Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (17)

Глава XVII
Решение

— И тъй, блудният син се завърна — обърна се Виолета към Хюг, побърза да го покани на пиршество и заповяда да заколят в негова чест угоено теленце. — Но кажи, Хюг, нима рибата и ранните аспержи не могат напълно да го заместят?

— Благодаря, разбира се. Пардон, исках да кажа — напълно могат — отговори Хюг разсеяно.

Разговорът се водеше на Бонд стрийт, където Хюг, на другия ден от пристигането си, случайно се срещна с Виолета.

— Бевис ми каза, че те видял вчера пред вратата на една кантора за наемане на квартири — продължи Виолета. — Нима смяташ да напуснеш апартамента си?

— Не — отвърна Хюг почти рязко. Той мислено отправи проклятие по адрес на Бевис. „Негодник-бърборко, глупав клюкар! Какво му влиза в работа, дявол да го вземе, че Хюг посещава кантора за търсене на квартири?“

А Виолета продължаваше, смятайки, че между нейните въпроси има или трябва да има някаква връзка:

— Хюг, не си ли виждал Диана, откакто тя ме напусна, не си ли чул нещо за нея? Лично аз нямам никакви сведения.

Въпросът беше поставен ребром. Той не виждаше начин, по който да го избегне. Ето защо бавеше отговора.

— Защо питаш мен? — каза той.

Виолета вече сядаше в своя автомобил.

— Мъчно ми беше за нея, за тази мила девойка — отвърна тя. После погледна Хюг. — Да, през цялото време исках да ти съобщя, щом узная къде си, че Диана ми върна парите, които й бях дала. Бях много огорчена от това. Опитах се да я потърся, но не ми се удаде. Аз често мислех за нея.

Мисълта, че създава лошо впечатление с мълчанието си, а също и вродената правдивост заставиха Хюг да каже на сестра си:

— Не трябва да се безпокоиш за Диана. Поех грижите за нея.

Той бързо премина улицата и започна да се спуска по Кондът стрийт, преди Виолета да успее да го спре.

Тя седна в автомобила и машинално даде адрес на шофьора. Една мисъл дълбаеше мозъка й. Изпитваше едновременно и страх, и злоба, и обида. „Нима тези думи означават, че Хюг… Не, това е невъзможно.“

Червена вълна заля бледите й бузи. Не, това не би могло да бъде, не би трябвало да е истина.

Самата мисъл й се стори смешна и съвършено недопустима. Виолета с презрение я отпъди от себе си.

Хюг отново се отправи към кантората за търсене на квартири, за да узнае адреса на къщата на Едуард Скуеър, която се даваше под наем.

Той каза получения адрес на шофьора и го помоли да кара по-бързо. Откак се върна в града, Хюг беше буквално претрупан с работа, измъчен от визити и различни посещения.

Следващата седмица трябваше да замине за Уест Бъртън. Тази мисъл го накара да се намръщи, тъй като си спомни, че Диана пристига. Това нищо не можеше да измени, но все пак самата мисъл му беше доста неприятна.

Смяташе, че е съвършено невъзможно да я вземе със себе си в пътуването, налагано от политически съображения. Разбира се, ако тя беше негова жена… Таксито спря до белите врати на неголяма къщица, снабдени с никелово чукче.

Хюг много хареса къщата. Вътрешната й обстановка също не бе лоша. Той реши да я наеме и си тръгна вече малко по-спокоен.

На сутринта изпрати на Ди телеграма, защото нямаше време да пише писмо. През деня искаше да се занимава в клуба. Но там го срещна Гарън, придружен от лорд Аверинг, и Хюг незабавно бе увлечен в делови разговор, който не можеше да прекъсне, въпреки желанието му да го направи. Обсъждаха се много важни политически въпроси и участието му представляваше голяма чест за Хюг. Той има време само да иде до дома си да се преоблече, за да вечеря заедно с Гарън.

Заседанието в парламента се проточи до полунощ; след туй последва кратко партийно съвещание. Когато най-сетне се завърна у дома си, Хюг се чувствуваше страшно изморен.

На масичката до кревата му лежаха няколко писма: другите писма, поканите, сметките, обявите бяха сложени от Том настрана.

Първото писмо, което Хюг взе от масата, беше от Диана. Той си спомни за намерението си да й пише и за невъзможността да го стори.

Разпечата писмото и започна да го чете, седейки на края на кревата, без да изпуска от уста недопушената цигара. Беше кратко:

„Мой скъпи и любими!

През цялото време мъчително чувствувам твоето отсъствие. Често се ослушвам и чакам, затаила дъх; все ми се струва, че чувам стъпките ти, че чувам да ме викаш. Не мога да повярвам, че наистина си заминал. Почти съм свършила опаковането на багажа, а твоите неща са подредени много грижливо. Старах се да посветя на това занимание колкото може повече време. Струваше ми се, че по някакъв начин то скъсява разстоянието, което ни дели. С нетърпение очаквам телеграма с известието, че си пристигнал благополучно. Смятам, че влаковете и параходите са много несигурни средства за пренасяне, за да мога спокойно да им поверя съкровището, каквото представляваш за мен. Посмей се, моля те, над моите глупости — при това мустачките ти тъй смешно ще мръднат. Старая се да се усмихна в отговор на усмивката ти, но уви! Скъпи мой, готова съм още сега да заплача… аз тъй много те обичам. Лека нощ, владетелю на моето сърце.

Твоя Диана“

Погледът на Хюг се откъсна от тънката пощенска хартия и се устреми в пространството. Изчезна спокойната му, разкошно обзаведена стая с хвърлящите мека светлина лампи, с пламтящия в камината огън. Вместо нея той видя усамотена стая в розовата вила, цялата залята от лунен светлик, и Диана, коленичила до отворения прозорец — малка крехка фигурка с тъжни очи, простиращи към него ръце и произнасяща с тъжен глас любовния си зов:

„Скъпи мой, колко те обичам!“

И той се видя на колене пред Ди, прегърнал я нежно, чувствувайки на шията си допира на леките й коси.

В тази напрегната тишина на лондонската нощ изведнъж страхотно му се прииска да бъде с Диана, да я утеши, да я убеди, че любовта им е тъй силна, както и преди.

В тази минута разбра колко болезнена е била за Ди тая раздяла, осъзна същността на своето невнимание и егоизъм по отношение на нея и това усещане го изпълни с остра мъка. Той стана от мястото си и започна неспокойно да ходи из стаята.

Тази вечер той стигна тъй близко до самия център на политическата борба, че сега не можеше дори мислено да се откъсне от нея. Мислеше за онзи дял от властта, който трябваше да получи, и у него избухна желание да се добере до този дял.

А освен туй как можеше да се откаже сега от дадената дума? Гарън би го заклеймил с презрение, сам той би се презирал за подобна стъпка. Пък и Диана не би желала да го направи.

Картън погледна писмото, което още държеше в ръце. Три думи се набиха в очите му: „Владетелю на моето сърце“. Те пробудиха у него хиляди спомени, които сега му доставиха особено горчива наслада.

В дълбочината на своето съзнание чувствуваше, че е обидил Ди и не можеше да си го прости.

Но нали нямаше друг изход!

Хюг загаси светлината и се приближи до прозореца. Когато дойде Ди, той ще се старае да я заобиколи с най-големи удобства. Реши на другия ден да пише писмо и да го изпрати с бързата поща.

И отново го обхвана чувството на полупризнат срам.

Обаче мъжът не може да посвети целия си живот само на една любов. Той ще го обясни на Ди, когато отново бъдат заедно. Уверен беше, че тя ще обикне малката къща на Едуард Скуеър. Той се усмихна при мисълта колко ще се радва Ди, когато я доведе до белите врати на къщата. След туй отново се намръщи.

Мисълта за тая къща го накара да си спомни въпроса, зададен от сестра му, и любопитните погледи на шурея му.

Техният съвместен живот във вилата не възбуждаше ничии въпроси — в това отношение нищо не ги заплашваше; но тук, в Лондон, бяха неминуеми всевъзможните обяснения.

— Нека всичко да върви по дявола! — каза той тихо.

От рязкото му гневно движение писмото на Ди падна на пода. Той чу как изшумя хартията.

Хюг разтвори прозореца. Високо в синьото небе бляскаше самотна звезда. Той често я гледаше, стоейки до Диана; те я бяха нарекли „нашата звезда“. От улицата долетя женски глас. Той погледна надолу; при светлината на пътния фенер различи жалко начервено лице; то се мъчеше да изрази нещо подобно на усмивка. Той не сваляше очи от него; внезапно жената горчиво каза:

— Изглежда, че не ще дочакам от вас състрадание и помощ, но може би когато някога ваша близка жена разбере какво е скръб, тогава ще се смилявате над такива като мен. Желая ви го!

— Слушайте, елате! — извика той хрипливо.

Обърна се, взе от тоалетката шепа пари, обви ги в хартия и ги хвърли на жената.

— А сега вървете си вкъщи — рече той, дръпвайки се от прозореца.

— Не е нужно да ми повтаряте — отвърна жената.

Тя вече се бе отдалечила, но се върна.

— Много съжалявам, че ви нагрубих — изговори тя рязко. — Но съм много зле. Животът е страшно тежък кръст за една изоставена жена. Лека нощ!

Хюг се отдалечи от прозореца.

Всичко най-добро, с което природата го беше надарила, се събуди. Мислите му се отправиха към Ди, както пламъкът на жертвен огън към божество. Той нежно притисна устни до писмото й.

Нима тя не му даде всичко, не му се довери изцяло? Струва ли да се замисля над ония обяснения, които ще дава на обществото, което в очите на двамата няма никакво значение?

В новата светлина на любовта той разбра безсмислието на всички тия условности. Реши да пише на Ди да тръгне веднага щом свърши работата си. Мина в гостната и започна да пише писмо; а то бе дълго, пропито от любов, уважение и нежност. След като го запечата и остави бележка на Том с молба да го изпрати рано сутринта с бързата поща, легна да спи.

Хюг лежеше в тъмнината. Започна да вали дъжд, до него долиташе лекият шум на падащите капки. Той звучеше като припев на някаква песен. Хюг се мъчеше да различи отделни думи, но сънят го завладяваше полека-лека. Дъждът все повече се усилваше и затова Хюг си спомни как веднъж Ди бе излязла в града да купи нещо и я беше я навалял също такъв проливен дъжд. През това време той бе в тенисклуба. Когато се върна вкъщи, тя му разказа приключението си.

Изведнъж припевът към звука от падащите капки долетя съвсем отчетливо; той се вплете в съня му и се смеси със спомените за Ди, с мечтите по малката къща, с мислите за неговите политически успехи. Думите на припева гръмко прозвучаха в ушите му:

„Животът е много тежък кръст за една изоставена жена“.