещение. Отчасти тази поява му беше неприятна и затова, че много силно я обичаше. Той не само не намираше нещо осъдително в съществуващите между тях отношения, но именно благодарение на това, високо поставяше Диана и дълбоко я уважаваше. Мъчително се страхуваше да не би другите мъже да се отнесат към нея по съвсем различен начин.

Ди надигна личицето си, погледна го и се усмихна. И в същата минута Хюг забрави своята кариера, възможните догадки на Гарън, гнева си — той коленичи пред нея и я прегърна.

Тя обхвана с ръка главата му, притегли я до себе си и устните им се срещнаха.

— Обичаш ли ме, както преди? — шепнеше тя, нежно притискайки се до бузата му.

Все още стоейки на колене пред нея, без да я изпуща от прегръдките си, Хюг й разправи за малката къща, която беше наел за нея.

Сега тя бе за него същото обожаемо същество, както и в първите дни на страстната им любов — полудете, полулюбовница.

Ореолът на властта, деловите разговори с лорд Гарън останаха на заден план. Той стоеше на колене пред нея, гледаше я в сияещите очи, с възторг се вслушваше в смеха й, в щастливите й забележки за бъдещия им дом.

Том ги накара да слязат на земята със своето прозаично напомняне, че обядът е сложен.

Обядваха един до друг, както правеха често в розовата вила.

Том им прислужваше с безстрастен вид. Той отдавна вече се досещаше за всичко и бе открил тайната на мъничката вила в Ница и тъй като бе силно привързан към Хюг, искрено желаеше лейди Хермиън или да умре навреме (което би било най-удобно), или пък по някакъв друг начин да освободи господаря му.

Том долови думите на Ди, отправени към Хюг:

— О, любими, да отидем там! — И забележката на Хюг, че трябва да бъде в парламента. А след една минута дочу как Хюг каза със своя тъй добре известен на Том безгрижен маниер:

— Да отидем, мъничко! Нека вървят по дявола важните дела на нацията и всичките други безсмислици!

Когато седнаха в таксито, Том разбра адреса, даден на шофьора: беше на малката къщица на Едуард Скуеър.

Пред Том още веднъж светна милото личице на Ди, след това таксито се обърна и пое в посока на Пикадили.

— Самото небе ни изпраща тази чудесна нощ — каза Ди, леко хващайки Хюг за ръката.

— А ето и всички необходими добавки — весело извика Хюг: — Звезди, луна и дъх на люляк. Небето ни покровителствува, любима моя. Но ето и последната изненада, и нашата велика тайна — дома, „нашия дом“.

Той слезе пръв и подаде ръка на Ди. Минаха двете стъпала, които водеха към белите врати на къщата. Ди извика от възторг при вида на мъничкото никелово чукче.

— Казах на старицата, която ще ни прислужва, че ще дойдем не по-рано от четвъртък — рече Хюг, — но аз мисля, че вече всичко е готово. А ако има нещо неоправено, ние ще й помогнем, нали?

Той вървеше до Ди, весело усмихнат. Гледаше я с оня поглед, който мъжът дарява само на любима жена; този поглед изразяваше и нежност, и страст, в него светеше покровителство и чувство на рицарство.

— Тук ще чакаш завръщането ми от работа, мила. Това ти е подарък от мене — каза той тихо.

Входната врата се отвори внимателно и иззад нея погледна стара жена.

— Здравейте, мисис Банти — обърна се Хюг към нея. — Ние искаме да се преместим един-два дни по-рано, отколкото смятах. Можете ли да ни приемете?

Той въведе Ди в хола. Мисис Банти се умори от уверения, че не трябва да се безпокоят, че вкъщи всичко е в ред.

Тя стоеше до вратата на миниатюрната трапезария, слушайки с блага усмивка възторжените възгласи на Ди. През последните дни мисис Банти бе преживяла немалко безпокойства: у нея се появиха подозрения относно бъдещата й господарка. Ала непринудеността на Ди, нейните радостни възклицания, бурният възторг от всички подробности на обстановката на малката къщица успокоиха тия подозрения и напълно ги изгониха.

„Тя е същинска лейди — каза си мисис Банти с въздишка на облекчение — и заедно образуват красива двойка въпреки разликата в годините.“

Отгоре звънна смехът на Ди; дочу се гласът й:

— О, любими мой, тук всякъде е тъй хубаво! И колко красива е мозайката в банята! За всичко си помислил!

„Те са отскоро женени, бих казала аз“ — разсъждаваше за себе си мисис Банти, подреждайки кухнята.

Като завършиха разглеждането на къщата, Хюг и Диана минаха в гостната. Тя цялата бе в бледозелени тонове. На пода лежеше мек зелен килим, старомодни плетени покривки застилаха креслата; като черно петно се отделяше малкото пиано; голяма японска ваза с разцъфнали ябълкови клончета допълваше свежестта на стаята.

Ди се облакъти на комода, сложила глава на рамото на Хюг; той запали цигара и смеейки се, запушиха и двамата.

— Сега ми разкажи всичко — каза Ди с въздишка на пълно доволство.

— Само не започвай и ти да се интересуваш от политика — бързо отговори Хюг. — Нека нашият задружен живот бъде свободен от всякакви външни събития и странични хора.

При споменаването за „страничните“ хора лицето на Ди трепна, изразът на щастие в миг изчезна от него. Тя си спомни за баща си, за опасността, която може да представлява за кариерата на Хюг.

— Аз съвсем забравих — каза тя тихо — да ти съобщя истинската причина на моето внезапно пристигане. Баща ми се върна от Америка; той неочаквано се появи във вилата. Очевидно е зарязал жена си, разделили са се…

— И е дошъл да ти иска пари? — меко завърши Хюг.

Ди наведе очи.

— Да — отвърна тя, задъхвайки се.

Хюг насила я принуди да изправи глава.

— И те е заплашил или се е опитал да направи това, предупреждавайки, че ако не получи пари, ще разкрие нашата тайна.

Тя скри глава в гърдите му.

— Откъде знаеш?

За миг сурова усмивка изкриви устните на Хюг, след това той погледна Ди и тази усмивка изчезна.

— Не е трудно да се досетиш за много неща, когато работата се касае за близък и скъп човек.

После силно притисна Ди до себе си.

— Слушай, любима моя — продължи той. — Не ти казах по-рано, не смятах, че е необходимо, че още в началото писах на баща ти и че той ми отговори. Той се отнесе към нашите отношения така, както предполагах, и затуй знаех как би трябвало да постъпя с него. Този въпрос не трябва да те безпокои. Ако заплашва с това, че ще дойде при мен, то…

— Заплашваше ме само с туй, че ще дойде при теб — промълви Ди с мъка, — но говореше, че ще попречи на кариерата ти, ако… ако не получи исканото.

— Така ли каза? — запита Хюг; очите му светнаха, както когато беше ядосан.

Понеже се досещаше за чувствата му, Ди се изтръгна от него.

— Това е ужасно и гнусно! — каза тя, сядайки по-далеч, бледа, но спокойна. — И как всичко прилича на булеварден роман, където героинята има родители-негодници, които шантажират героя! — Нейните широко отворени очи бяха устремени към Хюг. — Но тези романи обикновено завършват с думите, че след всичко те най-после заживяват щастливо — добави тя замислено.

Хюг се помъчи да отпъди от себе си мисълта за впечатлението, което появата на Ди в квартирата му можеше да направи на Гарън, за неговите вероятни догадки по този повод.

Той дори разбра, че ако Лестър приведе в изпълнение заканата си, Диана съвсем не е виновна, виновен ще бъде, ако тук въобще има виновен, само той.

— Е, ако ще да загине целият свят! — каза Хюг, съзнателно стараейки се да не мисли сега за лежащата върху него отговорност и за всичките последствия, които можеха да произлязат. Той отново привлече Диана до себе си. — Не мисли за бъдещето, мила — каза той, целувайки хубавите й коси, — нали днешният ден е наш!

Ди се отпусна в прегръдките му и го погледна в лицето; искрено обожаване светеше в дълбочината на очите й. Тя прие думите му като израз на неговите намерения за бъдещето им с всичките затруднения, които можеха да възникнат. Заплахите на баща й престанаха да съществуват за нея, щом Хюг не ги смяташе за опасни: само с една своя безгрижна дума той прогони всичките й страхове. Значи и за него на света не съществува никой друг, освен те двамата. Тази мисъл изпълваше душата й с плах възторг.

Макар да изглежда парадоксално, но трагедията на влюбената жена се състои обикновено в туй, че онази пълна преданост от любимата, на която мъжът тъй страстно се опира, впоследствие, когато утихне първият пламък на страстта, извиква у него недоволство. Ако жената умее навреме да откаже, да откаже тогава, когато я молят горещо, когато цялото й същество жадува да изпълни молбата на любимия — любовта не би знаела що е пресита. Онази готовност, с която жената принася жертвите, намалява значението им в очите на мъжа! Самата сила на любовта намалява у него чувството, с което той отвръща.

За влюбената жена всяка дума на възлюбления й е висша истина — тя с цялото си същество му вярва. За мъжа обаче това са само думи на любов, които безгрижно подхвърля на любимата жена, без да се смята поне донякъде отговорен за тях.

Неочаквано Ди застана на колене пред Хюг и като повдигна очи към него, сияещи като звезди през пробягващите по тях сълзи, прошепна:

— Обичам те, обичам те, владетелю на моето сърце, с цялото си същество!

Той се наведе и я привлече в прегръдките си; прислони главата й до рамото си и впи устните си в нейните.